Светините на Йерихон
Напред към Иордан
Древният библейски регион с неговата история, топонимика, архитектура, изкуство и традиции, привлича вниманието на мнозина. Вярващите се отнасят по особен начин към него: тук Библията оживява и вятърът на пустините заличава границите на хилядолетията. Моето пътуване, макар и планирано предварително, се състоя не веднага, но затова пък съвпадна с рождения ми ден (като подарък свише). Най-голямото ми желание бе да се потопя във водите на река Иордан. Мястото, където се къпят поклонниците, се намира на седем километра от град Йерихон. А самият град, както стана ясно, е много интересен и обича руската реч.
„Градът на палмите„
На 30 км от Йерусалим е разположен Йерихон, споменаван в Библията като „градът на палмите“ – той напълно съответства и днес на това име. Разположеното в Юдейската пустиня селище се намира на 260 м под морското ниво и затова тук е много горещо, устните изсъхват от слънцето. Според археолозите Йерихон е на 10 хиляди години.
Йерихонските тръби
Първата асоциация, която възниква във връзка с това място, са, разбира се, „йерихонските тръби“ — библейският разказ за превземането на града от евреите, дошли в Обетованата земя. Шест пъти в течение на шест дни еврейската войска начело с първосвещениците, тръбящи с тръби, обикаляла града, и на седмия път през седмия ден стените рухнали (Иис. Нав. 6:1-20). Руините на древния Йерихон лежат на запад от центъра на съвременния град — и рухналите стени, и останките от дворците на Хасмонеите и Ирод Велики.
Планината на изкушението
В северозападните покрайнини на Йерихон се издига Планината на изкушението (Четиридесетдневната или Карантал). В горната ѝ част има гръцки манастир, чиято главна светиня е камъкът, на който се е молел Иисус Христос по време на четиридесетдневния Си пост, когато бил изкушаван от сатаната.
И рече Му дяволът: ако си Син Божий, кажи на тоя камък да стане хляб.
А Иисус му отговори и рече: писано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие. И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време. И рече Му дяволът: Тебе ще дам властта над всички тия царства и славата им, понеже тя е мене предадена, и аз я давам, комуто искам; ако, прочее, ми се поклониш, всичко ще бъде Твое. Иисус му отговори и рече: махни се от Мене, сатана! защото писано е: „Господу, Богу твоему се покланяй, и Нему едному служи“. И заведе Го в Иерусалим, постави Го на храмовата стряха и Му рече: ако си Син Божий, хвърли се оттук долу; защото писано е: „на Ангелите Си ще заповяда за Тебе да Те запазят; и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си“. Иисус му отговори и рече: казано е: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего“. И като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време (Лк. 4:1-12).
Планината е висока 380 м. Издълбана е от многобройни пещери, свидетели на живота на отшелниците, подвизавали се тук още от първите векове на християнството. Изкачването на планината отнема 20-30 минути по лъкатушен път, за желаещите има лифт. В манастира можете да оставите записки за здраве и упокоение на вашите близки – имената им трябва да бъдат написани с печатни букви.
Подворието „Св. Йоан Предтеча„
През 1867 г. началникът на Руската духовна мисия в Йерусалим архимандрит Антонин (Капустин), основател на „Руската Палестина“, чиято 200-годишнина ще се празнува през тази година (2017 – бел. прев.) купил в Йерихон парцел земя, където да бъдат посрещани поклонниците, идващи да посетят Планината на изкушението и мястото на кръщението Господне на река Иордан. Ето как описва той това място в дневника си: „Към три часа пристигнахме в нашия йерихонски приют… Чисто, светло, уютно, просторно… Към дома има и голяма градина с маслинени, лимонови, портокалови, нарови дръвчета, дори с банани, а да не говорим за огромните смокини и разклонените върби. Но най-интересното са лозите с баснословна величина“.
Домът на Закхей
Купеното място е забележително преди всичко с това, че тук е била къщата на покаялия се митар Закхей, за когото в Евангелието се казва следното: След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам. Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото (Лк. 19:1-10).
Гробницата на св. Кириак Отшелник
В резултат на направените на това място разкопки бяха намерени колони на византийски храм от VI в. и мозаечно надгробие на преподобния Кириак. Над гробницата е имало параклис в чест на Господния Предтеча и Кръстител Йоан.
„Престолът на нашия храм стои върху гроба на преподобния Кириак Отшелник — велик светец от V в. — разказва старшата монахиня на подворието Анна (Гармидер). — Вече хилядолетие и половина Господ пази над главата му мозайка и надпис на гръцки език, свидетелстващи, че тук е гробът на преподобния презвитер Кириак, „построил този храм“. А друга една мозайка открихме, когато садяхме дървета. На старите карти това място е означено като „лаврата на Кириак Отшелник“.
Мястото, където е била къщата на Закхей, беше върнато от президента на Палестинската автономия Ясир Арафат на руската държава през 2000 г. По това време в поклонническата странноприемница, подслонявала през XIX в. дори поклонници от руския царски дом, бяха разположени конюшни, а от добавения към параклиса втори етаж върху първия, през дупките се стичаха потоци мръсна вода право върху гробницата. Тогавашният началник на Руската духовна мисия митрополит Тамбовски и Расказовски Теодосий и неговите помощници вкараха всичко в ред. Благодарение на тях бяха възстановени богослуженията в параклиса и започна реставрацията на странноприемницата.
„Наскоро бяха поставени нови порти, бе направен плочник покрай фасадата на странноприемницата и бе издигната ограда около сградата, за което ние само мечтаехме — продължава матушка Анна. — Преди това търговците окачваха стоката си право върху нашите стени и прозорци, дори през деня бяхме принудени да пускаме осветлението. Дори един прозорец не можехме да отворим, защото от улицата някой можеше да протегне ръка и да се здрависа с теб. Направихме и нощно осветление на фасадата – сега сградата на странноприемницата напомня за стара Москва“.
Предстои още работа — в това число и реставрация на стенописите в параклиса и няколко отделни постройки на подворието. „Там има сводести тавани, малки кръгли прозорчета, железни декоративни елементи върху дърво – много красиви, топлят душата със своята старинност“ — уточнява матушка.
„Стенописът с изображение на преп. Кириак в параклиса вляво от жертвеника и цялата западна стена на храма страдат силно от мухъл. Не можем да ги реставрираме, защото всичко започва да се рони на пластове, първо трябва да се направи хидроизолация“ — обяснява тя. Всичко това ще струва 80 хиляди долара. „Трябва да запазим това място и да го облагородим заради поклонниците, сред които може да се окаже някой нов Закхей, който от началник на данъчната служба е станал епископ на Кесария Палестинска, апостол и впоследствие е приел мъченическа смърт за Христа“ — добавя матушка.
Музейно-парковият комплекс на Руската федерация
На централната улица на Йерихон, на която излиза още един руски парцел — Йоасафовият, закупен през 1883 г. от Императорското православно палестинско дружество и върнат вече по наше време – през 1994 г., по указ на тогавашния руски президент Дмитрий Медведев, бе построен музейно-парков комплекс. На територията на парка сред другите библейски растения продължава да ражда плод смокинята на Закхей (гигантски фикус-сикомора). В музея са изложени находките от съвместната руско-палестинска археологическа експедиция, датирани от I в. пр. Хр. до XVIII в. Сред тях има юдейски, византийски, римски, мюсюлмански монети, съдове, битови предмети, църковна утвар, византийска мозайка от VI в. Въз основа на намерените артефакти археолозите предположиха, че на мястото на днешната Йоасафия може би е имало манастир. Местните жители обикнаха много парка: младоженците идват тук, за да се снимат, а улицата към него получи името на руския политик.
Манастирът „Св. Архангел Михаил„
От Йерихон до река Иордан разстоянието е седем километра. По пътя се минава през гръцкия манастир „Св. Архангел Михаил“, в който през VI в. се подвизавал преп. Зосима Палестински. Според традицията на близкоизточните обители монасите по време на Великия пост напускали манастира, отивайки в пустинята или в пещери за по-голямо аскетично усамотение и се завръщали (понякога не всички, някои загивали) една седмица преди Пасха, на Цветница. Следвайки това правило, монах Зосима отишъл в пустинята, където срещнал преп. Мария Египетска, покаяла се блудница, достигнала светост, която му разказала своята история.
Манастирът на преп. Герасим Иордански
В Иорданската долина се намира също и манастирът на преп. Герасим Иордански, основан през V в. до пещерата, в която пренощувало Светото семейство по време на бягството си в Египет. В долния храм-пещера се е запазил древен стенопис с изображение на Иисус Христос, Божията Майка и Йосиф Обручник. Един от учениците на преп. Герасим е Кириак Отшелник. Около 575 г. тези места били посетени от византийските монаси Йоан Мосх и Софроний Йерусалимски, записали историите на много монаси-пустинници и събрали ги впоследствие в колоритната си книга „Духовна ливада“.
Съвременния си вид обителта е придобила благодарение на реконструкцията си през 1882-1885 г., чийто инициатор отново е архимандрит Антонин (Капустин). Горният храм е украсен с иконостас, подарен от Руската духовна мисия през 1884 г. Колоните и стените са покрити със стенописи, изобразяващи монасите-отшелници, подвизавали се в Юдейската пустиня, заедно с основателите на монашеския живот като цяло: преподобните Антоний Велики, Евтимий Велики, Иларион Велики, Харитон Изповедник, Зосима Палестински, Мария Египетска, Георгий Хозевит и др.
Река Иордан
Водата на Иордан е с цвят на пръст, край бреговете расте тръстика. Да се умиеш в нея е за християнина символ на онова кръщение — очистване от греховете чрез покаяние, към което е призовавал на тези брегове преди две хиляди години Йоан Кръстител. Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си (Мт. 3:5-6). Пак тук се е кръстил и Господ Иисус Христос. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Мт. 3:16-17). През XIX в. руските богомолците имали следния обичай: завещавали да ги погребат с ризите, с които се потапяли в Иордан.
„За успокоение на душата много хора идват в пустинята – елате и вие в Йерихон„
Всекидневната суета в днешния Йерихон се прекратява от високия призив на мюезина. „Но той напомня и на християнина, че е време за молитва“ — смята матушка Анна и ни кани да дойдем още веднъж в подворието „Св. Архангел Михаил“ – да се отморим, да се потрудим, да минем по планинските пътечки, да се потопим още веднъж във водите на Иордан. „За успокоение на душата хората идват в пустинята — си спомня тя думите на позната флорентинска поклонничка и повтаря: — Елате в Йерихон““.
Авторът на статията изразява благодарността си на пресслужбата на Руската духовна мисия в Йерусалим за поканата да посети Светата Земя.
Превод: Андрей Романов
Източник: pravoslavie.ru
