Храмът на Христос Спасителя: митове и реалност

 

 

Подобни митове започнаха да се появяват още при строителството на Храма. Всички изведнъж си спомниха, че игуменията на Алексеевския манастир, който е бил на мястото, където трябваше да се построи храма, напускайки е произнесла някакви проклятия и затова храмът е бил разрушен в първите години на съветската власт. Именно напускайки, защото през 1837 година манастирът е пренесен в Красное село, където преди това е имало енорийска църква Въздвижение на Кръста Господен с шатрова звънарница, съоръжена в края на ХVII век (сега там минава Красноселската улица).

 

Когато се запознахме с историческите материали, узнахме, че игуменията на Алексеевския манастир е била старица, водеща истински духовен живот и разбира се, не би могла да изрече каквито и да е проклятия, защото и преместването на манастира и построяването на храма са станали с благословията на действащия архиерей на Москва митрополит Филарет (Дроздов). Това е нормална практика, старите постройки са разрушавани, а на тяхно място се строят нови здания, в това число и църковни.

 

И така, игуменията на Алексеевския манастир, като че ли предвиждайки съдбата на храма произнася следните думи: «Бедничкият. Няма да стои дълго тук». А след това тези думи, започват да се преиначават и се превръщат едва ли не в проклятие.

 

Тези думи и до днес се споменават във всякакви вестникарски материали, когато пишат, че Храмът на Христос Спасителя ту пропада, ту се пука по шевовете, и хората чакат кога той в края на краищата ще се срути. Но аз искам да им кажа, че няма да дочакат този момент, защото храмът е построен по всички правила и са използвани висококачествени строителни материали. Макар и не на всички да се харесва, но някога храмът е строен с тухли, а строителната смес е замесвана с яйчени жълтъци, а сегашният е от бетон! Недоволни винаги ще има. Но главното е, че на това място стои храм и в храма се извършва божествена света литургия! Може би, именно това не дава мира на недоброжелателите? И те изнамират някакви външни фактори за да очернят самото присъствие на храма именно на това място.

 

Говореха също, че е ненужно да се харчат толкова пари за храм и по-добре да се раздадат на бедните. Даже беше изказана мисъл, че не стигат затворите, а се строи храм. На това нелепо твърдение патриарх Алексий II остроумно отговори, че когато се строят храмове, може би ще отпадне необходимостта от затвори.

 

Идват нашите благочестиви, въцърковени, както наричат себе си хора и се възмущават, че в оформлението на храма присъстват шестолъчни звезди. Действително, паникадилата са във вид на шестоъгълници, мозайката на пода също включва такива изображения. И все още много хора се ужасяват от надписа на древно еврейски език под купола, където е изображението на Светата Троица. И много от тях казват: «Защо да ходя там? Там са само масони, няма никаква благодат, всичко е ново…». Впрочем, такива орнаменти се използват в християнското изкуство още от древността. В Северна Италия в град Аквилея е съхранена базилика от IV век, и в мозаечните изображения в този храм видях орнаменти във вид на шестоъгълници, а тези времена за масони е още твърде рано! А надписът под купола гласи «Бог», така че няма нищо страшно. 

 

А накрая, дали забравят, дали не знаят, дали не искат да си спомнят, че свети Филарет, митрополит Московски непосредствено е участвал в оформлението на Храма на Христос Спасител. И той, който постоянно се е борил за чистотата на православието, навярно, най-добре е разбирал значението на всички тези изображения, с които е украсен Храма.

 

А въобще, с тези шестоъгълници е свързан следния куриозен случай. В нашия храм постоянно дежурят свещеници, и към тях се приближава мъж с претенции: «Как така – в православен храм навсякъде има Давидови звезди?». Нашият отец Александър задава въпрос: «А Вие знаете ли, кой е Давид?» – Цар израилски. – «А още?». По-далеч знанията на човека не стигаха. Тогава отец Александър попита: «Вие четете ли Псалтира?» – А как, всеки ден! – «Ето така, пророк Давид е написал Псалтира!». Реакцията на мъжа беше поразителна: «И какво, сега и Псалтира да не чета?»

 

В храма идват различни хора. Едни просто онемяват от възторг, възхищение, наплива на чувства при вида на този величествен, грамаден храм, в който можеш да се изгубиш. А други изпитват към него неприязън. Господ казва: «лежи на падение и на востание». Смятам, че Храмът на Христос Спасителя прави именно такова впечатление. Ако човекът действително се радва, че храмовете се възраждат, извършва се богослужение, то той приема храмовете с цялата си душа и намира начин да дойде в храма. А другите просто дишат с ненавист и злоба. Е и какво? И Христос са го разпнали и са дишали със злоба. А нашият храм се нарича Храмът на Христос Спасителя. 

 

 

Храмът не е нов, а наново построен. Построен е точно такъв, какъвто е бил до разрушаването – това бе основният принцип на възраждането му. И никакви спорове за това в какъв стил, например, да бъде изографисан изобщо не е имало.

 

Интересно, че през XIX век, когато изографисването на храма е завършено, пристига император Александър III. Разглежда и заповядва да се прерисува, защото някои стенописи му се струват неподходящи. Така че императорите също са вземали участие при оформлението на Храма.

 

 

Средствата са съвсем ясни. Мит е, че първият храм е построен изключително с народни средства. Това не е съвсем така. Действително, всеки човек е могъл да вземе посилно участие в строителството на Храма. За това е имало мярка – 1 или 2 копейки, за да не може богатият да се кичи с по-голямо участие, а бедният да не бъде лишен от възможността да внесе своята лепта и да се срамува, че е толкова малка. Но така са били събрани само 15 % от средствата за строителство. 85% са от държавната хазна.

 

Това съотношение е решено да се остави и при възраждането на храма. От държавната хазна не са постъпвали средства. Даже през първия етап на строителството 13% от постъпващите средства държавата вземаше като данък и Светият синод се обръща два пъти към президента Борис Елцин с молба да се отмени данъка върху събраните средства, защото хората са ги жертвали за строителството на храма. Накрая данъкът бе отменен.

 

Но държавата не участва в строителството, участва правителството на Москва. На всички е известно, че инициатор за възраждането на храма е бившият кмет Юрий Лужков, независимо от отношението към него сега. И именно благодарение на неговата енергия и предприемчивост храмът беше построен. Аз обаче не зная как той е изисквал средства за финансирането от градските структури.

 

На входа в долния храм има гранитни надписи, с имената на дарителите. Списъкът на частните лица води Мстислав Ростропович, който изнесе концерт в строящия се храм. Имаше много хора, събраха се средства и цялата сума големият музикант преведе във Фонда на храма. И още много хора внасяха средства и с цялата си душа възприемаха строителството на храма като богоугодно дело.

 

 

При цялото си желание ми е невъзможно да преброя пет хиляди vip-персони, които биха запълнили вътрешното помещение на храма.

 

 

С всички галерии – 10 хиляди. Но по време на богослужение в галериите никой не стои, всички са долу и там се събират пет хиляди и 500 души.

 

 

За билетите – на Пасха ние правим 1500 билета за всяка от двете страни и 2500 за входа в централната част. Това се прави за да се ограничи броя на хората с цел предотвратяване на инциденти.

 

 

По енориите. Заявки ни изпращат архиереите, за да ги раздадат на своите духовни чеда, които искат на Пасха да се помолят заедно с Патриарха. Част от билетите се отнасят в правителствените организации. Свои лични гости кани и Светейшият Патриарх. И, разбира се, раздаваме билети на нашите енориаши, защото те са тези, които имат право да се помолят в храма на Пасха. По време на Страстната седмица, особено по време на вечерните служби, нашите свещеници раздават билети на своите чеда. Разбира се, вземаме под внимание и състоянието на човека, ако не е съвсем адекватен просто му отказваме. В определена степен това се прави за да се осигури безопасността и спокойствието по време на великденската служба. Не е тайна, че на Пасха в храмовете идват разни хора. Те започват да празнуват още преди службата и пристигат в храма към полунощ доста «радостни» и «пасхални». И какво ще стане ако такива хора попаднат на службата? 

 

 

На Рождество, престолния празник на нашия храм, даваме билети само за централната част. В страни входът е свободен и всеки, който е дошъл по-рано може да влезе докато храмът се напълни и достъпът се прекрати. 

 

 

Да. Отново от съображения за сигурност. Можете да си представите какво ще се случи ако това петхилядно множество се насочи да излиза през една врата! За съжаление, при подобни случаи има и жертви. Обичаме блъсканицата, та дори и по време на помазването или на опашката за светена вода. Затова пък, когато Светейшият Патриарх влиза в храма, той първо поздравява тези, които са останали в храма. 

 

 

Максималното количество Чаши в храма е 17. Всички духовници, които служат в тази нощ в храма, излизат с Чаши и всичко става достатъчно бързо и организирано.

 

 

На щат са 5 свещеници и 4 дякона.

 

 

Първо за нас е голяма чест, че свещеноначалството възприема Храма на Христос Спасителя като място, където младият клирик може да направи първите стъпки в служението в Църквата и като място, където младите свещенослужители, които са приели свещенически сан, могат да се научат на правилно извършване на богослужението и на правилно отношение към задълженията на свещеника.

 

Разбира се, за 40 дни – а именно толкова по традиция продължава практиката, не може да се научи всичко, но да се стъпи на крака, да се помогне на човек да започне спокойно и свободно да се ориентира в чинопоследователността на богослуженията и требите е възможно. А след това всичко идва с опита. 

 

 

Това е много обемно понятие, започвайки с одеждите. Ако свещеникът се облича, а стихарът му отдясно е захванат, отляво се влачи по пода, из под наръкавниците стърчат ръкавите на стихара, а фелонът му се върти постоянно, аз смятам, че човек, влизайки в храма и виждайки това ще си направи съответния извод и ще си намери друг свещеник, който изглежда по-акуратно. Може да изглежда маловажно, нали най-главното е душата, благочестието, но на практика външният вид говори и за вътрешния свят.

 

Важно е как свещеникът произнася възгласите. За съжаление нашата практика свидетелства, че на това не обръщат внимание. Произнасят или бързо или като скоропоговорка или мърморят нещо под носа си, така че човек, който стои в храма или въобще не чува това, което се произнася в олтара или нищо не разбира. Да, за какво говорим, понякога и в олтара не чувам какво произнася някой свещеник.

 

Обсъжда се проблема с църковнославянския език и възможностите за превод на богослужението на руски език. Действително, той съществува и може би с времето ще достигнем до това, да преведем на руски език ако не всички богослужения, то поне някои моменти, благодарение на което нашите енориаши ще могат да разберат по-добре какво се случва в храма. Но аз съм уверен, че ако свещеникът ясно и със смислови интонации чете текста на църковнославянски език, даже този съвременен човек, който посещава храма не толкова често, ще разбере богослужебния текст и ще схване общото съдържание.

 

 

Скоро ние бяхме със Светейшия Патриарх на Соловки (на хиротонията на владика Панталеймон). На аерогарата в Архангелск, докато чакахме самолета за островите един от московските свещеници, който беше с нас, ме попита – «Защо във вашия храм няма неделно училище?» Аз даже се притесних от този въпрос: «Как да няма?» – А нима има? – «Да вече 10 години.» – «Наистина, а аз не знаех!».

 

Може би, ние сме виновни, че даваме недостатъчно информация. А може би, действително, отношението към нашия храм е такова, че ако тук е само за vip-персони, то за какво училище може да се говори? И човек не си прави труда да поразмисли и да се поинтересува.

 

 

С такива молби се обръщат практически ежедневно. Ние извършваме кръщения, но не в такива размери като свещениците в московските райони, когато идват по 15-20 души.

 

От момента, когато нашият Храм стана действащ, ние провеждаме беседи с тези възрастни, които искат да се кръстят. Ако разбираме, че човекът действително съзнателно е стигнал до този акт, ние извършваме Тайнството Кръщение.

 

Ако се вижда, че човекът все още не е осъзнал защо иска да се кръсти, се стараем да го посъветваме, да го научим, даваме му подходяща литература. След известно време желаещият се връща и след нова беседа, ако е усвоил необходимото, а не е подходил формално, ние извършваме кръщение. В долния Преображенски храм имаме баптистерий, където извършваме кръщение с пълно потапяне.

 

 

Предварителни беседи не правим, но като правило, до извършване на Тайнството Кръщение свещеникът се обръща със слово към присъстващите и на първо място към възприемниците, които носят отговорност за духовното възпитание на детето, разяснявайки им, как те трябва да възпитават кръщелниците си в бъдеще.

 

Сега, когато Светейшият Патриарх Кирил утвърди практиката на предварителните беседи, пред извършването на Тайнството беседваме с родителите и с възприемниците.

 

 

Да, случва се. Как е при нас? Решават родителите да кръстят детето, предупреждават роднините, купуват продукти, идват в храма без да знаят нищо предварително и изведнъж се оказва, че трябва и малко занимание по катехизис. Разбира се, че това предизвиква недоволство. Но постепенно хората свикват с това, че към Тайнството Кръщение трябва да се пристъпва осъзнато и отношението се променя. Те благодарят, че към тях се отнасят с внимание, а не само им прибират парите. Ако практиката на предварителните беседи се утвърди,това ще е от полза на всички, и на духовенството и на миряните.

 

 

Извършваме венчания, но не много. Особено често се венчават през есента, когато обикновено се правят сватбите. В делнични дни рядко венчаваме, често в петък или неделя. Но повече от пет венчавки на ден не сме имали.

 

 

В някои храмове има и повече и се налага да се венчават няколко двойки едновременно. Такава практика съществува в Богоявленския събор, защото има много желаещи да се венчаят точно там. А при нас пет двойки спокойно могат да се венчаят отделно за цял ден.

 

 

Всички треби при нас се извършват в долния, Преображенски храм. Все пак горният храм е Патриаршески, тържествен, и до сега не си разрешаваме да извършваме там треби, за да не се получи така, че някой да се кичи с това, че се е венчал или се е кръстил в Патриаршеския храм. Струва ми се,че ако разрешим това, то хората ще се венчаят тук от тшеславие, а това е вредно и неправилно. В Преображенския храм атмосферата е много благодатна. Обикновено затваряме вратите за външни лица, в храма по време на венчавката са само близките и няма суета и тичане от ъгъл в ъгъл. Хората се радват на младоженците, молят се с тях и се създава една особена камерна, домашна обстановка. Естествено, централният храм не може да бъде затворен, там винаги има много хора, туристически групи, понякога дори шумни тълпи. Това отвлича от тайнството и молитвеното настроение може просто да изчезне. 

 

След венчавката някои младоженци отиват в големия храм, където могат да се докоснат до светините на нашия храм – частица от плащаницата Господня, мощите на св. Филарет, митрополит Московски и други, които се намират в мощехранителница, разположена в лявата страна на иконостаса.

 

 

Аз казах, че около 150 души съставят «ядрото» на нашата енория. Но огромното мнозинство от хора, които посещават храма са туристи и с такива групи е много трудно да се работи. Разбира се, ние общуваме с хората, изнасяме проповеди, но едно е когато миряните постоянно идват в храма, а съвсем друго, когато те просто преминават, а на тяхно място идват други, които също си отиват. 

 

И понякога се случва, че в храма има много народ, а в службата участват само няколко човека. Нашите енориаши винаги се чуват, а повечето даже не знаят какво се пее.

 

 

Просто трябва да учим хората, че когато отиваш в храма, трябва да се готвиш за службата и да участваш в нея. Та нали миряните не са просто зрители, а и участници в богослужението. Свещениците и миряните са двете неразривни части, които образуват целостта на Църквата. | www.taday.ru