Ситуацията в Сурожката епархия (интервю)
Източник: Интерфакс
Членът на енорийския съвет на лондонската катедрала "Успение Богородично и Вси светии" на Сурожката епархия на РПЦ Георгий Чабакаури разказва в интервю, дадено на Интерфакс, за днешната ситуация в епархията, оформила се след преминаването на нейния бивш управляващ епископ Василий (Осбърн) в юрисдикцията на Константинопол и образуването на Амфиполското викариатство на Константинополската патриаршия.
Сега, след като вече е изминало известно време от печалните събития, би трябвало да се изясни каква част от паството е последвала епископ Василий и каква част от него е останала вярна на Московската патриаршия?
В Интернет се появяват множество публикации, в които се твърди, че по-голямата част от енориите и духовенството на Сурожката епархия е преминала под омофора на Константинополския патриарх и че повечето верни на епархията са подкрепили епископ Василий.
В действителност на сайта на Амфиполското викариатство на екзархията на западноевропейските руски енории на Константинополската патриаршия, което бе оглавено от епископ Василий, са посочени девет свещеници от двадесет и един, служили в Сурожката епархия преди нейния разкол. Ако вярваме на този списък, двама свещеници, напуснали Сурожката епархия, или още не са се определили, или са преминали в Тиатирската епархия (гръцката епархия на Констатинополската патриаршия във Великобритания).
В Сурожката епархия сега има десет свещеници. При това трябва да се отбележи, че в последно време се забелязва тенденция към завръщане в Сурожката епархия на свещеници, които са се колебаели преди. Изглежда каноничното съзнание започна да надделява.
А каква е ситуацията в енориите?
Преди да започнат печално известните събития, в Сурожката епархия имаше 34 енории и общини. Понастоящем на сайта на Амфиполското викариатство са посочени 14 енории и общини, някои от които са били създадени след неговото образуване. Няколко енории на викариатството (включително Лондон) се ръководят от отец Александър Фостиропулос, който е клирик на Тиатирската епархия и нещо не бърза да премине под омофора на епископ Василий.
Нещо повече, и при онези енории, които уж са преминали към Константинопол, нещата не са толкова прости. В частност, енориите в Оксфорд и Нотингам, посочени на сайта на викариатството, са се разделили приблизително наполовина, така че половината от енориашите са останали верни на Сурожката епархия.
За ситуацията в Нотингам се писа много. Енорията е разделена точно наполовина. В опита си да склони мнозинството на своя страна, епископ Василий покани Команския архиепископ Гавриил (главата на екзархията на западноевропейските руски енории на Константинополската патриаршия) да посети Нотингам. В съобщенията, публикувани в Интернет, беше казано, че архиепископ Гавриил ще отиде в Нотингам въпреки протестите на архиепископ Инокентий, управляващ днес Сурожката епархия. Но трябва да се каже и друго. Архиепископ Гавриил посети енорията въпреки молбите на голяма част от енориашите. Петима членове на енорийския съвет, сред тях старейшината на енорията и секретарят на енорийския съвет, се обърнаха към архиепископ Гавриил с молба най-малкото да отложи посещението си, за да не внася още по-голям разкол в енорията. Но молбата на енориашите беше игнорирана.
Архиепископ Гавриил посети и Оксфорд, за да подкрепи и там епископ Василий. В Оксфорд обаче много енориаши начело със забележителния свещеник отец Стивън Плат решиха да останат верни на Сурожката епархия и образуваха своя енория.
Във връзка с това искам да отбележа, че и един от най-уважаваните свещеници на Сурожката епархия, известният британски патролог и професор в Даремския университет отец Андрю Лаут заяви, че остава верен на Московската патриаршия.
Може ли да се определи по какъв принцип се извършва разделението?
Трудно е да се каже. Привържениците на епископ Василий твърдят, че са верни на "наследството на митрополит Антоний". Според тях това наследство се състои, от една страна, лично от хората, които приснопаметният владика Антоний Сурожки доведе в Православието, а от друга – от стремежа към създаване на руска Църква във Великобритания, която да е отворена за всички британци.
Следва обаче да се подчертае, че и преди, и сега повечето клирици на Сурожката епархия са етнически англичани. Те са били обърнати в Православието и ръкоположени за свещеници от самия митрополит Антоний и не смятат, че епископ Василий брани наследството му.
Същото може да се каже и за енориашите в такива преимуществено англоезични енории като Нотингам или Оксфорд. Тъй че изобщо не може да се твърди, че уж повечето "стари сурожци" смятат, че епископ Василий е преминал в Константинополската патриаршия, за да "защити своето паство" и "наследството на митрополит Антоний", и че те са го последвали.
По такъв начин, митът, създаден от епископ Василий, че наследниците на митрополит Антоний и новите енориаши – емигрантите от Русия – са противопоставени, не издържа критика.
