Някои спорни факти около предателството на Васил Левски
.jpg)
Преди да пристъпя към разглеждането на основната тема, бих искал да споделя своите спомени, свързани с моя духовен наставник – покойния свещеноиконом Стоян Величков. При една наша беседа той сподели с мен, че по време на своето служение като свещеник многократно е бил подиграван от младежи: “Като минавах покрай техникума, случваше се някой от двора да се провикне: “Кой предаде Левски?”, а друг да му отговори: “Попа!” Християнската общност във Велико Търново познаваше отец Стоян като доблестен и мъдър свещенослужител. Дори след 80-годишната си възраст той продължаваше да служи всеотдайно на ближните си. Сигурен съм, че подигравки като горните дълбоко са го наранявали, при това незаслужено. Всъщност това не е единственият подобен случай.
Последните дни на Левски и неговата смърт оставят някои неизяснени въпроси, които дълго време предизвикват противоречия. Едното от тях е предателството срещу Апостола, спомогнало за неговото залавяне и осъждане. Десетилетия наред за негов предател бе смятан свещеникът от Ловеч Кръстьо Никифоров. Дълго време никой не се опита да оспори тази хипотеза. Не е трудно да се досетим защо. По този начин властващите атеисти имаха един аргумент в повече, който да спомогне за оплюването на Българската православна църква. Може би тук трябва да отбележим, че няма по-страшен бич за една държава от националното невежество. Днес, макар че историческите факти опровергаха тази версия, една немалка част от българския народ продължава да приписва предателството на поп Кръстьо.
Целият текст в Литернет
вярно е г-н Диковски,нали виждате,че и в последните дни клюката,интригата клеветата,които днес и сега могат да се проверят,продължават да се използват дори и по националнта телевизия,за да бъде унизена църквата.Кой ти гледа какво е направила добро,важното е сега и днес,заради апетити и то материални да се унижи,нищо,че тя е нашата църква.Намериха се люде и то ГОЛЕМИ БЪЛГАРИ,които се помъчиха да докажат невинноста на поп Кръстю,но и те бяха оплюти и унизени.За съжаление,така е било и е така у нас.Мисля си и друго,защо днес,когато са едни от най-богатите в материален план времена на човечеството толкова малко средства се даряват за духовното,говоря за дарение от богатите,бедните винаги са дарявали и даряват.А Апостола за нас всички,без разлика биде предаден и обесен.Поклон!
Левски не е бил предаван от никой! Ако бе предаден, щяха ли да го водят до Севлиево и Търново? И ако знаеха, че e Левски, щяха ли да го водят само три заптиета (турци). Първо, когато заптиетата са срещнали Левски заедно с придружаващият го над Ловеч,- местността „Стратеш“, го попитали „къде отиват“, той отговорил, че отиват да нагледат лозето тъй като бил платил да закарат тор и да ли са закарали същия на лозето, посочвайки в далечината едно лозе в което имало стоварана тор. Турците продължили, Левски също. Като стигнал Левски до въпросното лозе започнал да се върти и да го обикаля, заптиетата видяли Левски в лозето. Пътувайки към града се по замислили дали е възможно днес като е Коледа тези гяури да ходят на лозе. Споделили всичко това с техния началник в Ловеч – Али Чауш, и той казал,спокойно няма къде да отидят по далече от Къкринското ханче, рано сутринта отиват там и ги залавят. Всичко останало го знаете! Поп Кръстю е бил в управата заедно с Ловчанския търговец Яким Шишков (и двамата са били избрани от народа) Затуй отец Кръстю е викан и разпитван, като човек на власта. Ако е бил виновен да са го задържали на момента.
Турците са разбрали, че това е Левски, чак когато при очната ставка м/у Левски и Димитър Общи, вторият казал“Това е Левски“, а Дякона отговорил, „Ти не знаеш кого предаде“. След освобождението от Турско робство, Ловчалиите – нови началници, за да премахнат конкурента за управление на града-отец Кръстю почнали да разпространяват слуха, че той е предал Левски. А Иван Вазов вече и го написал в творчеството си, че предателя е поп Кръстю. Вазов направил това, защото бил женен за сестрата на митрополит Климент В.Търновски(Васил Друмев), а владиката не му давал развод, тъй като било голямо падение сестрата на владиката да е разведена. В един разговор м/у Вазов и митрополита, последния обяснил, че ако му даде развод това ще бъде голямо петно за църквата, а Вазов му отговорил, че ако не му даде развод ще сложи такова петно, което никой никога няма да изтрие. И го направил. И до днес няма заинтересовани да се свали това петно от родната ни Църква, ОБЯСНИМО ЗАЩО! Поп Кръстю, както знаете е починал от туберкулоза, дори не е бил навършил 40 години. Неговата къща се намира във Ловеч „Вароша“ и е най малката и скромна от къщите във възрожденския квартал. След смърта му попадията е прала дрехи на Ловчанлии на река Осъм за да има прехрана за децата им. Сънът му е работил в завод „Балкан“ и от притеснение, че всички са го убиждали, че попа е предател починал също млад. Поп Кръстю е починал с думи на уста „Коги да е истината ще излезе не яве“.ДАЙ БОЖЕ!!!
Сега сме в пости. Нека да се сещаме поне през тези дни (щом като не ни пука през другите), че нашите „критики“ са твърде често просто хули, които могат да нараняват, а понякога даже да убиват. При това не винаги този, срещу когото са насочени… И те никак, ама никак не са ни от полза. На вярващите го казвам – на невярващите какво да им говоря…
Особено вредно за нас е, когато „критикуваме“ (т.е., хулим) Църквата и духовенството – па даже и да не е съзнателно и злонамерено (с хитроумни интриги или подмолно насаждане на враждебни внушения…) а чисто и просто от „многознайство“, от глупост.
И наистина – ще дойде видовден; няма как да не дойде! Само, че – една подробност – ще дойде не веднага, а когато му дойде времето. Тогава всичко тайно ще стане явно. На някои това няма да им хареса. И, може би – в различните случаи, на различни хора – по съвсем различни причини. Защото много неща не са такива, каквито ни изглеждат.
Бог да ни е на помощ!
Може би досаждам, но си позволявам още една подробност да споделя. След освобождението от Турско робство братът на Левски лично е правил разследване относно залавянето му. Лично той се е срещнал с десетки Ловчанлии и е разговарял за случая, също е ходил в с. Къкрина и т.н. докато се е убедил, че ПРЕДАТЕЛ НЯМА , а всичко е плод на случайността. Негово Блаженство екзарх Йосиф І се е интересувал живо също от слуховете около предателството на Левски и е правил разследване по линия на Църквата, като е говирил и с брата на Левски. Вече убеден Екзарха, че предател няма, за да изтрие петното върху отец Кръстю- убеден че е невинен, Екзарха го назначава за Архиерейски наместник в гр. Орхание (днешния Ботевград), Ловчанска епархия. Екзарх Йосиф І е бил и Ловчански митрополит до края на живота си .
Уважаеми съмишленици!
Материалът, чиито пълен текст се намира в liternet.bg също продължава с това, че Али Чауш е срещнал Апостола в лозята и оттам е произлязло съмнението. Че е идентифициран чак в Търново. Някои от нещата, които съм писал, съм ги взел от изследванията на Н. Хайтов и Д. Кацев-Бурски. Първият е прегледал следствените архиви, а вторият е провел разследване сред съвременници на йеродякон Игнатий. Взел съм под внимание и подробното изследване на И. Петев.
Използвам liternet.bg, заради по-широката и разнообразна аудитория. Благодарен съм на администрацията на pravoslavie.bg, че проявява интерес към моите публикации и ги помества тук.
На всички желая здраве и благодат Божия!
автор на публикацията Цветан Диковски