.jpg)
Източник: Днес+
Професор Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци в Созопол през 1945 г.
Специализирал палеография в Париж и Ватикана.
Автор на над 30 книги за средновековната ни история.
Директор на Националния исторически музей
– Проф. Димитров, в своята монография „Българската християнска цивилизация” Вие представяте развитието на християнството по българските земи. Защо отделяте значително място именно на ролята на цар Борис I, като държавник?
– Защото аз смятам, че с този акт на утвърждаване на християнството, като държавна и единствено позволена религия, той като държавник завинаги вкарва България в европейския свят, който е базиран на принципите на християнската цивилизация. Така е и днес. В първия проект на Европейската конституция, това фигурираше като клауза. Имам предвид, че Европа е съюз-политически и икономически, но на християнски страни. По-късно това бе премахнато, но на практика Европа е един християнски клуб. Така той завинаги направи, така наречения „цивилизационен избор” на България. Оттук нататък са и неговите заслуги към Европа, защото български и християнски проповедници разпространяват божието слово, не само върху значителната тогава българска територия, но и върху 40 процента, от европейските земи и население. Това са огромните пространства на днешна Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Сърбия, Черна гора и така наречената /подчертавам това/ Македония. Това е една огромна историческа заслуга на Борис I, вече не само пред България и българския народ, но и пред Европа.
– Какво още трябва да направят българските политици за съхраняване на културно историческото ни наследство?
– Много неща е нужно да се направят. Най-важното е да приемат нов закон за културно-историческото наследство. Той трябва да е адекватен на днешните политико-икономически условия, в които живее България и да превърне опазването на това наследство, в един от приоритетите на държавата.
– Кои съвременни политици, бихте определили като личности с високо развито чувство за историзъм?
– На първо място Президентът на Републиката. На него му помога, това че е историк, и то добър. Бих споменал и други личности – Стефан Данаилов, Бойко Борисов. Г-н Борисов не е историк, но тъй като сме приятели, знам какъв огромен интерес проявава към историята.
– Вие вече дадохте своя коментар относно твърденията, че по време на Априлското въстание, не е имало баташко клане. Застанахте зад твърдението, че това е политическа поръчка. С какви доводи?
– Самият факт, че в това „научно”, както те го наричат, изследване, няма нищо научно има предпоставена политическа теза от самото начало. И то съвременна политическа теза, т.е изследването се прави за да се намали нетърпимостта на българите към мюсюлманите и към Република Турция. Ами, не се прави така. Всяко научно изследване може да започва само с една единствена мотивация-да си разширим познанията за миналото. То не се обвързва с политиката. Обвързването на едно научно изследване със съвременна политическа конюнктура превръща историка не в научен работник, а в политическа проститутка.
– Какъв е начинът да се противопоставим на подобни манипулации?
– По този начин, по който българският народ, неговите историци, журналисти и политици го направиха сега – безмилостно и жестоко.
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
