Убийството на един свещенослужител или поредното беззаконие на „народния“ съд
Свещеник Стефан Георгиев Стефанов е роден около 1902 година в село Кнежа (днес град в Плевенска област). Родителите му са преселници от Скопско – Македония. Завършва средно духовно образование в Софийската духовна семинария и право в Софийския университет.
За известно време е бил кмет на село Бутан (Врачанско) – около 1928 г. На тази длъжност се проявява като способен и мъдър ръководител. Хората, които го помнят от това време, говорят, че когато му се налагало да говори публично, той никога не четял своите доклади и речи. Притежавал е богата ерудиция и е владеел пет езика.
Въпреки юридическото си образовение, той преоткрива у себе си свещеническото призвание и е ръкоположен за свещеник в село Попица (Врачанско). Хората го познават като добър проповедник, изряден свещенослужител, милосърден и отзивчив християнин. През трийсетте години на ХХ век е бил учител по вероучение в местното основно училище. Тук се проявява и като добър педагог. По времето на построяването на читалището в селото той съдейства с щедри дарения и организационна работа.
По време на деветосептемврийския преврат през 1944 година отец Стефан е един от неудобните за комунистите хора, част от интелигенцията, на която режимът гледа като на сериозна заплаха. На червените интриганти не е трудно да скалъпят фалшиви обвинения и да го изправят пред “народния” съд във Враца. Не са известни мотивите на съда за произнасянето на смъртна присъда. Знае се само, че заедно с него са осъдени кмета на селото – Иван Нинов и бирника – Иван Георгиев. Присъдата – смърт чрез разстрел – е изпълнена на 13 март в местността Бутов дол в района на Враца над тримата осъдени. Смъртният акт е с дата 27.03.1945 година. От устно предание е известно, че единият от осъдените е доубит с кирка, а след това палачите са взели от телата часовник, дрехи и други ценни вещи. Гробът им и досега е неизвестен.
Режимът посяга на имота на свещенослужителя. Синът му Димитър е принуден да откупи отново родната си къща, иззета от червените инквизитори.
Кратката биографична справка е предоставена от близки на свещеника внучката Геновева Димитрова и снахата Вела.
Колко нелепо контрастира тази статия с другата непосредствено под нея. В Русия канонизираха стотици новомъченици, патриархът и президентът се молят за тях, а у нас сякаш не е имало комунизъм и невинни жертви. Тъжно, тъжно безхаберие…
Само гощавки и безсмислени водосвети. Изпоосветихме вече какво ли не, а тънем в безпросветен мрак. Утре ще честваме будителите, но пак ще си останем непробудени. Защото ще ги честваме пак с думи, неподрепени с дела.
Бог да прости о. Стефан и да го всели сред светиите. Отега ще го поменавам винаги в молитвите си.
Благодаря на автора. Наистина добра статия. Можеби самите ние трябва да издирим имената на тези,които са загинали за вярата и да започнем да ги тачим,най-малкото,като ги споменаваме в молитвите си. Болестта на българина е,че винаги чака някой отгоре да му заповяда,какво да прави,затова сме я докарали до това дередже и Църквата и държавата. Задавам си въпроса,как са се запазили имената на тези,които са загинали мъченически по време на турското робство.Пазили са ги,като светиня хората,не епископите или можеби греша,незнам,но ако самите ние не се събудим от сън и не направим нещо,та дори и една панахида,невярвам някой отгоре да го е еня за духа и за нравствеността на народа ни. Има една поговорка от турско време – „вържи попа за да е мирно селото“. Мисля си,че сега всички сме вързани по някакъв начин. Тъжно,но истина. Дано има оправия и за нас.
или как и ние си имаме Бутово,само,че без канонична санкция от църковна страна.
То почти целия ни висш клир са били ортаци с безбожниците-комунисти.
хубава статийка. Наистина те кара да се замислиш… Но има едно нещо, което не се споменава. Който умира в забрава, Бог след това го въздига до прослава. Който получи тук славата, ще я изгуби Там. Та дори и забравени, те ще получат своята свята част.
От сърце благодаря на хората, съпричастни към темата за свещенослужителите – жертви на атеистичния режим! Наш дълг е да запазим спомена за тяхното дело. Вярвам, че ще дойде ден, когато поне част от тях ще бъдат канонизирани. Благодаря на екипа на „Православие БГ“, че публикуваха биографията. Специални благодарности на отец Стефан, който включи този достоен свещенослужител в своите молитви!
Нека Бог дари на всички здраве и небесна благодат!
Цветан Диковски
Аз се наех да напиша труд и да издам книга на тема „Българските новомъченици-свещениците пострадали след 1944“.Бях подложен всячески на тормоз в архива на МВР и неколкократно ми беше отказан достъп до архивните единици.По този начин бях принуден да се откажа временно от замисъла си.