Митрополит Кирил: „Не ме е страх от отварянето на досиетата“
Ваше Високопреосвещенство, църковният събор излезе с твърде неочаквано решение да ореже представителството на миряните от участие в този форум. Какво наложи тази рестрикция?
Това беше манипулация от страна на шепа хора, които представиха нещата по този начин пред обществото. Църквата е съставена от духовенство и миряни, тя е една и единна, и не е необходимо да се прави разлика между тези две, равни по чест и достойнство, части.
Даже и да няма миряни в църковния събор, това не е елиминиране, тъй като по принцип няма такъв събор, в чийто състав да има и миряни. В историята на Българската православна църква историческият момент – създаването на Екзархията, налага въвеждането на това понятие. Тогава не е имало достатъчно клирици, за да бъде той изцяло църковен, и е допуснато по-широко светско присъствие. Мястото на миряните е най-вече в енорията, в православните християнски и младежки братства, сдружения с нестопанска цел, фондации и т.н.
Архиереите забраниха продажбата на църковни имоти, апортните сделки и прочие. Църквата няма ли да изгуби доходи от това?
Разбира се, че ще загуби, когато няма възможност да оперира пълноценно със своите имоти, в това число и като не извършва разпоредителни сделки. Всяка институция, която има само разходи, е обречена. Но решението, макар и крайно, е взето и ще работим според него. Затова и аз не съм обелил дума по този въпрос, макар че в средствата за масова информация се лансира фактът, че съм бил най-много против това решение на събора. Аз съм работил и ще работя за църквата, а не за лични изгоди, колкото и някои да се стремят да ме обвиняват в какво ли не. Бъдещето ще покаже кой искрено е работил и кой за користолюбиви цели.
Каква част от имотите на БПЦ все още не са върнати – от държавата и от хората на Инокентий?
От държавата и различни учреждения не са върнати около 50% от имотите на църквата. От Инокентий са върнати всички църковни имоти освен личните им, които са придобили по незаконен начин на гърба на църквата.
В края на ноември Съдът по правата на човека в Страсбург ще се произнесе по казуса Инокентий. „Синодът" му съди държавата за близо 1 млрд. лева, но по волята на ищеца, какъвто се явява той, адвокатите му пледират за връщане на имотите, отнети от тях през 2005 г. срещу оттегляне на финансовия иск. Как ще процедира Светият синод при решение на Страсбург в полза на Инокентий?
Това е въпрос не на Св. синод, а на държавата. Аз не мога да отговарям от името на когото и да е било. Тук обаче има голяма несправедливост. Те само са ползвали тези имоти, никога не са били собственици. Това е чудовищната манипулация от страна на хора, които ги подкрепят и заблуждават международните инстанции. Те могат да претендират донякъде единствено за новите храмове. За нищо повече. Да не говорим, че каноните забраняват прибягване на духовници към светски съдилища. Ето как всеки, който се отдели и прави разделение, нанася поражения, за които сам ще си носи моралните последствия. Господ забавя, но не забравя. Всеки, който върви против църквата, фактически върви против Бога.
Правени ли са сметки на колко възлизат загубите за БПЦ за времето, в което тези имоти бяха в ръцете на Инокентиевите хора?
Това знаят органите на прокуратурата. В тях е цялата документация, благодарение на която се взе решение да се действа. Освен разкола, разделението, се видя, че има големи злоупотреби и разхищение на църковно имущество.
На фона на голямото неправене и липсата на каквато и да е социална програма на БПЦ, Варненска и Великопреславска митрополия развива оживена дейност – не само организационна и катехизаторска, но дори и социална.
Църквата не е само духовенството, а и християните. Всички заедно носят отговорност дали работят или не. Нашата дейност е много по-голяма, отколкото се знае. Благодарение на работата ни в асоциацията "Св. ап. Андрей Първозвани", която е българо-германско сдружение за социална дейност на митрополията, и на две католически фондации от Германия имаме детска градина в с. Кичево с капацитет 120 деца, като цялостната им издръжка е осигурена. Едва ли има друга църковна организация в България, която за 10 години да е инвестирала толкова милиони евро в социална дейност. В нея се включват и безплатното медицинско обслужване и социален патронаж на 100-тина възрастни хора, и създаването на интернат в училището, където постъпват деца от детската градина. От 10 години църквата работи и с хора, зависими от психоактивни вещества и правили опити за самоубийство.
Не бива обаче да забравяме, че първата грижа на митрополита, духовенството и миряните е строителството на нови храмове и възстановяването на стари. За 20-те години, откакто съм във Варна, действат почти 100 храма, а от 1 действащ манастир тогава, сега са вече 7. С Божията помощ се надявам да се намерят средства за довършването на вече започнати храмове, както и за построяването на нови, като например "Св. прпмчк Прокопий Варненски" и "Св. ап. Андрей Първозвани" във Варна, "Св. мчк Райко Шуменски" в Шумен, "Св. Климент Охридски" в Добрич, а манастирите да станат над 10. Инициативата ни "Духовност и култура", съвместна с община Варна, респективно Младежкия дом и детския комплекс, вече 10-а година привлича деца, младежи и девойки за участие в различни конкурси по случай големите Господски, Богородични и светийски празници, за запознаване с богатите културни и църковни традиции. В училищата се преподава вероучение. Създадохме и обществен комитет "Православни ценности", в който участват повечето от най-главните институции в града. Така във Варна до най-висока степен ще бъде осъществен и разширен възрожденският принцип на единство: "Кметът, попът и даскалът". Резултат на това единство е и единствената релейка в катедрален храм в България, благодарение на която всяка неделя и на голям празник се излъчва св. литургия пряко по местната телевизия. Благодарение на областната управа от няколко години на митрополията са предоставени помещения за работа с инвалиди.
Заради прословутия търг за манастира „Св. Пантелеймон" бяхте пак на върха на пиката. Имаше обвинения, че сте заложили дори сградата на светата митрополия. Откъде идват периодично тези, а и други нападки – от клакьори на хора, които не желаят вашия просперитет или от неудовлетвореността на хора от бизнеса?
Във всяка институция има подобни неща. Когато това става в църквата, още старите владици са казали: "На дъното има капа". В същото време някои политици и бизнесмени се изживяват като "ревнители" за доброто на църквата, смятат, че те могат да управляват живота на едни или други и правят всичко възможно да фаворизират определени личности. Още по-лошото е, че използват некоректни прийоми. Нямам нищо против апетитите на някои архиереи, политици, общественици и др., но абсолютно не съм съгласен с некоректния им, да не кажа и друга дума, начин на действие. Нека си работят както искат и за когото искат, но да не вредят. Наистина и те правят много за паството си, за обществото, за страната, но нищо не извинява действията им, с които нанасят вреда на неукрепналите във вярата, способстват за разрастване на негативно отношение към православната църква.
Комисия по досиетата ще започне да разкрива агентурното минало на хора от религиозните общности. Има ли безпокойство във висшия клир от отварянето на досиетата? Лично вие безпокоите ли се?
За други не мога да говоря. За себе си съм абсолютно спокоен, тъй като не съм се занимавал с каквото и да е подобие на такава дейност. Православният християнин се старае винаги да бъде добронамерен. Така се старая да постъпвам и аз. Ако не мога да направя някому добро, поне не му правя зло. Точно обратното. Мога да ви разкажа за много случаи, когато съм помирявал хора. Моето старание е насочено само за печелене на приятели в Христа, поради което имам такива навсякъде. Смея да твърдя, че малко са архиереите, които имат толкова много приятели по света, просто няма да има време и място да говоря за тях. Не че съм обиден, но мнозина говорят за Москва, а забравят, или по-скоро игнорират факта, че преди това съм бил в Атина. Не съм бил в Америка, но имам такива приятели, че за 50-годишния ми юбилей бях награден от някои поместни църкви, поздравен от много държавни, общински, обществени и други ръководители, от самите Джордж и Лора Буш и др. Да, както виждате, не споменавам Светия Синод, тъй като нямам повод за това.
През декември предстои трета сесия на църковния събор в Рилския манастир. Какви въпроси ще бъдат разглеждани тогава?
Остават последните части от устава – ведомството на манастирското управление, църковния съд, издръжката на църквата и най-съществената и сложна част – общи и преходни разпореждания. Подготвят се специални глави "Поощрения, дисциплинарна и имуществена отговорност на служителите в Българската православна църква", "Особени правила, относно правното положение на служителите в Българската православна църква" и пр. Разбира се, че не е възможно за толкова кратко време да се направят съществени изменения и допълнения в Устава на Българската православна църква, за да стане идеален. | www.monitor.bg
Благослови, Владико! Благодаря на Бога, че живея и работя във тази Богохранима епархия.
Достоин клакьор! Поне да беше искал повишение на заплатата.
Отче Павле, харесвам те в 80 % от случаите. В другите 20 % си много злобен. Особено, ако те задейства някоя дума-ключ. Като Варна, Владика, митрополия… Дръж се, Христа ради, на положение…
Мястото на миряните било в сдруженията с не стопанска цел, ха ха ха……..сигурно трябва да се разбира: на поповете в сдруженията със стопанска цел.
Нямам нищо против вас. Живейте си живота (ако това е живот). Изпитвам физическо отвращение към подмазването във всичките му форми, включително и пред Бога („Абе аз Ти запалих от пет лева свещ, параклис ще ти построя, пък ти нищо не ми пускаш, какъв Господ си Ти, бе?“).
Ако сред твоите познати няма друго обяснение за такова поведение, то в моя свят има. Сред вас е подмазване с цел облажване. При мен е искрена радост и възхищение. Ако си търсех някой да ми дава, вярвай ми, имаше доволно количество дупета за целуване през изминалата година. Ако те интересуват дашни меценати, мога да те насоча. Ще ти дам координати – включи се на лични.
Дядо Кирил ми дава воля да продължавам да вярвам в братята и сестрите си. А това е повече от всички пари. Отделно от това съм в регламентирани отношения с него като работник в ПЦДОН. Това пък е достойно и честно. Така, че когато той изговори смело и открито истините, които ми пареха и на мене на езика през тази година, относно много неща, които не си струва да повтрарям, аз мога да кажа: „Достоин!“, защото се радвам. Получих очакваното. Друго не очаквам.
А ти медитирай върху това: „Моя свят не е твоя… На, на, на на, на на…“
Цитат:
„В същото време някои политици и бизнесмени се изживяват като „ревнители“ за доброто на църквата, смятат, че те могат да управляват живота на едни или други и правят всичко възможно да фаворизират определени личности. Още по-лошото е, че използват некоректни прийоми. Нямам нищо против апетитите на някои архиереи, политици, общественици и др., но абсолютно не съм съгласен с некоректния им, да не кажа и друга дума, начин на действие. Нека си работят както искат и за когото искат, но да не вредят. Наистина и те правят много за паството си, за обществото, за страната, но нищо не извинява действията им, с които нанасят вреда на неукрепналите във вярата, способстват за разрастване на негативно отношение към православната църква.“
Цитат:
„Това беше манипулация от страна на шепа хора, които представиха нещата по този начин пред обществото…. Църквата е съставена от духовенство и миряни, тя е една и единна, и не е необходимо да се прави разлика между тези две, равни по чест и достойнство, части.“
И всичко е подкрепено с примери и дела… Ето, моята причина да вярвам и обичам. А твоята да мразиш и плюеш каква е?!
Не знам, брате, какъв ти е келепира да го хвалиш дядо ти Кирил, аз пък ще кажа, че е двуличен пред Бога. Един от фактите е, че направи в Пловдив през 2006 прибързани ръкоположения на неподготвени хора. Второ, и той наравно с други архиереи подкрепи хиротонията на „семейния“ монах Борис Бачковски и извика личемерно пред лицето на Бога, в Св.Олтар: „Достоин!“, макар, че знаеше доста обстойно биографията му.
А ти ми го хвалиш със суперлативи. Извинявай ама това си е истинско клакьорство, както откровенно ти го каза отчето Павел.
Нищо лично против теб, братле. Просто не се стърпявам да чета интирвюта с изказвания на духовници които влизат в противоречие на думите с делата си. Питай също дядо Кирил, кой е оня комунист роднина, който му е помогнал на времето да бъде избран за митрополит Варненски. Аз познавам свидетел от онова време, който е готов да изтъкне публично този факт при нужда.
Така, че дядо ти Кирил, да е жив и здрав, може да си ги говори каквито иска, но делата свидетелствуват за човека. Прощавай! Нищо лично. Със здраве!
Винаги се учудвам на Вашия комсомолски ентусиазъм! С какви доводи бихте обосновали възгласа „Достоин“ по отношение на дядо Кирил. Не отричам неговите положителни качества, но те бледнеят на фона на една отчайваща некомуникативност и на моменти откровен примитивизъм. Колко храма бяха построени от митрополията по негово време с пари от фонд „Нови храмове“? Нито един. През март в Шуменско бяха направени немотивирани кадрови промени без обяснения, които доведоха до гладуване на едно свещеническо семейство и прекратяване строежа на два нови храма. Неприличното поведение на владиката по време на литургия е пословично и отвращава немалко хора. Службите са изпълнени с напрежение и незачитане авторитета на свещениците. Пред хората в храма унизи преди години протосингела си о. Серафим. В Генерал Тошево дядо Кирил опръска кмета и сътрапезниците си с лук, който удари с юмрук за да покаже как се яде този вид зеленчук. По храмовите трапези рядко ще го чуем да говори по пътя на вярата. Иначе за седемте вида месо в агнешката главичка и за видовете коктейли е незаменим справочник. Не отричам, че е търпелив и на моменти милостив към простъпките на някои свещеници, но пък към други е безмилостен и жесток.
Щастието Ви, че живеете и работите в тази епархия е за завиждане, но ми е трудно да видя дела на дядо Кирил в него.
Повярвайте ми- владиката ми е наистина симпатичен въпреки изброеното по- горе. Казвам го без никаква ирония. Но толкова лековато „Достоин“ се нуждае от критичен коментар.
Главата лук се слага в плик от дебел найлон. Взима се дървен готварски чук и лукът се счуква, докато стане на паста. Сетне се размесва с каймата. Така се пържат най-хубавите кюфтета, защото соковете на лука не се губят – не остават по ножа или по дъската за рязане както, когато се кълца. Някои слагат газирана вода в сместа. Аз предпочитам да сипя бира. И заради аромата, и заради идеята… А други харесват лука суров… Има един пипкав начин за белене на лукова глава – с нож. Вторият начин е да сложиш главата пред себе си на масата и да я притиснеш с длан. По-ефектно е, ако я удариш с юмрук. Разтвореният лук се посолява. Вкусен бил, твърдят. Аз лично не знам кое е за предпочитане. Рядко ям лук. Овкусявам ястията с чесън.
Между нас, казано, много харесвам общуването с такива, които ми споделят кулинарните си навици. Опитът сочи, че те рядко взимат себе си твърде насериозно, за разлика от онези, които настояват да пленяват с идеите си или тези, които всячески се стараят да покажат колко трудно достъпни са в играта на нерви, която наричат: „Тайният начин да спечелиш моето доверие”. Хората с „гастрономически отклонения” можеш да ги видиш често на маса. Понякога даже да ги заснемеш и леко пияни. Но, никога няма да ги видиш с изкривена от злост гримаса. Или пък да позират.