Румънската църква от ХІV до ХVІІІ век
.jpg)
В началото на XIV век княз Басараб І (1310-1352) създава първата влашка държава с името Унгровлахия. През 1359 г. по искането на войводата Александър Басараб и с разрешението на Цариградската патриаршия е основана Унгровлашка митрополия със седалище в столицата Куртя де Арджеш.
Катедралата е запазена до днес и е украсена със стенописи от сръбски зографи през ХІV век. Може би поради недоволство от своя зет – българския цар Иван Александър, който се развежда с жена си Теодора, сестра на Басараба, и се оженва за еврейката Сара, както и поради желание да се освободи от силното българско влияние и да се сближи с Византия, Александър Басараба отхвърля дотогавашната юрисдикция на Търновската патриаршия над неговите поданици и подчинява Унгровлашката митрополия на ведомството на Цариградската патриаршия.
Към средата на XV век в протест срещу сключената от Цариградската патриаршия Флорентийска уния с Рим (1439) Унгровлашката митрополия влиза в юрисдикцията на българската Охридска архиепископия – вярна пазителка на православието. В началото на XVI век обаче тя отново преминава под властта на Цариградската патриаршия. През това време нивото на духовния живот в митрополията се издига благодарение на грижите на княз Раду Велики и Унгровлашкия митрополит Нифон, който е бивш Цариградски патриарх. Митрополит Нифон обаче не успява да наложи в Унгровлахия гръцкото влияние. В манастирите, църквите и държавната канцелария продължава да се употребява среднобългарският език и да се служи по български ръкописи.
През 1359 г. е основано друго румънско княжество, което обхваща днешна Молдавия, Буковина и Бесарабия. То се нарича Молдовлахия, Росовлахия или Богданско със столица град Сучава. Някои учени предполагат, че учредяването на поместна църква тук се дължи на българско влияние, което не е изключено.1 Установява се, че Молдовлахия към 1370 г. в църковно отношение се намира под ведомството на Галицкия (руски) митрополит. Към края на XIV век Цариградският патриарх нарежда на Галицкия митрополит да ръкоположи двама епископа за молдавските християни, а скоро след това назначава за свой екзарх на Молдовлахия митрополит Йеремия. Последният не е приет там от княза, епископите и народа и ги проклина. След заточението на св. патриарх Евтимий Йеремия е изпратен от Цариградския патриарх да управлява Търновската епархия. Не след дълго време отношенията между патриарха и Молдовлахия се изглаждат и в началото на XV век се основава Молдавска (Молдовлахийска) митрополия, която се подчинява на Цариградската патриаршия. Седалището на митрополита се намира в град Сучава.
През втората половина на ХІV в. румънските земи са повлияни от всеправославното движение за духовна обнова, известно като исихазъм. Монаси власи се учат в школите на светогорските манастири и българските манастири Килифарево и Парория.2 Главен разпространител на исихазма особено във Влашко е българинът преп. Никодим Тисмански, роден в Прилеп, Македония, около 1310 г. Той става монах в Атон и през 1369 г. се заселва в днешно Влашко. Основава манастири с български имена – Водица, Тисмана и Прислоп, в които налага Йерусалимския устав. Кореспондира с Търновския патриарх св. Евтимий и през 1405 г. преписва Евангелие. Преп. Никодим умира в Господа през следващата година (памет на 26 декември).3
Един от най-ранните светци, свързани с румънските земи след основаването на местните църкви е св. мъченик Йоан Нови Сучавски. Той е гръцки търговец от Трапезунд в Мала Азия, който пътува с кораб за купуване или продаване на стоки. Между 1313 и 1320 г. се скарва с един капитан, който е римокатолик и вероятно генуезец. Когато корабът хвърля котва в пристанището Аспрокастро (Акерман, днес Белгород Днестровски в Украйна), капитанът наклеветява Йоан, че искал да се откаже от християнството. Управителят персиец принуждава мъченика да се поклони на слънцето и Венера, но той категорично отказва, за което е изтезаван и влачен с кон. Тук под „персиец” сигурно трябва да се разбира „татарин”, защото персите (иранците) приемат шиитския ислям още през VІІ в. Накрая евреи отрязват главата на светеца. Мощите му са погребани до местната църква „Св. Йоан Кръстител”, където остават в продължение на 70 години. През 1402 г. войводата Александър Добри ги пренася в Сучава, а през 1589 г. те са положени в новата катедрала, построена от войводата Богдан III. Крал Ян Собески откарва мощите в Полша през 1686 г. заедно с митрополит Доситей Молдавски и много богатства. Те са върнати чак през 1783 г. под натиска на Русия.4
В края на ХІV в. мощите на една светица напускат Българската църква и преминават в Румънската. Тя е преп. Филотея, родена в Поливот (Южна Тракия). След смъртта на съпруга си се отдава на аскетичен живот. Светите й мощи се оказват нетленни и извършват множество чудеса. В началото на ХIII в. те са тържествено пренесени в Търново от цар Калоян. Житието на преп. Филотея е съставено от св. Евтимий, патриарх Търновски. След падането на България под османско иго (1393 г.) нейните мощи са пренесени във Видин, което е описано от Видинския митрополит Йоасаф. Когато е превзет и Видин (1396 г.), те са взети от сърбите, а след това от власите. Сега се намират в гр. Куртя де Арджеш.5
Друга велика личност, която свързва Българската и Молдовската църква в началото на ХV в. е Григорий Цамблак. Ако се съди по фамилното му име, той произхожда от куцовлашки или цинцарски род (Цам-влахос), който е българизиран и самият Григорий има ярко изявено българско етническо съзнание. По всяка вероятност той е роден през 60-те години на ХІV в. в Търново и св. Киприан Цамблак му е чичо. Получава много добро образование и е ученик на св. патриарх Евтимий, за когото по-късно написва великолепно Похвално слово. Около 1390 г. Григорий живее в Цариград, където се замонашва. Назначен е на служба при Константинополския патриарх Матей (1397-1410 г.). През лятото на 1401 г. дяконът Мануил Архонт и Григорий Цамблак в качеството му на патриаршески синкел (секретар) са изпратени в Молдова. Формално целта на посещението им е да се осведомят дали молдовския епископ Йосиф е посветен в църковен сан от законния митрополит на Галиция, или това е извършено от Ипекския патриарх, когото Цариград не признава за законен духовен водач на Сърбия. Но визитата има и политически задачи. След като преминават Черно море и пристигат в гр. Акерман (Белград) при устието на р.Днестър, двамата са радушно приети от княз Александър Добри. Цамблак не се завръща в Цариград, а остава в Сучава, където през следващата 1402 г. заема длъжността проповедник при тамошната митрополитска църква.6
Кое налага оставането на Цамблак в Молдова? На 28 юли 1402 г. татарите разгромяват турската армия край Анкара. Като следствие на това събитие Византия веднага променя външната си политика, защото вече са възникнали благоприятни условия за изграждането на общобалканска коалиция срещу завоевателя. Цамблак се оказва една от фигурите, от чиито по-нататъшни действия ще зависи в немалка степен реализацията на този план. Още в Молдова Григорий Цамблак изявява своя голям ораторски и литературен дар. Написва над 25 поучителни слова и поучения за църковните празници, както и Житие и Служба на Йоан Нови Сучавски (Белгородски). Житието е известно в повече от 50 преписа, повечето от които са руски. То е отразено и в румънската стенна живопис през ХVІ и ХVІІ в.7 С тази дейност Цамблак слага началото на румънската литература и налага в румънските земи среднобългарския език като книжовен и богослужебен.
През 1403 г., след като вече е доказал своите блестящи качества като духовник и писател, Григорий Цамблак става игумен на новопостроения молдовски манастир “Пантократор”, известен още и като Нямцу (по едноименната река, която протича до него). Верен на своето призвание, Цамблак и тук не престава да пише своите проповеди, които са запазени в румънските ръкописни сборници. Той остава в Сучава до 1406 г. Тогава заминава за Русия, където е избран за Киевско-Литовски митрополит през 1415 г. Три пъти е анатемосан от Цариградската патриаршия, участва в Констанцкия събор през 1415 г. и умира през 1420 г.8
Според летописа на Нямцулския манастир Григорий (Цамблак?) е починал там на 86-годишна възраст. Погребан е в притвора на съборната Намцулска църква. Тук обаче се смесва нашият писател с местен духовник на име Григорий, който е живял по-късно от него.
След сключването на Флорентийската уния през 1439 г. и отпадането на Цариградската патриаршия от православието Молдавската митрополия се отделя от нея и преминава под ведомството на българската Охридска архиепископия. След завладяването на долнодунавските земи от турците Цариградската патриария учредява там нова митрополия – Проиславска, с митрополитско седалище в Галац, а после в Браила. В началото на XVIII век в Северна Бесарабия е основана Хотинска епархия, която е подчинена на Браилската митрополия.
Важно събитие, което поставя началото на нова епоха на Балканите е отпечатването на първите румънски и български книги от йеромонах Макарий. Той започва дейността си в Цетина (Черна Гора) през 1493 г. На 4 януари следващата година завършва Октоих (Осмогласник), а през 1495 г. издава Псалтир. Вероятно по същото време отец Макарий обнародва втората част на Октоиха и отделен Молитвеник. Но над черногорските планини надвисва заплахата от османско нашествие.9 С част от инвентара на типографията Макарий избягва във Венеция, а оттам – в свободно Влашко, преработва шрифта и подновява стария си занаят. Първата негова творба на румънска територия е Служебник, чийто език е среднобългарски. В концовката “смиреният мних и свещеник Макарий” споменава, че завършва книгата на 10 ноември 1508 г. при войводата Йон Михия. Всъщност печатането е започнато при войводата Раду Велики, който има главната заслуга за изграждането на печатницата. Той е и дарител на атонските манастири Русик, Филотей, Кутлумуш и Зограф, както и на други манастири – “Св. Троица” до Велико Търново, Пшинския, Дечани, Сопочани. В миналото беше нашумяло мнението, че Раду бил построил и зографисал българския Кремиковски манастир през 1493 г. Тази версия вече не се поддържа от науката.10 По времето на Макарий влашката столица е Търговище и вероятно печатарят пребивава в манастира Дялу до града, защото в текста на Служебника се отбелязва изрично, че богослужението се провежда в манастир.
След Служебника от 1508 г. йеромонах Макарий продължава серията с Октоих (1510) и Четириевангелие (1512), които намират прием и в българските земи, току-що опустошени от османското нашествие. По-сетнешната съдба на отец Макарий е скрита в тъмнината на историята. Сръбските автори го отвеждат в Хилендарския манастир и го поставят за игумен през 1526 г. Също се твърди, че се занимавал с география и съставил описание на Дакия.11 Румънските изследователи пък заявяват, че бил тъждествен с Угровлашкия митрополит Макарий ІІ, който управлява ок. 1512-1521 г.12 Всички тези версии остават в сферата на догадките.
В неотдавнашна статия Карола Петкова приема като аксиома румънската хипотеза, че печатарят Макарий бил един и същ с митрополит Макарий, за който се знае, че е близък сътрудник на влашкия войвода Нягое Басараб (1512-1521). Оттук авторката прави невярното предположение, че Макарий бил свързан с традициите на молдовската книжовна школа.13 Трябва да се подчертае, че в началото на ХV век Влашко и Молдова са две различни държави и не трябва да се смесват. Езикът, използван в молдовскаха школа, има своите особености и не е напълно идентичен със среднобългарския език в Евтимиева редакция, който е използван в Служебника от 1508 г.
Във Влашко намират убежище редица православни християни южно от Дунав. Някои от тях са новомъченици, които дават светъл пример за отстояване на православието в условията на иноверски гонения. Св. Николай Нови Софийски е етнически албанец от Янина в Тесалия и произхожда вероятно от племето тоски. Имената на родителите му Мартин и Евфросина свидетелстват, че те са православни християни. След тяхната смърт св. Николай, който по професия е обущар, се заселва в София. Житието му разказва, че той напуска тайно семейството си и отива във Влашко, където е назначен за придворен обущар на войводата Мирчо II Чобан (1546-1554). По-късно св. Николай се връща в София. Тук е обрязан с измама и когато публично се отрича от исляма, той е изтезаван, пребит с камъни и изгорен на клада (17 май 1555 г.). Житието на светеца е написано от софиянеца Матей Граматик. На мястото на екзекуцията на новомъченика днес се издига храм, посветен на него.14
Румънските християни са сравнително свободни в изповядването на вярата си. Тяхната аристокрация е главният фактор за строежа и декорирането на църкви и манастири и поддържането на културния живот.15 Но в периоди на военни конфликти някои румънци приемат мъченически венец за Христос. Един от тях е св. Йоан Влах, който живее през XVII в. Влашкият войвода Михня решава да избие всички турци, които живеят на територията на Влахия заради техните беззакония и грабежи. Разгневеният османски султан със своята войска опустошава цялата страна и отвежда в плен 50 000 румънци, сред които е и 15-годишният Йоан – красив, умен и дълбоко вярващ младеж от болярски произход. Той е принуждаван от турците да извършва содомски грях с един от неговите пленители от турски произход, когото Йоан убива. Окован във вериги, той е изпратен пеш в Истанбул и е предаден на вдовицата на убития от него турчин. Съблазнена от хубоста на Йоан, тя го убеждава да се отрече от Христовата вяра и да приеме исляма. След категоричния му отказ Йоан е затворен в тъмница и осъден на смърт. На 12 май 1662 г. той е обесен на Пармак капу.16
Виден светец, който и до днес свързва Българската и Румънската църква е преп. Димитър Басарбовски. Румънските източници смятат, че е живял “през ХІІ-ХІІІ век”, т.е. по време на българо-влашката империя на цар Калоян, но това не е вярно. Преп. Паисий Хилендарски в своята “История славянобългарска” (1762) сочи във връзка с него единствено годината 1685, без да изяснява дали това е годината на неговото раждане или смърт. Той също отбелязва, че Басарбовският манастир се намирал в Свищовско, което е съвсем погрешно и подсказва, че о. Паисий пише по слухове.17 През ХV в. османските фискални регистри споменават манастира с името “Басараба” по влашката династия от предишния век, чиято собственост са земите на това село до Русе.18 Най-вероятно св. Димитър се подвизава през ХVІ в., защото през следващото столетие в османските фискални регистри Басарбовският манастир до Русе вече носи неговото име “Св. Димитър”.
Фолклористът Тодор Моллов се опитва да докаже, че преп. Димитър бил тъждествен с канонизирания свещ. Стефан от с. Пенкьовци, Трънско, и че престоят на неговите мощи в река Русенски Лом намеквал за обреда за дъжд Герман. Но тези предположения са недоказани и невероятни.19
Анонимен угровлахийски воевода пожелава да има мощите на преподобни Димитрий в своята домашна църква. С такава мисия той изпраща в Басарбово боляри и свещеници. Но светецът не разрешава да пренесат мощите му през Дунава. Удивени, пратениците решават да разберат волята на Божия угодник. Поставят мощите в кола с невпрягани дотогава телци и оставят животните свободни. Те отиват с колата направо в Басарбово и спират пред църквата.
В 1774 г., когато се води поредната руско-турска война, руският генерал Иван П. Салтиков заповядва мощите на преп. Димитрий да бъдат отнесени в Русия. Букурещкият българин Димитър Поклонник (хаджи Димитър), който служи като преводач при генерала, го помолва да ги остави в Букурещ като обезщетение срещу загубите на румънския народ във войната. Генералът се съгласява. Оттогава тези свети мощи почиват в митрополитската, а сега патриаршеска църква "Св. Константин и Елена" в Букурещ. На 27 октомври 2005 г. по молба на българския патриарх Максим румънският патриарх Теоктист направи ценен дар на Басарбовския манастир – икона с образа на св. Димитрий, в която е вградена частица от светите му мощи.
През ХVІІ в. румънските християни се сдобиват с ново съкровище – мощите на св. Петка Търновска. Тя е родом от с. Епиват до гр. Каликратия в Одринска Тракия и живее през втората половина на Х в. След победата при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен ІІ пренася мощите на св. Петка в Търновград. Св. Патриарх Евтимий написва великолепно житие на светицата. В договора си с Венеция от 1347 г. цар Иван Александър се заклева и в името на „светата Параскева Търновска”. След падането на Търново под османска власт през 1393 г. мощите й са пренесени във Видин. След шест години султан Баязид ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. Те остават в Белград до 1521 г., когато се пренесени в Цариград. През 1641 г. молдовският княз Василе Лупу, родом от с. Арнауткьой (днес кв. Пороище на Разград), откупува мощите и ги пренася в столицата Яш. И до днес те се намират в местната катедрала „Св. Три светители” и привличат стотици хиляди поклонници от цял свят.20
Поредицата от святи молдовски архиереи през ХVІІ в. започва с Анастасие Кримка (ок. 1550-1629). Той е двукратно митрополит през 1608-1617 и 1619-1629 г. Основава манастира Драгомирна, в който урежда преписваческа школа. Художественото оформление на нейните ръкописи се отличава с голямо изящество. Лично на Анастасие се приписват девет ръкописа – пет в Драгомирна, три в Букурещ и един във Виена. Той умира в Сучава и е погребан в манастира Драгомирна.21
Друг именит архиерей на Молдовската църква през ХVІІ в. е Валаам, който е съвременник на княз Василе Лупу (1634-1653). Роден е през 1585 година в областта Вранча. Замонашва се млад и през 1608 г. е избран за игумен на манастира Секу, а след 24 години и за митрополит на Молдова (1632-1653). През 1639 г. Валаам е един от кандидатите за Цариградски патриарх. През 1642 г. участва в събора в Яш и сам свиква около 1644-1645 г. събор на молдавските и влашките йерарси, на който се приема неговият „Отговор на Катехизиса на Калвин”. След 1653 г. Валаам се оттегля на покой в любимия си манастир Секу, където умира през 1657 г. Той допринася за развитието на румънския литературен език и утвърждаването на националното самосъзнание. По неговата инициатива в манастира „Свети Три светители” в Яш е основана първата молдавска печатница, където са издадени редица богослужебни и богословски книги.22 Варлаам подпомага църквите и манастирите, основани от Василе Лупу, и особено катедралата „Св. Три светители” в Яш (1639), в която се съхраняват мощите на св. Петка. Валаам е канонизиран от Румънската църква на 29 август 2007 г.23
Един от неговите достойни приемници е митрополит Дософтей или Доситей, роден в Сучава през 1624 г. Учи в Яш и Лвов, става монах в манастира Пробота през 1648 г. и служи като епископ на Хуш (1658-1660) и Роман (1660-1671). Избиран е за молдовски митрополит (1671-1674 и 1675-1686). Заставен е да се пресели в Полша, където умира през 1693 г. Дософтей е първият румънски поет и преводач на епоси, летописи и религиозни съчинения. Най-известният му труд е Псалтир в стихове. Канонизиран е от Румънската църква през 2005 г.24
Син на Молдова е и бележитият украински архиерей св. Петър Мовила (Могила). Той е роден през 1596 г. в Сучава в семейството на войводата Симеон Могила и става монах през 1625 г. Избран е за Киевски митрополит през 1631 г. и взема дейно участие в Яшкия събор през 1642 г. Основава прочутата Киево.Могилянска академия (1632) с обучение по схоластически модел и издава много книги, сред които изпъква неговият Велик требник (1646). Петър Могила умира в началото на 1647 г. и е канонизиран през 1995 г.25
Именит влашки войвода през ХVІІ век е Матей Басараб (1588-1654).26 Той не е княжески син, а обикновен боляр, който е избран за неговите способности. Управлява Влашко от 1632 до 1654 г. и главният му проблем са опитите на Молдова да асимилира неговата държава. Князът основава печатница (1634), съставя първия румънски юридически кодекс (1642 и 1652), изгражда над 45 църкви и манастири, включително и в българските градове Свищов („Св. Петър и Павел”) и Видин („Св. Петка”), които са украсени с фрески. При неговото управление са преписани и украсени редица румънски ръкописи.27
През 1656-1658 г. в Букурещ с ктиторството на войводата Константин Шербан се изгражда митрополитска катедрала «Св. Константин и Елена», която днес е патриаршеска.
През 40-те-60-те години на ХVІІ в. чипровски златари създават скъпоценни утвари по поръчка на румънски архиереи и манастири. Запазени са сведения за: обковка на Евангелие (1642) с български надпис от майстор Франко Марканич, ктитор е “митрополит Теофил на Угровлашката земя”; дарохранителница (б. г.), майстори Яков и Марко за манастира Тисмана; дарохранителница (1673-1674) в Музей на изкуствата Букурещ за манастира Снагов с ктитор митрополит Варлаам; мощехранителница (1671) в Музей на изкуствата Букурещ за манастира Тисмана; ръчна кадилница (1669) в Музей на изкуствата Букурещ за манастира Арнота.28
Един от най-известните грузински духовници в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. живее и работи не в самата Грузия, а в земите на днешна Румъния. Той е Антим Иверски. Като юноша е поробен от турците и продаден на пазара в Цариград. Откупен е от Йерусалимския патриарх Доситей ІІ, получава много добро образование и се обучава за преводач и печатар. Като йеромонах продължително време управлява Божигробския метох в Цариград. През 1689 г. Антим е поканен от влашкия княз Константин Брънковяну и е ръкоположен за епископ на Ръмник (1705) и митрополит на Унгровлахия (1708). Основава печатници в Букурещ, Снаговския манастир, Ръмник-Вълчя и Търговище. Той се проявява като блестящ историк, оратор, писател, печатар, юрист, политик, миниатюрист и скулптор. През 1716 г. се ангажира с политическа дейност през тогавашната австро-турска война (1716-1718). Антим е свален от катедрата, лишен от сан и осъден на доживотно заточение в Синайския манастир. По пътя яничарите го удавят в р. Тунджа до Одрин на 27 септември 1716 г. Той е канонизиран като мъченик от Румънската църква през 1992 г.29
Историята на църквата в Трансилвания е свързана с завоюването на този регион от унгарците. Православието в унгарското кралство има статут само на търпима религия. Православното население е принудено да плаща десятък на Римокатолическата църква. Православното духовенство се смята за съсловие, което трябва да плаща всички държавни данъци, а ако енорията се намира в земята на някой болярин, свещениците трябва да плащат данък и на него. През 1541 г. се образува Трансилванско княжество, което не е подвластно на Унгария, а признава властта на Османската империя. При управлението на влашкия княз Михай Храбри (1592-1601 г.) Трансилвания, Влашко и Молдова за кратко се обединяват в една държава. В резултат на това обединение през 1599 г. в Трансилвания се създава отделна православна митрополия. Но скоро след това там отново се връща унгарското господство. В средата на XVI век унгарците приемат калвинизма, който става за тях господстваща религия. Православният митрополит се подчинява на калвинисткия суперинтендант. Князете калвинисти в продължение на целия XVII век се стремят да наложат в живота на православните християни порядките на реформаторските църкви.30
Бележки
1 Theodorescu, R. Implications balkaniques aux debuts de la Metropole de Moldavie. Une hypothese. – Revue roumaine historique, 1986, № 4, 267-287.
2 Serafim, mitr. Hesychasmus. Rumänische Tradition und Kultur. Würzburg, 2003.
3 Jaковлевић, Р. Пут светог Никодима. Београд, 2006.
4 Руссев, Н. Д. Житие Иоанна Нового: Легенда и историческая действительность. – Аккерманские древности. Вып. І. Белгород-Днестровский, 1997, 127-162.
5 Жития на светиите. Съст. Еп. Партений. С. 1991, с. 620.
6 Русев, П., и Давидов, А., Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература, С., 1966.
7 Бакалова, Е. Цамблаковото “Мъчение на св. Йоан Нови” в румънската монументална живопис от ХVІ-ХVІІ век. – Palaeobulgaria/Старобългаристика, 1991, № 4, 56-77.
8 Бегунов, Ю. К. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
9 За цетинските издания на йеромонах Макарий вж. Стефанов, П. Първата кирилска печатница на Балканите. – Библиотека, 1994, № 1, 40-45; Същият. Първите печатни книги на Балканите и тяхното значение (по повод 500-годишнината им). – В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Отг. pед. Т. Тотев. Шумен, 1996, 334-341; Същият. 500 години от първата българска печатна книга. – Минало, 2008, № 4, 25-31.
10 Паскалева- Кабадаиева, К. Църквата “Св. Георги” в Кремиковския манастир. С., 1980.
11 Радоjчић, К. С. Књижевна збивања и стварања код срба у средњем веку и у турско доба. Нови Сад, 1967, с. 289.
12 Nasturel, P. S. Cine a fost Macarie al II-lea, al Ungrovlahiei? (c. 1512 – c.1521).-Mitropolia Olteniei, 1967, № 7-8, 615-617. Срв. Снегаров, Ив. Кратък исторически очерк за поместните православни църкви (Румънска, Албанска, Полска, Финландска, Чехословашка и бившите прибалтийски църкви). С., 1948, с. 18.
13 Петкова, К. Йеромонах Макарий – между историческата истина и хипотезата. – Историческо бъдеще, 2005, № 1-2, 90-95.
14 Темелски, Хр. Храмът “Св. Николай Нови Софийски”. С., 2000; Буюклиева, А. Житие на Николай Нови Софийски от Матей Граматик в контекста на житийната традиция. С., 2008.
15 Zach, C. R. Bemerkungen über das Verhältnis von Staat und Kirche in der Walachei und Moldau des 16. und 17. Jahrhunderts. – Südost-Forschungen, 43, 1984, 21-47.
16 Nǎsturel, P. S. Un portrait de martyr roumain au Mont Athos: S. Jean le Valaque. – Buletinul Biblioteci Române, N. S., 7 (11), 1979, 59-79.
17 Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Под ред. на П. Динеков. С., 1972, с. 194.
18 Ковачев, Н. П., Л. Минева-Ковачева. Названия на селищата в Русенско. – Известия на Института за български език, ХVIII, 1969, с. 219.
19 Моллов, Т. Народният светец Димитър Басарбовски и обредите за дъжд. – Българска етнография, ХIV, 1989, № 1, 39-47; Същият. Материали за историята на култа към народния светец Димитър Басарбовски между ХVI и ХVIII век. – Известия на Исторически музей – Русе, Т. 5, 1998; http://liternet.bg/publish/tmollov/dbasarbovski.htm.
20 Минева, Е. Пет химнографски творби за Св. Петка Търновска. С., 2005.
21 Turdeanu, E. Le Métropolite Anastase Crimca et son oeuvre littéraire et artistique (1608-1629). – Revue des études slaves, 29, 1952, 58-65; Costea, C. Ilustraţia de manuscris în mediul cărturăresc al mitropolitului Anastasie Crimcovici : liturghierul. – Studii şi cercetări de istoria artei / Seria artă plastică, 43.1996, 19-35.
22 Dinulescu, S. Notita despre viata si activitatea mitropolitului Moldovei Varlaam. Черновцы, 1886; Яцимирский, А. Славянские рукописи румынских библиотек. СПб., 1905, 854-856.
23 Румънската църква канонизира митрополит Варлаам (1585-1657). (Православие.БГ)
24 Абрамов Ф., прот. Митрополит Сучавский Досифей. – Журнал Московской Патриархии, 1974, № 3, 50-52; Dosoftei. – http://en.wikipedia.org/wiki/Dosoftei.
25 Голобуцький П. В., Н. I. Моісеєнко, З. I. Хижняк. Петро Могила (1596-1647). Бібліогр. покажч. Киiв, 2003.
26 Sirbu, I. Relaţiile externe ale lui Matei Voda Basarab: 1632-1654. Cu privire la istoria Orientului European. Bucureşti, 1992.
27 Buluta, G. Manuscrise miniate si ornate din epoca lui Matei Basarab. Bucureşti, 1984.
28 Сотиров, Ив. Чипровска златарска школа. Средата на ХVІ – началото на ХVІІІ ек. С., Агато, 2001 (Съкровища на България, 2), с. 207-208, № 5, обр. 3-4; с. 211, № 9, обр. 8-12; с. 225, № 40, обр. 46-47; с. 225-226, № 41, обр. 48-52; 227, № 45, обр. 54.
29 Изданиe на трудовете му: Аntim Ivireanul. Opere. Bucureşti, 1972. За него: Семёнова, Л. Е. Антим Ивиряну. – http://www.pravenc.ru/text/115728.html.
30 Pop, I.-A., Bocsan, N., Lumperdean, L. Etnie si confesiune la românii din Transilvania (sec. XIII-XIX), Oradea, 1995.
Следвайте ни
Пак и пак венчание в патриаршеската катедрала!!! Мутрите и новобогаташите си плащат и и си правят каквото искат!!!
http://www.sport1.bg/sport1/node/188872
Чалга и комерс навлизат в църквата с дейното съдействие на български митрополит!!!! Документирано от патриаршеската катедрала с участието на един известен български митрополит!!!
http://bulphoto.com/events/22155/
Лъчо,
„Парица е царица“, както казва един от героите в пътеписа „До Чикаго и назад“ от безсмъртния Алеко. Особено масонските пари…
Устоите на румънската църква са връзнаи със силата на българското християнство през Средновековието. Румънските истории са много смешни – половината книга е за античността и историята на тракийското племе даки, една страница за Средновековието и другата половина е за новото време. Големият български историк Петър Ников, който обезателно трябва да бъде прочете и преиздаден в съвремеността казва, че българската народност се е създала на територията на днешна Румъния. Но че християнството е особено силно и почитано в Румъния – за това спор не може да има. Особено интересна от румънската християнска интелектуална продукция е книгата „Христянство и комунизъм“, на румънския професор Йордакеску, която е преведена в България през 40 години на миналия век.
http://www.slavicorthodox.hit.bg