Националната библиотека представя ръкописи от дарението на Софийския митрополит Мелетий през 1883 г.
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представя ръкописи от дарението на Софийския митрополит Мелетий през 1883 г., с което е поставена основата на ръкописната ѝ сбирка. Ръкописите са в поредицата „Книжовен калейдоскоп“. Тя е разположена в зала „История на книгата“. Всеки месец в специална витрина с микроклимат се излагат документи или композиции от архивни материали, разкриващи богатото разнообразие от теми, текстове и изображения на различните носители на информация, съхранявани в библиотечните колекции.
Митрополит Мелетий Софийски (1832–1891), с богат на противоречия духовен, обществен и политически живот, е споменаван многократно като един от учредителите и дарителите на Народната библиотека. Оказва се, че неговото дарение, дало началото на ръкописната сбирка на Националната библиотека, е обвито в мистериозен облак. В писмо от 28 март 1883 г. Мелетий подканва старшия помощник В. Манчев да изпрати някого „с един чувал“, за да прибере от Митрополията подготвените за подарък ръкописни книги. Във второ писмо от 31 март се извинява, че не е било възможно да се предадат книгите, които събирал с „голямо тщение“ от различни части на Софийската епархия и приканва сега да бъдат взети от него. През 1910 г. в увода към първия том на своя опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека Беньо Цонев посочва, че не е открил никакви документи за дарението. През 1930 г. обаче директорът на Библиотеката Велико Йорданов публикува в „История на Народната библиотека в София“ списъка на дарените от Мелетий 48 ръкописа и старопечатни книги, без да цитира източника на сведението.
По неговия списък със сигурност могат да се идентифицират осем ръкописа:
- Слова на Ефрем Сирин, писач монах Рафаил, 1592 г. – НБКМ 299 (2);
- Октоих от ХV в., бил в Желявския манастир – НБКМ 178 (5);
- Куриловското евангелие от ХVI в. – НБКМ 51 (7);
- Евангелие от края на ХVI или началото на XVII в., с приписка за с. Мрамор – НБКМ 59 (8);
- Миней за юли-август от втората половина на XVI в. – НБКМ 155 (9);
- Осмогласник (октоих) от XVI в., с приписка на Никола от Новачане (Новачене) – НБКМ 196 (10);
- Служебник и други книги, с приписка от 1738 г., от поп Вуче от Вакарел, XV–XVI в. – НБКМ 260 (31);
- Апокалипсис, тълковен, XVI в. – НБКМ 101 (39).
Доколкото се опираме на посоченото сведение, още няколко ръкописа с много голяма вероятност представляват част от същото дарение. Сигнатурите в скоби съответстват на първоначалния библиотечен каталог и сочат първите постъпили книги – тук виждаме засвидетелствани номерата от 1 до 39. Тази зависимост допълнително помогна за издирването на ръкописите, които допускаме, че са били дарени от Мелетий Софийски.
Миней за юли и август, ХVI в. НБКМ 155 (9)
Ръкописът е бил купен от Вълко Богданов от с. Столник „в църквата Успение на св. Богородица в манастира Яковщица“ (Елешнишкия манастир), както сочи приписка от 1730 г. Според още една приписка, през 1751 г. минеят е бил подарен от кир Златан на църквата „Св. Крал“ (днешната „Св. Неделя“) в София.
Има предположения, че ръкописът е дело на Байчо Граматик.
Четириевангелие, XVI в. (Куриловско евангелие) НБКМ 51 (7)
Името на ръкописа идва от Куриловския манастир до София, откъдето той е бил взет. Пред всяко от четирите евангелия в ръкописа има майсторски изработени, богато украсени, включително и със злато, орнаментални заставки. Инициалите и заглавията също са писани с разноцветни мастила.
Четириевангелие, XVI в. НБКМ 65 (11)
Вероятно това е ръкописът, отбелязан под № 11 в списъка на Мелетиевите ръкописи, публикуван от Велико Йорданов: „Евангелие, с изображения на евангелистите“. Изображенията в акварелна техника заемат цяла страница пред всяко евангелие, което започва с орнаментална заставка. Украсата не се отличава с високи художествени качества, но личи стремежът да се наподоби представителен образец.
Четириевангелие, края на XVI или началото на XVII в. НБКМ 59 (8)
Евангелието има приписка с името на с. Мрамор (Софийско), по която се идентифицира с ръкописа под № 8 в списъка на Велико Йорданов. Първоначално е било датирано от XV в. Две от заставките – една тератологична и една плетенична, го включват в група сложно преплетени помежду си ръкописи, обединени от именно тези заставки, възхождащи към общ модел.
Експозицията може да бъде разгледана в зала „История на книгата“ в Националната библиотека до края на месец януари 2022 г.
Източник: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
