Кръщение Христово, Богоявление, Йордановден, Водици – какво празнуваме?
Санданският свещеник Йордан Аврамов е на 32 години. Завършил е Духовната семинария и Богословският факултет при СУ „Св. Климент Охридски”. Преди 4 години е ръкоположен за дякон, а след това и за свещеник. Преди малко повече от година е избран и в момента заема поста председател на настоятелството на най-големия в Санданска духовна околия храм „Св. великомъченик Георги”. Женен, с две деца.
Повод за настоящия разговор е големият християнски празник Богоявление, популярен сред народа като Кръщение Христово, Йордановден и Водици, който честваме днес.
– Утре е Кръщение Христово, Богоявление, Йордановден, Водици, а за много хора – просто денят в който се хвърля кръста. Какво всъщност празнуваме?
– Същността на празника, естествено, не е само в хвърлянето на кръста. Същността е онова събитие, което се е случило и което носи в себе си спасителен характер – явяването на Иисус Христос и кръщаването му от Йоан Кръстител в река Йордан. Този акт е бил засвидетелстван от Бог Отец, чийто глас се чува от небесата: „Този е Моят възлюблен Син, в Когото е Моето благоволение”, и от Дух Свети, който се спуска във вид на гълъб върху Иисуса, кръщаващ се във водите на реката. Това всъщност е явяването на Троичния Бог и затова денят, в който празнуваме кръщението на Иисус Христос, се нарича Богоявление. Така самият Бог свидетелства, че този Иисус, който току що се е кръстил във в река Йордан, е Месията, Той е Спасителят, Той е примирителят между Него и човеците. Това е най-важното, което трябва да се знае за този празник и основна част на празничния ритуал е освещаването на водите. Както тогава, кръщавайки се в река Йордан, Христос е осветил водата, така сега, и ние, като спомен за онова дело, и като акт на обновлението на света и на природата, всяка година на 5 и 6 януари, освещаваме водата. Водата е материя, която оживотворява, но може и да умъртвява. Водата служи за измиване на телесната нечистота, а поради богатата й естествена символика се използва и като елемент с религиозно и мистично значение. И за това многократно свидетелства Свещеното Писание. Преминаването на Червено море от евреите, при бягството им от Египет, е предобраз на кръщението. Водите на ерусалимските къпални Витезда и Силоам, също са предобрази.
– Позволете да вметна за тези, които не знаят, че това са места, свързани с чудесата, които Господ Иисус е извършвал приживе.
– Да, за тях говоря. В първите години на Църквата, освен за кръщаване, водата е ползвана и за освещаване. Най-ранни свидетелства имаме от началото на 2-и век, блаженият Августин, говори за широката употреба на водите, които се освещават, за поръсване за здраве, за изцеление… Самите молитви, които се четат по време на освещаването, освен благославяне от страна на свещеника, са и призоваване на Светия Дух да освети водата и тя да служи за очистване на тялото и душата и за умиване на всяка сквернота.
– Това, което раказвате за водата и свойствата ли е дало основание на нашите предци да нарекат този празник Водици?
– Още св. Йоан Златоуст, разказва, че на църковните си събрания християните освещавали вода, която използвали за здраве и за изцеление. Григорий Туронски свидетелства, че в Севиля, също през 4-и век, по време на масовите кръщения, извършвани на Великден, на Петдесятница и на Богоявление, един пресъхнал извор се изпълвал с вода по чудесен начин. Самият акт на проявяване на Божия сила върху водите е бил причина и много от тогавашните езичници да приемат християнството. В днешно време също можем да засвидетелстваме, че водата, която освещаваме на празниците, има свойства да изцелява. Естествено, за хора, които приемат всичко това с вяра, защото именно вярата е продпоставка за чудото.
– Хвърлянето на кръста, което за повечето хора е в основата на този празник, какво символизира?
– Това е символ на слизането на Христос във водите, на освещаването на водите, защото, както знаете, кръстът е символ на нашия Господ.
– Този, който извади кръста?
– Според православната традиция, във водата влизат да извадят кръста хора, които вярват, че това ще им послужи за здраве и освещение. Не просто за сеир.
– Бил съм, а и не само аз, свидетел, че тези, които изваждат кръста, след това обикалят с него, за да ръсят с вода и да събират пари.
– От стари хора съм чувал, включително и от моя дядо иконом Георги Ашиков, че по тяхно време младежите, които са изваждали кръста, са събирали средства по този начин но, за да ги предоставят на черквата и за да извършват благотворителни дейности с тях. Докато сега, както практиката показва, скачат да хващат кръста, за да изкарат с него пари.
– Това, че съревнованието кой пръв да хване кръста и го извади от водата, се изражда в сбивания, как бихте коментирали?
– Това е изключително грозно и просташко (съжалявам, но в момента не ми идва наум по-точен израз). Това да се сбиеш с някого, да му отнемеш кръста и да ходиш след това да събираш пари с него, е кощунствено. Бих казал на такива хора – горко им. Победител е този, който извади кръста от водата, а не този, който е пребил някого и му го е отнел със сила.
– Защото светостта не се придобива насила, а с кротост и смирение ли?
– Да, затова казвам че е кощунство.
– И затова тази година сте взели мерки, заедно с общината и полицията да не допуснете подобни извращения?
– Да, решихме да се изготви списък на тези, които ще скачат във водата с имена и ЕГН. И всеки от тях с подписа си ще декларира, че е физически и психически здрав. Естествено, осигурено е присъствие на полиция, линейка, спасител на събитието. От следващата година ще изискваме служебна бележка от личен лекар, удостоверяваща, че лицето е физически здраво, кръщелно свидетелство, доказващо че желаещият да скача за кръста е православен християнин и ще правим списък за полицията, охраняваща събитието.
– Това, че носите името Йордан, свързано с този празник, какво означава за Вас?
– Аз съм духовно лице, всеки празник ми е мил и не правя разлика между тях. Но като личен мой празник го чувствам по-мил. Но аз се стремя доколкото мога, да изявявам Бога на хората, това е моето призвание.
– Какво е мястото на Богоявление сред останалите празници?
– Той е един от най-големите Господски празници. Наред с Рождество Христово, който празнувахме преди няколко дни, Пасха и Преображение. Самото кръщение на Иисус в река Йордан е предобраз на кръщението, което Той препоръчва да се извършва, но вече не покайно, а спасително – кръщение с вода и Дух.
– Случайно ли Ивановден следва Йордановден?
– Разбира се, че не е случайно. Непосредствено след Богоявление, което всъщност е кръщението на Господ Иисус, честваме паметта на Неговия Предтеча и Кръстител Йоан. Той е най-великия пророк, но не се унижава да каже, че не е достоен да развърже дори ремъка на сандалите господни.
– Това, че всички се събираме да гледаме хвърлянето на кръста, а малцина идват сутринта на празничната служба в храма, как бихте коментирали?
– Много често подчертавам връзката между централното и периферното на празника. Много хора идват за хвърлянето на кръста на Богоявление, така, както и за върбовите клонки на Цветница. За такива можем да кажем, че са видели как се хвърля кръста или са си взели клонче върба и нищо повече. Така и на Великден – много хора идват заради огъня и остават на службата. Но това повече прилича на идолопоклонство. Предполагам, че и на този Йордановден, ще се събере целият град да гледа хвърлянето на кръста, а съвсем малко ще дойдат на службата и ще вземат участие в литийното шествие от храма до басейна. И затова говорим за опошляване, защото се губи централното, а се гледа най-маловажното на празника. Същото е и да отидеш на черква, за да запалиш свещ и си тръгнеш. Няма служба за палене на свещи, нито за хора, които само пръсъстват и гледат, а за хора, които се молят, които внимават и стават съучастници на свещеника в извършването на светата литургия. Защото свещеникът не извършва литургията за себе си само, а за всички хора.
– За обобщение на този разговор какво бихте казали?
– За обобшение искам да кажа на всички, които наричат себе си християни само традиционно, че трябва да обръщат повече внимание и да се запознават със същността на всеки празник. Защото празниците са събития, взети от живота на Господ Иисус Христос, който е дошъл на този свят и живял в човешка плът сред хората. Чествахме раждането Му, сега честваме кръщението Му. Както Той самият казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат”. Тоест, Той дойде и ни каза, каквото трябваше, оттам нататък всеки има право на личен избор. Господ никога няма да наруши свободната човешка воля и да ни наложи нещо, което ние самите не желаем. Затова казвам – личен избор на всеки е да предразположи себе си, душата и същността си към Бога и да приеме Иисус Христос за свой Господ. По този начин се получава освещаването. Всичко останало е външно, показно.
Следвайте ни
Пряко предаване на рождественската литургия от храма „Христос Спасител“ – http://www.patriarchia.ru/db/text/1379682.html
За да примеш Христос се иска много работа особено ако Бог много ти е дал, защото е казано, че на този, който много е дадено много и ще се иска. На свещениците им е дадена страхотна власт и изключителни привилегии – те трябва да ходят по стъгдите и тържищата и да проповядват както първите християни, защото днешните времена много приличат на първите – комунизмът гонеше вярята, не даваше да се говори и пише за нея, извращаваше представите за религия и ползваше атеистичните и религиозно-критическите разработки на западния научно-технически прогрес за да унищожи вярата, работейки с лъжи, интриги и инсинуации. В Калофер има голям празник на Йорданов ден. Един път дошла милиция и им забранила да хвърлят кръста в реката. Калоферци казали, че това е традиция и ще вдигнат бунт. Милицията им казала да хвърлят петолъчката, символ на комунизма. Калоферци хвърлили петолъчката, но никой не скочил да я вади от ледената вода, и като си отишла милицията пак се събрали и хвърлили кръста по обред-вяра!
[quote name=“Xmas“]Пряко предаване на рождественската литургия от храма „Христос Спасител“ – http://www.patriarchia.ru/db/text/1379682.html%5B/quote%5D
Влязоха в сайта един милион руснаци и всичко блокира. Така е, щом използвате тази сатанинска измишльотина – Интернет.
Вчера отец Иван ни разказа за покайното кръщение на Предтечата. Той потапял до устата кръщаващите се и от страх, че ще се удавят, те бързо изповядвали всичките си грехове. Също така за смъртта на Саломе обезглавена от леден блок, като възмездие, за смъртта на Кръстителя мисля, че знам от него.
Днес бе храмов празник в Обеля. Епископ Йоан отслужи Литургията в съслужение с още няколко именници. Храмът сияеше, въпреки мъглата навън.
На всеки празник отец Иван прави водосвет. Това дава усещането за чистота, светлина и святост. Колко много биха научили младите свещеници от отец Иван. Двамата с отец Любомир обгрижват духовно три храма, а предстои строежа и на нов. Има курс по вероучение към храма, съчетано с безплатно обучение по английски език за децата.
Много би могло да се разказва за енорийският живот и за отец Иван, от когото винаги може да се научи нещо ново при проповедта, и човек спокойно може да се остави в ръцете на Бога там.
Честит празник на всички именници!