Пророчествата на св. Серафим Саровски за Дивеево

За Дивеево преподобният Серафим казвал, че не е положил нито едно камъче на тази земя по своя воля, а само това, което му е наредила Небесната Царица. По Нейно указание Казанската църква била разширена с църквите “Рождество Христово” и “Рождество Богородично”, била изкопана Светата Канавка и започнала да се благоустроява Воденичната община: и килииите ѝ били подредени в две редици, и воденица-“кърмилница” била построена. Без да излиза от Саровската пустиня, преп. Серафим описал с невероятна точност на Михаил Василиевич Мантуров мястото, където ще бъде построена воденицата, три години преди нейното построяване:

“Иди, бащице, в Дивеево; па като идеш там, застани срещу средния олтарен прозорец на Казанската черква, направи толкова и толкова крачки (числото е забравено), и като ги отброиш, ще стигнеш до синор; и от него, бащице, направи толкова и толкова крачки (числото е забравено), и ще стигнеш до орна земя; и подир туй направи още толкова и толкова крачки (числото е забравено), и ще стигнеш до ливада; па като се намериш там, на око прецени, бащице, де е мястото, що се пада точно по средата, и точно там забий колче тъй, че барем мъничко, ама да се вижда”.

Михаил Василиевич отишъл в Дивеево и като се намерил на посоченото от стареца място, бил толкова смаян, че чак се ужасил. Там имало само голо поле и всичките му крачки съвпаднали точно с размерите, посочени от стареца. Мантуров изпълнил всичко съвсем точно и забил колче в нареденото му място. Когато се завърнал с отчет при стареца, последният му се поклонил мълчаливо до земята и бил необикновено радостен и весел. Цяла година отец Серафим не споменал нищо за колчето и премереното поле в Дивеево, и Михаил Василиевич решил, че той е забравил за тях. Но веднъж старецът повикал Михаил Василиевич при себе си и му дал този път вече четири по-малки колчета; прекръстил се, целунал ги и като наредил на Мантуров да стори същото, поклонил му се до земята и рекъл:

“Сега, бащице, иди пак там в Дивеево, на същото място, дето, помниш ли, ти лани заби колче, и там, на равни разстояния от него, в четирите краища забий тез четири; а за да не би да се изгубят някак от око, ти, бащице, вземи камъчета, па тури по една купчинка до всяко от тях, за да не стане после объркване и да се виждат!”

Мантуров отново изпълнил всичко точно и се върнал с отчет при стареца. Отец Серафим отново в мълчание, но весело и радостно го посрещнал и му се поклонил до земята. Михаил Василиевич се чудел какво ли означава всичко това и какво предстои да стане, но не се осмелявал да попита. Най-сетне през 1826 г. точно на това място се появила воденицата-“кърмилница” на дивеевските сестри-сираци.

Имало много такива случаи на прозорливост у светия старец. Той съвсем точно посочил мястото, където впоследствие щяла да бъде построена Троицката катедрала, и наредил на Мантуров да пази тази земя като зеницата на окото си, каквото и да се случи, и никога никому да не я продава. На Елена Василиевна (сестрата на Мантуров) пък казвал:

“Ех, майчице, каква радост за нас! Каква катедрала ще си имаме, майчице! Да знаеш само каква катедрала! Чудо!”

На Евдокия Ефремовна обяснявал в същия дух:

“И каква радост ще бъде, но ний няма да доживеем, и аз няма да доживея, когато ще си имаме катедрала с пет кубета! Само че и ти, майчице, няма да доживееш да я видиш! А ще бъде тя по средата между двете черкви, срещу Казанската черква, и точно срещу нея ще са светите порти (на манастира), и такава радост ще бъде, такава радост!”

Когато десетилетия по-късно, през 1848 г. решили да построят катедрален храм, били предложени няколко терена на различни места, извън Дивеево и в самото Дивеево, но най-после го построили точно на мястото, посочено от преподобния старец Серафим.

По свидетелство на много хора, татко Серафим, говорейки за бъдещето на Дивеево, нареждал винаги да служат в Казанската църква и никога да не я наричат енорийска, защото в бъдеще тя ще стане част от  манастира и ще бъде зимен храм на обителта. Той предричал, че един ден по Божие благоволение в обителта ще почиват открити светите мощи на матушка Александра.

Отецът казвал на Мантуров, на отец Василий и на много сестри:

“Не е имало нивга и няма женски лаври, а пък аз, убогият Серафим, ще си имам в Дивеево лавра. Лаврата ще бъде отвъд, тоест зад канавката, в обителта на матушка Александра, и понеже тя бе вдовица, то в нейната обител ще могат да живеят и вдовици, и жени, и девици, а киновията ще бъде само отсам канавката, и понеже аз, убогият Серафим, бях девственик, то и в моята обител ще има само девици. Ще се построи голям неотопляван летен храм, ала ще има и отопляван зимен. Таз Казанска черква и цялото туй място ще бъдат манастирски, на енориашите ще се даде друго място, а така Казанската черква, както си е, и Рождественската, както си е, ще си останат по средата, а около тях на още много места ще се построят престоли, и от нея ще стане голям отопляван храм, и ще има пристройка, подобна на Йерусалимския храм. От лявата страна на Рождественската черква ще има непременно престол в чест на Михаил Архангел. Тухлената ограда, както си е, тъй и ще си остане, само че Казанската черква ще се окаже зад нея, и стената ще продължи чак до брега, дето ще мине малко по брега, ще тръгне на запад, и там, точно срещу дома на Мишенка (Михаил Василиевич Мантуров), ще се построи камбанария, и под нея ще бъдат светите порти. Околовръст на двете катедрали ще има тухлени сгради в следния ред. На юг от храма “Света Троица” ще има триъгълна сграда; в тази сграда ще живее една от царския род, бащице. На север от храма “Света Троица”, срещу него, също такава триъгълна сграда; туй ще е трапезарията. До жилищната триъгълна сграда пак на юг ще е сградата на началството – тя ще е правилен продълговат четириъгълник. Срещу нея на север пак такъв правилен издължен четириъгълник – клиросната сграда. На юг срещу Казанския храм до сградата на манастирското началство ще има също такава издължена четириъгълна сграда – просто за живеене. На север срещу Казанския храм и срещу жилищната сграда пак също такава издължена четириъгълна сграда, също жилищна. И пак от едната страна сграда като правилен триъгълник, половината от която ще гледа към оградата; това ще е жилищната манастирска половина, а другата, отделена със стена, ще гледа извън оградата и ще служи за странноприемница. От другата страна, срещу нея, също такава триъгълна сграда, разделена на две, и за същата употреба. Ето тъй всичко ще ни се нареди, бащице: и лавра, и киновия ще си има убогият Серафим в своята обител!”

И той дори собственоръчно нарисувал плана на бъдещата Дивеевска лавра, а върху него – всички постройки, които са съществували, съществуват в момента и ще се появят в бъдеще – общо около 25 обекта.

На Ксения Василиевна старецът казвал:

“Самата Божия Майка избра това място! А какво не може Небесната Царица, всичко ще си има Тя, каквото поиска! Ето че Тя нареди на мен, убогия Серафим, да направя воденица за девойките, с два чифта воденични камъни, за да ги храни вечно. Подир туй Божията Майка благослови и черква да си построят, майчице! Ех, радост моя, каква благодат за нас: и воденица, и черква, и земя, всичко, всичко ще си имаме!”

А когато Ксения Василиевна се усъмнила в неговите предсказания, той ѝ рекъл:

“Ех, каква си ти! Казваш, че ме обичаш, а се усъмни и не вярваш на убогия Серафим! Вярвай ми, вярвай, майчице, всичко това ще стане!”

И за бъдещите килии на сестрите споменал татко Серафим. А за това колко много сестри ще има на това място, спомени е оставила  Екатерина Матвеевна: според предсказанието на стареца, в Дивеево щяло да има 300 монахини и 500 послушнички.

“Е, не беше ли прозорлив татко Серафим? Кой би могъл тогава да си помисли такова нещо, а пък аз, ето на, доживях наистина дотам, че вече 800 са сестрите у нас”, казвала старицата.

Особено много пророчества за обителта били изречени пред преп. Марта. Един летен ден тя завела Устиния Ивановна при Казанската църква и, сочейки цялото това място, казала:

“Ето, помнете, тази черква ще бъде наша (на манастира), а енорийската ще бъде построена на друго място, до нея ще има жилища за духовенството на енорията. А тук, казваше татко Серафим, ще има лавра, а там, дето е канавката – киновия. Гробищната ви черква ще бъде в чест на Преображение Господне, казваше той”.

Матушка Марта възразила: “Отче, ама нали гробищните черкви са повече в чест на Вси светии?”

Отецът отвърнал, че престол в чест на Вси светии ще бъде издигнат  преди това. И друго рекъл той на преп. Марта:

“Убогият Серафим би могъл да ви обогати, но туй не е полезно за вас, би могъл и золата да превърне в злато, но не искам. У вас многото  няма да се умножи, а малкото няма да намалее. В последно пък време ще имате изобилие от всичко, но тогава вече ще дойде краят”.

По негово предсказание в края на времената манастирът трябва да се разпростре до самия висок бряг на река Вичкинза, като в манастирската ограда ще влязат Казанската църква и домовете на енорийското духовенство. Затова каменната ограда, опасваща манастира, била издигната само от север, изток и юг, а на запад имало само дървена.

Речта на преподобния Серафим била образна и нерядко неговите пророчества имали алегоричен или метафоричен характер. По този начин хората са разбирали винаги и думите, казани, и трижди повторени от него на отец Василий Садовски:

“Че то Саров е само ръкавът, а Дивеево – целият кожух!”

Хората си мислели, че, сравнявайки Дивеево с кожух, отецът е имал предвид значението на Дивеево, което ще украсява и топли Русия.

Ала ето едно интересно наблюдение на архитектора на Серафимо-Дивеевския манастир Олга Листопадова. Разглеждайки снимки на Саров и Дивеево, направени от космоса, тя наистина видяла в дивеевския силует очертание на горна дреха със сведена надолу ръкавна извивка, но без ръкав, а ръкавът, който идеално подхожда към тази извивка, е контурът на Саровската обител.

За татко Серафим нямало тайни, той виждал всичко: и миналото, и настоящето, и бъдещето.

 

Източник: Orthochristian.com

Превод: Андрей Романов