При сарацини

Когато на Философа се възлага мисията, той е на 24 години. Следователно това е станало през 851 г. Придават му в помощ секретаря Георги и го изпращат на далечен път. Вероятно Георги е изпълнявал освен длъжност на секретар и на преводач от арабски език. Несъмнено мисията в различните й етапи е била документирана, но от тази документация нищо не е запазено. Единственият надежден извор за дейността на Константин си остава неговото пространно житие.

Не изтича дълго време от диспута с патриарх Йоан, когато „сарацините" подигат „хула" срещу християнската религия. Византийският император Михаил III, който вече е стъпил в пълнолетие и поел юздите на империята, не закъснява да отговори с едно пратеничество. Уверен в знанията на Константин и в неговото умение да побеждава с красноречието си, императорът свиква съвета, призовава на него и Философа и му възлага задачата да замине за земята на сарацините и да защити християнството.

За да стане по-ясен смисъла на мисията, за да можем да си представим по-добре политическата и културна атмосфера, в която Константин действува, ще хвърлим бегъл поглед върху историята на сарацините.

С названието „сарацини" през Средновековието се означават арабите, по вероизповедание мохамедани. В сравнение с християнското учение мохамеданското е младо. Основателят му Мохамед е роден в Арабия през 569 г. Той изучава в Сирия християнската и юдейската философия и става основоположник на една нова религия. В нея своеобразно се съчетават староарабските традиции с християнството и юдеизма. В последните години на своя живот Мохамед съчинява Корана—една книга, която става основна и свята за мюсюлманите, тъй както Библията за християните.

Мохамеданското учение е лишено от мистика и изисква опростен ритуал. То е понятно за простия човек учение, което бързо завладява масите. Светското и религиозното, държавното и верското в него съвпадат. Тази религия обединява арабските царства и племена, издига ги нравствено и развива в тях народностно чувство. Мохамед умира през 632 г., като управлява в Мека, обединявайки светската с верската власт. След смъртта на Мохамед започва възходът на мохамеданството на политическата сцена. Разпространението му се проявява в арабски завоевания. Започват завоевателни походи в името на исляма и превръщането на милиони хора в мюсюлмани, т. е. приятели на аллаха. До средата на VIII в. бива завоювана Сирия, Персия, Армения, Тунис, Мароко, цяла Испания, днешен Туркестан и днешен Узбекистан. През 750 г. Арабският халифат достига най-големите си размери и заедно с това един невиждан културен разцвет, разцвет в областта на литературата, архитектурата и науката, опрян на усвояването на културното наследство на много народи. Това е най-голямата средновековна империя, която оказва силно културно влияние върху цяла Европа. В границите, достигнати до средата на VIII в.. Арабският халифат се задържа до 809 г. След това в продължение на целия IX в. се разпада на независими автономии. Когато Кирил поема мисията, азиатските владения на сарацините заедно с Египет са все още под тяхно единно ръководство. Тогава управлява династията на халифите Абасиди със столица Багдат. Превърнат в столица през последната четвърт на VIII в., в течение на няколко десетилетия градът става най-многолюдния в Азия, един милионен град, каквито в Европа още няма, търговско средище с пъстро население и огромни богатства, където се срещат търговци от цял свят.

Едно от основните разногласия между мохамеданската и християнската религия е схващането за същността на бога. Двете религии, както и еврейската, са монотеистични, но схващат бога в различни форми. Според мохамеданското учение бог е единствен и неделим, той е извор на мъдростта и на живота. Християнският бог се схваща също като единен, но с три лица: отец, син, дух. Затова се говори за „единосъщна" Троица, която е „безначална", т. е. няма начало както няма и край; тя е самият бог в три форми. Това е най-трудно понятната и най-дълго дискутирана основна догма на християнството, която я отличава от всички монотеистични религии. Ето защо сарацините се обявяват срещу нея и Константин трябва да води прение по този въпрос. Според житието на Кирил „агаряните" казали: „Че как вие християните, като вярвате в единнаго бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец, син и дух? Ако можете да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят."

През VIII—IX в. мохамеданството е вече световна религия, която встъпва в конкуренция с юдейството и християнството, особено в територии със смесено във верско отношение население. Коя вяра е по-добра, кое учение е по-добро? Този въпрос излиза на преден план и ведно с него и въпросът за привличане на отделни групи и на цели народи към една или друга вяра, въпросът за сферите на политическо влияние и дори управление.

На времето Византия граничи в Мала Азия с Арабския халифат. Византийските императори е трябвало да устояват своя религиозен и политически престиж, да отблъскват нападките, да задържат позициите си в Азия. Затова, когато сарацините „подигат хула" срещу Светата Троица, Михаил III веднага изпраща мисионери срещу противниците, за да защити идеологическите устои на Византия. Това е важна идейна борба, зад която стоят държавни интереси. Така мисията на Константин, която има религиозно-разяснителен характер, приема смисъл на обществено-политическа дейност.

Когато на Философа се възлага мисията, той е на 24 години. Следователно това е станало през 851 г. Придават му в помощ секретаря Георги и го изпращат на далечен път. Вероятно Георги е изпълнявал освен длъжност на секретар и на преводач от арабски език. Несъмнено мисията в различните й етапи е била документирана, но от тази документация нищо не е запазено. Единственият надежден извор за дейността на Константин си остава неговото пространно житие.

Сред сарацините на Константин предстои напрегната и опасна борба. Отначало враговете го посрещат с явното намерение да го злепоставят и унижат. Още щом пристигат на местоназначението, той вижда „страшни и отвратителни неща, извършени от сарацините" за гавра и присмех на всички, които бяха християни", а именно: по вратите на християнските къщи били изписани демонски изображения. Сарацините питат злъчно Константина: „Философе, можеш ли да разбереш що означава това?" Константин обаче не се смутил. Той им отговаря духовито и находчиво: „Виждам демонски изображения и разбирам, че тук вътре живеят християни. Тъй като не могат да живеят с тях, демоните бягат от тях навън, а там, където няма този знак по вратите, демоните живеят вътре заедно с хората". Така Константин получава обратен резултат на този, който целели неговите противници.

След това диспутът започва с всичката сериозност. Житиеписецът подчертава, че Константин е обграден с „мъдри и учени мъже, запознати с геометрия, с астрономия и с други науки". Очевидно сарацините са изпратили на спор едни от най-образованите си люде. Ако преценяваме този момент от житието от литературно гледище, трябва да кажем, че той е сполучливо подчертан с оглед обрисовката на главния герой. Като изтъква трудностите на мисията, силата на противника в културно отношение, авторът успява убедително да възвеличи своя герой. Той, двадесет и четири годишният Константин, излиза да спори с високо учени хора.

Тук обаче не бива да се съзира само един писателски похват; зад тези редове стои и действителността. Един бегъл поглед върху арабската култура от VIII и IX в. ни убеждава в това. Вече казахме, че науките и изкуствата в сарацинската империя намират необикновен разцвет. Успешно се развива химията, математиката, природознанието, медицината, поезията. Ето само няколко любопитни факти. При разрушаването на Багдат от монголите около средата на XIII в. в града има 36 обществени библиотеки, освен това всеки богат човек има частна библиотека. Според изследвачите на арабската култура през IX—Х в. арабите са обхванати от истинска страст към книгата. В края на 9 в. в Багдат има повече от 100 книжарници. Класическите творби на гръцката природонаука са преведени на арабски Усвоили старогръцката медицина, арабите й дават по-нататъшен тласък. В Багдат е основана първата болница и през 931 г. са засвидетелствувани 860 признати лекари. Основават се първите аптеки, откриват се нови лекарства (например различни сиропи). Арабите основават първото през Средновековието фармацевтично училище. От Кордова до Самарканд шествуват географи и историци, обсъждат проблеми в джамиите и по улиците. В Европа по това време владее монашеско суеверие; сред народа властвува магията, царете си гледат на карти и гадаят по псалтир; духовенството вижда във всяка болест намеса на дявола и си служи с безмислени ритуали за изгонване на дявола. А арабите разполагате най-добрата медицина на света; появяват се редица трудове и наръчници за болести на окото, за целебното действие на музиката, указания за опериране на рака. В Багдат и в други градове има бани, правят се открития в гинекологията и пр. В областта на поезията през VIII—IX в. се явяват много меценати; даровити люде от неарабски произход в сарацинската държава започват да създават литература на арабски; превежда се много от чужди езици. Сарацините са онези, които донасят в Европа отводнителната канализация, присаждат памука, ориза, прасковата, кайсията, донасят някои от своите математически достижения. Като имаме пред вид всичко това, вярваме на житието, че действително Константин е трябвало да се срещне с образовани опоненти, запознати с античната и със съвременната култура, с математическите науки и с християнското учение.

От житието на Кирил проличава, че в диспута със сарацините се разисква не само въпросът за светата троица, но на основата на моменти от евангелието се обсъждат и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира и към „великия и силен измаилтянски народ". Сарацините намират противоречие между заповедите на евангелието и поведението на Византия.

След това разговорът се пренася на по-широка основа. Срещнали се с интересен събеседник, „те му зададоха още много други въпроси, най-вече за изкуствата, що и самите те владееха".

По всичко личи, че религиозният спор е повод да се разрешават и някои междусъседски въпроси, да се разменят мнения. Освен това като личност Константин привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им със знанията си. За житиеписеца, който подготвя читателите си за най-големия подвиг на Кирил — създаването и разпространението на славянската писменост—е много важно да подчертае мъдростта на Кирил, затова той акцентува тъкмо на тази страна от срещата. Според него Константин ги „наддума" по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в удивление". „Че ти откъде знаеш всичко това? — питат учените мъже, запознати с геометрията, астрономията и изкуствата. И ние можем да споделим тяхното удивление, защото от отговорите на Константин, цитирани в житието, проличава неговата висока култура. Той си служи не само с християнските книги, които добре познава, но цитира и Корана. Това показва, че преди да тръгне на словесен бой Константин сериозно се е подготвил за него. За да може успешно да спори, той е трябвало добре да познава идеологията на своите противници, а не е разчитал само на своя дар-слово. В отговорите на Константин проличава още неговата способност да обяснява въпросите достъпно, логично, с прости примери от живота. Той говори ясно, точно и на места поетично. Ето например как отговаря на въпроса, откъде има толкова много знания: „Някой си човек, като си напълнил един мях с вода от морето, носел го и се хвалел на минувачите, казвайки: „Видите ли вода, каквато никой няма освен мене! Тогава при него дошъл един крайморец и му казал: „Ти луд ли си да се хвалиш с този миризлив мях! Че ние имаме цяла морска бездна!" Също така постъпвате и вие. От нас са произлезли всички изкуства".

Така Константин сломява противниците си сарацини и умело защищава авторитета на държавата, която го е изпратила.