Голямата базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска е най-големият християнски храм в Европа до XVII век, до завършването на папската базилика на Свети Петър във Ватикана през 1629 г. Храмът е и най-внушителният от християнските градежи в България след покръстването. Тази забележителна по своите размери черква е била издигната във Външния град на старата българска столица.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от проф. Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е нейното сакрално значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.
Според историческия музей в Шумен преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец – аязмо. Павел Георгиев, участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. Боян Енравота, екзекутиран за предателство към традициите от брат си хан Маламир около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар Борис I (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.
Друга теория обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално като мавзолей на българските ханове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че дотогава не е бил откриван мавзолей на български хан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.
Според Асен Чилингиров историческите извори сочат към датировка на Голямата базилика към IV век по времето на император Константин Велики. След разрушаването ѝ още в края на IV или началото на V век, камъните над основите са използвани за построяването на други монументални сгради в близост до базиликата. През IX-X век тя е престроена с тухли и отново разрушена в края на X век, което съвпада с присъединяването на цяла източна България към Византия.
Базиликата е била дълга 99 метра и широка 29,5 метра. Образувана е от две почти равни части – обширен атриум и същинска черква. Имала е прост неразчленен притвор, а на олтарната страна – една единствена апсида с дълбоко предапсидно пространство. Отвън апсидата е била петостенна. В източния край на страничните кораби са били обособени специални помещения, необходими за църковната служба. Към север и към юг при тези приолтарни помещения са били долепени към корпуса на църквата по една пристройка. Северната е изпълнявала ролята на параклис – в нея е запазена стъпката на широка олтарна маса – менза. Южната е служила за кръщелня. Двете странични пристройки са били строени след издигането на черквата. Техните основи – единствено запазени, се различават от основите на голямата сграда.
Много тържествено е бил оформен главният вход на църквата в западния кран на атриума. Дебелите основи подсказват, че пред западната фасада се е издавало масивно, почти квадратно по план тяло, което напомня кула. Приземието е представлявало дълбок проход, през който се е влизало в обширния двор. За разлика от традиционните атриуми на базиликите от ранно-християнската епоха в двора пред базиликата не е имало кладенец или каменна чаша (фиала). Кладенец е имало в южния кораб на самата църква, останал от съществувалия по-рано езически храм.
Голямата базилика е била пряко свързана с дворцовия център. Между източната порта на Вътрешния град и западния – главния вход на базиликата бил прокаран абсолютно прав път, застлан с грамадни неправилни каменни блокове. По него са минавали представителите на ханския – княжеския двор и самият владетел, когато е трябвало да отива и да се връща от Голямата базилика.
От изследваните части се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на старобългарски език.
Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които са живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.
Големината на базиликата е поразителна. Нейните размери и внушителният ѝ корпус хармонират с простора на укрепеното Плисковско поле. За обстановката, в която се появява, тя представлява рядък и необичаен паметник на ранното християнство в Долна Мизия през IX в.
По материали от: ipark.bg
