Виртуална галерия на преписите на „История славянобългарска“. Кованлъшки препис, 1783 г.
Котленски препис
От 11 март 2022 г. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представя виртуална галерия на преписите на „История славянобългарска“. На тази дата почитаме паметта на св. Софроний Врачански, направил първия препис на труда на Паисий Хилендарски.
Софроний Врачански (1739 – 1813) се среща с отец Паисий в гр. Котел през 1765 г. Хилендарският монах донася със себе си съставената от него История славянобългарска, а Софроний я преписва. От този първи известен препис, чието съдържание е най-близко до оригинала, в следващите няколко десетилетия са направени редица други преписи и преправки.
В бележката на книжовника Стойко йерей към Котленския препис, четем:
По времето на епископ Гедеон преписах тази историйца аз, многогрешният между човеците Стойко йерей, в годината от въплъщението на Господа наш Исус Христос от светата Богородица и вечнодева Мария 1765 година.
Година от Адам – от създаването на целия свят – 7273, месец януари в 29 ден.
Тази история я донесе йеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в село Котел. Настоятелят – църковният епископ Христо – я подари и постави в храма „Свети апостоли Петър и Павел“. Който я чете, да каже: Бог да прости този, който е писал и който е настоял.
И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа Бога Саваот и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопи, а той не, навеки.
Кованлъшки препис
Всеки делничен ден до 15 април 2022 г. посетителите на сайта на библиотеката ще имат възможност да се запознаят последователно с 26-те ръкописа, съхранили и разпространили текста на българската история.
Галерията е част от националната културна програма, посветена на отбелязването на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История славянобългарска „.
Кованлъшкият препис е дело на йерей Стоян в с. Кованлък (днес с. Пчелище, Великотърновско).
Ръкописът е изписан от книжовника Стоян Кованлъшки по Втория Софрониев препис от 1781 г. Според една от неговите бележки преписът е направен за кратък период от време – от седми юли до девети август.
Паисий Хилендарски завършва труда си през 1762 г., а като година на съставянето на История славянобългарска Стоян Кованлъшки погрешно посочва 1765 г.
Ръкописът е постъпил в Софийската Народна библиотека след 1901 г., защото според запазения подпис на л. 2а. до тази година книгата е била у Ил. Д. Янулов.
Бележки на книжовника:
На л. I б:
Месец август, 9-ти.
В годината 1783, в прослава на единосъщния Бог в Троицата, изписах аз, многогрешният йерей Стоян от село Кованлък, тази история, написана и събрана от хилендарския йеромонах Паисий на Света гора Атонска в годината от въплътяването на нашия Господ Исус Христос –1765.
На лист, залепен на задната корица, четем:
Изписах и подвързах тази история аз, многогрешният поп Стоян в село Кованлък, в годината 1783.
Източник: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
