Варненските църкви по време на Руско-турската война от 1828-1829 г. в записките на Павел Должиков

Павел Должиков е поручик от 19-ти егерски полк³ (с батальонен командир майор Полухин⁴). Полкът, с командир полковник Бутягин⁵, в състава на 10-та пехотна дивизия (с командири генерал-лейтенант Свечин и генерал-лейтенант Нагел) – Смоленски, Могильовски, Витебски и Полоцки пехотни полкове и 19-ти и 20-ти егерски полкове, участва в сражението при Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) (25 юни 1828 г.), при обсадата на Варна (30 август – 30 септември 1828 г.) и при отбраната на Провадия (20 октомври 1828 г. – 29 май 1829 г.). За отбраната на Провадия полкът получава (6 април 1830 г.) Георгиевско знаме с надпис „За оборону Правод против Турецкой армии в 1829 году“.

Генерал-майор Никанор Михайлович Свечин (1772–1849), Джордж Доу, 1819–1825 г. Ермитаж

В лагерите на руската армия край стените на Варна, Павел Должиков издава ръкописния вестник „Листок для родины“. От 16 юли до 1 ноември 1829 г. от вестника излизат 14 броя (с литературни приложения – „Фиалка“, „Ландыш“ и „Мечоноцец“). Те (без брой 7 и 14) са публикувани през 1830 г. в списание „Отечественныя записки“⁶.

Павел Должиков черпи сведения за варненските църкви и манастири от гръцкия Митрополит Филотей⁷ (и от свои лични наблюдения).

НАБЛЮДЕНИЯ НА ЕДИН РУСКИ ОФИЦЕР ВЪВ ВАРНА*

1. За броя на църквите и манастирите в крепостта Варна и Варненската Митрополия.

В крепостта Варна има седем църкви, а именно: 1. Съборната, носеща името на Александрийския Патриарх Свети Атанасий⁸, и наричана от местните жители манастир, вероятно поради факта, че в нея живее Митрополитът, който предполага, че тя е основана през седми век. 2. Църква на Свети Великомъченик Георги Победоносец⁹. 3. Църква Успение на Пресвета Богородица¹⁰. 4. Църква на Света Мъченица Параскева¹¹; (последните три не са много стари). 5. Света Марина, разрушена от бомби¹². 6. Свети Великомъченик Димитър и 7. Свети Пророк Илия¹³, претърпели същата участ¹⁴. Последните две църкви носят отпечатъка на древната гръцка архитектура. Тяхното местоположение и още повече фактът, че те са служели на турците като наблюдателни кули, от които те са наблюдавали движението на нашите войски и флота, е накарало руснаците да насочат срещу тях изтребителното действие на своите оръдия. Гледката, откриваща се оттук, е очарователна: първо необозримият Понт Евксински, след това планинските вериги, които се простират откъм противоположната страна на крепостта, снижавайки се постепенно, изглеждат като опиращи се в морето, обгръщайки го откъм север и юг, образуват залив, осеян с кораби. Богатите дарове на пролетта лежат върху склоновете на тези планини, по-далечните от които са обгърнати от приятна за окото мъгла.

Не може при това да не се отбележи, че основателите на древните манастири и църкви навсякъде са били хора, неравнодушни към изящната природа. И у нас, в благословената Русия, всички манастири имат приказно местоположение. Вероятно, техните основатели, посещавайки Гърция, са заимствали оттам този вкус.

Високите стени на църквата Свети Димитър¹⁵ някога са били изографисани – с чувство на дълбоко презрение към малодушната мъст виждаш следите на безсилната злоба на мюсюлманите върху ликовете на Светиите, останали още по църковните стени.

Към това трябва да се добави: че във Варна се намира Арменска църква¹⁶, при която живее Архимандрит – глава на тукашните арменци; че в една от кулите на тукашната крепост е имало църква на Свети Теодор, сега не действаща; че на два часа езда от крепостта по посока север, близо до морето се намира малък манастир Свети Константин и Елена, а край него са развалините на манастира Свети Йоан¹⁷.

Смятам, че не е излишно да се спомене, че в древността Варна е била посещавана от руски пътешественици по пътя им към Йерусалим; във всеки случай, един от тях, Йеродякон от Троице-Сергиевата лавра (името на когото, за съжаление, е неизвестно, но описанието на пътешествието е запазено в Москва, в Библиотеката на Дружеството за история и руска древност) описва, че Митрополитът на град Варна през 1651 г. му оказал помощ, като го изпратил със свой Йеромонах на поклонение в Светите места**.

Обхватът на Варненската Митрополия не е голям – градовете Правода [Провадия], Козлуджа [Суворово], Базарджик [Хаджиоглу Пазарджик / Добрич], Мангалия, Коварна [Каварна] и Балчик с прилежащите им селища.

2. Степен на образование и религиозност на гръцкото духовенство и от кое съсловие се избира.

Съдейки по тукашното духовенство, може с достоверност да се заключи, че образоваността на гръцкото духовенство не стои много по-далеч от образоваността на жителите, които за много, отдавна усвоени в нашия европейски бит неща, нямат дори повърхностна представа.

Политиката на турското управление, което се старае в своите владения да отслаби силата на християнската религия, и дори, ако е възможно, съвсем да унищожи Христовата Църква, е станала причина много от догмите и обредите на вярата да придобият неуважение сред тукашните християни.

Мнозина от свещенослужителите, ползвайки се от влиянието на тази политика, са се отдали на живот, твърде съблазнителен за паството, което няма никакви средства да им забрани това, тъй като те винаги са се ползвали от благоволението на някой турски чиновник, а епископите винаги са били умерени в предписваните към подчинените си наказания, страхувайки се, да не би със строгото си към тях поведение да ги оскърбят и да ги принудят да оставят монашеския живот заедно с Християнската вяра, за което е имало немалко примери. Сега нерядко можеш да видиш сред посетителите на кафенетата свещеници, които пушат тютюн. Никой от тях не е в състояние както трябва да напътства мирянина от своята църква в истините на религията, да подкрепи неговата колебаеща се съвест, тъй като много от тях едва умеят да четат молитвеника си и вместо това, да учат, самите те имат потребността да бъдат научени. Мисля, че малцина от свещениците изпълняват своя дълг от любов и усърдие към Бога, но смятат Църквата за главен източник на своето користолюбие и затова тукашните християни са достойни за съжаление, още повече, че поривите на чиста любов към Бог ги въодушевяват. Изтърпявайки с удивително търпение най-ужасен гнет, те, подобно на всички страдалци, се обръщат към Бог, стичат се в Неговите храмове, молят се с искрено сърце, с усърдие палят свещи пред иконите, въздишайки, се кръстят и тъй като по-голямата част от тях, особено жените, не знаят гръцки език, на който се извършва литургията, то цялото им внимание е обърнато повече към обредите, отколкото към молитвите, от които, освен Кирие, елейсон (Господи, помилуй!) нищо друго не споменават; при това, както беше казано и по-горе, имат пастири, които ни най-малко не се грижат за душевното състояние на своето стадо.

По време на Великия пост бях свидетел на обреда изповедание; това действително повече приличаше на обред, отколкото на истинско разкаяние, тъй като беше съвсем ясно, че нито каещия се за греховете си, нито изповедника не разбираха важността на това тайнство. Изповядващият се, застанал пред своя духовник, му разказваше, понякога, разхождайки се из църквата, за греховете си, като за обикновени, ежедневни случки, случаите, довели го до съгрешение, без да обръща никакво внимание на молитвите, които се четат по това време, и получаваше опрощение без каквото и да е умиление.

При тукашните гърци се е смятало за позволено да се сключват бракове и венчавки по време на пости с изключение на Великия и Успенския; но сега това, под влияние на Руското правителство, е забранено. Впрочем, за венчавката: тя е сходна с установения у нас обред, само трябва да се добави това, че брачната двойка бива обсипвана в църквата с пшеница, като алегория на богатството и плодородието; и че всички роднини на зетя и булката, покланяйки се доземи на Митрополита, който чете главните молитви по време на венчавката, отдават след това същите поклони и на новобрачните, като че ли се прощават с тях***.

„Берег моря близ Варны“
М. Н. Воробьев, 1828–1829 г.

Като доказателство на казаното, че турското правителство не е пропускало нищо, подтикващо към разрушаване светостта на Християнската религия и заедно с това се е стараело да разколебае сред поробените гърци и последната им привързаност към нея, може да послужи, освен многото вмъкнали се отстъпления от главните догми на Вярата, участието на Митрополита, който е монах, при извършването на обреда венчание. Впрочем, ако това не беше следствие от отслабването на Вярата и не беше страст към користолюбие, то би могло да се отнесе към едно от най-древните постановления на Апостолската Църква от онези времена, когато Епископите и Свещениците за първите християни са били едно и също лице и са били блюстители и изпълнители на всички обреди; но тъй като впоследствие, когато избраниците на Духовенството, водени от духа на пламенна любов към Изкупителя, с постепенното нарастване на вярващите, сметнали за необходимо, за по-добро изпълнение на своите задължения, да се разделят на две групи, и монашеското или черно Духовенство, отричайки се от външният свят, предоставило на бялото или светско духовенство изпълнението на много обреди, които изискват общуване със света; така че в наше време несъблюдаването на всичко, утвърдено на Вселенските Събори с постановленията на Светите Отци, трябва да се отдаде не на друго, а на видимия упадък на Вярата. С една дума, ако гърците останат още няколко века под тягостного иго на мохамеданите, то няма съмнение, че те ще загубят своята вяра, както са загубили езика, науките и изкуствата. Във владенията на Отоманската империя се намират не само селища и градове, но и цели окръзи, жителите на които – християни, гърци и българи, освен турски език не знаят никакъв друг и между които няма да откриете нито учен, нито художник. Аз досега не съм срещнал тук нито един грък, който да знае за славата на своите предци. Те са усвоили характера, склонностите, обичаите и мисленето на своите поробители. Мнозина дори не се наричат с истински гръцки имена, получени при светото кръщение, а ги заимстват от турците.

Руснаците с недоволство гледали тукашните жители, влизащи в църквите по време на литургия с калпаци и шапки; но трябва справедливо да отбележим, че забелязвайки, колко неприятно е това за нас, те ги свалят, ако забележат в църквата дори един руснак****. Също така не без учудване гледахме ние семействата, които се бяха заселили в църквите***** и че в църквите дори по време на Богослужение не се спазва, при цялата им набожност, онова благоприличие, което е въведено у нас******.
На големи празници църквите са пълни с народ: по време на обедните служби, отслужвани за упокой, на всички в църквата се раздават безплатно свещи, на излизане се подава ракия, хляб и варено жито със стафиди.

В мое присъствие една жена, като даде на Митрополита фандък (турска монета, равностойна на 17 лева или 6 рубли и 80 копейки), го помоли да отслужи обедня за упокой на душата на съпруга й. Тъй като исках да видя архиерейското служение, на следващия ден аз дойдох твърде рано, но обеднята вече беше започнала. Митрополитът и два свещеника (по-младият от тях беше заел мястото на протодякона) извършваха литургията. Можете да си представите каква разлика открих тук с архиерейското служение у нас в Русия, където важността с простотата, приличието с великолепието, драгоценната утвар и хармоничният хор на певците потопяват душата в благоговение и я отнасят от земята на крилата на молитвата! Освен това, обеднята беше няколко пъти прекъсвана от неумението на църковните служители, които започваха да пеят не тези молитви, които беше необходимо и от гнева на Митрополита към тях. Архиерейският трон представляваше висок стол с гръб, който той сам искаше да пренесе от средата на църквата в олтара, но някой от седящите отпред му помогна в това. След като обеднята приключи, всички присъствали на нея целуваха кръста и оставяха по няколко по-дребни монети в блюдото, поставено пред Митрополита. След като всичко свърши, той сложи всичко събрано в джоба си и излезе от църквата. Аз специално описвам тези подробности, за да може да се направи по-точно заключение за характера на тукашното духовенство.

Вътрешната подредба на гръцките църкви твърде малко се отличава от нашите; трябва да се отбележи само, че те нямат амвони, че за жените са устроени обширни, почти отделни преддверия и хорове с решетки и че за най-почетните жители по средата на църквата и край стените са устроени ложи. Отдясно между тях се издига под навес мястото за архиерея, от което той, по време на литургия, благославя народа, гръмогласно чете символа на вярата и молитвата Отче наш, раздава антидор¹⁸ и прави предложения на паството за обществените дела*******.

Смятам, че не е излишно да разкажа за един поразителен и достоен за уважение обичай, запазен от древността при тукашните гърци. Всички продължително и безнадеждно болни се донасят в църквата, където, заплащайки 10 пари за денонощие, се постилат за тях постели близо до местните икони и там ги оставят, като дават време на страдащите в това свещено убежище, в последните дни на пребиваването си на земята да си припомнят всички свои дела и още преди смъртта със сълзите на истинското разкаяние да дадат отчет на строгия и справедлив Съдия. Аз наблюдавах действието на този обичай върху един болен, донесен в църквата: първия ден той изглеждаше напълно безнадеждно и като че ли нищо на забелязваше; на следващия ден го намерих малко приповдигнал се от одъра си, с лице, устремено към иконите, което изразяваше душевно спокойствие и увереност. Той с треперещ глас произнасяше молитви и като ме видя, със знаци ми даде да разбера да поставя свещ пред иконата; като изпълних желанието му, аз го попитах, не иска ли да изпратя за лекар. „Не трябва“ – отговори той – „сега Бог е моят лекар.“ И отново започна своите молитви. О, в тази минута всички светски желания пред мен бяха нищожни; цялото великолепие на света е нищожно! Аз излязох от храма, чувствайки се по-добър, отколкото когато влизах в него.

Понякога в църквата има по няколко души болни и свещеникът извършва литургията сред лежащите. Умилително е да се гледат тези страдалци, подкрепяни от роднините им, които правят усилие да се приповдигнат на колене при изнасянето на Светите Тайнства.

Правото да бъдат избирани в Духовното съсловие принадлежи в еднаква степен на всички гърци, тъй като при тях само богатството или бедността ги прави различни по състояние; затова, който има желание и дори повърхностно познание на гръцкия език, има пълното право да встъпи в духовен чин.

3. Отношение на духовенството към турците.

Турското правителство, в желанието си да въздейства по-успешно върху гърците, винаги е превръщало тяхното духовенство в оръдие на своите намерения, тъй като то винаги се е стараело да служи като ходатай на подтиснатия от деспотичната власт народ, който е виждал в духовенството свой застъпник и затова винаги е приемал убежденията на своите пастири, които от своя страна са били убедени, че по-добре е доброволно да се съгласиш на това, на което могат да те принудят със сила. В такива случаи Митрополитът предлагал преди завършването на литургията волята на правителството и неговото предложение се е приемало за повеля.

Раболепието на духовенството към властните турци в някои случаи е било твърде унизително; например, прислугата на пашите и на други турски чиновници идвала да поздрави Митрополита в дните на големите християнски празници и той е трябвало да й дава пари; тя не пропускала да повтаря посещенията си и в дните на байряма, рамазана и други турски празници и митрополитът отново бил длъжен да дава пари.

В случай на някакъв гняв турското правителство изливало своето недоволство върху първенците сред духовенството и най-богатите жители. Така по време на последното въстание на гърците¹⁹ срещу техните поробители жителите на Варна били готови да му съдействат, но турците научили за всеобщия заговор от предател-грък и успели да го предотвратят. Във Варна тогава е бил осъден на смърт старшия протопоп Мануил, шест души от най-богатите жители и още няколко души от най-близкото селище, които отдавна предизвиквали завистта им със своето богатство; имуществото им било иззето за хазната. Тогавашният Архиепископ Захарий²⁰ не би избегнал бесилката, ако не бил починал няколко дни преди това.

4. Оказва ли турското правителство влияние върху назначаването на Митрополита и на други духовни лица?

На този въпрос Митрополитът ми отговори, че Отоманската порта предоставя всички назначения от подобен род на Константинополския Патриарх, като рядко се намесва в неговите разпореждания. Но Патриархът често злоупотребява със своята власт, особено срещу безропотните българи, като им назначава такива епископи, които предпочитат гръцкия език пред българския и литургиите се отправят на гръцки, който българите не разбират; по същия начин се поставят и свещеници, които предпочитат гръцки език, с намерението да се сближат с тях и да ги подчинят напълно на своето духовенство. Патриархът никога не пропуска тези свои намерения и всички гърци със завист гледат на българите, ако те имат своя църква и свещеник.

Константинополският Патриарх има титул Всесветейши, останалите патриарси са Блажени. Това достойнство се купува. Върховният везир дава за това грамота, която, впрочем, може лесно да се унищожи, ако някой даде за нея повече пари. Митрополитите купуват своите места от Патриарсите.

Митрополитът ми разказа, че за своето място той е дал на Патриарха 140 торби с левове (всяка торба съдържала по 250 лева), освен това, всяка година той бил длъжен да му изпраща със свой йеромонах по 13 торби. На Митрополитите са подвластни Архиепископите и Епископите, които съответно купуват от тях своите места.

5. Каква е степента на свобода при Богослужението и другите обряди?

Турското правителство твърде много притеснява гърците при извършването на богослужението. Църквата, която от древността се е прославила със своите учители и мъченици, и досега стене под тежкото иго на мюсюлманството.

На християните не се позволява във всички владения на Портата да строят своите църкви на открити места и дори не трябва да бъдат по-високи от съседните къщи. Ето защо тукашните църкви, с изключение на две или три, упоменати по-горе, са построени в затънтени, потайни места и до средата са вградени в земята, така че лесно можеш да достигнеш с ръка керемидените им покриви, и вървейки по улицата, по нищо не подозираш, че тези постройки са храмове Господни. Голямо старание и пари се изискват, за да се измоли разрешение да се построи нова църква или да се ремонтира стара; в такива случаи турците определяли много кратък срок и работниците е трябвало да работят през нощта, а ако не успеели да завършат църквата за определения срок се определял нов с още по-голямо заплащане от предишното********.

Но въпреки тези ограничения, дързостта и нахалството на турците били безкрайни: те влизали в църквите по време на литургия с лули, и вършейки там различни безчинства, отвеждали даже оттам жителите за изкопни работи. Това карало християните да отслужват литургия два часа преди разсъмване, и то, внимателно затваряйки вратите, с много тихо пеене на молитвите*********. Особено били притеснявани жителите по време на обсадата на крепостта.

Църковните шествия били забранявани, а камбанния звън, както е известно, турците изобщо не понасят; едва от 6 декември 1828 година е започнала да звъни камбаната на църквата Свети Атанасий, за пръв път след почти четири века след завладяването на Варна от турците²¹. Първата камбана била закупена още през ноември, за голямо задоволство на Митрополита, но от някакви съображения той не се решил тя да звъни преди да се отвори Руската църква, преустроена от джамия а преди това Гръцка църква²². След това, следвайки примера, и той заповядал да се бие камбаната на неговата църква и първият клисар на Митрополита е получил тази изключителна чест. И досега в празнични дни тълпи хора, събрали се за обеднята, с удоволствие се спират при камбаната, към която неотдавна са добавени още няколко камбани, и слушат техния хармоничен звън.

Към забележителните църковни шествия може да се отнесе това на 6 януари²³ тази година, което отчасти напомня обвързването на Венецианския додж с морето. След завършване на литургията, Митрополитът, съпровождан от жители на крепостта, предвождан от свещени хоругви, излезе извън крепостта към морето: там, в очакване на процесията, стояха в морето, въпреки студа и силното вълнение, четирима плувци. Като се изкачи на приготвената платформа, Митрополитът, след като отправи молитви, хвърли далече във вълните кипарисовия кръст; мигновено плувците се хвърлиха да го хванат, като всеки се стремеше да бъде първи; цялото внимание на присъстващите зрители се насочи към тях: в бурното море плувците изчезваха от погледа на няколко пъти, като всеки се стремеше да получи честта, и в тази надпревара зрителите ги ободряваха с гръмки възгласи, наричайки ги по имена. Накрая един от плувците, като хвана кръста, го показа на народа – и продължителен възглас го приветства! Веднага щом излезе на брега, тълпите народ се хвърлиха да целуват свещения символ на Християнството, който след това, тържествувайки, щастливият плувец носеше по къщите, като във всяка получаваше по няколко пари.

След последното въстание на гърците тази церемония е била забранена, и изобщо, оттогава гърците започнали да търпят още по-голям гнет, особено по отношение на религията.

Като допълнение за църковните шествия трябва да се споменат и тези по време на Страстната седмица²⁴, за което смятам да направя извлечение от моя походен дневник.

Разпети Петък, 12 април²⁵.

Днес бях в Католикона (Гръцката Църква); в средата на тази ниска мрачна църква имаше катафалка, щедро заобиколена със свещи; върху нея под балдахин беше поставена Плащеницата – символ на земното страдание на Богочовека. Много жени се тълпяха около него; някои от тях се молеха, други седяха, като че ли очакваха нещо, и шумът от техните разговори се сливаше с виковете на плачещи деца. Учуден от този събор от жени, който беше изключение от общото правило, според което те като че ли са невидими за мъжете, а също от преждевременното завършване на церемонията по изнасяне на Плащеницата, тъй като тогава беше не по-късно от 8 часа сутринта, аз попитах за причината на това един грък, който знаеше руски. А той ми отговори: „Изнасянето на Плащеницата в този ден тук става не привечер, както е у вас в Русия, а два часа преди разсъмване. Днес нашият Митрополит, пред много народ, три пъти обиколи с Плащеницата църквата; и още една особеност: без да влизат в църквата, четирима свещеника, които носят Плащеницата, се спират пред входа и, издигайки Плащеницата над главите си, правят един вид тържествена врата, през която влизат в църквата първо Митрополитът, а след него и народът. У вас Плащеницата се внася в олтара преди утренята в неделя, при нас това е в събота; елате утре по-рано и ще видите това; тези жени, които виждате тук, ще останат в църквата през цялата нощ, като на стража до тялото Христово. Те правят това по своя воля и някои от набожност не приемат никаква храна, започвайки от днес до самото Възкресение. Вие, разбира се, ще попитате за тази жена, която раздава на всички, които целуват Плащеницата, миртови клонки, и аз ще Ви отвърна, че тук обикновено украсяват челата на мъртвите с цветя, а поради тяхната липса през зимата се правят изкуствени или се плетат венци от клонките на вечнозелени дървета и тъй като днес е денят на представянето на Спасителя, то като възпоменание за това на всички се раздават клонки от миртов храст. Виждате ли, че който получи такава клонка, набожно я целува и завързва в кърпа; те я пазят в продължение на цялата година и тъй като й приписват целебна сила, се кадят с нея по време на болести.“

В това време жената, която раздаваше клонките, се приближи към мен и посочи Плащеницата; аз се досетих и се приближих да я целуна; след това, като получих от нея клонка, исках да се отдалеча, но жената ме спря, и като посочи блюдото, в което се оставяха даренията, многозначително ми каза: „Карбон, карбон“, което означаваше да оставя сребърна рубла. Като изпълних нейното искане, аз побързах да се отдалеча, за да забравя по-бързо неприятното усещане, което получих в Божия храм от това ново доказателство за користолюбието на гърците, справедливо приписвано на господстващата между тях страст – страст, по-характерна за роби, отколкото за народ, готов да отхвърли игото на робството**********.

Като виждаш грубото невежество на сегашните гърци, тяхната склонност към просене, низката им неблагодарност, готовността към измяна, мъртвото равнодушие към всичко изящно и велико; като виждаш, че от тяхната среда са изгонени елементарните науки, неволно се чудиш, как са се решили на великото дело на избавлението. Но, ясно е, че степента на жестокост е надхвърлила степента на пороците и унижението на този народ. Да се надяваме обаче, че, може би, в синовете на Елада, заглушени от вековната тирания, отново ще се пробудят доблестта на предците и гордото чувство от техния висок произход; че може би най-прекрасната страна на света, която блести в историята на човешкия род с незабравимите имена на прославилите я мъже, след като се освободи от игото, отново ще възкръсне за нови подвизи, за нова слава! От благодарност към земята, откърмила с гръдта си Просвещението, ще храним това чувство.

13 април, събота

Едва първите лъчи на изгрева се разстилаха над морето, когато излязох от моята крайморска квартира и се забързах към Католикона, който намерих пълен с народ. Жените, поради липса на място, стояха в църковния двор. Белите кърпи върху главите им се конкурираха с белотата на лицата им, осветени в тъмнината от свещите, и те приличаха на движещи се хълмове, покрити с първия утринен сняг.

Скоро започна изнасянето на Плащеницата. Митрополитът, след като три пъти обиколи с нея главните и по-близки улици, я внесе в олтара. След като утренята свърши, той се обърна към присъстващите и каза: „Християни! Благодарете на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ИМПЕРАТОРА НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ за свободата, с която се ползваме в богослужебните обряди!“ Всички отговориха: „Многая лета за Руския Император!“

Бележки

¹ Павел Петрович Должиков (1789–1884) – капитан в оставка, поет, книгоиздател, антиквар, „владелец Кабинета для чтения новостей русской словесности и книжного магазина в Киеве.“ Автор на „Аптека для души или систематическая алфавитная роспись книгъ, составляющихъ кабинетъ чтенiя новостей руской словесности, съ описанiемъ содержанiя нэкоторыхъ сочиненiй и мнҍнiя о нихъ нашихъ критиков; Павла Петровича Должикова. Кiевъ. Въ тип. Өеофила Гликсберга, 1849“. Вж.: Н. С. Лесков. Печерские антики (Отрывки из юношеских воспоминаний). Собрание сочинений в одинадцати томах. Под общей редакцией: В. Г. Базанова, Б. Я. Бухштаба, А. И. Груздева, С. А. Рейсера, Б. М. Эйхенбаума. Подготовка текста и примечания Б. Я. Бухштаба. Том седьмой, Государственное издательство Художественной литературы, Москва, 1958, с. 178, 529–530; Ю. Пищулин. „Аптека для души“. – Наука и жизнь, 1970, № 3, с. 51–53; М. П. Сотникова, И. Г. Спасский. Тысячелетие древнейших монет России. Сводный каталог русских монет Х-XI веков. Ленинград, Изкусство, 1983, с. 22, 27–28; А. Н. Макаров. Киевская старина в лицах XIX век. Довiра, 2005, с. 535.

² П. Должиков. Наблюденiя русскаго офицера въ Варнҍ. – Отечественныя записки, издаваемыя Павломъ Свиньинымъ. Сентябрь 1829, Часть XXXIX, Книга CXIII, Санктпетербургъ. Въ Типографiи Карла Крайя, с. 431–468.

Извадки от записките на Павел Должиков са публикувани от Е. Дроснева. Вж.: Е. Дроснева. Варна, 1828–1829: Свидетелства на очевидци. – Годишник на Военноморския музей – Варна, I, Варна, Издателска къща Морски свят, 2001, с. 28–32.

³ Вж.: И. В. Tyнкинa. К истории изучения античных памятников Западного Причерноморья в 1828–1829 гг. – Stratum plus. (Скифский квадрат), Санкт Петербург, Кишинев, Одеса, 1999, № 3, с. 354–359.

⁴ Вж.: П. Должиков. Письмо изъ Варны, от 30 Октября 1828 года. – Отечественныя записки, Февраль 1829, Часть XXXVII, Книга CVI, Санктпетербургъ. Въ Типографiи Карла Крайя, 1829, с. 298.

⁵ Вж.: Действия Праводского отряда в 1828–29 годахъ. Посмертныя записки генерала Купреянова. – Военный сборникъ. Издаваемый по Высочайшему повелҍнiю. Годъ восемнадцатый. Томъ 102, № 3. Санктпетербургъ, Печатано въ типографiи департамента удҍлов, Литейн. просп., д. № 39, 1875, с. 29, бел. 2.

⁶ Листокъ для Родины. Рукописная газета № 1. Лагерь на южной сторонҍ крҍпости Варны, Iюля 16, 1829. Выходит въ недҍлю одинъ разъ, иногда съ прибавленiями.

„Издатель Листковъ для родины, хотя желалъ бы увҍдомлять читателей о подвигахъ нашихъ войскъ съ возможными подробностями, но неимҍя къ тому еще особенныхъ средствъ долгомъ поставляетъ увҍдомить одинъ разъ навсегда, что иногда онъ будетъ сообщает, о нихъ кратко и только то, что почерпитъ изъ достовҍрныхъ источниковъ, не ввҍрясь разсказамъ, часто преувеличеннымъ.“ Вж.: Отечественныя записки. Санктпетербургъ. Въ типографiи Департ. Внҍш. Торг. Iюль 1830, Часть XLIII, Книга CXXIII, с. 104; Военно-исторический журнал, Министерство оборони, Москва, 1976, № 1, с. 126. (Хроника, факты, находки).

⁷ Митрополит Филотей (1821– 1830 г.).

„Варнскiй Митрополитъ Θилофей изъявилъ непремҍнное желанiе удалиться въ Россiю. Его Высокопреосвященство ожидаетъ случая, дабы въ началҍ весны будущаго года исполнить намеренiе свое. Должно полагать, что примҍру достопочтеннаго Пастыря послҍдуютъ многiя Греческiя семейства.“ Вж.: Отечественныя записки, Октябрь, Ноябрь и Декабръ, 1830, Часть XLIII, Книга CXXIV (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 13. Муравеей. Суббота, 26 Октября 1829), с. 223; „Варненскиятъ митрополитт Филотей, следъ като задигналъ всичко ценно отъ варненскитҍ църкви, се преселилъ съ рускитҍ войски въ Русия …“. Вж.: П. Ников. Българското възраждане във Варна и Варненско. Митрополит Йоаким и неговата кореспонденция. Издава Българската Академия на науките по предложение и с иждивение на Варненското археологическо дружество. Придворна печатница, С., 1934, с. 18.

* Тези и други сведения са събрани на място от господин Должиков, с помощта на Варненския Митрополит Филотей, по следните въпроси, зададени му от една почтена особа:

Брой на църквите и манастирите в крепостта Варна и Варненска Митрополия?
Степен на образованост и религиозност на гръцкото духовенство и от кое съсловие се избира то?
Отношение на духовенството към гърците и турците?
Оказва ли турското правителство влияние върху назначаването на Митрополита и на други духовни лица?
Степента на съблюдаване на Богослужебните и другите църковни обряди?

⁸ Църквата „Свети Атанасий“ е опожарена през 1836 г., през 1838 г. е възобновена и разширена. Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана на гр. Варна. – ИВАД, II, 1909, с. 58.

На 21 септември 1829 г. в двора на църквата е погребан командирът на 10-та пехотна дивизия (и генералгубернатор на Пазарджишка и Бабадагска област) генерал-лейтенант Павел Иларионович Нагел (Павел Илларионович Нагель). „Тэло покойника съ должными почестями было предано землҍ 21 сего мҍсяца въ здҍшнемъ Греческомъ Каөолическомъ Соборҍ, Св. Аөанасiя Патрiарха Александрiйскаго. Варнскiй Митрополитъ Филотөей совершалъ отпҍванiе над онымъ; а Священникъ Нҍжинскаго Конно-Егерскаго полка Iоанъ Генiевъ, произнесъ надгробное слово, исторгнувшее слезы у многихъ предстявшихъ во храмҍ. Тридцат шесть пушечныхъ выстҍрловъ было послҍднею почестiю, отданною на землҍ заслугамъ покойнаго.“ Вж.: Отечественныя записки, Августъ, 1830, Часть XLIV, Книга CXXIV (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 11. Муравей. 25 Сентября 1829), с. 204; В двора на църквата Свети Атанасий е погребан и Александър Александрович Урусов – прапорщик от лейбгвардерския Измайловски полк. Вж.: Т. Попова. Надгробен паметник във Варна от 1828 г. – ИНМВ, 17 (32), 1981, с. 120–123.

За руските загуби във Варна през 1829 г. вж.: Narrative of a Journey across the Balcan, by the two passes of Selimno and Pravadi; Also of a Visit to Azani, and other Newly Discovered Ruins in Asia Minor in the Years 1829–1830. By major, the honble George Keppel, F.S.A. In two volumes. Vol. I. London, Henry Colburn and Richard Bentley, 1831, p. 245. “At Varna, the surgeon’s list of deaths, between the 1st of January and 17th of November, 1829, amounted to 12 666; a plague had broken out there, differing from the common discorder so called in the East, but still a decided plague.”

⁹ „…Отецъ Петръ, Архимандритъ живущихъ въ Булгарiи Армянъ, переселился въ одну живописную виноградную долину, принадлежащую здҍшней Армянской церкви Св. Великом. Георгiя.“ Вж.: Отечественныя записки, Iюль, 1830, Часть XLIII, Книга CXXIII (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 3. Вторникъ 29 Iюля 1829 года), с. 295.

¹⁰ Църквата „Света Богородица Панагия“ (Свето успение Богородично) датира от 1602 г. Според К. Х. Шкорпил това е най-старата варненска църква. Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана на гр. Варна. – ИВАД, II, 1909, с. 58–59.

¹¹ От изпратените в Одеса в края на март 1829 г. антични паметници, открити в руините на Одесос, един бил изваден от стените на църквата „Света Параскева“. Вж.: Travels in Russia, And a Residence at St. Petersburg and Odessa, in the Years 1827–1829; intended to give some account of Russia as it is, and not as is represented to be, &c. &c. By Edward Morton, M.B. London: Printed for Longman, Rees, Orme, Brown, and Green, Parternoster-row, 1830, p. 407. “Monument of the same kind taken from the exterior wall of the church of St. Parascovy at Varna.”

¹² „Върху мястото на изгорялото гръцко училище се намирала черквата Св. Марина, която била полуразрушена при руската обсада в 1828 г. Развалините й стояли до 1837 г.; в 1841 г. е построено гръцкото училище.“ Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана …, с. 59.

¹³ „Св. Илия в двора на болницата Парашкева Николау.“ Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана …, с. 59.

„Блуждая съ вожатымъ по лабиринеу Варнскихъ переулковъ, мы пришли съ нимъ къ маленьой разрушенной церкви Св. Пророка Илiи, и въ какое я приведенъ былъ умиленiе, замҍтивъ въ одномъ темномъ уголкҍ, предъ нҍсколько сохранившимися образами, теплившуюся и предъ нею нҍсколько женщинъ, стоявшихся на колҍнахъ и молившихся. Эта группа живо напомнила мнҍ первые вҍка Христiанства, когда Вҍра претерпҍвала гоненiя, и набожные Христiане собирались въ скрытыхъ, уединенныхъ мҍстахъ возсылать молитвы Вездҍсущему.“ Вж.: П. Должиков. Письмо изъ Варны, от 30 Октября 1828 года. – Отечественныя записки, Февраль 1829, Часть XXXVII, Книга CVI, Санктпетербургъ. Въ Типографiи Карла Крайя, 1829, с. 305–306.

¹⁴ „Къ сожалҍнiю, изъ 7 Греческихъ церквей, здҍс находящихся, четыре совершенно разрушены: онҍ построены, какъ можно еще замҍтить, во вкусҍ древней Греческой высокой Архитектуры, которая, какъ мнҍ кажется, болҍе приличествуетъ церквамъ нашимъ, нежели нынҍ вводимая въ употребленiе.“ Вж.: П. Должиков. Письмо изъ Варны …, с. 304.

¹⁵ Църквата „Свети Димитър“ се намирала на морския бряг. Тя била разрушена през 1834 г. (при строителството на Варненската крепост). Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана …, с. 59.

¹⁶ „Сегашната черква е била съградена през 1842 г.; преди нея имало на същото място полуподземна черквица.“ Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана …, с. 59, бел. 1.

¹⁷ Вж.: В. Тепляковъ. Письмо III изъ Турцiи. Варна, 14 Апрҍля 1829 года. – Сҍверны цвҍты на 1831 годъ. Санктпетербургъ, Въ Типографiи Департ. Народн. Просвҍщ., 1830, с. 188–189, 203–213; Письма изъ Болгарiи (Писаны во время кампанiи 1829 года) Викторомъ Тепляковымъ. Москва, Въ Типографiи Августа Семена при Императорской Медико-Хирургической Академiи, MDCCCXXXIII, с. 64–65, 73–80; В. Г. Тепляков. Книга странника. Стихотворения. Проза. Переписка. Издание подготовили Е. В. Петренко и М. В. Строганов. 2-е изд., испр. и доп. Тверь, Золотая буква, 2004, с. 237–238, 242–245.

Виктор Тепляков посещава манастира „Св. Св. Константин и Елена“ на 7 април 1829 г. „Генерал Г. [Е. А. Головин, комендант на Варна] снабдил меня для сей поездки двумя конвойными казаками и собственным своим переводчикам.“

„25 Iюня. По случаю затворенiя крҍпости, здҍшнiй Митрополитъ Филоөей выҍхалъ въ находящiйся въ 10 верстахъ отъ крҍпости, по направленiю къ Сҍверу, у образуемаго моремъ залива Соханлика, монастырь Св. Царей Константина и Елены.“ Вж.: Отечественныя записки, Iюль, 1830, Часть XLIII, Книга CXXIII (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 3. Вторникъ 29 Iюля 1829 года), с. 295; Митрополитъ города Варны Θилофей, 6 сего мҍсяца возвратился въ крҍпость.“ Вж.: Отечественныя записки, Августъ, 1830, Часть XLIV, Книга CXXIV (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 9. Муравей. 6 Сентября, 1829), с. 186.

„Всҍ госпитали на зиму будутъ переведены не въ Варну, но въ устроиваемые госпитали при Монастырҍ Св. Царей Константина и Елены, в 10 верстахъ отъ Варны, и при Д. Икрены, находящихся на развалинахъ древняго Дiонисополитона, въ 25 верстахъ отъ Варны.“ Вж.: Отечественныя записки, Августъ, 1830, Часть XLIV, Книга CXXIV (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 11. Муравей. 25 Сентября 1829), с. 207.

** Този ръкопис заедно с други е дарен на Дружеството за история и руска древност от Зарайския търговец К. А. Аверин. Ето какво казва за него г-н Калайдович:

„Желанието да види светите места и да се научи на гръцки език, както казва самият пътешественик, го подбудило да странства. Той, след като лично измолил позволение от царя Алексей Михайлович, който бил дошъл на моление в Троице-Сергиевия манастир, се отправил на път през май 1649 г. с Йерусалимския Патриарх Паисий, който бил дошъл в Русия да моли за помощ. Паисий се задържал в Молдавия две години, страхувайки се от турците и от гнева на Цариградския Патриарх, който бил във вражда с него. Нашият пътешественик, благодарение на силната си молба, бил пуснат на 25 март 1651 г. с Йерусалимския Арабски монах Йоакин – спътникът му едва не го погубил, подбуждайки турците да лишат от живот Йеродякона. Митрополитът на град Варна оказал помощ на странника и със свой Йеромонах го изпратил на поклонение в Светите места. Пътешественикът пристигнал в Йерусалим на 10 май 1651 г.“ Вж.: Труды и летописи Общества истории и древностей российских, кн. ІІ, ч. ІІІ, с. 1.

*** Към тези особености трябва да се добави и това, че по време на венчавката един от роднините на жениха завързва за скиптъра на Митрополита голяма бяла кърпа, а един от монасите обхожда присъстващите с блюдо, като по този начин събира и пожертвования за Митрополита. След като новобрачната двойка излезе от Църквата, по улиците от къщите също я обсипват с пшеница. Горящият факел на брака, който и в митологията служи като знак на Хименей, и досега не е забравен от тукашните гърци. При тях, както и при техните предци, го носят пред новобрачните, а когато стигнат дома на жениха, той, заедно с булката, сяда срещу факела, който се поставя пред краката им. В това време роднините слагат на коленете им деца, наричайки пожелания и те да бъдат така щастливи, че да имат около себе си подобни малчугани.

**** Разбира се, това е резултат на навик и на това, че по-рано и те, подобно на турците, са ходели с бръснати глави; сега те почти всички са с коса и при среща с руснак забравят за традиционния на Изток обичай да поздравяват, слагайки дясната ръка към гърдите или устните и главата, а приповдигат черните си калпаци.

***** И сега при църквите, които са винаги отворени, живеят бедни старици, които продават свещи. По време на обсадата на крепостта, именно църквите са служели за убежище на тези, чиито домове са били разрушени от бомбардировките.

****** Мнозина гърци почитат като набожно дело да посетят Йерусалим. Те пътуват дотам, за да отпразнуват там Възкресение Господне, и като знак за това към имената им се добавя названието Хаджи, което означава поклонник, което, обаче, не се наследява. От Йерусалимския Патриарх те получават напечетана грамота и там купуват картина, която изобразява главните събития от църковната история. Тези листи те съхраняват в домовете си като истинска светиня и за Хаджиите те винаги служат като източник на гордост и непресъхващ източник на разкази за техните похождения.

Като доказателство за усърдието на гърците към църквата трябва да се отбележи, че всеки от тях, в зависимост от възможностите си, донася в църквата вино, хляб, свещи, дървено масло и друго и го дава като милостиня на просяците, особено в църквите; честите молебени и панахиди са главният източник за доходи на духовенството.

¹⁸ Антидор – нафора – благословено и осветено късче пшеничен хляб, което се дава от свещеника в края на литургията за духовно и телесно здраве.

******* За всички празници, за времето, когато започва обеднята, за причините на молебствията Владиката оповестява народа от своето място със възвание, а това не са ли оттенъци на древната непосредственост на Апостолската Църква?

¹⁹ Гръцкото въстание от 1821–1829 г.

²⁰ Митрополит Захарий (1817–1821).

******** Освен това, на християните е било забранено да поставят кръстове на гробовете; но остроумните гърци, в желанието си да почетат паметта на починалите, поставяли на гробовете мраморни плочи с издълбан кръст и прилични украшения, освен това, върху тези плочи може да се намери кратък некролог за покойника, според който лесно може да се познае към кое съсловие е принадлежал той: ако е издълбан кантар, означава, че тук почива търговец, лопатката служи за емблема на хлебар, ножиците – на шивач, мастилница с перо – на писар и т. н.

********* И сега дори тукашните обедни започват на разсъмване.

²¹ „Въ скоромъ времени и священный звонъ обрадуетъ насъ: Архiепископъ здҍшнiй сказывалъ мнҍ, что онъ будетъ просить нашихъ Генераловъ, здҍсъ находящихся, о выпискҍ изъ Одессы колоколовъ, которые запрещались доселҍ Турками.“ Вж.: П. Должиков. Письмо изъ Варны …, с. 307.

²² „25-го сего мҍсяца [Сентября] походная церковъ полка Герцога Веллингтона, находившагося въ лагеряхъ на западной сторонҍ кр. Варны, перевезена въ крҍпость и устроена въ очищенной для сего мечети.“ Вж.: Отечественныя записки, Августъ, 1830, Часть XLIV, Книга CXXIV (Листокъ для Родины. Рукописная газета № 11. Муравей. 25 Сентября 1829), с. 206; „Кърък джами … била преобърната от русите на черква Св. Никола … “. Вж.: Х. К. Шкорпил. Обяснения към плана …, с. 61.

²³ Свето Богоявление (Кръщение Господне, Йордановден) (6 януари). Народното поверие за Богоявление гласи, че ако хвърления във водата кръст замръзне, предвещава здраве и плодородие. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

²⁴ Страстната седмица или Седмицата на страданията (последната седмица от живота на Исус Христос).

²⁵ Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да изкупи греховете на човечеството.

********** В гръцките църкви по време на обеднята се събират дарения за Йерусалим, Атон, за закупуване на дървено масло и тамян, за свещениците и т.п. Освен това, свещеникът, който събира за Свето Миро, друг, който записва имената за упоменаване, трети с икона и т. н., ако не с думи, то с поглед искат пари.

За да свалите текста на статията в PDF формат, заедно с оригиналния текст на записките на П. Должиков, натиснете тук.