Мюфтия призовава за съюз между православието и исляма срещу духовната празнота на съвремието

Мюфтия Хаджимурат Хаджигацалов е председател на Духовното управление на мюсюлманите в кавказката република Северна Осетия-Алания. Мюфтия Хаджигацалов е активен привърженик на идеята за тесен съюз между православните християни и мюсюлманите. За необходимостта от обединяване на вярващите в борбата срещу световния глобализъм и атеизъм, за това, че обществото трябва да се завърне при Бога и за други остри въпроси на нашето съвремие мюфтията говори в интервю, дадено на Яна Амелина.

Д-р Хаджигацалов, Вие неведнъж сте призовавали мюсюлманите към тесен съюз с Православната църква, към обединяване на вярващите в Бога срещу общите предизвикателства на глобализацията. Каква е заплахата, пред която сме изправени днес ние – християни и мюсюлмани? Какви са формите, в които може да протича нашето съработничество и взаимодействие?

Под съработничество аз разбирам обединяване на вярващите и онези, които им съчувстват, срещу всичко, което е неугодно на Бога и противно на душата и съвестта на човека. Само съвместното следване на моралния Божи завет може да спаси нашите души, нашата цивилизация и страната ни. Предизвикателствата на глобализацията са следствие на неотклонно провежданата политика за превръщане на мислещия и чувстващ човек в едно бездушно и безмозъчно същество, в елементарна консуматорска единица. Повечето хора днес живеят само с нуждите на днешния ден и не се интересуват от нищо друго. В последно време беше създадена нова популация хора – същества, предпочитащи уюта и комфорта на съществуването в абсолютна духовна празнота, за които блясъкът и фойерверките на псевдокултурата и пропагандата на всепозволеността замениха нравствената същина на човешкото битие.

Човекът – това свободолюбиво същество, обществено същество, надарено от Господа със състрадателно сърце и жив подвижен разум – се заменя все повече с равнодушен, плосък и едномерен индивид, чиято единствена цел в живота е охолството и материалният комфорт. Духовният аспект на човешкото битие го интересува малко и затова неговият ум е податлив на всякакви манипулации. Тези хора ще повярват на всяко безумие, стига то да им се поднесе в красива опаковка. Осъществяваната днес глобална политика за дебилизация на хората постепенно подготвя обществото за състояние на тотално идеологическо поробване.

Дезинформацията и моралната дезориентация днес е стигнала до опасен предел. Моралните и религиозните измерения на човешкото битие деградираха до примитивното пазарно действие „купи-продай“. Илюзията на благоденствието в Евросъюза показа на европейските народи обратната си страна – загубата на независимостта и националния суверенитет. Нашата цивилизация изживява най-голямата си криза след времето на Втората световна война. Вековното унижаване на религията даде своите плодове и сатанински последици, което отвори широк простор за най-страшните пороци на човечеството.

Европа, за съжаление, тръгна по пътя на официалното потъпкване на морала. Т. нар. „ювенално право“ позволява да отнемаш под измислени претексти детето от родителите му, да го изтръгваш от семейството – главния инструмент на възпитанието и узряването на личността. Узаконяването на еднополовите бракове дискредитира философията на семейството и подронва традиционните семейни устои. Тези и други абсурдни действия се провъзгласяват за „постижения на демокрацията“, и единствената бариера пред тоталната сатанизация на Европа днес е Русия. Между другото, главният проблем, който пречи на Турция да встъпи в Европейския съюз, е религиозният фактор. Не просто ислямът като религия, а именно религиозният мироглед на по-голямата част от населението.

Откровената истерия и лъжите, разпространявани от медиите в защита на т. нар. „сексуални малцинства“, са показателен пример за бездуховността на обществото. Нима това не е проява на сатанинското въздействие върху хората с цел тяхното съблазняване и оглупяване? Няма ли да ни сполети Божият гняв?

Смъртоносното лъчение на аморалната идеология отдавна действа и чрез нашите „национални“ (както ни се струва) медии, тровейки душите и умовете на младите, призовавайки ги към всепозволеност и морален нихилизъм. За съжаление, обществото не вижда адската подплата на всичко това и мащаба на двубоя между доброто и злото. Кой ще обясни на народа, че алтернатива на Светлината е единствено нейното отсъствие – Мракът? Тържеството на невежеството и безкултурието е скрито в обвивката на пустословието за цивилизационния избор и лукавото главенство на „правата на човека“ над обществения морал.
Нужно ни е съработничество – всекидневно и всекичасно. В защита на Божия закон, на моралните принципи, които са еднакви и задължителни за всички религии. Форми на общуване и съвместна работа има много. Въпросът не е в тях, въпросът е в принципното ни съгласие и взаимодействие.

В едно свое изказване Вие призовахте „да се завърнем при Бога“, за да решим болезнените проблеми на цивилизационната криза и националното оцеляване. Какво може да се каже за духовното и моралното състояние на нашето общество? Накъде отиваме? И как да се спасим?

Призивът „да се завърнем при Бога“ не визира някакво еднократно действие. Това е същността на религията, това е главната цел на вярващия човек – да помогне на ближния да чуе Словото на своя Господ. Прогресът на науката, епохалните открития във всички сфери на човешкото познание потвърждават съществуването на Създател и обясняват закономерностите на мирозданието чрез действието на Неговата десница. Все повече хора започват да осъзнават, че редът в мирозданието е немислим без Единия Бог. Но мнозина други не разбират това или пък не вярват, че мирът в душите ни, редът в обществото ни също са невъзможни без божествено съдействие. Всичко, което наричаме и определяме като духовност, е свързано с влиянието на Господа върху нашите души и сърца. Същината на бездуховността е липсата на такова влияние. Оттук, от безбожието, идват псевдотрадициите, псевдокултурата и всички останали елементи на бездуховността, както и да ги наричаме. Деформираните морални устои на човека, размитите морални граници на обществото са най-голямата заплаха за оцеляването ни като нация. Хората, които отричат този фундаментален факт, са или невежи, или пък откровено ни зоват към пропастта. Националното възраждане няма да има никаква основа и насоченост, ако няма възраждане в духа.

Една от най-големите проблеми на нашия народ е в това, че той не осъзнава в пълна степен пропастта на духовното разложение, в което се е сгромолясал. Всички беди и нещастия на нашето съвремие, започвайки от агресивната псевдокултура, порнографията, проституцията, наркоманията, разпуснатостта на младите, рухването на семейството, корупцията, насилието, имат един и същ ужасяващ корен – бездуховността и безбожието. Това състояние на болното общество прилича на състоянието на човек, чиято душа се измъчва, но той не знае към кого да се обърне и какво да направи. А всъщност този вечен въпрос «какво да правя?» си има простичък и ясен отговор – «върни се при Бога». Очисти се, покай се, смири гордостта си.

Мнозина вярващи днес са обезпокоени от възраждането на войнствения атеизъм, който хули, а често пъти и направо отрича чувствата на религиозния човек. Прояви на този феномен се забелязват и у нас. С какво е свързана активността на атеистите, протестиращи срещу строителството на църкви и джамии, срещу публичното демонстриране на религиозни символи и дори срещу самото присъствие на Бога в живота на страната и света?

Проявите на войнствения атеизъм ни връщат във времето на учението, което сложи някога началото на богоборческото движение: „Призрак броди из Европа, призракът на комунизма“. Тези неща дойдоха при нас – пък и навсякъде другаде по света – от Запад. Кръстоносните походи, ужасите на инквизицията, изтреблението на милиони туземци в Америка, Близкия Изток, Австралия. Първата световна война, фашизмът, Втората световна война. Югославия, Багдад, Дамаск, Триполи… Нима всичко това не е проява на човешката гордост и нейната сатанинска същина? Нищо ново не виждаме във възраждането на войнствения атеизъм, както и в поредното избуяване на нацизма, фашизма и другите античовешки и богопротивни идеологии.

Проблемът всъщност не е в атеистите, агресивни или не, и дори не в онази част от обществото, която се самоопределя като секуларна. Аз по-скоро виждам проблема в хората, които вярват в Бога, но не практикуват вярата си. Повечето хора, с които съм се срещал и общувал в своя живот, се самоопределят като православни или мюсюлмани, но не проявяват никакъв интерес към своята религия. В своя мироглед те са по-близо до тъй нареченото секуларно общество, отколкото към която и да е религиозна общност. Поведението на вярващите, техните обреди и поклонение предизвикват у тях раздразнение и често пъти неодобрение. Те подкрепят противниците на религията в протестите им срещу строителството на храмове, срещу формите на обличане и поведение на вярващите.

Борбата с радикалния ислям е една от най-важните насоки на работата на официалните мюсюлмански структури. Значителен принос към нея дадохте Вие с инициативата си за приемане на първата в Русия фетва, забраняваща на мюсюлманите да участват в сирийските събития (май 2013 г.). С какво можем да помогнем ние, православните християни, та нали борбата с радикализма е наша обща задача?

Една от главните задачи на вярващите хора е повишаването на нивото на религиозната култура в обществото. Можем десетилетия наред да повтаряме, че религията е Мир, Любов, Добро, и да нямаме никакъв успех. Обществото вижда, че в много случаи ние не отговаряме на тези идеали, и затова не ни вярва. Ние казваме, че националното възраждане тръгва от възраждането в духа, но в такъв случай самите ние трябва да сме в авангарда на движението. Нужно ни е обединение и съвместни усилия. Образованият, религиозно просветеният човек, който се стреми към добро, няма да търпи до себе си прояви на мракобеснически радикализъм. Противопоставянето на радикализма, в това число и на религиозния, трябва да бъде комплексно, гражданско. Права сте, това е наша обща задача!

Страната ни в близкото минало преживя тежки моменти на гражданско противопоставяне, както на национална, така и на религиозна основа. Народът видя с очите си влиянието и възможностите на международния тероризъм, неговата безпринципност и кръвожадност. Повторението на тази ситуация би било катастрофа. Не трябва да го допускаме и се надявам, че няма да го допуснем. Стожер и основа на държавата е било и винаги ще бъде гражданското общество, неговата солидарност и единство. А гръбнакът на това общество, гръбнакът на обществения живот е, както вече казваме, религията. Представителите на различните религии трябва не само да обединят усилията си за възраждане на моралните устои на обществото, но и да дадат пример за солидарност между хората.

Какво е бъдещето на този свят: дали хората ще преоткрият вярата и ще започнат да градят живота си върху нейните закони, или пък дори споменът за Бога ще бъде изтласкан от човешкия живот с всички последици, които произтичат от това? Кой ще победи – войнственият атеизъм или религиозното съзнание? Какво ни чака и можем ли да променим съдбата си?

Когато човек разглежда нашата цивилизация в нейната историческа ретроспектива, той вижда, че първопричината на проблемите е в това, че народите са се отдалечили от нормите на Божия закон. Постепенното размиване на границите между позволеното и греховното докара съвременния свят до духовна празнота и кървави конфликти. До състояние, в което човечеството се е разделило на множество лагери по национален, расов, политически признак – злокобна рожба на човешката надменност и гордост. И пак тя тика човечеството към постоянни войни и големеене на едни групи хора спрямо други. Казал е Бог на Своите творения, надарени с разум и воля: „Аз ви създадох племена и народи, за да се опознавате едни други. И най-приближен до Мен е най-богобоязливият“. Същността на човешкото взаимно битие е проста до гениалност: опознавайте се, разбирайте се и си помагайте едни на други. Но това е възможно само въз основа на взаимоуважението и любовта. Чрез своите нашепвания сатаната ни отклонява от правия път и устройва касапница след касапница, изтребвайки човешкия род и изпращайки душите ни в адския огън. Дори религиозните хора, които знаят тази истина, невинаги осъзнават дълбочината на Божието слово и, възвеличавайки своите религии, делят паството на „наши“ и „ваши“.

Нашата цивилизация е изпробвала всички възможни пътища и идеологии, но не може да се измъкне от огъня на перманентното военно противопоставяне. Прогресът на науката и новите технологии, които уж би трябвало да служат на човечеството, само влошава положението и прави войните още по-кървави. Помислете си само какво означава този израз – „оръжие за масово унищожение“: това е концентрат на злото и омразата към човечеството! Такава е идеологията на нашата цивилизация. Милиони и милиони невинни души гинат в огъня на тържествуващото зло. Дилемата „кой ще победи – войнственият атеизъм или религиозното съзнание?“ трябва да се разглежда днес в контекста на оцеляването на човешкия род. Днес светът е на ръба на катастрофата, и този глобален проблем трябва да накара хората да се сепнат и да се замислят: ами какво ще стане по-нататък? Няма ли нашата цивилизация да бъде изметена от лицето на земята така, както са били изметени други преди нас?

Съвременната наука потвърждава съществуването на предишните цивилизации, и библейските истории не са мит. Казано ни е от нашия Бог: „Инак ще бъдете изметени като онези, които бяха преди вас“. Какво още трябва на хората, за да се убедят в съществуването на Господа и в непременното настъпване на Часа, когато всички ще бъдем питани за това, което сме сторили? Бездуховният свят, безбожният свят е хаотичен и нетраен. Атеизмът във всяка негова форма, агресивна или пасивна, е отрицание на Създателя, на Неговото божествено ръководство, така че перспективите на тази идеология приличат на блуждаене в мрак с постоянни проблеми и печален край.

Само религиозният светоглед може да насочи народите към пътя на мира и всеобщото добруване. Религията променя съзнанието и подобрява нрава на човека, тя го извисява и облагородява. Само тя може да повлияе върху ситуацията и да насочи човечеството към пътя на правдата. Да се въздържаш от съблазните, да смиряваш гордостта си, да желаеш добро на своя ближен, да се научиш на търпение и прошка в името на твоя Господ – това е труден път. Но това е единственият път, който води към спасение както в този живот, така и в бъдещия, вечния живот. Сигурно думите ми ще предизвикат немалко скептични усмивки у хората, които са далеч от вярата в Създателя; нека те да предложат друг изход. Но аз смятам, че алтернатива на Вярата като основа и пътеводител за човечеството няма. | pravoslavie.ru

Интервюто се публикува със съкращения

Превод: Андрей Романов