Недостигът на любов ни кара да убиваме децата си
"Ако се съгласим с това, че майката може да убие своето дете, как да обясним на хората да не се убиват един друг?!" Майка Тереза
Аборт – цена, аборт – видео, аборт с вакуум, аборт с хапчета, аборт с инжекции, аборт на живо – това са част от вариантите, които изникват, ако решим да пуснем на интернет-търсачка думата „аборт”. Това е и житейският път на „непланираното” (или в най-добрия случай – увредено) дете. С психоложката Ана Стефанова и свещеник Теодор Попминчев разговаряме за двете лица на аборта – психологическото и духовното.
Какво представлява абортът: жертвоприношение пред собствените планове за живот или пред шаблона на масовата култура на комфорта?
Отец Теодор: Не мога да кажа, зависи от гледната точка. Обаче не е в полза на човека, нито в духовно-нравствен аспект, нито в глобален. Веднага възникват въпросите: каква е ползата от смъртта, какво донася детеубийството… ако е престъпление да отнемеш живота на равнопоставена на теб личност, колко по-голямо ще е да убиеш някой, който е лишен от защита… И още по-лошо – този, който трябва да защитава и пази тази невръстна личност, става неин убиец.
Ана Стефанова: Още в началото искам да обърна внимание върху изключителната сложност на темата. Не само трудно, но и мъчително е да се говори за аборта, независимо от гледната точка, независимо от професионалния опит, независимо от стряскащите данни на статистиката. Защото винаги е имало и ще има аргументи „ЗА” и „ПРОТИВ”, които еднакво убедително тежат на мястото си. Дали някога ще стане ясно защо и кога в развитието на човешката цивилизация великото тайнство на живота се оказва така ужасно плашещо?! Какво е карало и кара майката – тази, на която е поверено изконното право и уникалната възможност да пази живота, всъщност да предпочете да го унищожи?! Докато чакаме отговорите да се родят и наместят в нашето съзнание, неволно ще си спомним, със сигурност, за нещо – прочетено, чуто, видяно за аборта. Като например такива новини от медиите: „Абортите по желание са повече от ражданията”, „Приблизително 37 000 регистрирани аборта се правят у нас на година (б.а. в това число не влизат криминалните аборти и такива, направени в частни клиники), „Тринадесетгодишни вече правят аборт”, „България е на едно от първите места в Европа по аборти”…
Ако приемем, че абортът е жертвоприношение пред собствените планове за живот, то не е ли тази жертва твърде непосилно скъпа? Принудителното прекъсване на бремеността в който и да е период на нейното развитие, оставя тежък отпечатък. Възможностите от фатални усложнения, инфекции, стерилитет, съпътстват всеки аборт. Не по-малко застрашителен се оказва обаче т.нар. постабортивен синдром, на който медицинската общност, за съжаление, не отдава голямо значение. Той може да започне веднага или години по-късно. Симптомите варират от лека депресия до мисли за самоубийство и може да бъде свързан с други емоционални поведения, като нарушения в храненето, наркотици или злоупотреба с алкохол и самонаказание. Постабортният синдром може да повлияе и на мъжете, както и на жените. Точно така – мъжете също могат да изпитват симптоми от него години след аборта. Психиатрите говорят и за често наблюдавани поведенчески проблеми на деца в семейства, чиито родители са им отредили да живеят, а на другите техни братчета или сестричета – не! За нещастие шаблонът на масовата култура, както го наричате, също се бори на страната на аборта с аргументите за спокоен, сигурен и модерен статут на семейство с едно дете, максимум две, на които нищо не липсва от момента на раждането до преклонни старини. Някак се опитваме да предопределим бъдещето в светлината на благополучието и безметежността, да планираме кога да имаме и кога да нямаме дете, или кога просто да го лишим от живот… Статистиката, която става все по-черна, но не и отрезвяваща, сочи – българските жени забременяват, износват и раждат нормално децата си много по-трудно; голям е броят на деца с увреждания, родени въпреки някаква предизвикваща аборт намеса; близо 100 000 (според други източници, цифрата е 300 000 – бел. ред.) е числото на безплодните двойки; все повече ин витро манипулации се правят в помощ на дълго чакащите деца…
Шаблонът на масовата култура налага и използването на методи за предпазване от нежелана бременост. С употребата на противозачатъчни медикаменти и вътрематочни спирали всъщност не се предоставя възможност за развитието на оплодената яйцеклетка, поради което тя се изхвърля. Рискът от странични ефекти е в доста широк спектър.
След всичко казано до тук – какво всъщност представлява абортът? Отговора оставям на вас! Защото всеки от нас има такъв отговор и той е свързан най-напред и най-силно със субективното отношение и разбиране на темата. Не на последно място е и личната отговорност.
Защо се стига до аборт при съвременните жени, според вашите наблюдения?
Отец Теодор: Съвременните жени достигат до аборт поради недостатъчна зрялост – не са готови да стават майки, поради финансова недостатъчност, поради срам, че имат вече големи деца, и най–вече – поради незнание, че извършват убийство на личност, която също като тях чувства. Учението на Православната църква е, че още при сливането на двете полови клетки, се изпраща от Бога безсмъртна човешка душа.
Ана Стефанова: Темата за етическата страна на изкуствено предизвикания аборт по желание на майката, е непрекъснато дебатирана. Спори се за това – до кога е позволено да се прави, по-точно до кога изглежда по-морално. В медицинските среди се приема до 12-тата седмица от бремеността. За мен е необяснимо, въпреки аргументите. Аз и до сега не мога да си обясня какво прави един ембрион до 12-тата седмица от вътреутробното му развитие по-малко човешки от такъв след този период. Но, на въпроса – защо съвремените жени правят аборти. Ако застанете пред един акушеро-гинекологичен кабинет, пред който чакат жени решени да направят аборт, и зададете този въпрос, ще чуете толкова различни отговори и всички насочени някак неловко да прикрият вината, страха, неувереността и предчувствието за болка от раздялата с нещо, което е вътре в утробата, несъмнено живо и готово да живее. Винаги има някаква лична драма, толкова дълбока и силна, че заслужава съчувствието ни, а не осъждането с лека ръка. Причини от икономически, битов или какъвто и да било характер, натежават на везната в полза на избора „ЗА” аборт, защото в противовес, на другата везна, в полза на живота, няма достатъчно убедителни аргументи, подкрепа, а най-вече – любов и разбиране. Ето, тук е мястото да кажем, че тежкият избор, предоставен в ръцете на жената, е не само неин, никога не е само неин. Съпругът, приятелят, семейството на непълнолетната девойка, гузно стоят в сянката и чакат „проблемът” да се реши набързо. Тъжно е, защото зачатието като факт, е невъзможно без участието на двамата, а жената, правеща аборт, е обвита в усещането за самота и изоставеност.
Не без значение е, че сила на направлението „За избора” – правото на майката да се разпорежда с тялото си, идва от взимащите сила феминистични движения. Според тяхната концепция, плодът в утробата на майката няма самостоятелно съществуване и значение вън от тялото на майката, следователно, отношението към него е изцяло според нейната воля. Не, не очаквайте коментар. Той ще представя лична позиция. Това е по-скоро повод за размисъл.
Има ли случаи, когато абортът е оправдан? Например евгеническият аборт?
Ана Стефанова: Няма еднозначен и кратък отговор, който да бъде даден на този въпрос. Не се надявайте на такъв в близко бъдеще, а може би изобщо. Чували сте за аборт поради ранно диагностициране на аномалии в развитието на плода. Да, но заради грешката от медицинското изследване всъщност е възможно да се абортира съвсем здраво дете. Абсолютна гаранция няма! Тогава, да родим ли, когато детето е увредено? Уместно ми се струва да преразкажа историята на едно дете, Давид, което въпреки препоръките на лекарите, бива родено, а не абортирано. Давид се ражда с аномалии, непозволяващи живота му, от една много тежка бременост, но с огромната любов и разбиране на майката и бащата. Престоява в кислородна палатка 8 часа, необходими за изследването му. След диагностицирането му като безнадежден случай го дават на майката, за полагащите му се порции любов и нежност, преди да настъп неизбежната и близка смърт. И какво се случва – сърцето на детето изведнъж спира, след малко връща нормалния си ритъм, после пак затихва и това многократно се повтаря. През целия ден близки и роднини се стичат от всички краища на Америка при бебето, да го подържат в ръцете си, да покажат съпричастност… Били толкова много, че болничната стая не можела да ги побере. И всеки, имащ възможността да подържи Давид в ръцете си, говорел за „взрив от любов”, който това малко и безпомощно същество предизвикало у него. Да, детето умира, но се оказва, че то дарява много повече любов на близките си, отколкото много други деца през целия си живот. Родителите преживяват тежко загубата му, продължават да говорят с болка за страданията и смъртта му, но получават урок по любов, невероятно силен и истински. След това стават родители на съвършено здраво и нормално дете.
Отец Теодор: Мисля, че е безсмислено да се казва за пореден път: каквото даде Бог, все е хубаво, макар и не според нашето виждане!
Каква е цената на аборта в психологически и духовен аспект?
Отец Теодор: Ще се постарая вкратце да обясня. От медицинска гледна точка, при зачатието все още няма човек, поради което не се счита, че има убийство. След аборта при голяма част от жените се наблюдава промяна на поведението, поради стрес, понякога с твърде нежелани последици. Още от зачатието, матката се подготвя за износване на плода. Това е мнението на медицината. Какво обаче учи Православната църква? Тя не отхвърля тези научно доказани по-горе неща, но е на мнение, че абортът е убийство на личност, без право на съд. Убийство на човек, който не е навредил на никого, дори и с дума или мисъл. Следователно, какъв съд ще бъде произнесен над тази майка–убийца от страна на Бога? Ще се стигне до силни изобличения на съвестта, депресия, скандали в дома, необщителност, отдръпване от обществото, нетрудоспособност и още множество негативи в личен и обществен план. Това е съдът от Бога, съдът на съвестта, за да принесе виновната покаяние и да избегне адовите мъки. А с тази невинна пред Бога с персонален грях душа какво става? Тъй като още нероденият човек не е имал възможността да изповяда Христос и да Го приеме за свой Бог бива лишен и от вечното блаженство, но не е подложен и на адски мъки. Можете ли да си представите да виждате светлината и да не можете да достигнете до нея. Това е духовното състояние на душите на младенците, убити в утробата на майките. На пръв поглед е жестоко от страна на Бога да допуска такива сериозни последици, но всичко това не е жестокост, то цели да покаже сериозността на извършения грях.
Ана Стефанова: Предназначението на жената е да ражда, да бъде майка и в пряк, и в преносен смисъл. Няма значение как се опитват да доминират върху тази й функция промените, настроенията и състоянията на съвременото общество и развитието на цивилизацията – тя си остава даряващата живот. Затова всяка намеса в разрез с живота, нанася видими или невидими, но винаги дълбоки следи, и то на всички нас, на цялото общество. Жената и застрашеният от премахване плод, са нашата изкупителна жертва. Пред чий олтар?
В уважаващите себе си страни има изградени домове за бъдещи майки, пред които стои трудният избор да оставят или да премахнат детето, което носят. На такива жени се оказва нужната подкрепа и сигурност по време на бремеността. Децата се раждат, някои биват осиновявани, повечето си тръгват, заедно с майките си. Защото е лесно да убиеш ембриона, който не виждаш, но е трудно да не обикнеш детето, което си родил. Връзката майка-дете става най-силна по време на раждането и в първите минути след него.
Какъв съвет бихте дали на младите хора, за да не се стига до аборти?
Отец Теодор: Какъв съвет бих дал? Ще замълча. Бих казал само, ако някоя жена или семейство застанат пред този кръстопът – да избират дали искат да убият своето дете или да му дадат шанс за живот – да си зададат въпроса: “Как ще се чувствам, ако убия детето, което родих, за което се грижа, за което търпях безсънни нощи и безпокойства, на което се постарах да дам образование и дом???” Да си зададат и другия въпрос: “Дали на това наречено неродено дете да не дам шанс за живот, дали то няма да бъде моята радост и утеха, с какви ли таланти е надарено, макар и намиращо се все още в утробата ми?” Преподобна Антония казвала на жените, които са извършили аборт: „Ти уби владика, ти свещеник уби…”
Ана Стефанова: Не знам дали има нужда от съвет към младите хора. Всички те са така влюбени в свободата, независимостта, разкрепостеността, в увереността, че винаги правото е на тяхна страна. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че това е лошо. Може би, ако лекарите и психолозите говореха за последствията от абортите, а обществото оказваше реална подкрепа на бъдещите самотни или изоставени майки, много по-малко жени биха направили този избор. Всеки един от нас би могъл да помогне. Със сигурност!
Едно двойно интервю на Боряна Веселинова
Следвайте ни
Един сериозен американец, който е наблюдавал живота в България казва, че българите живеят в психологическо опиянение. Това опиянение е следствие както на православието, което в своята отвлеченост и психологически разработки може да опиянява човека и да го кара да живее в несгоди и страдание, особено при старостилците, така и това опиянение е следствие от програмата за постигане на Велика България, заложена след 1878 година и в името на която програма българите жертват всичко, като рационална предпоставка за Велика България е националното обединение , заради което стават войните през началото на ХХвек. После идва комунизма и върху опиума на Църквата и на историографията и литературата, които раждат опиума на националното обединение с вкус към запазване и разширение на териториите, идва комунизма, който налага опиума за постигане на светлото бъдеще като стъпва върху силния български колективизъм и идеята за народна свобода. Така българите стават опиянени убийци, без да ценят живота.
Чудесна статия! На хората, които се интересуват от въпроса за аборта и психологическите последици, които остават след него, горещо препоръчвам книгата на Тереза Бърк (Theresa Burke) – Forbidden Grief. Доколкото знам, не е преведена на български. Аз много бих искала да я преведа. Ако има издателство, което иска да я публикува, предлагам услугите си с най-голяма радост! Това е книга, която всеки човек трябва да прочете. Авторката е католичка, психотерапевт и е посветила целия си професионален живот на жени, които са абортирали. Има изградена програма към католическата църква (БПЦ може да се поучи от опита им), наречена Rachel’s Vineyard, където се срещат жени (а и мъже или близките на тези жени) и се опитват да преодолеят травмата. Хубавото е, че всичко е от хриситянска гледна точка. Имам предвид, че я преодоляват, чрез разкаянието и желанието за прошка от Бога. Ако знаете испански, на испански също е преведена – Mujeres Silenciadas.
Хората живеят в съвремието с наложени и възприети различни учения,ценности,безценности,модни и не модни течения но въпреки всичко са хора.Позицията на човека спрямо националната доктрина е личен избор,позицията на националната доктрина спрямо хората е „деликатен въпрос“и проста работа с много усложнения.
По принцип въпросът с убийството в българската психология е много сложен. Ние се гордеем с убийствата си – главно по национални съображения за всиши интереси на нацията, в които главна ценност не е живота на човека, а запазването и разширяването на териториите, икономическия просперитет и придобиването на материални блага. Този момент, заложен в канона на българското хуманитарно образование след 1878 година и възпитаван от българската културология, командвана и финансирана от политици-мистични конспиратори без ценз, е дообогатен със стремежа към удоволствия през новото време. Фактически комунизмът стъпва върху обезценката на човешкия живот, за който Владимир Свинтила пише, че в България не струва и три лева и дава тласък на преклонението пред материята. Когато Западът направи по-качествена материя култът на комунистите се провали. Отделно западната хуманитаристика е по-качествена от българската. Така убийството е предмет на национална гордост – вж. ВМРО, БКП и мутрите. А БПЦ що е?
Проблемът не е в предпазните средства, неможе да се ражда непрекъснато. Нужно е да се използват неабортивни средства. И да, човекът сам трябва да реши кога да има деца и колко, защото на неговите сили се пише, на негов риск и негова отговорност. Не живеем в рая, все пак да имаме по 50деца.
Веднъж подкрепих аборт и това ми решение ще ме преследва през целия ми живот. Нито изповед, нито времето помагат да забравя. Как ми се иска този мой грях да го няма!
Аз съжалявам, че не направих аборт. Не мога да опиша какво е да гледаш нежелано дете. Това е най-жестоконо наказание. Абортът е право на избор. Не бях готова нито физически, нито психически, нито финансово за още едно дете. Но мъжът ми буквално ме принуди да запазя бременността. Сега непрекъснато се караме. Откакто забременях до сега съм нещастна. Не съм се усмихнала нито веднъж. Насила нищо хубаво не може да стане. ЗА аборта. Защото излиза, че един ембрион е по-важен от един вече голям човек с неговите мисли, емоции, живот. Не е така!!!
Линuа, извинете ме ако съм нахален, но ще ви дам абсурдно неабсурден съвет. Не се притеснявайте и бъдете спокойна, изхвърлете от мисълта си всички грижи и безпокойства и всичко ще се нареди, както трябва да е. Молете се в Църквата, на улицата, във вас, навсякаде се молете на Бог да ви даде сили, бъдете пълна с любов и уважение. Ще бъдете щастлива само ако оставите притесненията и недоволство, забравете ги, и край. Ако сме големи, къде са ни зрелите постъпки? Не нужно да живееш нещастен, като искаш бъди нещастен, децата какво са виновни? Бъдете по-зряла бих ви казал. Аборта ще реши временно проблема. Днес отвсякаде ни се набива в главите колко е fashion и готин живота без да си даваш зор. Вие сте вече родител и се отнасяйте с достойнство и любов към себе си, за да можете да сте полезни на децата си. Пожелавм ви Бог да ви пази от неувереността съмнението и трудностите, и ще ви пази само ако вие поискате.
По-някой път изпитваме трудности и то големи, но така или иначе трябва да живеем, като преодолеем трудностите ставаме по-мъдри.Не се отчайвайте. Не губете любовта си, така ще изгубите себе си.
„Не мога да опиша какво е да гледаш нежелано дете. Това е най-жестокото наказание…“
Госпожо, детето Ви не е виновно, че е нежелано. Да сте мислили, преди да сте го заченали. След като сте го заченали и родили, радвайте му се! Замислете се колко хора не могат да имат деца, колко хора биха искали да са на Ваше място! Колко семейни двойки се подлагат на дългогодишно лечение, на многократни опити за ин витро, готови са на какво ли не, за да се сдобият с рожба… А вие сте престанали да се усмихвате, откакто се е родило детето Ви.
Колко родители пък имат деца с увреждания и въпреки това се грижат за тях вкъщи и ги обграждат с любов. Вие вероятно имате здраво дете и го смятате за „най-жестокото наказание“… Що за думи са това?! Децата са Божи дар и не могат да бъдат пречка за ничие щастие. ТЕ СА САМОТО ЩАСТИЕ! Може би имате други личностни или емоционални проблеми и прехвърляте тях върху детето си. Търсете начини да ги решите, търсете подкрепа, за да се радвате на майчинството!
Чувствителният човек преживява нещо и се смазва след това, размива, изкуфева, взима насериозно тъгата си и не може да намери отговор, какво става и защо така… Иако не приемеш всичко, каквото е, загубен си. Изпадал съм в подобни ситуаций, не искам да си спомням, ужас. Пази Боже! Искам да съм си аз. Всъщност винаги съм бил АЗ, само дето просто не бях работил върху светоусещането си-през погледа на любовта и „себеотричането“ така да го кажа. Винаги поставях себе си на първо място, по-точно инатът си, какво съм правил… Каква депресия, какъв ужас беше. Обичайте децата си, това бих ви казал, с малко компромиси ще намерите време за всичко. Аборта освен, че е убийство е и бягство от отговорност, жестоко отношение към ембрионите, които са бъдещите хора или човеци. Да избягаш е лесно, обаче след няколко бягства дали ще може да се понасяш, дали ще си трезвен и разумен или просто ще бягаш, помислете и не се отчайвайте.
В коментара си използвах кавички за думата себеотричане, направих го защото днес чувстваме голяма трудност да се отречм от желанията си, които по някой път са болни и изкривени, дори жестоки. Желания от които няма смисъл, без полза. Имам чувството, че така сме се филмирали, като герой потребили, че не знаем какво искаме и правим, в името на какво го правим. За позирането единствено са оправдани манекените и културистите, но това са професий, не характери, нали?? Потърсете помощ и ще намерите! След това, всеки сам решава личната си позиция, спрямо Бог, спрямо хората, живота, спасението на душата, прилагането на искреността и няма смисъл да изреждам всичко ценно изграждащо истинския човек.