“Св. Панталеймон” – първа крепост на българщината

Източник: Стандарт

Най-старият манастир в Западна Македония е "Св. Панталеймон". Разположен е на хълма Плаошник над Стария град в Охрид, непосредствено под цитаделата на крепостта. От житието на св. Климент научаваме, че през пролетта на 887 г. цар Борис I сменил областния управител на Кутмичевица Котокий с Домета и го изпратил в Охрид. На новия началник било заповядано да изпълнява всички искания на Климент, чиито задачи били да организира училище за свещеници, обучени на старобългарската азбука, и скрипторни – средновековните ръкописни издателства за книги. Без грамотни мъже, владеещи старобългарския език, създаден от Кирил и Методий, и преведени на него книги цар Борис I не би могъл да реши голямата държавна задача. А тя е да замени гръцкия език в богослужението и администрацията с български. И със средства на цар Борис I Климент построява "Св. Панталеймон" върху основите на разрушен от варвари късноантичен манастир.

Още след първия обучен випуск новата света обител става тясна, защото в нея се обучават нови и нови свещеници, а завършилите преписват книги. Затова цар Борис I възприема тактиката за всеки нов випуск свещеници да строи нов манастир, в който "монасите" трябва да препишат максимален брой книги. Така се появяват Дебърският и Кичевският манастир, Прилепско-Битолската група – "Св. Архангел", Трескавец и Слепче, манастирът "Св. Наум". Във всички тях ктиторският портрет е на цар Борис I.

Няма и не може да има друго обяснение фактът, че живеещият на 1200 км от този край Борис I строи в него много повече манастири, отколкото край столицата си Плиска. Дори за "Св. Наум" съществуват писмени данни, че в 900 г. Борис I и синът му цар Симеон Велики дават цялата сума за строежа.След 893 г., когато Преславският събор взема решение за смяна на гръцкия език с български в църковния и граждански живот на България, монасите от западномакедонските манастири, чийто брой достига 3500, са разпратени като свещеници по църквите на България.След 971 г. в Охрид се премества столицата на царството и патриаршеската катедра на църквата ни. Тогава манастирите се пълнят с високообразовани духовници от Преслав, Плиска и Дръстър, бегълци от окупираната от византийците Мизия. След краха на Първата българска държава манастирите процъфтяват благодарение на трите грамоти на Василий II Българоубиец от 1019-1020 г., с които е учредена Българска автокефална архиепископия със седалище Охрид. Тя доживява до 1767 г. и поддържа манастирите в Западна Македония. Те многократно са разрушавани от турци и помохамеданчени албанци, но местните българи винаги възстановяват градежите.

Българската Екзархия възражда всички манастири до 1913 г., когато тук се настаняват сърбите. Стремейки се да ликвидират "българската следа", те безсрамно заличават надписи по икони и фрески или ги подправят неумело. Но българското се оказва твърде много, за да изчезне напълно. Наистина – "не се гаси наистина туй, що не гасне".