в-к Политика: Реабилитират Юда
Източник: в. Политика
По Великден сензационен ръкопис може да преобърне представите за християнството.
Предателят на Христос е изпълнил волята на Бог Отец, твърди неизвестното досега Евангелие от Юда
Да, Юда Искариотски, един от 12-те апостоли, предателят на Христос.
По Великден т. г. ще бъде отпечатан оригиналният текст на Евангелието на Юда, с превод на английски, френски и немски и фотокопия на ръкописа.
Ръкописът е собственост на швейцарската фондация Fondation Maecenas, сключила изключителен договор с Националното географско дружество (издател на National Geographic) за неговото публикуване.
Според договора до Великден 2006 година, когато ще бъде промоцията на изданието и ще бъде излъчен голям документален филм, не трябва да се появява никаква информация за него. След това фондацията ще върне ръкописа в Египет, където той е намерен.
До този момент късче от тайната на Евангелието е осветлено само от американския проф. Чарлз Хедрик, който е успял да го изучава при антиквар от Охайо: "На последната страница на ръкописа се разбира, че Юда се подчинява на Бог, предавайки Иисус, – казва Хедрик. – Това е един нов поглед, който не ни казва, че всъщност точно това се е случило, но ни казва как са го виждали тези, които са написали това евангелие и които са смятали, че това е вярно и че Юда е герой".
Юда предал Христос заради Господ
Ако откъслечната информация за ръкописа е достоверна, той може да се окаже революционен за самите корени на християнското учение. Може да се окаже, че Юда, смятан досега за предателя, продал Сина Господен за тридесет сребърника, всъщност е бил натоварен от Бог Отец с тази мисия, за да се изпълни неговата воля. Това е стара теза, която се прокрадва през християнските векове, но за която досега няма писмени извори.
Досега имаше само косвени доказателства, че вероятно е имало Евангелие от Юда. През II век епископът на Лион – Ириней в проповед против еретиците от гностическата секта на каинитите казва: "Те скалъпиха фалшива история, която нарекоха Евангелие от Юда". Така той отхвърля тезата, че с предателството си Юда е изпълнил Божие тайнство.
Впрочем такова е и посланието на българското Четвероевангелие на цар Иван-Александър.
До този момент са познати общо 34 евангелия, но само 4 от тях са канонизирани – тези на Марко, Матей, Лука и Йоан. Останалите се смятат за апокрифни и не са признати от църквата. Тоест – по дефиниция и Евангелието на Юда е апокрифно. Някои апокрифни книги отиват и по-далече – че Юда е брат на Иисус, но Четвероевангелието е заличило тази връзка, като е създало образа на Симон, който бил баща на Юда. Може би днес е дошло времето за реабилитацията на Юда.
Приключенията на един ръкопис
През 1983 г. един коптски свитък се появява на пазара на стари ръкописи. Той е "в комплект" заедно с "Изход" и трактат по математика на старогръцки. Незнайно как трите ръкописа са попаднали в ръцете на златар копт, близък приятел от детинство на гръцки антиквар от Кайро, който ги съхранява в три кутии за обувки.
И до ден-днешен имената на двамата не са известни със сигурност. Не е ясно и кога точно са изровени папирусите – дали към 1950 или 1970 година, а мястото е вероятно някъде между Кайро и Луксор. Прокрадва се и версията, че гъркът и коптът са ги откраднали, за да ги продадат в чужбина.
Още през 1983 г. антикварят се свързва с двама учени – Лудвиг Коенен от Мичиганския университет проявява интерес към математическата книга, а колегата му Давид Ноел Фридман е привлечен от "Изход". Тъй като не знаят коптски, те препоръчват книгата на професор Джеймс Робинсън. Той обаче не успява да замине за Европа и да отиде на срещата, уговорена на 15 май същата година в Базел. Изпраща своя ученик Стефан Емел от Римския университет.
За съжаление, тримата учени не успели да намерят 3 млн. долара, колкото искали търговците. Стефан Емел обаче разгледал свитъка и установил, че той се състои от три части. Веднага проявил интерес и под претекст, че отива в тоалетната, снимал всичко, което могъл.
Двете първи части принадлежали на школата на гностиците – едната била копие от Апокалипсиса на Йоан, а другата – писмо на Апостол Павел до Филип. Но третата част Емел не успял да идентифицира. Помислил, че това е диалог между Иисус и Юда (но не Искариотски, а Дидимус Юда Тома, за когото се смята, че е написал петото Евангелие). За съжаление не успял да види последната страница на ръкописа, където съвсем ясно е написано, че това е Евангелие от Юда Искариотски.
Емел се въздържал да каже на търговците, че това са всъщност три, а не една книга, за да не увеличат още повече цената. Сделката се провалила, но Емел писал на Джеймс Робинсън, че ръкописите са изключително ценни и в толкова лошо състояние, че ще бъдат погубени, ако не попаднат в добри ръце.
1991 г. – евангелието изчезва
Едва през 1990 г. професор Робинсън успял да намери човек, който да купи ръкописите – един от най-големите колекционери на антики в света, норвежкият милиардер Мартин Шойен, който изглеждал заинтересован.
За съжаление обаче гъркът изчезнал, а и тъй като не се представил с истинското си име, следите на ръкописите се загубили. Все пак професорът успял да го издири, но този път се срещнал с брат му – очарователен любител на изкуството, който го поканил в най-шикозния ресторант на Атина. Брат му дал да се разбере, че при предишната среща събеседниците са проявили крайна непредпазливост като показали ръкописите в ресторант в Женева, и се съгласил да се срещнат с норвежкия милиардер в Ню Йорк следващата година – през януари 1991 г. Ръкописът бил депозиран в трезор в Ситибанк в Ню Йорк. За голямо нещастие няколко дни след като президентът Буш (старши) обявява война на Ирак, коптът, който също трябвало да присъства на срещата, се обадил, за да каже, че не може да отиде в Америка. Той искал да остане при семейството си, тъй като започвала третата световна война.
След втори и трети опит за среща през 1992 г. Робинсън се убедил, че нито притежателят, нито посредникът бързали да продават ръкописа, съдбата на който вече била неизвестна. И така до 1998 г., когато наистина е установено, че той се съхранява в Ню Йорк, но нито се знае дали там са и трите папируса, нито в какво състояние са те. Постепенно обаче започват да се изказват догадки, че това е Евангелието на Юда. След като това се разчуло, станало ясно, че голям френски антиквар, чието име се премълчава, е предлагал в каталога си от 1980 г. няколко листа от ръкописа.
1998 г. – швейцарците влизат в играта
През 1998 г. отново започва да се говори за него, след като Брюс Ферини, антиквар от Охайо, който се е специализирал в продажбата на антични ръкописи, попада на евангелието. Преследван заради дългове от измамени клиенти, той се свързва с нов играч – Фрида Чакос-Нюсбъргър, швейцарска антикварка от висока класа, от гръцки произход. Родена в Александрия, тя е ръководила няколко галерии в Париж и в Лондон. Чакос, от своя страна, намира Марио Роберти (днес директор на фондация Maecenas) и му иска 2 млн. долара, като му позволява да заснеме част от страниците, а той й обещава да ги предаде на свой познат учен коптолог – Чарлз Хедрик от Калифорнийския университет.
На сцената обаче излиза и друг играч – холандецът Михел ван Рийн, който е една от колоритните фигури на пазара за антики в Лондон. Артистична натура, заклет пушач, сменил пет съпруги, той е живял по четирите края на света и е посетил не един и два затвора, а от двайсетина години се смята, че работи под прикритие за Скотланд ярд и ФБР.
2001 г. – "който купи свитъка ще бъде прокълнат"
На 27 януари 2001 сайтът на Ван Рийн разкрива част от историята на ръкописа и това, че се прехвърля от ръка на ръка, като последно е притежание на двама швейцарски търговци. Сайтът предупреждава, че този, който го купи или дори го пипне, ще бъде преследван и прокълнат. Това наистина плаши онези, които биха искали да го притежават, тъй като ръкописът сравнително неотдавна е напуснал нелегално Египет. През февруари Ван Рийн добавя в сайта си, че египетските власти са се свързали с него, издирвайки ръкописа.
Междувременно Ферини ражда идеята, че ако ръкописът продължава да броди на нелегалния пазар, това няма да доведе до добър край, тъй като рискът става все по-голям, а и продажбата на черно подбива стойността на безценната стока. Така Фреда Чакос създава фондацията с идеална цел Maecenas, за да реставрира папирусите и да ги предостави за основно проучване на най-добрите учени в света. Само основните играчи днес знаят каква сума е платила Националното географско дружество за запазени права върху Евангелието на Юда. Говори се за 300 хиляди долара, което е три пъти по-малко от предлаганата от норвежкия милиардер сума.
Предполага се, че между срещата в Женева и пренасянето на ръкописите в Ню Йорк се е случило нещо любопитно, за което засега историята мълчи. Според някои гъркът от Кайро имал случайна приятелка, някоя си Мия, която разкъсала средата на ръкописа. Според експерти в бранша нерядко, когато подобен екземпляр преминава през много ръце, неминуемо някои страници остават у посредниците.
В същото време Ван Рийн се пита откога се запазват права върху евангелията и се възмущава, че те са достояние на човечеството и не могат да бъдат притежавани от една фондация.
