Какво означава „досада“ на църковнославянски?
„Каква досада!“ – възкликва небезисвестната героиня на Астрид Линдгрен.
„Досада“ в съвременния език означава чувство на неудовлетворение, яд, раздразнение, отегчение, негодувание.
В църковнославянския език също можем да открием тази дума, но значението ѝ е съвсем различно. Досада означава позор, безчестие.
Ето пример: „доса́дꙋ по лани́тома оу҆даре́нїй терпѧ̀“ – тоест, да изтърпиш позора на шамарите. Тук срещаме и думата “ лани́та“, което означава „буза“.
Да досаждаш на църковнославянски означава да обиждаш. Вижте колко е страшно: „со́лнце поме́рче, не терпѧ́ зрѣ́ти бг҃а досажда́ема“. Тоест, „слънцето помръкна, нямаше сили да гледа Бога оскърбен“.
Ето още един пример от Книга Премъдрост Соломонова: „Досажде́нїемъ и҆ мꙋ́кою и҆стѧ́жимъ є҆го̀“. Тоест, „да го изпитаме с обиди и мъки, за да узнаем смирението му и да видим кротостта му“ (Прем. 2:19).
Източник: foma.ru
