„Обществената греховност“ и Божият гняв – поглед назад
Напоследък в публичното пространство се засегна въпроса за греховността на обществото като основание за Божия гняв, изсипал се над страната и народа по празници. Подобни явления в БПЦ и реакции в българското общество е имало и в недалечното минало. Един такъв момент е регистриран в книгата Хр. Въргов, Конституцията на Българската православна църква, С. 1920, с. 438-440.
Реакцията на сп. Нова Правда, отличаващо се с леви политически разбирания от онзи период на ХХ в. относно синодалното послание не е единственото, но според Хр. Въргов е особено показателно за отношението на обикновения българин от онова време към църковните управители. Публикуваме избрани откъси от статията.
***
Войната, както предвиждаха прозорливите и редки умове у нас, се свърши катастрофално. България не бе разорена от чуждо нашествие, но се покри с траур… Войната я срути в пропастта… Материалните блага се преляха в ръце, на които единствената грижа в тила 6е: как да спечелят повече, когато изтичаше кръвта на скромния, трудолюбивия, честния българин. Моралните, религиозни и научни ценности се обезцениха. И в момента, когато единици българи взеха да се питат: как и защо стана всичко това и си рисуваха разни планове, за да се почне нова съзидателна дейност, Св. Синод отправи бележити послания до благочестивия български народ [1] (за второто не говорим, защото то е идентично с първото).
В първото послание се казваше:
…По неизповедни съдби Божии България днес е подложена на горчиво и тежко изпитание поради многото й грехове Господ не благослови на добър край предприетата дълга война за освобождаване на поробените наши братя… Господ знае, че ние сме прави, че за право дело, за брата роб и скъпи свободи ратувахме. Но нашите души и сърца през време на войната огрубяха и закоравяха. Затова Господ изсипа върху главите ни справедливия (?) си гняв и остави други да разполагат с нашата съдба.
Св. Синод приканва всички верни чада на българската църква към особен покаянно-молигвен подвиг за умилостивяване на Божия гняв (?), който посети българската земя и назначава 5 януари 1919 (23. XII. ст. ст. 1818 г.) за ден на особни дни и покаянни молитви, придружени с строг пост" [2]…
Критична преценка на Синодалното послание даде сп. „Нова Правда" [3]:
От векове, българските владици са схващали църквата не като общество от вярващи, а като калугерска институция. Калугерът, обаче, е беглец от живота. Калугерът се спасява сам, затова той бяга, отказва се от майка, баща, жена, деца — от живота… Разбира се, днес калугерът, особно онзи, който е станал владика (властник), не мисли да бяга от живота, стои сред него и се храни от трудящите се маси. И чудното е, че тия светски калугери мълчат, когато требва да защитят онеправданите, гонените, мъчените, гладните, а винаги са заставали на страната на силните, на властниците, царете и капиталистите и са благославяли всички техни жестокости.
Българските владици мълчаха, в продължение на шест години. Що казваме? Не, те не мълчаха а действуваха: помаци кръщаваха през първата война, оръжието на войниците благославяха през първата и сегашна войни и имаха свой представител в главната квартира, който по всичко напомняше древните жреци, които по време на сражението играели ролята на главнокомандующ, насърчавали войниците и им казвали от де да настъпят.
Две катастрофи станаха. Владиците мълчаха. Заговориха едва през декември 1918 г. Изпратиха до всички църкви своето бележито послание.
В посланието Синодалните владици казват, че по неизповедни съдби Божии, България била изпаднала в тежко и горчиво изпитание. Това станало, защото сме били много грешни, та Бог не благословил нашето оръжие. Чудни работи! Тържествени молебени да се правят, на свят подвиг да се зоват, оръжието на войниците (и религиозния дух да се разпаля) и пак Бог да не чуе (и да не помогне). „Но Бог ни наказва не за това дело, а за нашите грехове" – затова синодалните владици наредили 23 декември ст. ст. т. е. 5. I. 1919 г. н. ст. за ден на особни усърдни молитви, придружени от строг пост, за умилостивяване на Божия гняв.
Боже мой! Какъв е този Бог на гнева, на отмъщението? Какво е това извратено схващане на идеята за Бога? Защо Бог да наказва народа – мъченикът народ? Защо, синодални владици, смесвате Бога любов с дявола, Сатаната? Злото Сатанаил отмъщава, той се гневи, а Бог само прощава… Ако ли Бог може да отмъщава и да се гневи, той никога не ще отмъсти и не ще се гневи на трудящите се, на гладните, на плачущите, на голите, – на ония, които пет години водиха по касапници, на ония, които са убити и са оставили клети сироти да влачат жалко съществувание.
Де бяхте вие, свети владици, да повикате гнева и отмъщението Божие върху главите на великите, големите грешници? Вие мълчахте…
Да, вие мълчахте, не изпълнихте завета на Христа, на Павла и сега каните гладните да постят. Не знаете ли, свети владици, че и без вашето послание хиляди мъже, жени, деца лягат гладни и стават гладни? Знаете ли вие страданията на света, вие, хора, ползващи се от благата на този свят, които с пръст не се докосвате до живота?! Брат с брат се колеха и биеха, близо до София, до великата синодална палата, а вие не отидохте, в името на благия Бог да предотвратите, да спрете кървопролитието?
Отидохте ли в затвора да видите как се третират "бегълците" „бунтующите?" Протестирахте ли против насилствените касапи, против „извънредните" съдилища?
Свети отци, не грехове има народа, а избитък от мъченичество. Грешници и престъпници има, ала вие не смеете да говорите против тях, защото религиозният пламък е угаснал във вашите души…
От покаяние и пост имат нужда именно тия хора, та и вие, които не сте изпълнили завета на Христа, които сте мълчали и тогава, когато камъните са роптаели против неправдите в света.
Бележки:
[1] „Ц. в.", бр. 1 и 2., 1919., посланията носят дата 21. XII., 1918., № № 6323 и 6324.
[2] Това послание е подписано от синодалните митрополити: Василий, Максим и Борис.
[3] бр. 2, 20. I., 1919 г., стр. 14 16.
Религия означава връзка с Бога. За да докажат своята връзка с Бога хората на БПЦ следва да могат да тълкуват и да разпознават Божията воля и да ни казват, какво Бог очаква от нас, какво да правим в живота с талантите, които Бог ни е дал и какъв начин на живот да имаме за да избегнем Божието възмездие. Връзката с Бога се доказва и чрез тълкувания на съдбата и на начина на живот на всеки едни от нас със силата на Разума, който Бог ни е дарил. Защото мистичното ръкополагане , обредите и тайнствата не са доказателство за връзка с Бога, защото попадат в сферата на невидимия свят и като такива са лабораторно-вещево непроверими. Затова освен опита на Църквата и предписанията на Св.Отци на нас ни трябва актуален духовник, който да докаже своята връзка с Бога. Иначе на всичката църковна дейност освен молитвите, службите и требите има светска алтернатива, за която никой не може да твърди че не е угодна Богу. Затова перипетиите на съдбата ни искат религиозно обяснение, т.е. жива връзка с Бога.
Принуждавам се правя два коментара. Едва ли голяма част от днешното българско духовенство съзнава колко голяма е отговорността на Божия служител. Защото нашата нерада съдба като нация иска обяснение, което навремето св.Синод се е опитал да даде, но което не е анализирано с всички средства, които науката и принципите на човешкото познание дават. Защото ние не измислихме нито фашизма, нито комунизма, нито като нардо по принцип сме част от войнстващия секуларизъм. Същевременно обаче представите на българското религиозно съзнание , което се е сложило от вековете иска обяснение защо справедливи и честни каузи се провалят, защо добри и честни хора страдат несправедливо и защо в обществото ни всичко се урежда по принципа на конспирацията и личните симпатии, при условие, че имаме понятия като институции и държавност. Атеизмът не е роден от развитието на науката , а от факта, че едно честно и достойно поведение страда, докато нечестния, в това число и недостойният поп, тържествува.
Една добра реакция на автора, много сполучлив пример за това, че БПЦ не мръднала и сантиметър напред, вероятно от времето на св.патриарх Евтимий. Но най-впечелява снимката на Христо Ботев…….пардон, Христо Беров.
Иска ми се да поправя иеромонах Иоан – не БПЦ като цяло, а най-висшето ръководство. Какво е виновна леля Мара – мирянка от Кубратово, Софийско (например), – която е също част от БПЦ, че там горе управниците, защото, макар да има Църковно-народен събор, фактически те властват, ги няма никакви да работят адекватно.
Имало е случаи, когато обаче са действали понякога много бързо – например ако са застрашени някой да не им отнеме властта. Например презвитер Козма през Х в. е критикувал недъзите на висшето духовенство и личните му грехове. След него е имало и други по-будни хора. Но тогава управниците-духовници са ги сочели с пръст и казвали на царя: Това са еретици. И царят, няма значение кой, нареждал такива хора просто да са изгаряни, обезглавявани и пр. Просто опозицията на висшето духовенство била сочена като еретици и изчезвала като коректив.
Сега в ново време хората от разкола също бяха в някакъв смисъл премахнати, макар и не убивани, защото са опозиция на висшето духовенство.
Много интересен исторически паралел на Беров. Като се изключат препоръките на левия вестник за симпатии към комунистите, неговият коментар за абсурдността на владишкото покайно послание е съвсем правилен. Не българският народ е виновен за националните катастрофи, а неговите слепи и продажни водачи – политици и монарси, които жертваха стотици хиляди млади животи за постигането на една непостижима илюзия.
…………..
Проповед за втора неделя след неделя подир Кръстовден – http://archiman.livejournal.com/
Дон Кихоте,
Ти имаш претенцията да си учен човек, а правиш коментари на ниво културен масовик. Националните катастрофи не дойдоха от политиците и от монархията, както твърдят и комунистите. Те дойдоха от факта, че ние бързаме да се освободим от османска власт без да имаме сериозно и надеждно образование, в това число богословие и философия, и без да имаме Национален университет, както го имат чехите от Средновековието. Освен това Църквата не съдейства на българския елит да разработи национална философия, откъдето да се изведе консесусна национална доктрина, стъпила върху идеята на православието, славянобългаризма и националната традиция. Оттук идват пробивите в обществения живот и оттук се намъкват комунистите и всякакви атеистични, интернационални и латиноговорящи личности, които водят страната от трън та на глог. Освен това българите, това число и БПЦ си мислят, че всичко им се полага без труд и когато поискаш от тях отплата за приносите си те не реагират. Идея за богоизбраност!
Аз пък нямам никакви претенции. Ако имах, щях да бъда поне митрополит с джип и Ролекс, а не г-н Никой.
Тезата, че националните катастрофи се дължали на липсата на университет в поробена България, дори не е смешна. Румяна Радкова е издала монография за възрожденските ни интелигенти, от която се узнава, че мнозина от тях са завършили висше образование в чужбина (главно в Русия). Истинският проблем започва след Освобождението, когато те започват да следват на Запад и донасят модните тогава социалистически, ницшеански и теософски идеи.