Недостигът на любов ни кара да убиваме децата си



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. Един сериозен американец, който е наблюдавал живота в България казва, че българите живеят в психологическо опиянение. Това опиянение е следствие както на православието, което в своята отвлеченост и психологически разработки може да опиянява човека и да го кара да живее в несгоди и страдание, особено при старостилците, така и това опиянение е следствие от програмата за постигане на Велика България, заложена след 1878 година и в името на която програма българите жертват всичко, като рационална предпоставка за Велика България е националното обединение , заради което стават войните през началото на ХХвек. После идва комунизма и върху опиума на Църквата и на историографията и литературата, които раждат опиума на националното обединение с вкус към запазване и разширение на териториите, идва комунизма, който налага опиума за постигане на светлото бъдеще като стъпва върху силния български колективизъм и идеята за народна свобода. Така българите стават опиянени убийци, без да ценят живота.

  2. Elitsa Arnaudova каза:

    Чудесна статия! На хората, които се интересуват от въпроса за аборта и психологическите последици, които остават след него, горещо препоръчвам книгата на Тереза Бърк (Theresa Burke) – Forbidden Grief. Доколкото знам, не е преведена на български. Аз много бих искала да я преведа. Ако има издателство, което иска да я публикува, предлагам услугите си с най-голяма радост! Това е книга, която всеки човек трябва да прочете. Авторката е католичка, психотерапевт и е посветила целия си професионален живот на жени, които са абортирали. Има изградена програма към католическата църква (БПЦ може да се поучи от опита им), наречена Rachel’s Vineyard, където се срещат жени (а и мъже или близките на тези жени) и се опитват да преодолеят травмата. Хубавото е, че всичко е от хриситянска гледна точка. Имам предвид, че я преодоляват, чрез разкаянието и желанието за прошка от Бога. Ако знаете испански, на испански също е преведена – Mujeres Silenciadas.

  3. Калпазан Тодоров каза:

    Хората живеят в съвремието с наложени и възприети различни учения,ценности,безценности,модни и не модни течения но въпреки всичко са хора.Позицията на човека спрямо националната доктрина е личен избор,позицията на националната доктрина спрямо хората е „деликатен въпрос“и проста работа с много усложнения.

  4. По принцип въпросът с убийството в българската психология е много сложен. Ние се гордеем с убийствата си – главно по национални съображения за всиши интереси на нацията, в които главна ценност не е живота на човека, а запазването и разширяването на териториите, икономическия просперитет и придобиването на материални блага. Този момент, заложен в канона на българското хуманитарно образование след 1878 година и възпитаван от българската културология, командвана и финансирана от политици-мистични конспиратори без ценз, е дообогатен със стремежа към удоволствия през новото време. Фактически комунизмът стъпва върху обезценката на човешкия живот, за който Владимир Свинтила пише, че в България не струва и три лева и дава тласък на преклонението пред материята. Когато Западът направи по-качествена материя култът на комунистите се провали. Отделно западната хуманитаристика е по-качествена от българската. Така убийството е предмет на национална гордост – вж. ВМРО, БКП и мутрите. А БПЦ що е?

  5. Ianitca Toneva каза:

    Проблемът не е в предпазните средства, неможе да се ражда непрекъснато. Нужно е да се използват неабортивни средства. И да, човекът сам трябва да реши кога да има деца и колко, защото на неговите сили се пише, на негов риск и негова отговорност. Не живеем в рая, все пак да имаме по 50деца.

  6. Мар каза:

    Веднъж подкрепих аборт и това ми решение ще ме преследва през целия ми живот. Нито изповед, нито времето помагат да забравя. Как ми се иска този мой грях да го няма!

  7. Линuа каза:

    Аз съжалявам, че не направих аборт. Не мога да опиша какво е да гледаш нежелано дете. Това е най-жестоконо наказание. Абортът е право на избор. Не бях готова нито физически, нито психически, нито финансово за още едно дете. Но мъжът ми буквално ме принуди да запазя бременността. Сега непрекъснато се караме. Откакто забременях до сега съм нещастна. Не съм се усмихнала нито веднъж. Насила нищо хубаво не може да стане. ЗА аборта. Защото излиза, че един ембрион е по-важен от един вече голям човек с неговите мисли, емоции, живот. Не е така!!!

  8. Манджата каза:

    Линuа, извинете ме ако съм нахален, но ще ви дам абсурдно неабсурден съвет. Не се притеснявайте и бъдете спокойна, изхвърлете от мисълта си всички грижи и безпокойства и всичко ще се нареди, както трябва да е. Молете се в Църквата, на улицата, във вас, навсякаде се молете на Бог да ви даде сили, бъдете пълна с любов и уважение. Ще бъдете щастлива само ако оставите притесненията и недоволство, забравете ги, и край. Ако сме големи, къде са ни зрелите постъпки? Не нужно да живееш нещастен, като искаш бъди нещастен, децата какво са виновни? Бъдете по-зряла бих ви казал. Аборта ще реши временно проблема. Днес отвсякаде ни се набива в главите колко е fashion и готин живота без да си даваш зор. Вие сте вече родител и се отнасяйте с достойнство и любов към себе си, за да можете да сте полезни на децата си. Пожелавм ви Бог да ви пази от неувереността съмнението и трудностите, и ще ви пази само ако вие поискате.

  9. Манджата каза:

    По-някой път изпитваме трудности и то големи, но така или иначе трябва да живеем, като преодолеем трудностите ставаме по-мъдри.Не се отчайвайте. Не губете любовта си, така ще изгубите себе си.

  10. Радостина каза:

    „Не мога да опиша какво е да гледаш нежелано дете. Това е най-жестокото наказание…“

    Госпожо, детето Ви не е виновно, че е нежелано. Да сте мислили, преди да сте го заченали. След като сте го заченали и родили, радвайте му се! Замислете се колко хора не могат да имат деца, колко хора биха искали да са на Ваше място! Колко семейни двойки се подлагат на дългогодишно лечение, на многократни опити за ин витро, готови са на какво ли не, за да се сдобият с рожба… А вие сте престанали да се усмихвате, откакто се е родило детето Ви.

    Колко родители пък имат деца с увреждания и въпреки това се грижат за тях вкъщи и ги обграждат с любов. Вие вероятно имате здраво дете и го смятате за „най-жестокото наказание“… Що за думи са това?! Децата са Божи дар и не могат да бъдат пречка за ничие щастие. ТЕ СА САМОТО ЩАСТИЕ! Може би имате други личностни или емоционални проблеми и прехвърляте тях върху детето си. Търсете начини да ги решите, търсете подкрепа, за да се радвате на майчинството!

  11. Кръстин каза:

    Чувствителният човек преживява нещо и се смазва след това, размива, изкуфева, взима насериозно тъгата си и не може да намери отговор, какво става и защо така… Иако не приемеш всичко, каквото е, загубен си. Изпадал съм в подобни ситуаций, не искам да си спомням, ужас. Пази Боже! Искам да съм си аз. Всъщност винаги съм бил АЗ, само дето просто не бях работил върху светоусещането си-през погледа на любовта и „себеотричането“ така да го кажа. Винаги поставях себе си на първо място, по-точно инатът си, какво съм правил… Каква депресия, какъв ужас беше. Обичайте децата си, това бих ви казал, с малко компромиси ще намерите време за всичко. Аборта освен, че е убийство е и бягство от отговорност, жестоко отношение към ембрионите, които са бъдещите хора или човеци. Да избягаш е лесно, обаче след няколко бягства дали ще може да се понасяш, дали ще си трезвен и разумен или просто ще бягаш, помислете и не се отчайвайте.

  12. Кръстин каза:

    В коментара си използвах кавички за думата себеотричане, направих го защото днес чувстваме голяма трудност да се отречм от желанията си, които по някой път са болни и изкривени, дори жестоки. Желания от които няма смисъл, без полза. Имам чувството, че така сме се филмирали, като герой потребили, че не знаем какво искаме и правим, в името на какво го правим. За позирането единствено са оправдани манекените и културистите, но това са професий, не характери, нали?? Потърсете помощ и ще намерите! След това, всеки сам решава личната си позиция, спрямо Бог, спрямо хората, живота, спасението на душата, прилагането на искреността и няма смисъл да изреждам всичко ценно изграждащо истинския човек.

Споделете в социалните мрежи