Патриарх Алексий: Повече храмове – по-малко затвори
Източник: Аргументы и факты
Ваше Светейшество, ще повлияе ли завършилата наскоро Световна среща на религиозните лидери върху това, което става по света?
Срещата беше доста успешна. По нивото на участниците си тя се нареди сред най-представителните междурелигиозни конференции в цялата човешка история. На този форум много духовни лидери заявиха, че съвременният свят е в нравствена криза и че е време да се върнем към нравствената просвета и възпитание.
Все повече хора се връщат при Бога, православното паство се разраства…
Много добре! Но заедно с това хората четат бездуховни книги, гледат безнравствени филми, играят хазартни игри, пият… Как да избегнем съблазните, как да укрепим нравствените бариери?
Човекът се състои от безсмъртна душа, която е част от духовния свят, и от тяло, спадащо към материята. Когато влеченията на душата и тялото се насочват в различни посоки, те изпадат в конфликт. Задоволяваме физическите потребности, но нанасяме непоправима вреда на духа си.
Можем да избегнем това само ако душата, а не тялото бъде приоритет за човека. Само в разгръщането на духовните си сили човекът стига до пълнота в живота, намира истина, красота и щастие.
Как да разбираме днес понятието "грях"? Променило ли се е нещо от времето на Иисус Христос и апостолите?
Днес човекът слуша много за греха, но не знае почти нищо за него. Съвременната масова култура често използва тази дума не по предназначение и тя постепенно губи смисъла си. Днес грехът се възприема понякога като нещо забранено, но много привлекателно, а грешникът, който нарушава всички възможни забрани, не само получава забраненото удоволствие, но се и сдобива със славата на смел и независим човек.
Църквата обаче знае от опит, че грехът е смъртно заболяване. Шестият Вселенски събор направо определя греха като болест на душата. Всяка болест води до страдания и ако не се лекува, разрушава човека и му носи смърт.
Бог е дал на човека свобода на волята и никога не я е отнемал от него. Господ търпеливо чака кога на човека ще му омръзне да се самоосакатява с грехове. Ако виждаме разрушителността на греха и се обръщаме към Бога за помощ, Той с радост лекува раните, които сме си нанесли. Но дори Бог не може да ни спаси въпреки нашата воля…
Да, но да живееш в съгласие с религиозните догми, да не вършиш грехове не е лесна работа в днешния свят. Ето, да речем, да трупаш капитал, да правиш бизнес – това винаги е свързано с грехове като измама, сребролюбие. Какво да прави човек, за да живее правилно?
Не съм съгласен с твърдението, че бизнесът е свързан непременно с грях. Достатъчно е да си спомним за св. Серафим Вирицки, който се е занимавал с предприемачество. В историята на Русия са влезли имената на меценатите – Бахрушини, Рябушински, Морозови и други, прославили се като покровители на изкуството, а също и с щедрата си благотворителност и милосърдие. Дори и днес много хора, притежаващи богатство, помагат на нуждаещите се.
Получената печалба може да се използва по различен начин. В Евангелието има притча за богатия човек, който събрал голяма реколта и си казал: душо, имаш много блага за много години; почивай, яж, пий, весели се! Но Бог му казал: безумецо, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? Тъй бива с този, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога (Лука 12: 19-21).
Църквата учи, че само по себе богатството не е греховно, но само до момента, в който то започва да пречи на човека да се самоусъвършенства и да служи на ближните си. Когато придобиването на земни блага се превръща в самоцел, свързва се с алчност, с презрение към нуждите на другите, когато в гонене на печалба хората губят човешкия си облик, това е безусловен грях.
Напомням думите на св. Йоан Златоуст: Да не даваш от имуществото си значи да крадеш. Християнинът, който има възможност да помогне на ближния, няма право да отмине човека, който се нуждае и няма пари за хляб. Нали Словото Божие ни увещава: по-радостно е да се дава, отколкото да се взима (Деян. 20: 35); пазете се от користолюбие, защото животът на човека не е в това да умножава имотите си (Лука 12: 15).
Вярно, много неща в тази област зависят от обществото и държавата – какви условия са създадени за предприемачите, какви закони се приемат и как се прилагат. Но всеки човешки закон е несъвършен и затова нравственият климат в икономиката е много важен. Изкушения, съблазни винаги е имало в света. Но ние трябва да се борим с греха и неслучайно Светото Писание сравнява християнския живот с военна служба (2 Кор. 10:3; 2 Тим. 2:3).
По комунистическо време целите на Църквата бяха ясни: да преживее времето на тоталитаризма, утешавайки и вдъхвайки надежда на хората, които не се отказаха от вярата. А какво е важното днес?
Църквата е неотделима от своя народ. Стремим се да изпълняваме апостолския завет: радвайте се с радостните и плачете с плачещите (Рим. 12: 15), тоест да помагаме на хората в техните трудности, скърби и едновременно да се радваме на всичко добро, което присъства в техния живот. По всяко време, при всяка политическа система Църквата има една цел – вечното спасение на човека.
Сега, оглеждайки се към последното десетилетие на миналия век, не можем да не се поразим от самопожертвователността и упорството на нашия народ. През тези години бяха възстановени хиляди храмове, възобнови се животът на стотици манастири.
Зримо въплъщение на духовното възраждане на Русия е възстановяването на храма "Христос Спасител". Тогава някои хора ни осъждаха и казваха: не е ли по-добре тези средства да се раздадат на детските домове, болниците и затворите? На това аз им отговорих: колкото повече храмове ще имаме, толкова по-малко затвори ще ни трябват!
Разпадането на исторически единната държава, икономическите и социалните трусове, политическата нестабилност – всичко това легна като тежък товар върху плещите на народа. Църквата, изпълнявайки своята мисия на миротворец, призоваваше към мир партиите и политиците, участваше в разрешаването на политическата криза през 1993 г., помагаше за уталожването на междуетническите конфликти. Но изпитанията, понесени от Русия през изминалото столетие, се усещат и днес: демографската криза, крайното имуществено разслоение, пропагандата на безнравствеността – всичко това поражда сериозни опасения за нашето бъдеще.
Скъпи мои! Искам да ви напомня най-важната заповед на Спасителя: Възлюби Господа, твоя Бог, с всичкото си сърце, и всичката си душа и с целия си разум; тази е първата и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22: 37-40). Любовта към Бога е невъзможна без любов към ближния – към всеки, който се нуждае от нашата грижа, внимание, помощ. Но по същия начин и любовта към ближния само тогава се издига до истинска висота и сила, когато тя се прелива във вечността, когато прераства в любов към Бога.
