Отец Павел: Без четене моралът закърнява

С архим. проф. Павел Стефанов разговаряме за академичните успехи и необходимостта от вътрешна тишина.

Наскоро станахте единствения монах професор в България. Какъв беше научният ви път за достигане до тази висока степен?

В разговорите си с Екерман Гьоте отбелязва, че успехът на човека зависи от наличието на две предпоставки – способности и външни условия. Той дава примера с Наполеон, който, ако не беше Френската революция, щеше да се пенсионира като дребен и никому неизвестен офицер, а не като втория човек след император Август, опитал се да обедини Европа.

Моите способности дължа преди всичко на родителите ми, които за съжаление починаха млади от рак. Те бяха природно интелигентни хора, селяни от Лудогорието, които са се преселили в Русе. Ако бяха останали на село, може би аз и досега щях да паса овцете по баирите. В първи клас дълго не можех да се науча да чета, въпреки че знаех буквите, защото не схващах начина, по който те се подреждат в срички и думи. Помня, че веднъж се разплаках от отчаяние и почувствах странна светлина, която ме огря. Взех буквара и започнах да чета съвсем гладко, която смая баща ми. Нещо повече, създадох своя система за бързо четене и обикновено чета около 100 страници на час. Имам три библиотеки, последната от които е електронна и най-голяма – обхваща над 10 хиляди книги във вид на файлове. Сред другите ми качества бих споменал много силна “фотографска” памет и склонност към изучаване на езици. Свободно чета пет или шест езика, а с речник – поне още десет.

Като дете събирах минерали и мечтаех да стана геолог, но по-късно откриха, че съм много добър художник. Завърших гимназия с намерението да кандидатствам в Художествената академия, но баща ми – строг сталинист – отказа да финансира пътуването ми до София и не станах художник за добро или зло. Работих във фабрики на три смени, което не пожелавам на никого, бях преводач от английски, отдадох се на йога няколко години, но се разочаровах и започнах да чета Библията. Не само приех християнството, но завърших богословие като първенец на курса, станах монах в Троянския манастир, а след това бях дякон и свещеник в Ловеч и Русе.

Публикувах първата статия през живота си още като студент през 1974 г. Тя беше поетично есе на тема Акелдама – нивата, която купуват с парите, хвърлени от Юда Искариот. Оттогава досега имам около 1540 публикации у нас и в чужбина. По принцип избягвам да пиша по всеизвестни и банални теми, а оповестявам мои открития или подлагам на преоценка редица митове от нашата и световната история. Не мога да се огранича в една област, а проучвам различни въпроси от историята, религията, изкуството, литературата, психологията. През последните 15 години съм се насочил към изследване на ранното християнство, което е неразработено в България. Книгата ми „Ялдаваот. История и учение на гностицизма” (2008) претърпя три преиздания. Новата ми книга „Лирата на Параклита. История на монтанизма” е под печат и ще излезе тази пролет. Монтанизмът е предшественик на петдесетничеството, което е най-бурно растящия клон на християнството днес и има над 600 милиона последователи.

Разкажете повече за себе си (къде работите, какво преподавате….).

През 80-те години работех в Църковноисторическия институт в София, но тъй като никога не криех, че съм антикомунист, бях арестуван и разпитван от Държавна сигурност. Те не успяха да ме осъдят, но ми спряха софийското жителство и започнаха да ме глобяват всяка седмица по 100 лева. През лятото на 1986 г. бях единствения нелегален в София. Накрая гоненицата ми омръзна и се върнах в Русе, където седем години останах безработен и ако не беше майка ми, не бих оцелял. През 1993 г. спечелих конкурс в Шуменския университет и започнах да преподавам. Започнах от асистент и стигнах до професор. Член съм на Нюйоркската академия на науките и редица световни дружества. Чета лекции по история на църквата (световна, българска, православни църкви), история на религиите и литургика. Специализирал съм в САЩ, Великобритания, Германия, Швейцария, Унгария и съм участвал с доклади в десетки конференции.

Във Вашия сайт сте посочили, че интересите са Ви насочени към изкуството, пчеларството, книгите, градинарството, историята, музиката и религията. Те са много разностранни. Как успявате да ги съчетаете в ежедневието и кои са водещите?

Всичко зависи от самоорганизацията на човека, от умението му да отсява главното от маловажното и да свежда нуждите си до минимум. От 19 години нямам телевизор и не препоръчвам на никого да има. Работя с Интернет, който предлага много повече възможности за избор и духовно обогатяване. Аз спадам към поколението, което още чете, защото виждам, че при днешните младежи, които на практика не четат, закърнява дискурсивното мислене и се влошава моралната нагласа. Както е казал Волтер: „Който мисли, чете. Който чете, мисли”. Много обичам музика и имам голяма колекция от записи. Преди няколко години си купих вила в Балкана, където в свободното си време се грижа за овощна градина и няколко кошера. Няма по-приятно нещо от това, човек да седне на шезлонга под цъфналите сливи и да наблюдава играта на неуморните пчели.

От своя професионален и социален опит може ли да дадете оценка за духовното здраве на нацията ни?

По комунистическо време световните агенции много рядко предлагаха новини от България. В нея никога нищо не се случваше. Веднъж екип на БиБиСи реши да направи репортаж за нашата страна. Той започна с думите: “Първото, което ще чуете след слизането ви на летище София е, че българите са били 500 години под турско робство”. Не е нито турско, нито робство, но е факт, че нашата народопсихология се формира през този дълъг период. През 60-те години на социализма и прехода към капитализъм повечето добродетели на българите изчезнаха и бяха заменени с пороци. Често ме питат дали българите са вярващи. Не са, но не са и невярващи. Те са дълбоко суеверни, което се дължи на липсата на църкви и училища в продължение на половин хилядолетие, на църковната борба през Възраждането, която се изражда в борба срещу църквата, на учителите-комунисти след Освобождението, които насаждат нихилизъм. За съжаление самата църква се оказа неподготвена и неспособна да се приспособи към промените през последните 22 години и да възглави духовно нацията.

Каква е връзката между душевното, психическото и физическото състояние на човека?

Правилно разграничавате трите съставни части на човешкия организъм – дух, душа и тяло. Атомите на тялото не умират, а влизат отново в кръговрата на природата. Това не означава прераждане, което е индуистки мит. Душата са инстинктите, които ни сродяват с животните и изчезват със смъртта на тялото. Духът има енергийна основа и е вечен.

Българите по навик си пожелават „живот и здраве”. Но връзката между дух, душа и тяло – трите съставни части на човешкото битие – не е нито абсолютна, нито фатална. Разходете се до „Син сити” и ще видите в джиповете мутри, които са в цъфтящо здраве, но същевременно са морални изроди. Една моя позната жена във варненските лозя е почти изцяло парализирана, но е най-лъчезарния и вярващ човек, който съм срещал. Всеизвестна и доказана е ползата от поста, но колко българи постят тази пролет?

Коментари

коментара