Отец Георгий Рябих: Решението на съда в Страсбург е профанация на „правата на човека“
Днес в резиденция "Бояна" се откри работната среща на представителите на поместните Православни църкви, организирана от Светия Синод на БПЦ. Срещата трябва да покаже подкрепата на световната православна общност за БПЦ след решението на Страсбургския съд през януари и да подготви обща позиция на православните Църкви по проблема. Най-голяма е руската делегация, което не е учудващо, ако се има предвид, че и патриарх Максим, и президентът Първанов се обърнаха за подкрепа към руския патриарх Кирил. В отговор Москва изрази решимост да подкрепи БПЦ. Публикуваме интервю с отец Георгий Рябих от Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия.
Отец Георги, делегация на Руската православна църква заминава за София, за да вземе участие във всеправославната конференция. Каква е целта на това участие?
Съвещанието в София е посветено на обсъждането на решението на Европейския съд по правата на човека, което бе публикувано на 22 януари т.г. и в което се разглеждат претенциите на българските разколници към българскага държава. Руската делегация заминава за София, за да вземе най-дейно участие в това мероприятие. Необходимо е да се разгледат всички аспекти на това решение и да се изработи ясна и юридически грамотна съвместна позиция. Ако българското правителство реши да обжалва това решение пред Голямата камара на ЕСПЧ, то ще може да се опре върху материалите на тази конференция.
Защо Руската църква обръща такова внимание на участието в това мероприятие?
На срещата с президента на България Георги Първанов на 6 февруари в Москва патриархът на Москва и цяла Русия Кирил изчерпателно обясни причината за този интерес. Българският случай засяга интересите на всички Православни църкви и другите религиозни общности в Европа, тъй като решенията на Страсбургския съд влияят на всички страни-членки на Съвета на Европа и създават прецедент за приемане на сходни решения в бъдеще.
Каква ще е темата на днешната дискусия?
Зад формулировките на страсбургското решение се крие определена позиция по отношение на нормата на религиозно-държавните отношения. Страсбургският съд действа, опирайки се върху Европейската конвенция за правата на човека. Нормите на този документ са формулирани в общ план. Съдът трябва да установи в каква степен в този или онзи конкретен случай държавните органи нарушават тази конвенция. В своето решение от 22 януари съдът обяви, че спрямо разколническата група България е нарушила чл. 9 на конвенцията, в която се говори за религиозна свобода.
Според съда нарушението се състои в това, че българската държава се е намесила уж по неправомерен начин в спора за ръководството на Българската църква, вземайки страната на каноническата Църква. Това уж е станало, когато България е приела Закона за вероисповеданията от 2002 г. и започнала да го реализира на практика.
Трябва да кажем, че този Закон беше критикуван нееднократно в Съвета на Европа. Особено недоволство предизвика фактът, че държавата призна законното право на каноничната Църква да се нарича "Българска православна църква" и нейната особена и традиционна роля в формирането на духовността и културата на България.
Какви са мотивите на българската държава да вземе тези решения?
Не съм чувал някой да упреква в недемократичност решението на Народното събрание на България от 20 декември 2002 г. То е било прието от упълномощен за това властови орган. Ако не е така, то тогава трябва да се постави под съмнение съвременното политическо устройство на България.
Обаче съвершено законно се появява въпросът – от какво са се ръководели депутатите при гласуването? В светската държава отговорът е очевиден – това са нормите на националното и международното право. Но именно според тях всяка религиозна организация има право свободно и самостоятелно да решава въпросите за своето вътрешно устройство и преди всичко за избора на своето ръководство. Всяка религиозна организация има свои правила, според които се извършва този избор. В Православната църква тази сфера на вътрешните отношения се регулира от каноните.
В решението на Страсбургския съд дори не се разглежда въпросът: дали от гледна точка на вътрешните правила са били проведени правилно изборите на патриарх Максим и доколко законни са претенциите на разколниците от гледна точка на канона? Именно за това заявлението на Синода на Българската църква критикува толкова рязко решението на съда, квалифицирайки го като намеса във вътрешните работи на Църквата.
Резултатите на най-важния от гледна точка на православните канони Всеправославен събор от 1998 г., когато световното православие подкрепи патриарх Максим, изобщо не бяха взети под внимание от Страсбургския съд. Аз смятам, че именно приемането на закона от 2002 г. означава, че българската държава се придържа към принципа на религиозната свобода, подразбираща уважение към вътрешните правила в Църквата. Дотогава политическото ръководство се е ръководело само от своите конюнктурни сметки. Напомням, че през 1992 г. то подкрепи разколниците по политически причини, стараейки се да прочисти църковните редици от политически неугодни владици и да получи одобрението на Запада.
За съжаление Страсбургският съд не взима под внимание вътрешните правила на живота на Православната църква, изхождайки само от голия либерален принцип за равенство на всички във всичко. От гледна точка на тази логика всяка малка група, осланяйки се само на правото си на религиозната свобода, може заяви, че иска да смени ръководството или вътрешното устройство на своята общност. Нима тя трябва да бъде подкрепена?! Аз съм убеден, че такава "защита" на правата на човека е чиста профанация на правозащитната дейност.
Може ли да се каже, че, давайки особен статус на Българската църква, българските власти са се придържали към изчезващия в Европа модел на църковно-държавните отношения, в който е налице доминираща Църква?
Този модел изчезва само в Западна Европа и то само в случаите, когато става дума за бюрократизираност в отношенията между доминиращата Църква и държавата. Нима е приемливо, когато например парламентът или друг държавен орган назначава епископи и свещеници, или когато политическите партии влияят върху епархийските събрания и църковните събори?! Такива "особени" отношения, мисля, няма да иска нито една Православна църква. Затова и протестантските деноминации на Запад се отказват днес от тях.
Съвсем друго е, когато държавните и църковните институции са разделени и имат своята автономия. При това държавата признава религиозния избор на своите граждани и го подкрепя, а религиозните общности помагат на държавата в нейните общественополезни дейности. В тази система на отношения няма подчинение, а съвместна работа. Може да се каже, че това е някакъв нов вид "симфония" в съвременни условия. Българският закон следва този модел, а не модела на административното съединяване на Църквата и държавата.
За страните на каноничната отговорност на Руската църква именно този модел е най-предпочитан. За това се говори в "Основите на социалната концепция на РПЦ", която реализира на практика принципте на разделението на Църква и държава, а също и религиозната свобода в условията на православната традиция. Смятам, че е дошло времето да осъзнаем особеностите на православния свят не само в духовната сфера, но и в общественния живот и заедно да ги защитаваме: днес в България, утре в Сърбия, вдругиден в Русия или Украйна – във всяка точка на православната ойкумена. | interfax-religion.ru
Превод: Андрей Романов
отец Георги доказа принципа, страх лозе пази. Изобщо не им пука на русснаците за патриарх Максим, ами гледат мечката да не потанцува и в техния двор. Правят стойки на братска загриженост и любов. Само едно не разбрах с тия съдилища, тука става въпрос за пари или аз нещо не разбрах?
Русия и права на човека. Оксиморон. Щеше да е смешно, ако не беше трагедията на милиони. Няма по евтин и безправен живот от този на мужика. На някой обаче им харесва. Прав им път.
Ако трябва да сме сериозни- именно руското православие разви пълната полтическа неграмотност и идейна безпомощност и нихилизъм към правата на човека. Служейки вярно на батушката цар и обслужвайки държавата , то не успя да развие своя адекватна политическа теория , която да се противопостави на своеволието на властта . Поповете като едни от малкото грамотни бяха увлечени да обслужват властта и вместо да съдействат с идеи и действия за правата на мужика , обрекоха народа си на пълно безправие и скотия които тровят и досега руския въздух. Те и досега се занимават с обслужване на батушката и с клетви към целият свят, който искал да им съсипе държавата и православието, в което общо взето се състои и цялата им политическа теория, която се изнася и у нас и нашите дебили и пригласят . Тях това ги устройва , но нас не .
„За страните на каноничната отговорност на Руската църква „- руската църква носела отговорност за нас. Линията е ясна Путин – КГБ – РПЦ- БПЦ. За някои линията е по кратка Путин-БПЦ.
подкрепям мнението Ви за Русия и православието, с едно не съм съгласен в него: „..развие своя адекватна политическа теория..“. Не знам какво изповядвате, обаче на мен ХИЧ не ми се иска, каквото и да е вероизповедание да развива „адекватна политическа теория“. На Запад този период с католицизма е изживян, не ми се мисли, ако православието трябва да развива „политическа теория“ оттук нататък. Може би удачно би било да развие част от богословието си в насока на това миряните да се отнасят уважително към законите и да ги спазват, без да се мислят за привилигировани или да ги неглижират, когато трябва да си ограничат претенциите за „спасение“ на всичко живо. Изобщо казано, това тоталитарно православно мислене, е страшен бич за всяко нормално, цивилизовано общество.
в конкретния случай обаче, православните имат право; но целият казус е построен именно така, че сега държавата трябва да се застъпва пред Стасбург и ето ти я намесата в „църковните дела“. Аз като гражанин на тази държава не ЩЪ да се застъпвам за православието, нека вселенското православие се застъпи за българската си дъщерна фирма.
Не искам и да си представям даже, ако държавата бъде осъдена, заради православните крамоли на дебели попове за имоти. Откъде накъде след като ДЪРЖАВАТА е отделена от ЦЪРКВАТА, българският данъкоплатец ще тегли последствията за действията на тези алчни прилепи – българските попове.
Да си оправят бакиите ВЪТРЕ в православната си фирма, веднъж и завинаги и да не се ежат на Страсбург, хората не са им длъжни да се занимават с мухлясалите им канони!!!!!!
Решенията на съда в Страсбург се обжалват пред Голямата камара, която е от 17 магистрати, обясни адвокат Михаил Екимджиев. Този форум обаче разглежда само особено съществени въпроси и тежки нарушения, към него можеш да се обърнеш в изключителен случай. Държавата е оспорвала 4 пъти решения на този съд и винаги е губила, така ще стане и сега, прогнозира Екимджиев. Според него целта на такъв ход е само да се печели време до изборите. Вместо да се направи опит за споразумение между страните, ще се увеличат разноските на държавата за адвокати, допълни той. Екимджиев определи аргумента за неканоничност, с който управляващите се канят да обжалват, като абсурден. Практиката на съда в Страсбург е трайна – намесата на държавата в църковните дела е недопустима освен в изключително крайни случаи, обясни правозащитникът.
Дали твърденията се истина ще разберем скоро . . .
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/03/12/688626_durjavata_se_gotvi_da_objalva_v_strasburg_reshenieto/
И ако имаха поне малко акъл и не смучеха селска парцуца до забрава, не очастваха в сделки с мутри, не блудстваха по манастирите, не се кланяха на икони до прималяване, досега можеха да направят по католически образец няколко ордена и сега на този Инокентий XXXIX и ортаците му да не им се чуе гласеца повече, АМА НЕ, колкото по на изток се отива, толкова повече алчността прибобива тоталитарен характер – само един непременно трябва да има достъп до кранчето, пардон, съборният дух властва тук. Определено им липсва предприемачески дух, те дори не знаят как да развъртят парсЪтЪ.
социалната им мисия е да спазват канона, по празници да се разхождат по службите като пуяци, да дават безплатни духовни съвети, да освещават живота.
Това „езичниците“ дори не са правили. Римскиат Pontifex е поне пет нива над тях.
По-голям срам за държавата само комунистите могат да докарат!
да не сте православни християни! Иначе тъкмо ТОВА би било оксиморон! Подобни хули и ругатни, изречени от уж „загрижени“ за Православието люде или, не дай си Боже, православни!
Толкова отрова и жлъч срещу Православие, канони, ред, свещена иерархия, икони и прочие. Впрочем, мисля си, че вие двамата Ф. Николов и ДОДО, наистина не може да сте християни! Защото тази смрад, която лъха от писанията ви е толкова убийствена, че със сигурност би повалила и тибетски як!
Явно хабер си нямате както от Православие, така и от история! Слава Богу, слава Богу, че не сте християни! Защото току-виж някоя наивна душица вземе та повярва на доводите, които изтъквате и се съблазни. Пфу!
Православието и всичко, свързано с него, какво правите в този сайт? Той не е католически, нацистки, ционистки или от сорта, за да го обръщате на такава трибуна! Като искате да плюете, за целта си има нужници! Ако няма какво мъдро да кажете или да научите оттук – close и си търсете друго място, където да бълвате хулите си! Точно такива като вас да дават уроци и да се изказват кое е право и кое – не е, айде, моля ви се… Владейте се малко!
Да имаше поне грам резон в това, което пишете, да седнем да ви отговаряме, ама сега -и една година няма да ни стигне да оборваме щуротиите, които сте надраскали! Защото докато правим това, вие ще родите още. И така, край няма да има… Пък в живота има и по-смислени неща.
писнало ми е от умни, ра’зумни и ентелегентни хора. все говорят хубаво. логично. красиво. прочувствено. а като се размислиш по-серьозно, се оказва, че нищо смислено не са казли.
Под адекватна политическа теория разбирам църквата да се самоопредели дали да постави по-високо най-великото божие творение – човекът и да се застъпва за правтата му или да постави по-виско даржавата , която потъпква правата му. Православната практика е в полза на държавата , което противоречи на доктрината за високот място на личността в Православието. Цялата практика на Православието , особено руското е в тази посока. Да обаче се спасява човекът , а не държавата . Всичко това се прави , за да може църквата да получава привилегии от държавата , какъвто е случаят/ завземане на имоти без съд/.
православно или канонично е Максим да е назначен от БКП
Патриарх Максим няма да умре, докато не сложи Николай Пловдивски на свойто място. Николай е новия патриарх. Във всичко трябва да има приемственост.
Моля не задавай неудобни въпроси на православни фарисеи, на православни йезуити и на православни талибани!
Смислен отговор няма да получиш, но рискуваш да те обвинят че си католик, масон, ционист и нацист . . .