Дария: Мисля, че „ПравославиеБГ” успява да ме „подсети” за вечното ми битие…

Трябва да бъдем истински и докрай искрени едни пред други. И да продължим да живеем заедно в нашия споделен свят. А заедно обитаваме и едно и също географско пространство. България е прекрасно място, не само заради онова, което виждаме. Невидимото присъствие на светостта, светлината, която идва още от времето на апостолите, вървели по нашите земи. Прекрасната тайна, че земната и небесната църква са едно цяло и тази цялостност може да се усети, преживее, докосне всеки ден, всеки миг! Смятам, че това е много важно, нека си го напомняме винаги. И нека очите ни гледат нагоре, накъдето сме се запътили. Отвъд ежедневните новини, добри и лоши, живеем за небето и това всъщност е истинския ни живот.

Л и ч е н  п р о ф и л
На Дария Захариева: разпространител на вестник „ПравославиеБГ”

възраст: От вчера на 33, много ми е трудно да се почувствам на такава солидна възраст, ужас!

местопребиваване: София, Елин Пелин, Априлово (селото на баща ми).

образование: Теология, българска филология

любимо занимание: четене, писане, кино, пеене, ами има още много – всичко, което може да ме трогне ми е любимо. Обичам да си говоря с приятели, да вършим нещо заедно, да спорим, понякога и по цяла нощ, това трябваше ли да го кажа?!

любимо място за почивка: на някой брезлюден бряг – морски, речен, без значение. Обичам да пътувам. Много. Така също си почивам.

любими литература, кино, музика: Руските класици, от тях целия Достоевски, Тютчев, Хомяков, Чехов, Толстой до „Война и мир”, от по-ново време: Бунин, Цветаева, Ахматова, Манделщам, Бродски, Солженицин, Платонов. Но обичам да чета и отец Юстин Попович, Преп. Симеон Нови Богослов, Преп. Максим Изповедник, съвременни религиозни философи, писатели. Киното: Тарковски, Бергман, Вендерс, Кубрик, Антониони, френската нова вълна, по малко от Ларс фон Триер… Музика: Цялата Предкласика, също – Дебюси, Чайковски, защото е страхотен разказвач и Лист. Обичам и класически джаз, черна музика, етно, старите рок банди – може би слушам всичко, което не е чалга…

С какво беше различна тази една година за вас?

Аз съм с вас от два месеца и половина, но вие ми помогнахте да подредя ценностната си скала в момента, или просто да си я припомня. Подсещам се, че първото, което е най-ценно е спасението. Спасението всеки ден, спасение и вечност, нали това е Православие!?

За  П р а в о с л а в и е  БГ

Защо и как направихте своя избор да станете част от проекта „Православие БГ”?

Прочетох в сайта, че търсят разпространител на вестника и реших да кандидатствам. От няколко години работех все неща, много далеч от вярата, които поглъщаха цялото ми време. С вас се опитвам да се завърна при себе си и душата си… Притчата за Блудния син няма защо да я напомням… така се чувствам.

Колко често посещавате портала Православие БГ и защо?

Сутрин преди работа, всеки ден. Обикновено стои отворен на екрана ми.

Вашите препоръки към съдържанието и какво Вие бихте допринесли за него?

Не знам, аз съм доволна, защото има почти всичко, което търся. Смятам, че колегите са много съвестни, работят много. Иска ми се да помогна повече на портала и на вестника. Дай Боже, да мога да пиша по-често.

Вашите препоръки за структурата на портала и какво бихте искали да се промени?

Мисля, че вече казах, смятам, че всичко е наред. Виждам колко са самокритични редакторите, те се коригират сами, ако има нещо.

Смятате ли, че порталът отразява адекватно православната гледна точка към обществените събития?

Да, смятам. Може би понякога не достигат коментари, коментатори, анализатори, но порталът е може би единственото място в българското интернет пространство, което толкова живо и адекватно реагира на различните събития, свързани с вярата в България и света. Без излишен патос. С искреност и съпричастност. И не от някакъв пиедестал, а просто като обикновения чувствителен, мислещ християнин. Смятам, че за една година „Православие БГ” създаде своя стилистика, има физиономия, присъствие и глас, в който се вслушват немалко хора. Това е и нашата надежда, нали?

Смятате ли, че порталът предлага на читателите догматично и канонично издържано православно богословско съдържание?

Смятам, че за догматичната страна на предлаганите текстове се следи много сериозно и няма пропуски. Светоотеческите текстове, чисто процентно са малко, може би това е свързано с факта, че православното богословие у нас е все още в началото на своето възраждане. За сметка на това, порталът предлага много добри преводни текстове на съвременни православни богослови, които вярвам, че ще вдъхновят български автори…

Най-големият недостатък на портала?

Може би хората, които се трудят в портала, понякога чисто физически не успяват да се справят с информационната лавина, камо ли пък да я коментират. Не знам дали това е недостатък. Имаме нужда от кореспонденти по места и от възможност да се координираме с религиозните (поне) институции. Да сверяваме подадена, или вече излязла информация.

Най-голямото предимство на портала?

Уверението, че има някой като теб… Така си мисля, като чета текстовете и гледам новините в сайта. Даже си мисля, че в този случай недостатъците на виртуалната връзка са плюс, тъй като става дума за съкровени, нужни неща, които всеки прочита и преживява сам, в „скришната си стаичка”.

Какъв е вашият идеал за православна медия – управление, финансиране, екип, съдържание?

О, не знам – идеал! Мисля, че в творческия процес този идеал ще ни се мярка и ние ще го виждаме и следваме… А иначе – Бог да помага! Нуждаем се от смелостта да бъдем мисионери. Да осъзнаваме личната си мисия в един все по-секуларизиран свят, може би като древни християни – на живот и смърт. Иначе, много трудно би излязло нещо добро.

Л и ч н и  п о с л а н и я

Към читателите?

За мен тази част е най-трудната. В екипа съм от много скоро. По-скоро надеждата ми е да можем взаимно да се „преобразяваме”, в онзи древен смисъл, с който са живеели исихастите и по нашите земи. Но това не е никак лесно. Трябва да бъдем истински и докрай искрени едни пред други. И да продължим да живеем заедно в нашия споделен свят. А заедно обитаваме и едно и също географско пространство. България е прекрасно място, не само заради онова, което виждаме. Невидимото присъствие на светостта, светлината, която идва още от времето на апостолите, вървели по нашите земи. Прекрасната тайна, че земната и небесната църква са едно цяло и тази цялостност може да се усети, преживее, докосне всеки ден, всеки миг! Смятам, че това е много важно, нека си го напомняме винаги. И нека очите ни гледат нагоре, накъдето сме се запътили. Отвъд ежедневните новини, добри и лоши, живеем за небето и това всъщност е истинския ни живот. Господ да ни укрепява, пази, вдъхновява!

Към екипа?

Дори не познавам всички лично, прощавайте! Но благодаря на тези, които са писали в сайта и вестника затова, че са ме допуснали в своя свят, че са споделили този свят, че са ме научили на нови неща и са ми помогнали да погледна на събитията и живота си по техния уникален начин. Искам да ви пожелая Господ да зачете труда ви и да бъдат имената ви написани на небето.

Пожелание към „рожденика” Православие БГ?

Да расте, укрепва, да хубавее!

Какво си пожелавате на вас?

По-скоро се моля Бог да помогне да живея християнски. Да живея вярата си.