Епископ Тихон: Интелект оставен сам на себе си е нещо тъжно.
Какво е бъдещето на православието и къде виждате бъдещето на православните християни?
Бъдещето на православието виждам в това да одухотвори, да направи християнството сърдечно и неподправено в стремежа му чрез молитвеност и съпричастност със съдбата на хората от новото време. Те стават все по-самотни – социално, душевно, духовно и интелектуално. Интелект оставен сам на себе си е нещо тъжно. Православният християнин би трябвало да приобщава тази самотност към радостта от общението с Бога.
Какво е впечатлението ви за българското православно християнство, на фона на православното християнство в глобализиращия се свят?
Българското православно християнство е трезво и почтено, отговорно. Не бива да допускаме то да остава без отговор, без похвала и поощрение и благо изискване да расте и духовно обогатява.
Мъчно можем да окажем влияние към другите православни пръснати по света освен с нашата скромност и с това, че не желаем да се покажем по-добри от другите наши братя православни християни.
Кои са основните проблеми на Православната църква и по специално на Българската православна църква?
Основният проблем е, че имаме малко кадри. Хора, които да са изпитали на гърба си унижаваща, смачкващата достойнството на човека диктатура и все още да гледат с надежда в бъдещето и са готови да жертват остатъка от силите си за едно поколение, което няма представа през какви изпитания е минала църквата и народът ни.
Имаме много уморени хора и ни следват бързо уморяващи се нетърпеливи млади хора. Църквата ни е една многовековна институция, но и едно ново дело и освен администрация се нуждае от сърцатост и смелост. Погубена овца не се чака да се върне сама в кошарата, а загубено наполовина стадо се търси с другата половина – деня и нощта, но по места където иначе и крак се не слага.
Съществува ли необходимост църквата да се модернизира?
Църквата се модернизира в това как най-лесно и най-бързо да урежда онези неща, които наричаме ”мартански грижи”, т.е. в онова що няма директна връзка с проповядването и грижата за вярващите, но без които и не може или трудно може да съществува. Модернизация е нужна иначе само там, където трябва да бъдем добре и правилно разбрани.
Как могат да се привлекат младите хора към християнството? В днешно време, като че ли все по-малко млади хора влизат в храмовете.
Обич и желание да им покажем, че не искаме да ги направим наши “клиенти”, а чеда божии и съработници в изграждането на тяхното бъдеще. С това, че искаме да им възвърнем желанието за притежаване на лично достойнство.
Как оценявате отношенията на Българската православна църква с католическата църква?
Отношенията ни с католиците са на различни места различни. И от двете страни има повече християни и не малко духовници, които желаят и имат от цивилизовани до сърдечни връзки. За много и все повече хора разделението е неразбираем анахронизъм.
Какви храмове и къде влизат в Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ?
Храмове, построени като български православни има само два и то в Будапеща. Всички останали църковни общини са приспособили някакви сгради или инославни църкви за техните нужди. Църковни общини има из цяла Европа с изключение на 3-4 страни. Обикновено във всяка столица с изключение на Испания – там имаме църковни общини в Каталуния – Барселона.
Какви са основните проблеми на българските православни храмове в чужбина? И какво най-спешно трябва да се реши?
Трябва час по-скоро да намерим самостоятелни храмове там, където можем да ползваме църкви само в събота. И ни трябват сърцати и смели хора, които да строят църкви. Сега все още може, но докога. Защо се притесняваме, че чужденци купуват имоти в България, а не купуваме сами имоти за църкви в Европа.
Имперска Русия беше закупила и построила църкви из цяла Европа и сега са крепости на тяхната вяра. Но най-спешното, което трябва да се реши е финансовото състояние, което трябва да разреши едно нормално функциониране на нашите църковни общини и епархията.
Какво е църквата за българите по света и как църквата им помага?
Църквата ни трябва да е майката, която бърше сълзите им, превързва ожулени колена и прави весели и радостни празници на своите чеда. И между всичко това ги учи и поучава. Когато хората тръгнат за чужбина и пристигнат там виждат, че има непознати неща, които трябва да научат. Готови са и да научат нещо за нашата вяра. В България апелът за учене се приема като обида в неграмотност и малокултурност.
По време на посещението си в Москва българският патриарх Максим получи награда от международния фонд “Единство на православните народи”. Какво означава тази награда за БПЦ?
Означава отличие, признание на нашата твърдост да пазим православието от посегателства. А те бяха много.
Един от най-болезнените въпроси в България е делото срещу осъдените на смърт българските медици в Либия. Какво можем да очакваме, според Вас? С какво може да помогне църквата?
Този въпрос изисква много тактичност, деликатност и обществена дисциплина. Призовавам онези, които вършат тази толкова трудна работа, независимо дали е ден или нощ да ми се обадят, ако смятат, че мога и с йота да съм им полезен. Аз вече сигнализирах дискретно, те имат някои идеи и възможността, но те трябва да преценят дали могат да ги ползват.
Аз самият бях 25 години фелдшер в отделение за болни от СПИН и знам какво е в душите им, когато вместо благодарност получават обругание и осъждане на смърт. Бог да им вдъхва бодрост и сили.
Според Вас има ли необходимост от обединение на християните от различните вероизповедания, както и за диалог с нехристиянските общности и за какво обединение може да се говори?
Необходимостта е от 1000 години. Църквата Божия е една. Чедата й са скарвани, но както каза един мой събрат – стените на разделението не се издигат до небето. Ние все се молим за единство на църквата, но сме предприели твърде малко за преодоляване на разделението. Може би защото е много трудно и деликатно. Лично аз виждам възможно едно единение с католиците за първо и по-близка възможност. Единение в смисъл съвместно богослужение. Иначе и те ще си останат католици и ние православни още дълго време.
С протестантите не може да има обединение в обозримо бъдеще. Те много искат да получават достъп без ограничения до нашите тайнства. Ще рече да могат да се причестяват, венчават, и пр. Но те смятат, че просто могат да правят каквото си считат за редно и ние трябва само да преглъщаме, но и да сме съгласни с тях и сами да почнем да вършим същите нелепости. Освен това те са толкова много разделени помежду си, че ще ни трябва времето на вечността да говорим с всеки по отделно. Но както с нехристиянските общности така и с тях трябва да имаме готовността да ги посрещнем с братска обич. Дълбоко вкоренения и сякаш природен страх от чуждото трябва да бъде преодолян.
Тероризмът е най-големият бич за света през последните години. Според Вас съществува ли риск за България, и за Европа като цяло, от ислямски фундаментализъм и тероризъм? И въобще как гледате на ислямския фундаментализъм?
Тероризмът е стилиризарн като най-големият бич за света. Болестите и гладът, безнадеждността, в която се намират милиони хора по света са най-големият бич. От тероризъм, какъвто и да е той, никой никъде не е сигурен. А това, че ислямският фундаментализъм се ползва като хранеща среда, катализатор и високоговорител от тероризма ще стане причина за разграничаване. То вече и започва. Но аз например все още чакам ходжи и молла да проповядват тяхната истина открито, че всеки, който убие невинен отива в ада. Сега все още има този отвратителен за мен обичай, близките на самоубийствен терорист да бъдат посещавани и поздравявани за това, че имат “мъченик” в рода си и те се пръскат от гордост.
Фундаментализъм има там, където има бедност, материална и преди всичко духовна. Хората искат да издигнат собствената ценност и се впускат в състезание на безсмислена религиозна строгост. Те знаят, че беднотата ги е поробила и им е взела и възможността да се развиват и искат да си кажат, че всъщност няма нищо лошо, защото те изцяло са се подчинили на Бога – както и да го наричат.
По-лош ли е светът днес, през новото хилядолетие?
Светът ни се смее, когато се опитваме да го премерим без мерни единици. За едни е лош, за други – добър, а според мен всичко става за добро, но не винаги за нашето.
Кога човек е достатъчно утвърден във вярата и какво може да я утвърди?
Утвърждаване във вярата е нещо, което избягвам да казвам. Желание за следване на вярата, всекидневно с консеквентност това е задача на вярващия за цял живот. Защото човек или вярва, или не вярва, или обича, или не обича. А да приведем хората към желание и необходимост да вярват трябва да проповядваме с много обич.
От каква благословия има нужда българинът днес? Какво най-много му трябва?
От божията благословия, но най-много му трябва внимание и съсредоточеност. Онези, които искат да отчупят още едно крайче от питата му се опитват да го разсейват с всевъзможни неща. Пошли токшоута, клюкарски подробности за богатите и хубавите, все неща, от които нямаме, ама абсолютно никаква нужда. Нужда имаме от дисциплинираност, лична и обществена, и сега точно ми минава наум, че именно това е, което разделя народа на привърженици и противници на цар Симеон. Онези, които искат да го няма, гледат да махнат този пример, а онези, които искат да имат обозримост, но мъчно успяват сами, се радват да видят, че има и е възможна лична и обществена дисциплинираност.
