Православният успех: семейството, професията, Църквата



Може да харесате още...

12 коментара

  1. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    От 25 годишното ми занимание с християнство и религия изобщо след обективен и добросъвестен културологичен анализ по реперите на разпознаване, които ми дават философията и културологията с оглед изследване на актовите и изразните словесни средства на човека заедно с разпознавателните параметри от българската и световната история според документалните й извори и правомерен анализ на веществените останки достигам до извода, че известното ми християнство и религиозност в България са болни. Те се нуждаят от обективен специалист, който да ги диагностицира и да им предпише лечение. Не виждам смисъл да пиша и да работя за хора, които неизлечимо страдат от липса на себепреценка, от обективни сравнения с реални български и световни критерии, реализирани в обществото по мистико-конспиративен начин, неблагодарни, непризнателни и правещи помен с чужда пита – Държавата и светските български лица ги крепят всячески, а те лансират чужда продукция у нас. Оставям всичко на Бога и на доброто в света.

  2. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Дано модераторите на православие.бг имат милостта да пуснат този коментар – мисля да е последен в портала. От опита ми като християнин познавам прекрасни вярващи, истински приятели и добри хора. Но заедно с това съм забелязал и едно странно положение – има добри атеисти и зли вярващи, които унищожават вярата и живота на наивниците, които ги следват. В едно предаване по национална телевизия ме попитаха какво ще бъде бъдещото на БПЦ. Честно казано не знам. При всички положения, обаче, според известните ми успешни институции в историята и актуалното съвремие за да се закрепи някой трябва да има силно чувство и дело на справедливост, на признателност, на отплата и на уважение, като цени човека според показаните знания и положен труд в обществен принос и в частни деяния. Не знам какво ще стане с вярата, но има футуристични анализи, които казват, че света върви или към нова религия ако има божествено отнебесно слизане, или към реактуализация на стари явления във вярата. Това значи познание.

  3. Ф.Николов каза:

    […] един въпрос към г-н Чурешки в ролята му на учител по история. На пръв поглед може да е елементарен, но според мен изобщо не е такъв, защото поне аз, в моите скромни научни занимания срещам известни затруднения с него.

    г-н Чурешки, откъде произлиза израза „изконни територии/земи“ в българската историческа наука? Какво трябва да значи точно този израз и според кои точно кретерии се определят „изконните територии/земи“.

    Според моето скромно и непрофесионално мнение, това е израз обобщаващ митологическите напластявания според конкретните политически изисквания на дадена държавност в конкретна епоха, защото за „чиста“ териториална изначалност на даден „народ“ не може да става въпрос по никакъв начин.

    с уважение
    Николов – атеист

  4. Славков каза:

    Прощавайте господа, ама и двамата; чингиз и Ф.Николов, в коментарите на православие.бг , пишете едва ли не като на собствен блог. И двамата имате поведение на хора, които смятат че без тяхното мнение не може. Единият се оплаква от липса на разбиране, на другият Чурешки му е виновен, а пък никой не се сеща че статията се отнася за нещо трето. Или не му пука! Аз мисля, че е второто.

    Чингиз, ако ми позвилиш, няма нужда да се отказваш от коментарите, просто трябва да се разделиш с усещането за изключителност, което те преследва. Ти не си месията на България, нито пък нейният съдия. Опитай да видиш, колко много неща в нашата страна са свързани с вярата и изобщо опитай да видиш чашата наполовина пълна.

    Г-н Николов, мнението Ви освен скромно, е наистина непрофесионално. Без да се явявам адвокат на Г-н Чурешки мога да Ви отговоря, че корена на думата исконен означава първоначален или изначален, но тука не е мястото за спор от рода на кое е мит, кое чиста политика, кое реалност.

  5. Ф.Николов каза:

    Славков, в опита си да се направите на въдворяващ справедливост християнин, при това и научно осведомен се изложихте; разбира се, че знам много добре какво значи иЗконен в речниковия смисъл, мен ме интересува в историческо-научен контекст, който пък перфектно се свързва с въпросното интервю за семейството и българската църква, стига да можете да направите връзката, но това вече не е мой проблем. Митът е най-тясно свързан с историческата роля на църквата, и тук под „мит“ не разбирам непременно цялостна измислица, а донякъде преформулиране и натъкмяване на известни исторически дадености към църковната история с нейните непосредствени обществени нужди. И ако мислите, че коментарите под статиите трябва да се изразяват с недвусмислена и елементарна позиция – това „да“, онова „не“, според вечната и неизменно истина оповестявана от нейния рупор г-н Славков, разбирам защо г-н Чурешки е недоволен от коментиращите и портала като цяло.

    Въпреки всичко ще изчакам отговора на г-н Чурешки.

  6. Ф.Николов каза:

    като допълнение бих искал и да поясня защо аджеба един атеист си позволява да нарушава виртуалнити граници на интернет пространството и да пише мнения в православен портал, нещо впрочем което направих отдавна и което въпреки напрежението между атеистите и вярващите смятах, че ще бъде рзбрано от Пламен Сивов.
    За това кое и допустимо и кое не като мнение по отношение на християнската вяра решава той и неговия редакторски екип; по отнешение на атеизма такова напрежение естествено не би могло да възникне, т.е. някой човек да има проблем с общуването с друг човек поради „трета страна“-бог, която се явява по-важна от непосредственото общуване с другия човек.
    Но аз смятам за изключително важно сблъсъка да е по възможност най-безболезнен, виртуален (в определени граници естествено), а да не се стига до капсулиране, скритост и ескалация на напрежението, което да се разгръща с пълна мощ и неразбиране в обществени сблъсъци на реални места. Затова отчасти е измислен и интернета.

  7. Траянка Георгиева каза:

    Бих искала да попитам г-н. Ф.Николов за атеизма, но се боя, че въпросът ми би бил твърде личен. Професор Манджуков в Б.Ф ни каза, че атеистите също имат религия, но тя е различна от вярата в Бога. Аз атеист не съм била. Нямах вяра в Бога, защото това ни бе втълпявано, но цялата ми същност протестираше и приемаше живота като пълен абсурд, вследствие на това, че не бе центриран. На себе си не можех да вярвам, защото се самонаблюдавах с критичност и установих, че се променям. Така че, не можех да вярвам и на друг човек. Не можах да се вкопча в благата на тоя свят, защото ми се струваха незадоволителни. Говоря за пари, успех и др. подобни. Това, че създадох живот в ранна възраст, някак вля живот и в мен, защото тогава усетих нещо свръхестествено. Освен това бях принудена да живея и тогава, когато нямах никаква надежда. Докато открих Бога и всичко придоби подреденост и смисъл.
    Описвам това, за да е ясно, че не се заяждам, а наистина ме интересува в какво вярват атеистите?

  8. Ф.Николов каза:

    Г-жо Георгиева, тази разпространена теза, че „всеки вярвал в нещо“ се разпространява предимно от вярващи и аз не съм учуден, че някакъв християнски „професор“ я е преповторил като мантра на студентите си. Очевидно е какво се цели с тази евтина пропаганда – да се обособи опозиция на „единствено истинната ВЯРА“ (в случая християнската). Има разлика между вяра и вероизповедание, както и между идеализъм и идеология. Религиозните искат да обозначат като вяра, в религиознея смисъл, всяка човешка идеализация, забравяйки непосредственото й лично утвърждаване, без необходимите свръхесстествени обяснения и предпоставки. От друга страна всеки „забравен“ идеализъм, т.е. не държащ сметка за непосредственото си утвърждаване и приписващ истинността си на „неща сами по себе си“, дори и да не са свръхесетствени, се превръща в идеология.
    Атеизмът не е идеология, той просто отрича свръх-отвъд-духовните обяснения за живота; поради това той не преставлява и морална система.

  9. Ф.Николов каза:

    Ако искате да разберете моралната ми система, то тя се основава на аристократизма, но не на стария кастово затворен и отчасти извратен от християнството превърнат в царско подлизурство аристократизъм, а на дългата родова селекция обхващаща най-общо: богатство – недвижимо имущество, независимост – от всякаква централизираност, ерудиция (не просто университетска ученост), задължително занимание с някакъв вид изкуство, привилегированост – самият статус задължава някои хора да имат привилегии над останалите, това не е просто някакъв каприз, а условие за съществуване; строг подбор – всеки, който изпитва симпатия към каквото и да е колективно чувство за принадлежност се отстранява; във всичко и над всичко се преценяват строго индивидуални качества като се игнорират до възможния минимум всички обобщаващи такива.
    Богатството може да има значение само когато е притежавано от човек с високи естетически критерии в живота; парите са стимул за средните класи, не за аристокрацията.

  10. Траянка Георгиева каза:

    Благодаря Ви за отговора, г-н Николов. Говорите за идеализъм, но не превърнат в идеология, а основаващ се на аристократизъм, с всичките му преимущества, които изброявате. Привилегиите на кастата, Ви принуждава да пазите статуса и нивото си, чрез строг подбор, но така нямате риска от свободата и се появява опастност от закостенелост. Това е вид страх да не бъде нарушена хармонията смесвайки се със смрадливата тълпа, но спестявайки си тази вид опитност, човек губи
    боен дух и мъжество.
    Предполагам, че такава е идеологията на масоните, които „управляват“ човешката тълпа.
    Смятате, че парите Ви са достатъчно, защото нямате деца и внуци, иначе знаете, колко ненаситно е човешкото око. Видяхме го от комунистите.
    Но вероятно знаете и това, че човек не може да се откупи от смъртта, а само да удължи мъките си, лекувайки се отчаяно, когато е обречен – с помощта на многото си пари
    . Г-н Николов, какво мислите за смъртта, защото аз съм убедена, че никой не умира атеист.

  11. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Траянке,

    За трети път те моля да не слагаш запетая между подлога и сказуемото: “ Привилегиите на кастата, Ви принуждава“. А пред „смесвайки се“ или по-точно „като се смесва“ трябва да има запетая: „…да не бъде нарушена хармонията смесвайки се със смрадливата тълпа“.

    Не е вярно твоето твърдение: „такава е идеологията на масоните, които „управляват“ човешката тълпа.“ Засега сме свободни да вярваме или не и е абсурдно да се оправдаваме с масоните.

    Също е погрешно писаното: „аз съм убедена, че никой не умира атеист.“ Всеки ден умират милиони атеисти по целия свят. Трябва да съжаляваме не толкова тях, колкото себе си, защото не сме направили нищо за тяхното проглеждане. Ние ще бъдем съдени по-строго от безбожниците, защото „комуто е много дадено, много и ще се иска“ (Лука 12:48).

    Литургическата реформа на св. Киприан Цамблак –
    http://archiman.livejournal.com/

  12. Траянка Георгиева каза:

    ПРЕДПОЛАГАМ, че такава е идеологията на масоните или идеализма им.
    Никой не умира атеист. Защото се обръща в мига преди смъртта. Това днес го прочетох някъде. Но съм го видяла с очите си. Видяла съм какъв е ужасът и как човек не може да умре, колкото и силно да желае това, ако не се примири с Бога, Когото е хулил приживе.
    Отново се извинявам за грешките и моля да не се ядосвате чак толкова Дон Кихоте.