Денят на св. Валентин: да празнуваме, да критикуваме или да останем равнодушни?
Как да се отнасяме към празнуването на Деня на свети Валентин? С одобрение, с критика или с равнодушие? Своето мнение споделят четирима руски духовници…
Денят на свети Валентин е повод да поговорим с подрастващите
Прот. Максим Первозвански, клирик в храма „Св. Четиридесет мъченици Севастийски“, баща на девет деца
Мисля, че педагозите биха могли да се възползват от Деня на свети Валентин като повод да поговорят с подрастващите по темата за любовта, предбрачните отношения и семейството. Някога в училищната програма бяха въвели предмет „Етика и психология на семейния живот“, но след време по някакви причини го отмениха. А нали тийнейджърите се вълнуват от тези проблеми, те се влюбват…
Разбира се, не бива да култивираме този празник, създаден с комерсиални цели и нямащ, независимо от своето название, никакво отношение към религията. В училището, в което учат моите деца, няколко години правеха от него събитие, бяха сложили сандъчета за валентинки. Това не е правилно, но тук не виждам и повод за паника. Много по-ефективен е един честен разговор с децата, отколкото изобличенията и забраните.
Нито истинските, нито фалшивите празници могат да бъдат оправдание за похотта
Прот. Константин Островски, настоятел на храма „Успение Богородично“ в Красногорск
С една и съща дума – „влюбеност“ – хората назовават различни, дори противоположни чувства. Така наричат и лекомисленото, душевно-плътско влечение (понякога много силно, както у Анатол Курагин към Наташа Ростова във „Война и мир“). Но така се нарича и дълбокото, чисто чувство, което много от нас са изпитвали в младежка възраст. Когато момичето, в което си се влюбил, е наблизо, на душата ти е светло и радостно, а когато го няма, ти се струва, че всичко е зле. Възлюбената се възприема като източник на всяко благо, това е любов съгласно първата заповед: с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си разум. Но така трябва да обичаме Бога, а не съседката по чин. Нито един човек не е достоен за такова отношение към него. Затова влюбеността не е устойчива: курагинската влюбеност изчезва от само себе си, както и чистата. В законния брак тя рано или късно угасва, но в същото време може да израсне и да се укрепи друга любов към същия човек – според втората заповед „Възлюби ближния като себе си“.
Що се отнася до „Деня на свети Валентин“, той няма никакво отношение към нито един от църковно прославените свети Валентиновци. Затова няма какво да празнуваме, Църквата не чества този празник. Чистата влюбеност едва ли има някакво отношение към „Деня на влюбените“. Това ми звучи като „Ден на железничаря“, но нали любовта не е професия. А лекомислената влюбеност няма никакво отношение към светостта, затова тя се празнува с повод и без повод.
Да отбелязваме ли „Деня на свети Валентин“? Аз бих го сравнил с Осми март. И в двата случая няма какво да празнуваме, но ако мъжът (момчето – на майка си, съученикът – на съученичката си) подари цветя в този ден, няма да сгреши. А да се оставяме на похотта винаги е грешно и нито истинските, нито фалшивите празници оправдават този грях.
Да учат младите на любов е задача на поетите, а не на богословите
Свещ. Алексий Плужников, настоятел на храма „Св. ап. Петър и Павел“, Волгоград
Ще започна с едно лирическо отклонение: тия дни ми се обади един млад човек и ми зададе въпрос по повод сватбата в навечерието на поста и за това как Църквата се отнася към женитбата по време на траур. При това той подчерта, че не е въцърковен човек и е много далече от „всичко това“. Тогава го попитах: „По каноните ли да Ви обясня нещата, или по човешки?“. Той се разсмя и пожела да чуе и двете версии. Аз му разказах за църковните правила, но при това добавих, че те са написани за членовете на Църквата, и няма никакъв смисъл да се прилагат към хора, които са далече от християнството. Младежът се оказа достатъчно разумен и, надявам се, схвана моето послание: че трябва да мислим с главата си.
Така и за Свети Валентин ще се опитам да отговоря „по човешки“ за тези, които имат навика да мислят. Как да се отнася истинският християнин към Деня на свети Валентин? Така, както и към „Международния“ ден на жените, към Деня на солидарността на трудещите се, към Новата година по календарите на всички континенти и към всички останали светско-комерсиални празници: спокойно, благодушно и с лека ирония. Хората искат малко радост, малко подаръци, малко емоции. В това няма нищо лошо, стига да не отрупват излишно масата.
Не си струва да се борим с „неправилния“ Валентин, доказвайки нещо на хората, които съвсем не се интересуват от това как е живял, пострадал и умрял истинският свети Валентин. Това е само символ, както Дядо Коледа е символ на празничното веселие, а не е „неправилният“ свети Николай. А да се борим с невинните развлечения на света, като „назначаваме“ различни светии на „отговорна за всеки празник длъжност“ – е крайно нелепо, дори пошло. Никога не ми е било ясно дали някой е питал, например светите Петър и Феврония, дали имат желание да „оглавяват“ някакви църковно-държавни мероприятия?…
Но най-тъжното и неприятното е нашият опит да управляваме процеса, да командваме света какви празници да празнува, какво и как да прави. Нас така и така отдавна ни възприемат като църковно-държавна култура, а свещениците – като заместник-командири по „духовно-нравствената част“. Това е несравнимо по-лошо и опасно, отколкото валентинките и цветенцата.
Църквата ще се ползва с уважение и интерес едва тогава, когато покаже своята кротост, свобода от светския дух, устременост към вечността, към Христос, а не към календара. Хората искат да видят в нас Божията църква, а не Дворец за кръщения-бракосъчетания-опела и културно-духовни мероприятия. И не трябва самоуверено да мислим, че подрастващите само чакат при тях да дойде някакъв чичко с кръст и расо, с дълга брада и мъдър поглед, за да ги научи на любов и влюбеност. Те сами ще се справят, но по пътя на собствения опит, грешки, сълзи, мечти, надежди. Да учат младите на любов е задача на поетите, а не на богословите (разбира се, тук се има предвид еросът, любовта към човек от противоположния пол, а не любовта към Бога (агапе).
Накрая ще добавя, че всичко, изложено по-горе, е мое лично мнение, а не преразказ на катехизиса или решенията на Вселенските събори. Така че всички претенции нека бъдат отправени към мен, а не към Църквата.
Свети Валентин укрепява в готовността да встъпим в брак и да пазим съпружеската вярност
Свещ. Кирил Горбунов, директор на информационната служба на Римокатолическата архиепархия на Божията Майка в Москва
Много хора мислят, че Денят на свети Валентин е някакво изключително тържество за цялата Католическа църква. В действителност това е местно почитан светия, а главният празник за католиците на 14 февруари е почитането на паметта на светите братя Кирил и Методий*, съпокровители на Европа и просветители на славяните, за което говоря с пълна отговорност, тъй като нося името на единия от тези светии. От друга страна, дори самият свети Валентин да не е очаквал, че ще му възложат „задължението“ да бъде покровител на влюбените, мисля, че той с радост би приел, тъй като това е много важно и отговорно дело. Влюбването е труден и нерядко опасен опит, при който човек особено се нуждае от присъствието на Бога и застъпничеството на светиите. Забележително е, че в някои католически енории се провеждат срещи не само за тези, които вече се готвят да встъпят в брак, но и за влюбените – за тези, за които това все още е перспектива. Не се съмнявам, че свети Валентин съпътства тези хора в молитвите им, укрепява ги в готовността им да встъпят в брак и да опазят съпружеската вярност. Ако говорим за такова отношение към влюбеността, тогава този празник ни е много скъп.
Но разбира се, не можем да не се изказваме против комерсиализацията на всичко, с която е проникнато нашето общество, и особено против разбирането на този празник като някакво оправдание на похотта. Хората, които чувстват, че са влюбени, смятат, че тяхната влюбеност оправдава безразборните сексуални отношения и дори ги прави угодни на Бога. Ето, против това християните трябва да се изказват високо и ясно – не само на думи, а, разбира се, преди всичко свидетелствайки с примера на своя живот, че целомъдрието и чистотата на живота и отношенията не е тежко бреме, а щастие за човека. I www.pravmir.ru.
* На 14 февруари Православната църква чества Успението на св. Кирил Славянобългарски.
Превод: Татяна Филева
