Констанинос Нихоритис: Душата е най-ценното нещо, което човек притежава
Той проучва проблема за българското новомъченичество и Атон и го защитава като хабилитационен труд по философия в Богословския факултет на Великотърновския университет. През 2000 г. излиза неговата книга за делото на Солунските братя за приобщаването на славянския език към византийската култура, написана на гръцки език и издадена от солунското издателство „Херодот”. От същото издателство са издадени още две негови монографии: „Старославянски и църковно-славянски език и граматика” (2003 г.), и „Влиянието на Света гора върху духовния живот на православните славяни” (2004 г.).
От 1999 г. преподава български език и литература в новосъздадения факултет по Балканистика към Солунския университет, а от 2000 г. е доцент в същия факултет и преподава Български език и литература, Славянска палеография и Духовна култура на славянските народи. Автор е на учебници и помагала по български език за нуждите на гръцките студенти.
Как се породи у Вас този интерес към българската история и историята на Българската православна църква? Как се е случило така, че сте дошли в България?
Тутакси мога да ви отговоря – по Божия промисъл. Не съм си и помислял да идвам в България. Учех в реална гимназия, после баща ми спря да ме финансира. Започнах да работя в Атина и ме насочиха към Света Гора. Там завърших семинарията. През последната година бяхме на една обиколка на Света Гора, по атонските манастири. В манастира Ивирон посетихме библиотеката. Библиотекарят ни развеждаше и даваше пълен опис на всички ръкописи. По едно време ни показа купчина славянски ръкописи, без да ни даде никаква допълнителна информация. И тогава разбрах – ето, имах хляб! Така кандидатствах за стипендия в Белград, но ми отказаха, защото нямало пари. Можело, ако искам, да отида в България. По това време сегашният Неврокопски митрополит Натанаил и Варненският митрополит Кирил бяха стипендианти на Еладската православна църква и учеха богословие в Гърция. Та ми казаха: „на техни места трябва да изпратим наши хора”. Така дойдох в България.
Като пристигнах, останах една седмица и се върнах обратно в Гърция. За пръв път излизах в чужбина, не ми хареса…
Но като постоях у дома и дойде време да ме вземат в казармата, реших да избера по-малкото зло (смее се). Започнах да следвам в Духовната академия в София. Колегите започнаха да ми помагат – проф. Иван Желев, проф. Събев и др. Така придобих увереност и останах да продължа.
Ако ви кажа, че ми беше много леко и много лесно, ще ви излъжа. Половината от студентите бяха попаднали там случайно, или по поръчка. Бях единственият чужденец и първият грък в това училище. Бях като муха в млякото: „Какво да го правим този грък?!”.
Но няма зло, в което да не откриеш добро, и обратното. В тоталитарния режим също имаше нещо положително. Беше отпаднал национализмът. И подчинявайки се на призива „пролетарии от всички страни – съединявайте се!”, като че ли хората свикнаха да се приемат, обикваха и кубинците, и палестинците, и гърците… Докато в Църквата като организация съществуваха стереотипи, имаше една отрицателна нагласа: „Грък – лукав, фанариот”.
Въпреки проблемите, успях да си остана в България и да завърша богословие. Получавах и други предложения, например от ректора на Института за чуждестранни студенти, под формата на шега: „Коста, ти си умно момче, що ти трябва да учиш за поп?” През третата година, след като пак имах проблеми в Духовната академия, от Министерство на Народната просвета ми предложиха да уча и Българска филология.
А моят тогавашен преподавател, Ал. Милев, ми казваше: „Коста, първо завърши тука богословие, после може да отидеш…”. Това и направих, и не съжалявам, защото по време на моето следване в България посещавах курса по старобългарски език в университета, за да мога да преследвам задачата, която си бях поставил на Света Гора – да има специалист в Гърция, който да може да проучва тези архиви. Това беше моята перспектива. Получих солидно богословско образование в България. Върнах се в Гърция и работих 11 години като преподавател по вероучение в средните училища. После имах възможност да специализирам към Кирило-Методиевския научен център старобългарска палеография и да се занимавам с ръкописи, архиви.
Случвало ми се е да ми кажат: „Като сте грък, що не заминавате в Гърция, а седите в България?” И отговарях: „Защото българите са излезли на печалбарство, аз оставам тука да продължа делото на Св. Св. Кирил и Методий” (смее се).
Какво провокира Вашите изследвания?
От изследванията си за Света Гора виждам ролята, която е изиграла за запазването и на гръцката, и на българската нация. Днес хората наричат новомъчениците – камикадзе. Не съм съгласен с това. В българската история е написано. Те не са камикадзе, те не са убивали други хора. Те са пожертвали собствения си живот, за да спасят душата на народа си.
Днес успяха да обезверят народа. Журналисти са ми задавали въпроса дали в Църквата има политика. Като богослов, мога да кажа, че определението за Църква е "богочовешка организация". Когато се намеси политиката в Църквата, автоматически изчезва божественото и остава само човешкото, което означава, че Църквата се превръща в една администрация, в канцелария, в служба към правителството. Тогава идва упадъкът на културата. Църквата трябва да се стреми към общото лоно, общата нива, към общия Виноград – Небесната Църква. Като се откъсне от лозата едно клонче, то не носи ни плод, ни вино, нищо. Затова Църквата трябва да бъде в общото дърво и да се бори за нещо повече. Как е възможно в 21-ви век тази връзка да е прекъсната из корен? В България има 300 манастира и само 100 монаси.
Какво е впечатлението Ви от процесите, които протичат в съвременното българско общество в контекста на присъединяването ни към Европейската общност? При нас ежедневно пристигат новини от Гърция, където също предстоят редица реформи. Част от тях засягат образователната система. Например информацията, че в гръцките училища според новите учебници ще се преподава т. нар. превантивно религиознание. А Гърция има традиция в религиозното обучение в средните училища. Как ще коментирате и българската ситуация?
За да сме реални, трябва да си зададем правилно въпросите. Колегите от бивша Югославия, от Македония, например, определят Европейския съюз като уния. Това какво ще рече? Разговаряйки с едни монаси от манастира Св. Никодим Светогорец, те ми казаха: „Възвръщат Римската империя от времето на Господа Иисуса Христа”. Вижте номерата по колите – махат се гръцките букви, кирилските букви.
Започва да се създава една „комуна” – Латинската империя ще бъде заменена с европейската уния. Не е възможно 90% от Европа да е християнска, а да не се споменава никъде „християнско”, никаква религия.
От една страна се започва с отслабване традицията на силните православни държави като гръцката. Сега се говори за откъсване на Църквата от държавата.
От другата страна, започва лека полека и съвсем внимателно да въвеждат в България религиознанието в средните училища.
И какво се получава: имаме отслабване на силната дисциплина „вероучение” в Гърция, и въвеждането й лека-полека в България, за да могат да придобият всички една обща култура, обща представа за християнството…
Факт е, че започва да се преследва Православието. Искат да се стигне дотам, че един масон да може да се причастява. Старец Паисий в Света Гора е рекъл, че една малка рибка, когато й се сложи белег, няма да има океан, който може да я скрие…
Трябва да бдим. Днес виждаме една световна диктатура в името на ЕС, който привидно иска да преследва терористите и въвежда отпечатъците на пръсти в нашите паспорти. Утре ще ни сложат белег на челото…
Защо след като падна комунизма, не падна и атеизма? Защо не върнаха вероучението отпреди 9 септември, което има добри традиции? А се върна по такъв начин…
Гърция е силна православна страна и член на Европейския съюз. Как виждате бъдещето?
Откъсването на Църквата от държавата. Истинското вероучение ще се получава както във времето от османския период – по енориите, в църквите.
Тогава не мога да не попитам за отношението Ви към това, което се случва във Франция. Това е страната, която отхвърли Европейската конституция. В същото време тя се определя като една от най-„толерантните” европейски страни, а там бяха провокирани събития, които заплашиха социалния мир. Как да бъдем и какво означава да сме толерантни?
В България малцинствата по времето на тоталитарния режим са се радвали на по-голяма религиозна свобода, отколкото самият българин. Те имаха свобода на ритуалите. Имах един състудент, чийто баща беше директор на училище и беше уволнен заради това, че синът му се е записал да учи богословие. Българинът не можеше да празнува Великден. Учителите пазеха църквите заради учениците, а в същото време се е празнувал Рамазан. Малцинствата са били толерирани. Ето го резултатът днес.
И в същото време битува една много грешна представа – казват, че българинът не е религиозен. Къде го пише това нещо? А тези манастири, а Златният век на българската история? Как са били писани тези книги, тази религиозна литература?
А откъде идва това разминаване и противоречие – че българите всъщност са много религиозни, но в отношението си спрямо Църквата са дистанцирани? Като че ли липсва традиция на „общуване” както между Църквата и днешния българин, така и между Църквата и днешните медии…
Като заговорихте за общество и медии… Веднага след падането на тоталитарния режим, в храма „Света Неделя” на Богоявление с жена ми и децата се черкувахме, и като излязохме навън, една журналистка от Лос Анжелес ми зададе въпроса: „Кога е имало по-голяма свобода – преди или след 10 ноември?”. И отговорих: „Видяхте ли църквата – празна е. Преди 10 ноември църквата беше пълна.”
Е, как? Ами вижте дискотеките отвън, вижте баровете. Тогава през тоталитарния режим имаше забрана, а когато нещо се забранява на един човек, то предизвиква интереса му. А новият режим пусна наркотиците. И наркотрафикът е забранен, нали?! Пускат ти и душевен наркотик, вижте телевизията – какви са тези програми. „Big Brother”, „Big Mother” има в Гърция… Това са архетипи, това са модели, които даваме на нашата младеж. Къде е мястото там на неговата българска душа? Къде е културното и историческо наследство да му се покажат, къде са бита, нравите, обичаите, за да се гордее, че е българин? А Църквата и религията?
И нека не забравяме, че Църквата за 40-50 години беше в камерата, във фризера – това отговорих на журналистката. Българинът по душа е православен, а месото като е било във фризера и го извадиш, му трябват 24 часа за да възвърне състоянието си…
И я попитах – защо не отиде тя в Америка, там нямат ли си бездомни, или проблеми за решаване, защо идва в България. Православният човек, ако не го канят, никога няма да отиде в друга държава и в друга църква да проповядва… Вижте какво се получава днес във вашата страна… Откъде ли не са дошли сектанти да спасяват България.
От Атлантическия клуб в Гърция ме поканиха на една среща. И мога да ви кажа, независимо дали е този клуб, дали е бизнес-клуб, дали е сектантски клуб – методите им са едни и същи. Каквото излиза от Америка, е като от октопод.
И целта е една: Душата на всички хора да не може да мърда. Тази световна диктатура идва с пластмасовата кредитна карта. Няма да разберете до каква степен ще ви вържат. Днес, например, нас в Гърция са ни вързали. Всяко семейство дължи пари за всяко нещо.
Трябва да поддържате с добре написани книги българския дом. Трябва да помогнете на родителите. Например в Гърция всички енорийски храмове имат културни центрове, има школи за родители, за православните родители. Да знаят не само с какво да нахранят и облекат децата си, а какви са духовните им задължения към тях.
От личен опит у мен се затвърди впечатлението, че българинът е много подозрителен и недоверчив към всичко, свързано с „духовната” просвета. Той е свикнал да се движи в морето от издания на секти, учения и т.н. В този разграден двор той си е изградил защитна стена – да, в себе си той е религиозен, но е недоверчив към институциите.
Те разбиха в даден момент Църквата и това не беше случайна стъпка във време, когато българският народ най-много е имал нужда да се крепи за нещо. Бях свидетел, когато в катедралния храм „Св. Александър Невски” викаха на Негово Светейшество Българския патриарх Максим „Махай се!…”, на неговия празник. И тогава взех два протестантски вестника от будката при Софийския университет и им казах: „Докато вие се карате, вижте как нахлуват вълците, за да ви вземат паството”.
През всичките тези години като студент в Духовната академия и като аспирант и преподавател в БАН винаги съм изпълнявал моите религиозни задължения – да се черкувам, да се изповядвам и да се причастявам. А цялата тази маса, която беше тогава в „Св. Ал. Невски” никога не я бях виждал в църквата. Те не са били в нея, а пък претендираха дали Максим е патриарх или не.
Това е под влияние на старата схизма. Не трябва да е така. Църквата се управлява по църковните правила. Не може като се смени властта, да се сменя и Патриархът. Има събори. Който и да изберете, ако не е по каноничен начин, и няма легитимност – ами той ще е като министър без портфейл. Ако е избран по православните канони и целият народ го възприеме, доверието няма да се загуби.
Българската църква за толкова години беше в „камерата”. Тепърва трябва да се създадат кадри. За да бъдат създадени кадри, трябва да има добри старци. За да има добри старци, трябва да бъдат изпратени в Света гора, да усвоят монашеския живот и опита, който са придобили, да го приложат тука.
Никой не строи веднага супермаркет в Гърция. Първо се строи малкият храм, за да се уверят хората, че се върши нещо, а след малкия храм идва по-големият и по-големият. Така се получава. Българинът трябва да види, че нещо се върши, и като вижда, се обръща и помага. Трябва да се работи, това е. Вижте как се работи в Гърция, в Сърбия; защо има въведено вероучение в Румъния, защо има разцвет? България е патила в резултат на схизмата и навлизането на светското мислене.
Как се противостои? Кой трябва да противостои… Това лична отговорност ли е? Каква е ролята на Църквата?
Аз съм професор и преподавам… Моите студенти изучават славянски език. Препоръчвам им да посещават тези държави. Имаме еднаква религия, духовна идентичност. До вчера заради сковаващите стериотипи не беше възможно, защото всеки е виждал в гърка лукавия, фанариота, а у българина – жестокостта. Ние сме народи, които нямаме какво да делим, а много неща ни събират.
Виждам Зографския манастир каква огромна дейност извършва за българския народ. За първи път се издава Добротолюбието. Това е начинът – да се просвещава народа. Да няма българска къща, в която да няма "Отче наш" и Веруюто. Всеки дом да тачи светиите и да празнува. В тези трудни времена, колкото и пари да има човек, пак се чувства безсилен.
Това му е духовната култура. Това е казал свети Козма Етолийски на времето: Завоевателите всичко могат да ви вземат: главата, ръцете, жената, децата, всичко. Но едно не могат, ако вие не го дадете – душата. Душата е най ценното нещо, което човек притежава. Когато човек си продаде душата, е най-големият нещастник. Може да няма пари, може да гладува, но ако има душата си – е свободен.
И е казано: това, което обединява хората, е от Бога, това което ги разделя, е от дявола. Всички сме създадени по образ и подобие Божие. Не може да казваме: той е турчин, той е грък; всички сме хора. Всички се молим за едно, и трябва да се молим за всички.
