Отец проф. Радован Бигович: Трябва да скъсаме с религиозния национализъм

Как мина Вашето участие на българския Панаир на книгата?

За нас панаирът беше много добър повод да създадем нови контакти с български и руски издатели. За нас едно събитие, което е свързано с книгата, е голяма радост. Проведохме много срещи с издатели, със студенти, читатели, писатели, с хора, които се интересуват от сръбската литература и култура. Ние сме съседни народи и трябва да се опознаем много по-отблизо, в различни аспекти – културен, църковен, научен, икономически, политически.

Знам, че в Белград се провежда също подобно изложение на книгата. Можете ли да сравните присъствието на православна литература на изложението в Белград и това, което видяхте в НДК?

Изложението в Белград наистина е много мащабно и на него присъстват много издатели. Там представят своите книги и много църковни издателства. В София не видях много православни издателства на панаира, като цяло нямаше кой знае колко църковна литература, което ми се струва достойно за съжаление. При нас има огромно количество църковна литература. Много епархии имат собствени издателски къщи, Богословският факултет – също, както и други институции, свъразни с църквата. Много светски издателства, от своя страна, публикуват книги с църковно съдържание.

Каква е ситуацията в момента в Сръбската православна църква, с оглед на оставката на патриарх Павле, която не беше приета от Светия Синод? Какви са настроенията в клира по този въпрос?

Негово Светейшество Патриарх Павле от дълго време е тежко болен, годините му също не са малко. От любов към църквата той помоли Архиерейския събор да му позволи да се отегли от тази длъжност. Но на своето заседание от м. ноември тази година Съборът от своя страна го помоли да остане патриарх. Аргументите на нашите архиереи бяха, че патриархът се радва на огромно обществено доверие и притежава неоспорван от никого морален авторитет – както сред епископата, така и сред народа. Видно беше, че никой не би могъл да го замени, докато е жив. Така той остава засега наш патриарх.

Ситуацията в Сръбската църква бих могъл да определя като сравнително добра. През последните години преживяваме голямо обновление – имаме много млади свещеници и монаси, епископи. Увеличава се и броят на студентите, които изучават богословие, както и изобщо на младите хора, които се интересуват от православието. Изградиха се много нови църкви, възстановиха се разрушени храмове.

Но във всичко това не намираме повод за самодоволство. Тепърва ни чака много работа.

Каква е ситуацията с богословското образование при вас? Как се преподава богословие в Сърбия и кои са основните въпроси, с които се занимават богословите? Напоследък в България излязоха доста книги на съвременни сръбски богослови, включително Вашата книга "Църква и общество".

Църковното образование при нас е един от основните въпроси в църквата. Църквата има три богословски факултета – в Белград, в Босна и Херцеговина и един факултет в Америка. Имаме и няколко средни богословски училища.

Една от главните тенденции при нас е свързана с нео-патристичното богословие. От години се опитваме да се възроди патристичното, светоотеческото богословие в нашите богословски факултети и училища. Превеждат се на сръбски основните съчинения на отците, както и трудовете на съвременни богослови, които са в тази традиция – предимно тези, които са живеели като емигранти извън родната си страна – Флоровски, Шмеман, Майендорф, митрополит Йоан Зизиулас, Христос Янарас, богословите от "Свети Сергий" в Париж. Паралелно с това издаваме и наши, сръбски съвременни богослови, както и гръцки и руски такива. Все повече расте убеждението в нашите среди, че е необходимо много по-голямо сътрудничество между православните богослови в международен план; необходим е диалог.

Освен тази главна патристична линия, друг важен въпрос при нас е този за Църквата, както и въпросът за личността. Това е разбираемо, с оглед на новите предизвикателства пред Църквата – новите научни, технологични и информационни развития. Богословието не може да не се опитва да дава отговори и такива въпроси, защото те стоят пред съвременния човек. Прибавям и проблемите на глобализацията, човешките права, демокрацията, европейската интеграция, въпросите за отношението между църква и нация – това са все наболели въпроси, които изискват отговора на Православната Църква.

Има ли опити в Сърбия църквата да бъде използвана за целите на различни националистически проекти?

По своята природа Православната Църква не нито национална, нито а-национална, нито дори над-национална. Тя винаги е била свръх-национална. Но исторически нещата на Балканите са се сложили така, че се е стигнало до едно изкривяване, което е породило едни тео-национални идеологии, които на някои места са се превърнали в държавни идеологии. Това води до самозатваряне на поместните църкви. Но днес почти навсякъде в църквите узрява една увереност, че трябва да се скъса със всички елементи на религиозния национализъм.

В същото време, не можем да пренебрегнем факта, че във всички тези страни Църквата е оформила в голяма степен културата и не бива да ни изненадва, че днес много хора свързват Православието с националната идентичност. Лично аз смятам, че и това трябва да се отчита, но и в другата крайност да не се изпада. Трябва да можем ясно да разграничим вярата от всички национални и културни идентичности. Нашият център е Христос; Той е средоточието на нашия живот, а не нацията. Ние служим на Христос, а не на светските национални или държавни идеологии.

В тази връзка, има ли някакво развитие в опитите за диалог между Сръбската и непризнатата Македонска църква?

В последните две-три години този диалог е на практика изоставен. Надявам се да се намери някакъв път проблемът да се разреши, защото той е трагичен и за Сръбската православна църква, и за Македонската. Остава ни да се надяваме и да се молим на Бога за намиране на изход. Историята ни учи, че човешките трудове не са достатъчни; небходима е и Божията помощ и благодат.