Деяния на Иисус Христос според Корана

Чудеса като знаци от Бога и знамения

В юдейството, християнството и исляма чудесата са доказателство и знак от всесилния Бог. В исляма Бог помага на пророците с чудесата – муджизат (ед.ч. муджиза), дума, която между другите значения се превежда и като неповторими действия. Тези чудеса пророкът върши „с позволението на Аллах” (Коран 3:49; 5:10) като доказателство за истинността на мисията си и за да проповядва своето учение. Ако Бог не желае чудесата да се случат, те никога няма да станат.

Подобно на другите пророци Иисус Христос също получава способността да върши чудеса като „знаци”, с които Бог Го подкрепя в Неговата мисия: „[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено… И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път” (Коран 3:50-51).

 

Коранът споменава без подробности чудесата, които върши 
Иисус Христос, и силата, с която Бог Го е дарил. Те по-скоро се изброяват като доказателство за Неговото пророческо служение, както пише М. Атаур-Рахим. В редица глави четем за различни чудеса, извършени от Иисус Христос, като вдъхването на живот в птички, направени от глина, нахранване по чуден начин на множество хора, изцеляване на болни и прокажени, възкресяване на мъртви. Чудесата Си Иисус Христос върши с разрешението на Бога. Тези чудни събития, включително и раждането на Иисус Христос без участието на баща, са имали за цел да покажат на юдеите рационалисти, които зад всяко събитие търсели причинно-следствена връзка, че Бог може до стори каквото пожелае, без да е подвластен на природните закони. За отбелязване е, че Мохамед не е вършил чудеса – неговото единствено чудо е Коранът. Всички чудеса Иисус Христос прави с Божията помощ с цел да убеди онези, които се съмняват в Неговата мисия: „Когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица  с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица  с Моето позволение. И изцеряваш слепия и прокажения  с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите  с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: „Това е само явна магия” (Коран 5:110).

Освен чудесата които върши, самият живот на Иисус Христос е пълен с чудеса, ставащи с Него. Коранът казва: „И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците” (Коран 3:46); ”И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: „Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи” (Коран 3:48-49).

На няколко пъти Коранът говори как на Иисус Христос са дадени „ясни знаци” (Коран 2:87, 2:253, 5:110, 43:63, 61:6). Понякога хората ги отхвърляли като „явна магия” (Коран 5:110, 61:6). Евангелието също говори как книжниците в Йерусалим отхвърлили чудесата, извършени от Иисус Христос, и го обвинили, „че изгонва бесовете със силата на бесовския княз” (Марк 3:22).

Коранът говори и за други пророци, които са вършили чудеса или са идвали „с ясни знаци”. Един от тях например е Мойсей (Муса) (Коран 2:92). Мохамед също идва с доказателства. Неговите „ясни знаци” са стиховете на Корана (Коран 2:99, 98:1 и др.). На други места в Корана на Пророка е заповядано да отказва да дава други знаци, тъй като той е „само един човек-пратеник” (Коран 17:93), докато Коранът е даден за „изцеление и милост за вярващите” (Коран 17:82). В Новия Завет Иисус Христос също отказва да даде личба на фарисеите, когато те Го изкушават да докаже своята мисия: „Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род” (Марк 8:12).

Способност да говори още в люлката

В сура 19 и в сура 3 Коранът описва първото чудо, извършено от Сина на Мария в младенческа възраст, когато в ръцете на майка си по свръхестествен начин заговорил с юдеите. Това става скоро след Неговото раждане, когато Дева Мария се завръща при своите близки и познати: „И отиде с него при своя народ, носейки го” (Коран 19:27). Когато я виждат, носейки дете, всички я обвиняват в прелюбодеяние: „О, Мариам, ти стори нещо осъдително” (Коран 19:27). Тогава Дева Мария, имайки вяра в Бога, си припомня думите на архангел Гавриил, с които той ѝ обещава още при Благовещението, че нейното отроче: „…ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците” (Коран 3:46). Без да изрече дума, тя посочва детето, давайки му знак да говори в нейна защита и предизвиква изумление и гняв сред юдеите, защото търси защита от своето дете: „Как ще беседваме с дете в люлка?” (Коран 19:29). При нормални обстоятелства те биха имали право, но ситуацията съвсем не е обикновена и в този момент детето Иисус извършва първото Си чудо, говорейки от люлката в защита на Своята майка и свидетелствайки за Себе Си като за пророк, на когото ще бъде изпратено свише Евангелието: „Рече то: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив” (Коран 19:30-31). Способността на Иисус Христос да говори още в люлката се описва от Корана още и в сура Трапезата: „Когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен!” (Коран 5:110).

В сунната и в по-старите коментари на Корана събитието се приема буквално. Байдауи казва, че като дете и като възрастен Иисус Христос е говорел с езика на пророците. Ибн Исхак пише, че християни от областта Наджран, които дошли да се срещнат с Пророка, твърдели, че Иисус „говорил от люлката и че никой друг наследник на Адам никога не е правил това”. Тълкувателят на Корана ал-Судди (поч. 745 г. сл. Хр.) казва: „Когато Го посочила, те били много разгневени и казали: „нейната подигравка с нас е по-лоша от нейното прелюбодеяние”. Друг ранен ислямски екзегет – Рази – разказва как Захария се приближил до Дева Мария по време на обвиненията, повдигнати от юдеите, и казал на Иисус Христос: „говори за себе си, ако ти е наредено, и Иса казал, „аз съм раб на Аллаха. Даде ми Той мъдрост и ме стори пророк”.

Единственото място в апокрифите, където се среща подобно събитие, е в забележката на съставителя в началото на Арабското евангелие за детството на Спасителя, написано около VI век на основата на много по-ранни легенди: „Иисус рече на майка си от люлката: „Аз съм Иисус, Син Божий, Словото, което ти роди, така както ангел Гавриил ти благовести”.

Когато тълкуват откъса с говоренето на Иисус от люлката, съвременни коментатори на Корана показват склонност да приемат, че тези думи се отнасят до юношеската възраст на Иисус. Изтъква се фактът, че възрастни и образовани евреи обикновено наричат един юноша „дете в люлка” и не говорят с него. Юсуф Али казва, че проговарянето на детето Иисус в защита на майка Му и проповедта Му пред множеството езичници е Божие чудо.

Несъмнено най-добрият паралел с Евангелието е пътуването на Иисус с родителите Му на празника Пасха до храма в Йерусалим, където разговаря с книжниците и „всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му” (Лука 2:47). Евангелист Лука казва, че тогава Иисус е бил на дванадесет години и все още е смятан за непълнолетен. Един еврейски младеж става пълнолетен на тринадесет години и тогава се обявява за „син на завета” (бар мицвах), имащ право да участва в богослужение в синагога.

Първото чудо на Иисус Христос, описано от Новия Завет, е превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска по молба на майка Му, за да избави от срам бедните младоженци, на които не им достигало вино. Той го извършил така, както подчертава евангелистът, че то останало неизвестно даже за присъстващите на сватбата. Тогава Иисус Христос е прехвърлил трийсетте Си години и събитието е описано във втора глава на Евангелието от Йоан: „На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска, и Иисусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Иисус и учениците Му. И като се привърши виното, казва Иисусу майка Му: вино нямат. Иисус ѝ казва: какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми. Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, побиращи по две или по три мери. Иисус им казва: напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: налейте сега и занесете на стария сват. И занесоха. А когато старият сват кусна от водата, що се бе превърнала на вино (и той не знаеше, отде е това вино, а служителите, които бяха донесли водата, знаеха), той повика младоженеца и му каза: всеки човек слага първом доброто вино и, когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега. Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него” (Йоан 2:1-11).

Учениците и трапезата

За друго свръхестествено деяние, извършено от Иисус Христос, четем в сура 5, наречена на самото чудо – Трапезата. Тук Бог разказва как учениците на Иисус Христос поискали Той да помоли Бог да изпрати трапеза, отрупана с ястия, да ги нахрани и да празнуват това знамение като специален ден и празник в бъдеще (Коран 5:112-115). Това чудо е извършено от Иисус в контекста на неверието на юдеите в Него като в Месия. Въпреки всички знаци, дадени му от Бога, Иисус Христос се натъква на съпротива от тяхна страна. Едни от юдеите повярвали и станали Негови ученици: „И как вдъхнових учениците: „Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Рекоха: „Ние повярвахме. И засвидетелствай, че сме отдадени (мюсюлмани)!” (Коран 5:111). В кораничната история учениците на Иисус все пак изпитвали съмнения в Него. Те поискали да стори чудо и Бог да им спусне богата трапеза като доказателство за Своята всесилност: 
„…О, Иса, сине на Мариам, твоят Господ може ли да ни спусне трапеза от небето?” Рече: „Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!” Рекоха: „Искаме да ядем от нея и да се успокоят сърцата ни, и да знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.” Рече Иса, синът на Мариам: „О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас – знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание” (Коран 5:112-114). Вседаряващият Бог отговаря на молитвата на Иисус Христос и спуска от небето богата трапеза като нов знак за Неговата всемилостивост.

Когато разглеждат чудото с трапезата, голям брой ислямски екзегети се опират на ислямското предание. Това e и причината да съществуват голям брой различни интерпретации, главно около подробности, за които Коранът не споменава нищо. В хадис, предаден от известния тълкувател на Корана Абдулла ибн Абу Катада, който е син на сподвижник на Пророка, се цитира Мохамед, който казал: „Трапезата е била спусната, отрупана с хляб и месо. Учениците поискали от Иса храна, която да ядат и която да не свършва. Той им казал: „Ще сторя това за вас и храната ще я има, ако не я криете и не мамите. Ако сторите това ще бъдете наказани.” Но още преди денят да отмине, те мамели и криели храна, трапезата се вдигнала и били превърнати в маймуни и свине”. В друг хадис, предаден от Ибн Аббас, сподвижник и братовчед на Пророка, се казва: „Иса каза на синовете на Исраил „Говейте трийсет дни, след това поискайте от Аллаха каквото пожелаете и Той ще ви го даде”. Те говяха трийсет дни и когато приключиха, казаха: „О, Иса, говяхме и сме гладни. Поискай от Бога да ни спусне от небето трапеза с храна”. Тогава Иса облече груба вълнена дреха, посипана с пепел, и призова Аллах, и се спуснаха ангели с трапеза, на която имаше седем хляба и седем големи риби. Тя бе положена помежду им и имаше достатъчно за всеки”.

Някои мюсюлмани вярват, че истинска трапеза се е спуснала от небето и е останала при Иисус Христос и Неговите ученици в продължение на три дни, след което се въздигнала обратно на небето. Според друга версия не се е спуснала трапеза от небето, а самият Иисус Христос е умножил хлябовете. Табари и други екзегети споменават нахранването на петхилядното множество от Иисус Христос (Мат. 14:21). Една част от мистиците, последователи на суфизма, смятат, че трапезата символизира истините на мистичното знание, подхранването на духа.

От кораничното повествование не е ясно дали става дума за Тайната вечеря или за нахранването на петте хиляди души (Марк 6:34-44; 14:12). Едни екзегети са на мнение, че чудото с трапезата в сура 5 има явен паралел с евангелското чудо с умножаването на храната и насищането на няколкото хиляди, дошли да чуят проповедта на Христос (Мат. 14:15-21, 15:32-37, Марк 6:35-43, Лука 9:12-17, Йоан 6:5-13). Други мюсюлмански тълкуватели свързват чудото с трапезата с Господнята молитва „насъщния ни хляб дай ни днес…” (Мат. 6:11), опирайки се на думите: „Тя ще е за нас празник” (Коран 5:114). На арабски е използвана думата ид, с която се описват ислямските празници – например ид ал-адха – празник на жертвоприношението, или както популярно е известен – курбан байрам. Така че, както отбелязва Дж. Париндър, този момент прилича на православната Евхаристия, или Господнята трапеза, която християните празнуват като свое главно тайнство – едно от седемте тайнства на Православната църква. Затова и някои ислямски автори казват, че трапезата с храна се спуснала в неделя. Основното в този разказ е, че той се вписва в една от главните коранични концепции за божествено „знамение”.

Трети, но много по-малко на брой екзегети свързват спускането на трапезата със съня на свети ап. Петър, описан в Деяния на светите апостоли:  „И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, и – вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!” (Деян. 10:10-13).

Както Коранът, така и Библията дават множество примери за връзката Бог – човек – предписания за хранене. В Стария Завет в особено голяма степен взаимоотношенията между Бога и „Неговия народ” са опосредствани от трапезата и отношението към нея. От първата библейска книга Битие до последната – Апокалипсис, отношението към храната е в процес на постоянно развитие. Всеки нов завет, който Бог сключва с хората, е пречупен и през правилата за хранене. Но докато в Стария Завет храната е заредена със страха от проклятието заради първородния грях, който е свързан с нарушаване на Божията заповед – в случая на една хранителна забрана: да не се яде от дървото на познанието, то в Корана и в Новия Завет отношението към храната е друго. Храната е освободена от повечето старозаветни забрани, като са останали само минимален брой запрещения. Например християнството и ислямът забраняват консумирането на идоложертвено и кръв, а Коранът – и на свинско. Иисус Христос засипва пропастта, която юдейският хранителен закон изкопал между евреи и езичници, като казва: „не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека” (Мат. 15:11). При християнството, изтъква Я. Бориславов, разделението „чисто” – „нечисто” преминава в духовна плоскост, при което храната се запазва само като метафора. Коранът също потвърждава новозаветното облекчаване на юдейските предписания с думите: „Аллах иска да ви облекчи. Човекът бе сътворен слаб” (Коран 4:28).

Същевременно както в Корана, така и в евангелията, става въпрос за изпитание: „Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това (когато им говори за „хлябът, слязъл от небето” (б. м. Р. П.), рече им: това ли ви съблазнява?” (Йоан 6:61). Подобена е интерпретацията и в Корана: „Рече Аллах: „Аз ще ви я спусна (трапезата), ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите” (Коран 5:115).

Власт да сътворява (птици)

Коранът говори и за чудо, което никой друг освен Иисус Христос не е вършил: „Когато Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух … И ето, сътворяваш от глина образ на птица  с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица  с Моето позволение … И рекоха неверниците измежду тях: „Това е само явна магия” (Коран 5:110). Това чудо има паралел само със сътворяването на Адам от Бога.

Освен в пета глава, чудото с вдъхването на живот на птички, направени от глина, се споменава още и в трета глава на Корана: „Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах” (Коран 3:49).

В своето тълкуване на този стих философът мистик Ибн Араби (1165-1240 г. сл. Хр.), живял в Андалусия и в Дамаск, казва, че „Аллах е дарил Иса с Духа и още Му дал власт да вдъхва живот в каквото направи от глина. На никой друг, освен на Иса, Аллах не е дал такава власт да вдъхва живот.”

Традиционните ислямски тълкуватели на Корана приемат чудото със сътворяването на птици като факт. Но някои съвременни ислямски коментатори се опитват да намалят – доколкото е възможно, значението на чудесата в Корана. М. Али казва, че историята е напълно разбираема, ако се приеме за притча, но напълно неразбираема като факт от живота на Иисус. „Честта на Пророка стои високо над такива действия като правенето на птички играчки от глина.” Според Али тази притча означава, че като вдъхнал дух на смъртните, Иисус Христос ги направил „да се възвисят над тези, които стоят ниско на земята”.

Този разказ не се среща в каноническите евангелия, но присъства в много от апокрифите. Детство Иисусово, приписвано на свети ап. Тома, разказва за чудесата, извършени от детето Иисус. По характер този апокриф е най-отдалечен от каноничните евангелия. Манускриптът е съставен през VI в. и е запазен на сирийски език. В глава втора се разказва следното: „Детето Иисус, когато беше на пет години, си играеше при брода на една рекичка и, като направи мека глина, Той оформи от нея дванадесет врабчета. Денят беше съботата, когато стана това. Иисус плесна с ръце и като каза на врабчетата, им рече: Махайте се! и те литнаха и зачуруликаха” (2:1-5).

Често се прави разлика между чудесата лечения и природни чудеса. Последните са например разказите в Евангелието, където Иисус Христос укротява бурята, върви по водите и превръща водата във вино. Коранът описва чудесата лечения, но природните чудеса са малко на брой. Оживотворяването на птиците от глина, които се превръщат в истински, след като Иисус Христос дъхне в тях, принадлежи към категорията на природните чудеса.

Съживяване на мъртвите

Способността да върши чудеса е дадена не само на детето Иисус Христос, когато Той говори от люлката и вдъхва живот на птички от глина (Коран  3:46, 19:29, 3:49). Иисус Христос върши чудеса и като възрастен. Едно от тези чудеса е способността да съживява мъртви – способност, която се споменава, без да се изброяват подробности. За първи път четем за това чудо още при Благовещението, когато Архангел Гавриил казва от името на Иисус Христос: „…и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах” (Коран 3:49).

Чудната сила на Иисус Христос да съживява мъртви се споменава още веднъж в сура Трапезата: „И ето, извеждаш мъртвите  с Моето позволение” (Коран 5:110). Тук отново се подчертава, че Иисус върши всичко това по волята и с поддръжката на Аллаха в подкрепа на пророческата Си мисия. Това чудо, подобно на вдъхването на живот в птички, направени от глина, е толкова велико, че би трябвало да накара юдеите да повярват в пророческата роля на Иисус Христос.

Показателно е, че оживяването на глинени птици се поставя редом със съживяването на мъртви и изцеляването на болни хора. Това е естествено, тъй като смисълът на чудесата тук се заключава не в облекчаването на човешките страдания, а в доказателството за истинността на пророческата мисия.

Спирайки се на израза „и ще съживявам мъртви”, тълкувателят на Корана Уахб ибн Мунаббих (654–728 г. сл. Хр.), принадлежащ към първото поколение мюсюлмани след смъртта на Пророка, разказва как когато „Иса играел с няколко момчета, едно от тях скочило върху друго едно, започнало да го рита и го убило. След това го хвърлило кървящо в ръцете на Иса. Хората научили за това и обвинили Иса. После го заловили, завели го при съдия и казали: „Това момче уби друго момче”. Съдията го разпитал, а Иса отговорил: „Не познавам тогова, който го е убил, нито съм един от приятелите му”. Тогава те поискали да бият Иса и той им казал: „Донесете момчето при мен”. А те го попитали: „Защо?” Отговорил: „Ще го попитам кой го е убил”. Попитали: „Как той ще говори на теб, когато е мъртъв?” Тогава го завели при мъртвото момче. Иса започнал да се моли за него и Аллах го върнал към живот”.

В друг хадис, предаден от Ибн ал-Калби (поч. 819 г. сл. Хр.), се разказва как „Иисус съживявал мъртви с възгласа: „О, Ти, Който си жив, о, Ти, Всевечния”. Той възкресил Своя приятел Лазар и повикал от гроба Сим, сина на Ной. Той минал покрай мъртвия син на една старица и се помолил на Аллах за него, умрелият излязъл от гроба си, върнал се при своето семейство и продължил нормално да живее”.

М. Али интерпретира кораничните текстове, описващи съживяването на мъртви, като казва, че „Иисус е събудил за живот тези, които са били духовно мъртви”.

В Новия Завет има няколко разказа за съживяването на мъртви от Иисус Христос. Това са дъщерята на Иаир (Мат. 9:25, Марк 5:41, Лука 8:54), синът на вдовицата от Наин (Лука 7:14) и Лазар (Йоан 11:43). Евангелист Йоан цитира думите на Иисус Христос преди възкресението на Лазар, с които Той обяснява значението на тези съживявания на мъртъвци: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее” (Йоан 11:25). Подобно твърдение се среща и в Корана: „Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи” (Коран 3:49). Но най-голямото чудо в евангелията е собственото възкресение от мъртвите на Иисус Христос.

Лекуване на слепи и прокажени

Както се спомена, в исляма чудото е преди всичко знамение. Коранът описва как Иисус Христос лекувал слепи и прокажени, като цитира Неговите думи: „И ще изцерявам слепи и прокажени, … с позволението на Аллах” (Коран 3:49). Думата „слепи” в този цитат означава сляпо родени. Известно е също, че в древността проказата е била опасна болест и никой не е имал силата и способността да накара слепите да прогледнат или да излекува прокажените.

За тези чудотворни изцеления Коранът съобщава още веднъж в пета глава: „И изцеряваш слепия и прокажения  с Моето позволение. И ето, извеждаш мъртвите  с Моето позволение. И как възпрях от теб синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И рекоха неверниците измежду тях: „Това е само явна магия” (Коран 5:110).

Традиционните ислямски коментатори приемат без трудност тези разкази в Корана. Байдауи пише, че хиляди се събирали около Иисус Христос. Онези, които били способни да го направят, идвали при Него, докато Иисус Христос отивал при онези, които не били способни да дойдат при Него. Байдауи пише, че Иисус Христос е лекувал само с молитва.

Позовавайки се на Ибн Исхак, един от първите ислямски биографи, на Абу Хафс, Ибн Омар и Икрима, средновековният мюсюлмански богослов ал-Мутанна споменава, че Аллах наредил на „Иса да повтори този стих пред юдеите, за да им докаже, че е пророк, защото слепотата и проказата са нелечими”. Юдеите по времето на Иисус Христос имали големи знания в областта на медицината и се гордеели със своите постижения. Те знаели какво е в границите на човешките възможности  и затова Аллах подкрепил Иса да извърши тези чудеса и да ги убеди в своята пророческа роля.

Уахб Ибн-Мунаббих е оставил друг хадис, в който се казва: „Голям брой болни, може би петдесет хиляди, веднъж се насъбраха около него. Тези, които можеха, се докосваха до него, но за тези, които не можеха, Иисус обикаляше сред тях и ги изцеляваше с молитва”.

Някои рационалисти – съвременни коментатори на Корана се опитват да намерят естествени обяснения за чудесата лечения, а също и за другите свръхестествени деяния на Иисус Христос. Например М. Али пише, че „чудесата, описващи как Иисус Христос лекува болни, имат рационално обяснение. Всички разкази за лекуване на болни произлизат от духовното им изцеляване”.

В Новия Завет също се споменава за голям брой изцеления на слепи (Мат. 9:27, Мат. 20:30, Марк 10:49, Лука 18:35 и Йоан 9:1) и прокажени (Мат. 8:2, Марк 1:40, Лука 5:12, Лука 17:11).

Знание за скритото и неведомото

И накрая според Корана на Иисус Христос е дадена способността да знае с какво се хранят хората по домовете си и с какво се запасяват. Виждането на скрити неща, според тълкувателите на Корана, е още едно чудо. Иисус Христос казва: „…И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си” (Коран 3:49). Екзегетите са единодушни, че знание за неведомото без помощта на предварителни или чужди знания не е възможно без Божие вдъхновение.

Свещената книга на мюсюлманите не съобщава за неуспешни опити на Иисус Христос да извърши чудеса, но Библията не ги премълчава. Свети ап. Марк описва как веднъж Иисус Христос не успял да изцели слепец и е трябвало да се опита втори път (Марк 8:22-26). Възможно е (понеже Иисус е изцелявал според вярата на изцеляваните) вярата на този сляп да не е била достатъчна. При друг случай „…не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им” (Марк 6:5). Следващият стих пояснява и причината за този неуспех – как у болните е липсвала вяра: „И се чудеше на неверието им” (Марк 6:6).

Коранът многократно изтъква, че не по своя воля Иисус Христос извършва чудеса. Те се извършват само по Божията воля – факт, потвърден ясно и от Новия Завет: „Мъже израилтяни! Изслушайте тия думи: Иисуса Назорея, Мъж, засвидетелствуван пред вас от Бога със сили, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете” (Деян. 2:22).

Иисус Христос в Корана, ИК Омофор, 2008

Поръчай книгата >>>

Коментари

коментара