Епископ Порфирий: Няма по-ценно за децата от любовта на родителите им

Ще ви кажа какво мисля аз лично. Библията казва ясно, че Бог е създал мъжко и женско и те трябва да бъдат двойка. Това означава, че хомосексуалната особеност не е нещо естествено за човека, а е възникнала след Адамовия грях. В този смисъл можем да кажем, че хомосексуалният афинитет е грях. Но тъй като Църквата съществува точно защото ние сме грешни, онези, които имат такова влечение, имат своето място в нея. Какво означава това – Църквата не дели греховете на големи и малки и не съществуват големи и малки грешници. Знаем, че няма човек без грях. Всеки има по много и всеки ден продължава да греши. Има разлика обаче между хората, които са в Църквата и такива, които са извън нея. Онези, които имат духовна връзка, се опитват да познаят греховете си и се борят с тях. Другите живеят с убеждението, че това е нормално състояние.

Дали някой има проблем с алкохолизма или изневерява на съпругата си, или живее без брак, или е хомосексуалист, за Бога това е едно и също. Църквата не поставя въпроса кой какви изкушения има, а дали се борим с тях с желанието да изпълняваме Божията заповед. Дори независимо от това, че по време на борбата може да се случи да попадаме постоянно в един и същи грях. Има притча за един християнин, който отишъл при свещеника да се изповяда. Казал му: "Отче, попаднах в този и този грях". А свещеникът му отвърнал: "Нищо, чедо, стани!". На следващия ден се случило същото и така седмица. Всеки ден му казвал едно и също, а свещеникът отговарял по един и същи начин. Важното е да не позволяваш падението да е твое нормално състояние. Ако говорим за хомосексуализма в този смисъл, някой, който не мисли, че това е нормално и няма никакъв проблем, той живее в контекста на покаянието. Той вече не е за презиране от Църквата. Хомосексуализмът може да се нарече духовна болест и онзи, който се бори с нея, той е истински християнин.

Могат ли да възпитат добре деца такива двойки?

Личното ми мнение е и да, и не. Това, че някой е хомосексуалист, не означава, че няма любов и е лишен от възможността за комуникация с другите хора.

За разлика от Католическата църква, Православната няма отговори на всички въпроси, които вълнуват обществото. Защо е така?

Православната църква не дава отговори на конкретни въпроси, а говори за принципите на живота. Всеки християнин има свободата и отговорността да решава сам. С Божията помощ той сам може да реши кое е добро и кое е лошо. От една страна, Католическата църква облекчава хората, но от друга – лишава ги от борбата и радостта от вземането на решението.

Има ли неща, които Църквата забранява в брака? Да речем секса по време на пост?

Постът не е наредба и Църквата никога нищо не налага. Тя предлага поста като период, в който ние упражняваме своята воля, възпитаваме се в устойчивост в борбата между доброто и злото. Тъй като бракът е общност на любовта, трябва да има добра връзка на всяко ниво – и телесно, и духовно. Аз никога не съм се намесвал в тази интимна част между мъжа и жената. Това е свобода те сами да решават. Лишаването от телесна близост трябва да е избор и на двамата. В противен случай може да се стигне до по-големи проблеми. Всичко в семейството трябва да е любов и да се избягват конфликтите.

Напоследък все повече хора изоставят децата си и тръгват да търсят по-добра работа на Запад. Как се отразява това на децата?

Най-добре е родителите да бъдат при децата си, тъй като малките имат нужда от общуването си с тях. За жалост и в България, и в Сърбия хората живеят в тежко материално положение. Ако хората отиват на Запад и заработват някакви пари, те трябва да знаят, че са платили някаква цена, която никак не е малка. Техните деца цял живот ще имат празнотата и тя ще се прояви рано или късно. Всеки сам решава дали да избере материалното или духовното богатство. Брат ми има шест деца и чака седмо. Той е преценил, че е по-добре децата му да имат любовта на родителите си и да страдат за компютър, отколкото да имат компютър и да страдат за любовта на родителите си.