Кой е изпратил Кирил и Методий в Централна Европа?
Кой е изпратил Кирил и Методий в Централна Европа, императорът или патриархът?
Отговорът на този въпрос има огромно значение за правилната оценка на: а) отношенията на двамата братя с Фотий; б) отношенията им с Рим и в) целите на мисията.
Според най-ранните извори и по-конкретно старославянските жития на Кирил и Методий, мисията започнала по следния начин. Князът на Моравия, Ростислав, изпраща специални пратеници до император Михаил III, за да го помоли: „…Господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото винаги от вас изхожда добрият закон по всички страни”.1
След това императорът свикал заседание на Сената, поканил двамата братя да присъстват на него и им възложил изпълнението на мисията. Следователно, инициатор за нея бил императорът. Би било твърде погрешно обаче да заключим от това, че целта на мисията, в условията на Византия, била чисто политическа. На първо място, именно императорът бил този, който трябвало да предприеме някакво действие, понеже Ростислав адресирал молбата си до него. При всички положения, разрешаването на такъв въпрос било единствено в неговите правомощия, доколкото негов дълг, като „апостол между царете”2, било да изпраща мисионери в чужбина, които да разпространяват християнската вяра. Още повече, че подобен род мисия би изисквала двустранни споразумения на държавно ниво и значителни финансови средства.
Въпреки това е твърде странно, че за участие на Църквата в това начинание не се споменава изобщо; и още по-странно е, ако човек се замисли над факта, че мисията е била изпълнена по времето, когато патриарх е бил Фотий. А ако Църквата не е участвала, то тогава Фотий Велики не е имал пръст в тази уникална инициатива, целяща да доведе славяните в общността на цивилизованите християни.
Правени са различни опити да се обясни липсата на каквито и да било податки за участие на Църквата. Първото обяснение, предложено от някои западни историци е, че като цяло Източната Църква, и по-конкретно Константинополската патриаршия, не се интересували особено от мисионерска дейност – поне след 400 г. сл. Хр. Това очевидно не е съвсем така, понеже между 400 и 640 г., благодарение на мисионерската активност на Източната Църква, християнската вяра се разпространила до много страни и народи, от Нубия в Африка, през Южна Арабия, чак до Индия, Китай и Грузия. Голям брой германски племена в Европа приели християнството от Константинопол. На едно място, във Венеция, опонентите на Кирил отказвали да подкрепят използването на друг език в богослужението, освен трите свещени езика, на които бил надписан Христовият Кръст3. Той отхвърлил аргументите им и заявил, че всички народи на Изток – арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други, имат Евангелие и хвалят Бога на собствения си език4. Повечето от тях станали християни след 400 г. сл. Хр. В сравнение с тази дейност, Западната Църква няма с какво особено да се похвали, освен с обръщането във вярата на Германия и Британия.
Второто обяснение за привидното неучастие на Фотий в мисията е, че Кирил и Методий били смятани за негови противници и поддръжници на Игнатий и, следователно, на папа Николай. Според някои учени, след схизмата от 858 г. манастирът Полихрон, където Методий бил игумен, вероятно по-скоро подкрепял Игнатий, отколкото Фотий, което давало основание за подобно твърдение. Друг аргумент в подкрепа на това мнение е, че след завръщането им от Моравия, двамата братя били радушно посрещнати в Рим. Твърди се, че игуменът на константинополски манастир, приятелски настроен към Игнатий, не би могъл да бъде поддръжник на Фотий и че двамата мъже, които били посрещнати топло в Рим, трябва да са били негови противници.
В отговор на такова тълкувание трябва да посочим, че смяната на патриарха от Михаил III и неговия първи министър, Варда, имало дълбоки корени. Те сменили пламенния, но суров Игнатий с Фотий – един много способен човек на знанието, който трябвало да подпомогне и отчасти да начертае програмата за преустройство на държавата. Как тогава биха могли да изпратят в Централна Европа двама души, враждебно настроени срещу църковната политика на Фотий и, следователно, срещу самата Църква? Ясно е, че Фотий, човекът, когото Михаил бил избрал за свой съветник по всички духовни и църковни въпроси, комуто възложил важни задачи, когото убедил да приеме патриаршеското място, със сигурност бил не само първият поканен да присъства на заседанието на Сената, не само одобрил хората, които трябвало да бъдат изпратени в Европа, но всъщност и сам ги избрал, както е правил и при предишни мисии. Очевидно, освен че далеч не са му били врагове, те явно са били негови приятели. Още повече, че за Кирил се знае, че бил ученик на Фотий5, а по-късно и негов колега в университета в Константинопол, където преподавал философия по време на управлението на императрица Теодора. Освен това, според римския автор Анастасий Библиотекар6, той бил близък приятел – “amicus fortissimos” – на Фотий.
След смъртта на своя покровител, първия министър Теоктист, Константин- Кирил изпаднал в немилост пред политическите власти и загубил преподавателското си място. По-късно той се помирил с императора и Варда, без съмнение с помощта на Фотий. Заедно с Фотий той пътувал до Арабския халифат през 856 г., а след това, по препоръка на последния, бил изпратен до Крим и Хазарския хаганат. При завръщането си от тази мисия през 861 г. „той се засели при църквата „Свети Апостоли””7, което означава, че е получил отново преподавателско място в патриаршеското училище, което функционирало в сградата на църквата. Би било странно Фотий да назначи свой личен враг в тази толкова важна институция.
Накрая, не бива да подминаваме без внимание прозвището на Константин-Кирил. През целия му живот той бил наричан „Философ”, а посмъртната му биография била озаглавена Житие на Константин Философ. Един „философ” не може да не е принадлежал на прогресивната партия на Фотий, вместо на зилотската фракция на Игнатий.
Нямаме ясни свидетелства за отношенията между Методий и Фотий, но все пак имаме сигурни индикации за тях. Фактът, че бил назначен за игумен на манастира Полихрон не означава, че бил приятелски настроен към сваления патриарх Игнатий. Всъщност, имайки предвид факта, че назначението му е станало по времето, когато патриарх е бил Фотий и явно е било одобрено от него, изглежда по-вероятно да е направено, за да усмири монасите, поддръжници на Фотий и да повлияе на възгледите им. Назначението идва точно след завръщането на двамата братя от Хазарския хаганат и Крим, след като Фотий вече бил предложил на Методий епископска катедра, която той отказва. От казаното до тук става ясно, че Фотий не би могъл да бъде незаинтересован от дебатите за мисията в Централна Европа. В такъв случай, въпросът би трябвало да бъде формулиран по друг начин: защо източниците не споменават изрично неговото участие?
Мълчанието им по този въпрос несъмнено е свързано с някои обстоятелства около написването на техните жития.
Житие на Константин Философ било написано в Рим, малко след смъртта му през 869 г., от негов и на Методий спътник, като целта му била да представи ясни доказателства, че папа Адриан II одобрил използването на славянския език в богослужението и така да предотврати обвиненията срещу Методий по този въпрос. Житие на Методий било написано в Моравия през 885 г. с цел да бъде убеден владетеля, княз Святополк, който бил едновременно латинофил и германофил, че мисията била дело на византийския император, и че, следователно, тези, които били срещу нея, се противопоставяли на плановете на императора. В Житие на Константин би било невъзможно да се отдаде голямо значение на ролята на Фотий. Едно споменаване на неговото участие в събитията би попречило на същинската цел на този труд, тъй като Фотий бил мразен в Рим и изобщо на Запад, а по онова време бил лишен от власт на Изток. Такова споменаване не било възможно и в Житие на Методий, понеже то би омаловажило ролята на императора, която била от ключово значение за делото. Освен това, би могло да бъде и опасно, понеже, макар че Фотий по това време отново да бил поставен на патриаршеския трон и да изгладил разногласията си с Рим, той все още не бил направил същото с германците, които продължавали да поддържат Filioque. Затова, би било твърде неразумно Фотий да бъде представен като човекът, стоящ зад мисията на двамата братя. По същата причина не се и споменава за ролята на Фотий в пратеничеството на Константин-Кирил в Халифата8, въпреки че те най-вероятно били заедно, като единият отговарял за религиозните, а другият – за светските дела. Също в този контекст, подобно споменаване би изглеждало дразнещо в очите на Запада.
Следователно, няма причина да се отрече, че Фотий, като представител на висшата църковна власт във Византия, имал важно участие в мисията на Кирил и Методий. Всъщност, не ни остава нищо друго, освен да приемем това.
Но въпреки това възниква въпросът: защо през 867 г. братята не занимали за Константинопол, за да дадат отчет за работата си, а вместо това отишли в Рим? Отговорът е необичаен, но недвусмислен: те не отишли в Рим по собствена инициатива, а били накарани да го направят. В Житие на Константин се казва: „След като прекара четиридесет месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици”9, докато в Житие на Методий четем: „И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици”.
„Те се върнаха”. Човек се връща към мястото, откъдето е тръгнал – в настоящия случай, Константинопол – и братята пътували за там, за да посветят учениците си в мястото, което било тяхната изходна точка – Константинопол. Но след като минали през Панония и останали за известно време при нейния владетел, Коцел, за да обучат и там ученици, те стигнали до Венеция. Вероятно, влошените отношения между Византия и България били причината да предпочетат да пътуват по море до Константинопол. Когато пристигнали във Венеция, обаче, латинските свещеници, духовници и монаси, както съобщава Житие на Константин10 ги посрещнали грубо („като врани на сокол”) заради употребата на славянски език от тяхна страна, издигайки триезичната ерес.
Това, което е важно е, че Житие на Константин продължава разказа с това, че: „Като узна за него, Римският папа изпрати да го посрещнат”11, което означава, че Кирил първоначално не е възнамерявал да ходи в Рим, а го направил заради папската покана. Когато обаче пристигнал в Рим, той бил приет не от Николай, а от неговия наследник, Адриан II, който бил благоразположен към него. Ако не е била тази покана, той щял да отиде в Константинопол. Всъщност, онова което двамата братя не успели да направят тогава, Методий го направил сам петнадесет години по-късно, когато Фотий бил отново патриарх.
Истината е, че ролята на Фотий не била напълно пренебрегната, но и не е спомената пряко. В Житие на Константин се казва, например, че Фотий бил учител на Кирил, израз, който бил счетен за безобиден: Константин „при Лъв и Фотий изучи диалектиката и всички философски учения”12. В Житие на Методий се споменава към края, че „същото стори и патриархът”13, а именно: приел Методий в Константинопол, одобрил учението му, поднесъл му богати дарове и го изпратил обратно в неговата архиепископия. Патриархът бил Фотий. По време на тази среща Фотий и архиепископът на Моравия не само обсъдили очи в очи всички въпроси, но научавайки за Filioque, първият също така бил подбуден да заеме позиция срещу това учение.
Намеквайки по този косвен начин, двамата житиеписци всъщност отдали дължимото на Фотий, от началото до края на мисията. Всичко това не оставя и капка съмнение, че Фотий не само просто участвал в организирането на мисията в Моравия и другите славянски страни, но в действителност изиграл и най-важната роля.
Ростислав отправил молба към Византия, вероятно окуражен за това от някои хора от Константинопол, които работили в Моравия известно време. Князът помолил за епископ и учител, който би могъл да научи народа му на истинската християнска вяра на техния език и да му занесе „добрия закон”. Императорът незабавно удовлетворил искането, като изпратил двама учители, единият от които щял да стане архиепископ на Моравия. А как би могъл да направи това, без да са били налице необходимите предпоставки?
Това, което в действителност било нужно, освен учител, познаващ езика, била азбука, приспособена към специфичните фонетични особености на славянския език, създаването на богословска и църковна терминология на славянски и превод на основните богослужебни и канонични книги. Това било трудна задача, що се отнася до неоформен език, на който дотогава не съществувала никаква писменост и в който липсвали думи и изрази за понятия, които просто не съществували за културно недоразвити хора.
Мисионерите занесли всичко това в Моравия; и, безспорно, това било резултат на дългогодишна подготовка. Тази подготовка могла да бъде извършена единствено под покровителството на Църквата и в някакъв своеобразен център за изучаване на славянския език, който вероятно се помещавал в школата при църквата „Свети Апостоли”. И движещата сила на всичко това бил Фотий, патриархът.
В заключение можем да кажем, че: а) двамата братя били изпратени в Европа както от патриарха, така и от императора, като Фотий осигурил необходимото от богословска и религиозна гледна точка, а Михаил III им предоставил политическо и материално покровителство; и б) целите на тяхната мисия били както религиозни, така и културни.
Бележки
1 Житие на Константин, § 14.
2 Отпустителен тропар на празника на св. Константин (21 май).
3 Вж. Лук. 23:38 – бел. прев.
4 Житие на Константин, § 16.
5 Житие на Константин, § 4.
6 Писмо до папа Адриан, Μοnumenta Germaniae Historica, Epist. VII, p. 407.
7 Житие на Константин, § 4.
8 Житие на Константин, § 6.
9 Житие на Константин, § 15.
10 Житие на Константин, § 16.
11 Житие на Константин, § 17.
12 Житие на Константин, § 4.
13 Житие на Методий, § 13.
Превод от английски: Алексей Стамболов
Следвайте ни
Пасха в Гана, алилуйя! –
http://www.youtube.com/watch?v=lGqUn5KQ9kE&feature=player_embedded
Серафим Соколов, История восточного и западного христианства (IV-XX века), безплатно – http://www.bitoman.ru/download/slow/60617/3cff3.html
Честит празник на всички! В учебника за 6 ти клас се изучава поставения проблем, а именно кой е изпратил Кирил и Методий да мисионерстват! Радвам се, че не се оказа, че е бил папа Николай!
Отче Павле, Христос Воскресе. Миналата година на тържествата в Москва, по случай празника на св.св. Кирил и Методий, Вселенския патриарх направо заяви пред руснаците, че славянската азбука е сътворена от бБългарския епископ Константин Преславски. Това твърдение беше шок за руснаците, но интересно защо и в БПЦ никой нищо не каза, а си мълчат всички. Не те провокирам, но ти даваш близки и разбрани отговори, и затова те моля да дадеш някакво сведения по този въпрос. Христос Воскресе.
[quote name=“Georgi Traikov“]Отче Павле, Христос Воскресе. Миналата година на тържествата в Москва, по случай празника на св.св. Кирил и Методий, ВселенскияТ патриарх направо заяви пред руснаците, че славянската азбука е сътворена от българския епископ Константин Преславски.[/quote]
Странна е категоричността на цариградския (не вселенски) патриарх, защото никой не е сигурен кой всъщност е изменил отчасти гръцката азбука, за да създаде кирилицата. Мнението на българската наука клони към авторство на св. Климент Охридски.
Титлата е Негово Всесветейшество Архиепископ на Константинопол и Патриарх Вселенски – няма цариградски патриарх. Ако сте каноничен свещеник би трябвало да се съобразявате с това.