Отец Валтер – един католически свещеник в Русе
Отец Валтер Горра учи на уважение и любов подрастващите малчугани. Близо 500 русенци посещават католическия храм през неделните дни.
Енорийският свещеник о. Валтер Горра е в Русе вече десет години на служба в католическия катедрален храм "Свети Павел от Кръста". За него казват, че умее да комуникира с хората – малки и големи, както и да задържа вниманието на посетителите в храма с блага дума. Но най-много ме впечатли неговата отдаденост към дeцата – да се занимава с тях, да ги събира всеки неделен ден от домовете със специалния микробус, който е към храма, да работи с тях в името на доброто.
Първото и най-важното нещо, което трябва да се търси е вярата и тя трябва е все по-достъпна до децата, казва отец Валтер Горра. Не можем да мислим никога, че всичко сме разбрали и че сме светци. Вярата е постоянно търсене. Работейки с децата в тази насока е и трудно, и лесно, споделя събеседникът ми.
Показателен е фактът, че днес подрастващите са обсипани с всякаква информация от телевизията, интернет и всичко, което им се предлага от печатните издания. В католическия храм работим с тях по въпроси, които нямат нищо общо с облъчващата ги информация. Трябва да бъдем убедителни в думите си. Проблемите на децата произтичат от липсата на комуникация с родителите им, с връстниците. По-лесно е, когато получават моралната подкрепа от семейството си, тогава са по-спокойни и самоуверени.
Освен неделните литургии в католическия храм, отец Валтер Горра успява да привлече децата и като събеседва с тях. Тук няма да чуете сухи и поучителни уроци, а разговори, в които децата сами търсят отговори на въпросите си.
Неделя – ден за срещи с възрастни и малки след литургия. Всяка седмица в почивния ден имат една тема, която разглежда въпросите от Библията. В същото време се опитват да интерпретират библейските мъдрости в съвременен аспект, тоест къде са измеренията на вярата в ежедневието. Как децата приемат и прилагат тези мъдрости в живота. Например през месец октомври едно от заниманията на малчуганите е било интересно и поучително, защото са имали за задача да разгледат живота на връстниците си в другите континенти, тяхното състояние, истинските проблеми, които са глобални. Това им доставя удоволствие да научат малко повече за проблемите на хората; да не се затварят в собствения си свят и да получат по-широк мироглед. Тесногръдието се премахва по-лесно, когато човек има по-широк поглед към нещата в живота. Вярата дава отговор и смисъл на нашия живот, разказва отец Валтер.
Летните лагери са традиция в живота на католическия храм. Децата прекарват свободното си време заедно. През месец май се подготви екскурзия до Букурещ. Идеята на отец Валтер е родители и деца да прекарат съвместно времето си по време на разходка. Целта е да има уважение към по-възрастните, малките да се научат на отношение към по-големите.
Промяна към доброто проличава, казва отец Валтер, който преди десет години в разговор бе убеден, че българското семейство страда от равнодушие и разпад. Родителите, отивайки в чужбина, оставят децата си и понякога изчезват безследно, е тревожното му становище. Ние като свещеници срещаме тези проблеми сред хората и определяме, че това е безотговорно спрямо подрастващите. Така идват и следващите проблеми – алкохол, дрога. Не казвам, че живеем охолно в Италия, далеч съм от тази мисъл, но истинското изпитание и сила на духа е да успееш да посрещнеш проблемите и да ги разрешиш. Ценностите в живота трябва да се степенуват и да умеем да даваме приоритет на най-съкровеното. Понякога парите изместват обичта, уважението и човешкия живот.
Навсякъде целта на духовника е една и съща. Проблемите са същите. Човекът е човек навсякъде и няма значение къде живееш и работиш, казва отец Валтер. По-важното е да разберем каква е мисията ни на земята. В Италия от една енория до друга има разлика, зависи и от свещеника как води общността и какво иска да постигне.
Отец Стефан от православния храм „Свети Николай Чудотворец” е приятел на отец Валтер. Доброто сътрудничество започва още от първата година на престоя на италианския духовник в Русе. Работят заедно, организират празници, конференции. Но по-важното е, че се уважаваме, добавя събеседникът ми. Православната и католическата църква могат да работят заедно, а най-важното е да не забравяме, че сме слуги на този свят.
Курсовете по италиански е формата, която привлича малки и големи. На хората им е интересно да изучават тайните на мелодичния език. След литургия католиците се срещат и разговорят в стая, специално направена за тях. Целта е да се изгради взаимно доверие и да си споделят хубавите и трудните моменти. Не трябва да чакаме нещата да стават от само себе си; ако можем да обичаме един човек и да се грижим за него, той ще се научи да отвръща със същото. Така е и с възпитанието на децата.
Какво споделят децата, или как се обръщат към отец Валтер, е въпросът ми към него. Има моменти, в които те искат да говорят и да ми се доверят, казва той и разказва как децата търсят отговора по време на катехизиса.
По принцип той им задава въпросите, подтиква ги да търсят сами отговорите и да търсят истината. Ако им давам само готови отговори, това няма да бъде от тях, а моето становище. Така резултатът идва сам. Те се научават да търсят отговорите, подкрепа и съвети за проблеми, които не могат сами да разрешат. Липсата на диалог между членовете на семейството е предпоставка да се наслагват проблемите.
Близо 1000 души са католици в град Русе, а около 500 от тях посещават редовно храма и неделните служби. Църквата ще чества своя юбилей през 2010 година. Затова в момента усилено се реставрират стенописите в храма. | www.forum-bg.net
Надписа „Христос възкресе“ ми звучи странно – като някаква кръстоска на „Христос воскресе“ с „Христос възкръсна“. 😮
Г-н „radotr“, „Христос воскресе“ е на църковно-славянск език, а католиците не го използват 😥
Материалът е много добър, и съм сигурен, че сте получили поне 30 сребърника за него, та да бъде той за поука на нас брадатите свещенослужители.
Отец Виктор наистина е много добър и толерантен свещеник. Много български попове, които живеят за ракийката и телевизийката, могат да се поучат от неговата активност. Но твърдението, че в неделя католическият храм се посещава от 500 души е меко казано невярно. Последната нула в тази цифра е излишна.
Католическият поп си прави реклама. 500 души в неделя?! Дори и на Великден няма толкова. Следващият материал е написан от протестант. Този сайт не се ли казваше „Православие.бг“?
.
Изчерпателна статия за Студийския манастир с много снимки:
http://tsenina.narod.ru/konstantinoupolis/ekklesiai/stoudios.htm
@дяконПенко:
този път поуките за „брадатите свещенослужители“ са напълно безплатни и най-важното – доброволни. 30-те сребърника ги внасяме по сметка на кампанията „за католиците – или лошо, или нищо“.
radotr е прав.Надписът „Христос възкресе“ не е правилен.На съвременен български език е прието да се казва „Христос възкръсна“.Католиците не използват църковно-славянски, но явно неграмотно са се опитали да бъдат в духа на българската традиция.Реклама има, на моменти е баналната, добре позната самореклама на някои нашенски лустросани служители
Свършиха ли се свестните български свещеници, та започнахме да даваме еретическите за пример?!?
И то на страниците на Православен сайт, извън темата за междуконфесионалния диалог.
Ако този сайт иска да бъде актуален и търсен, трябва да излезе от клишетата на официалните новини и да вземе интервюта от владици, свещеници, монаси, миряни за кризата в Българската църква и възможните начини за справяне с нея. Трябват не сълзливи констатации и вайкания, а започване на равнопоставен диалог и вземане на мерки за спешни промени. Не може църквата да спи, когато държавата се реформира.
@Кихот: Доколкото знам, владиците, свещениците и монасите са получили недвусмислени инструкции да сътрудничат САМО на официалния сайт на БПЦ и да избягват контакти с „алтернативните“ сайтове. Така че може да еволюираме в един изцяло мирянски сайт. Което не е зле от гледна точка на информацията, която ще публикуваме, но от друга страна е жалко, защото „църковният живот“ за пореден път на някои места ще бъде сведен до живота на клира.
Пламене,
Сигурно съзнаваш, че това оправдание е неубедително. Никой и нищо не може да Ви попречи да контактувате с хората и да публикувате наблюденията си. […]
.
Моля Ви се, махнете тази дива новина за „мощите“ на св. Кирил. Такива мощи не съществуват. При окупацията на Рим от войските на Наполеон те изчезват от църквата „Св. Климент“. Днес има само кост от пръст с надпис „Св. Кирил“ в параклиса на един италиански благородник, но един Бог знае кой е този Кирил. Тази „новина“ четох във „Фокус“ преди няколко седмици, писах коментар в „Двери“, а сега Вие я повтаряте. Толкова ли няма за какво да се пише?
Когато сравниш православен свещеник и католически, ще откриеш разликата веднага. Католическия, като говори мед му капе от устата, но сърцето му е далеко, няма го опита на Светия Дух. Православния като говори той е строг гледа намръщено и ти се иска да си тръгнеш по-бързо. Естесвено е че хората ще изберат католика, защото не искат да си правят труда да разбират духовните неща, а искат някой да им ги каже. Не се допитваме до сърцата си. Католиците за да могат да поттиснат гласа на сърцето се занимават с мисии и благотворителност, нека не бъдем като тях има достатъчно благотворителни организации 🙂