Кой е най-големият композитор на църковна музика в Цариград през 18 век?
Ивайло Борисов
През 18 в., времето, когато на Запад господства разумът (периода на т.нар. Просвещение), творят и виенските класици – Хайдн, Моцарт и Бетовен. През същия период в падналия под османска власт три века по-рано Цариград църковно-музикалният живот е съсредоточен около Константинополската Патриаршия и нейните прославени певци. Между пост-византийските църковни музиканти на 18 в. изпъква името на Петър Пелопонески. Той е бил певец в Патриаршеския храм на Великата Христова Църква (Константинополска патриаршия).
Петър Пелопонески е роден около 1730 г. в град Триполи, център на Пелопонес. Ученик на протопсалта (ръководител на десния клирос – певница) на Патриаршията Йоан Трапезунтски1, Петър станал лампадарий (ръководител на лявата певница) в Патриаршеския храм от 1766 до 1777 г. Затова на много места е упоменат като Петър Лампадарий.
Значим негов принос е опростяването на невмената нотация2 – съчиненията му по музика са етап на преход от старото към новото невмено3 нотописане, появило се през 1814 г. – Новия Метод на аналитична нотация.
Петър Пелопонески можел да записва всички мелодии, които възниквали във въображението му от външни или вътрешни подбуди. За него се говорело, че може да различава мелодия, получена от напора на вятъра върху стъклата на прозорците4.
Петър е имал феноменална музикална памет – можел да записва точно музикални произведения от едно прослушване (по което между другото си приличал с живеещия по същото време музикален гений Моцарт). Османците изпълнявали нови мелодии, написани от тях, а Петър Пелопонески ги записвал, пеел и свирил с тамбура. Узнал за този факт, султанът оказал благоразположение към Петър, който имал възможност свободно да влиза в двореца5.
Петър бил преподавател в Патриаршеската музикална школа (Втората школа) в Контантинопол до 1776 г., а много от учениците му са известни творци и изпълнители на църковна музика, като Петър Византиец, Георги Критски и др. Петър Пелопонески преподавал пеене и на арменските певци6. Общувал е и с османски музиканти, някои от които са били и негови ученици; дори сам е създал светски музикални произведения7 върху основата на т.нар. маками (араб. положение, място) – ладово-мелодически модели в арабската, турската и персийската музика, възникнали върху основата на народни мелодии, неотговарящи на европейския темпериран строй8.
Петър Пелопонески починал през 1777/78 г., вероятно при тежки условия на чума.
Разказва се история, че когато Петър починал, на опелото му в Патриаршеската църква дошли дервиши, които попитали патриарх Софроний ІІ дали може да изпълнят песните си над покойника. Той им казал, че съчувства на тъгата им, но за да не се огорчи властта, да дойдат до гроба и там да изпълнят дълга си към него. Дервишите послушали Патриарха и изпратили със сълзи покойния Петър до гроба, където пели. Единият от тях слязъл в гроба, взел флейтата си и казал на турски: „О, блажени учителю, приеми от нас, твоите сиротни ученици, този последен дар, с който да пееш в рая с ангелите.” След като казал това, поставил флейтата в ръцете на покойника и излязъл със сълзи. След това християните погребали Петър по обичая.9 От този случай е видно, че макар и принадлежащи към друга вяра, дервишите са изпитвали дълбок респект към своя учител и колега музикант, с когото са намерили общ език – езика на музиката.
Петър Лампадарий е създател на множество пространни (пападически) песнопения. На него се приписва „нов начин” за съставяне на възкресник – пространен и кратък, първото обособяване на книгата славик, той е създател и на катавасийник. Приписва му се и екзегезиса на големите аниксантари, алилуите на Теодул монах и др. Съществува негов екзегезис на Мега исон10 на св. Йоан Кукузел.
Музикалните произведения на Петър Лампадарий (херувимски, причастни, полиелеи, славословия и др.) имат висока художествена стойност. Много от тях са публикувани в певческия сборник на Манасий Поптеодоров11 от 1905 г. „Псалтикийна литургия” (чието оригинално и фототипно издание ползваме и до днес): седмични херувимски песни на гласовете: първи, четвърти, пети, седми и осми (под редакция на рилските монаси – музикални дейци от Възраждането12), седмичните причастни от понеделник до петък вкл., празнични причастни за Цветница, Преполовение, Възнесение Христово и др. В съдържанието на сборника „Псалтикийна утрена“ (1914 г.) на споменатия Манасий Поптеодоров има една много въздействаща композиция на Петър Лампадарий – неговите възкресни тропари („евлогитарии” – благословени) за Велика събота.
С името на Петър Пелопонески се свързва и характерния за Цариградската църква патриаршески стил на пеене, който според протопрезвитер Георги Цецис се отличава с прост и скромен начин на пеене13.
Макар че са изминали повече от 240 години от смъртта на този класик на църковната музика, неговото творчество се пази и изпълнява като еталон за образцово едногласно църковно-певческо изкуство. Предлагам да се насладим на певческата композиция „Благословен еси, Господи” (споменатите по-горе „евлогитарии”) в изпълнение на сладкогласния ни църковен певец Димитър Арнаудов.
Бележки:
1 Йоан Трапезунтски бил ученик на Панайот Халачоглу. От 1727 до 1748 година е лампадарий на Вселенската патриаршия, а от 11.04.1748 г. до 1765 г. е протопсалт на същата.
2 Във византийските невмени нотации могат да бъдат разграничени следните четири стадии: палеовизантийски нотации (Х-ХІІ в.), средновизантийска нотация (от около 1150 до 1400 г.), късно- и поствизантийска нотация (от около 1400 до около 1818 г.) и Хрисантова нотация (от 1818 г. до днес). срв. Флорос, К. Въведение в невмознанието. Средновековни нотни системи (с допълнителен раздел за православната музика и невмените нотации в България от Елена Тончева). С., 2006, с. 44.
3 Невма (гр. Neuma – кимване, мах, жест). Под невми обикновено се разбират специалните графически нотни знаци, с които си служи едногласната музика от Средновековието до днес.
4 Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Кирков, Д., А. Атанасов. София, 2007, с.150.
5 Пак там.
6 Срв. Богоев, М. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд., С.,1992, с. 93-94.
8 Равномерно темперираният строй е музикална система, при която интервалът 1 чиста октава е разделен на 12 еднакви полутона. Този строй е характерен за почти цялата европейска професионална музика от 18 в. до днес.
9 Πέτρος ὁ Λαμπαδάριος – http://www.ec-patr.net/gr/history/petros-lambadarios.htm
10 Хирономическото певческо упражнение (творба известна и като Голям исон на пападическото пеене) на св. Йоан Кукузел е било създадено с обучителна цел – въвеждало е псалтите в невменото късновизантийско писмо и присъщата му мелодическа линия. Вж. Тончева, Е. Хирономическото певческо упражнение на Йоан Кукузел – В: Йоан Кукузел –живот, творчество, епоха – Музикални хоризонти , бр. 18-19, 1981.
11https://www.pravoslavie.bg/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/80-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F/
12 Петър Лампадарий е бил един от най-превежданите автори от рилските монаси.
13 Вж. Антонов, Н. Интерпретация и стил в източноцърковното пеене. – Електронна публикация в: https://dveri.bg/udph8. Публикувана на 23 януари 2019.
