Дали сме славянската Библия на руснаците
Стандарт
Всяка година един от руските региони става център на Кирило-Методиевите тържества и на славянската писменост и култура. Сега това е град Твер, където нашата страна ще представи състав от побратимения Велико Търново. В Русия подчертават, че това е единствен техен съвместен църковен и държавен празник.
Амбицията им е да го направят и най-мащабния за славянския свят. Заедно с руския патриарх първо приветствие за подобна проява към участниците в тържествата отправи и новият руски президент Дмитрий Медведев.
Празника на светите братя Кирил и Методий в Русия отбелязват с размах не само в българската диаспора. Тържествата започнаха още на 12 май с официален обяд, който дипломат №1 Пламен Грозданов даде в българското посолство. Всички гости акцентираха в словото си на ролята на България, спасила и развила делото на първоучителите и разпространила християнството. На 23 май българският посланик и ректорът на Московския държавен университет откриха изложба на реликви от войната: кръстове и иконки, носени от загинали в боевете солдати, постери, снимки и икони. Изложението е в църквата "Света Татяна" в центъра на Москва до първата сграда на университета.
На 24 май сутринта по традиция българската общност поставя цветя на две места в руската столица – пред издигнатия преди 10-ина години на Славянския площад паметник на Светите първоучители и в Свято-Даниловския манастир пред паметната плоча на Юрий Венелин – руски учен, свързан с корените на българското Възраждане, чието дело в по-късна епоха поема невероятният академик Лихачов. Санктпетербургски учен от неговата школа пък публикува в началото на новия век изумителната и непозната в България "Текстология славянской библии". С "разкопки" в словото на светите писания доказва, че над 80% от богослужебната литература в Русия от Х до XIV век пристига от "двете основни български преводачески школи – Преславската и Охридската".
Това е така:
„над 80% от богослужебната литература в Русия от Х до XIV век пристига от „двете основни български преводачески школи – Преславската и Охридската“.
След поробването ни през 1393 г. и особено след изобретението на Гутенберг през 1455 г. – печатарската машина – на богослужебните наши книги е направена руска редакция и се връщат обратно на църковно-славянски език. И досега няма превод на песнопенията в Октоиха, Триода, Пентикостара, Архиерейския служебник на ясен български език.