Убийството на един свещенослужител или поредното беззаконие на „народния“ съд



Може да харесате още...

7 Отговори

  1. p_stefanos каза:

    Колко нелепо контрастира тази статия с другата непосредствено под нея. В Русия канонизираха стотици новомъченици, патриархът и президентът се молят за тях, а у нас сякаш не е имало комунизъм и невинни жертви. Тъжно, тъжно безхаберие…
    Само гощавки и безсмислени водосвети. Изпоосветихме вече какво ли не, а тънем в безпросветен мрак. Утре ще честваме будителите, но пак ще си останем непробудени. Защото ще ги честваме пак с думи, неподрепени с дела.
    Бог да прости о. Стефан и да го всели сред светиите. Отега ще го поменавам винаги в молитвите си.

  2. skitnik каза:

    Благодаря на автора. Наистина добра статия. Можеби самите ние трябва да издирим имената на тези,които са загинали за вярата и да започнем да ги тачим,най-малкото,като ги споменаваме в молитвите си. Болестта на българина е,че винаги чака някой отгоре да му заповяда,какво да прави,затова сме я докарали до това дередже и Църквата и държавата. Задавам си въпроса,как са се запазили имената на тези,които са загинали мъченически по време на турското робство.Пазили са ги,като светиня хората,не епископите или можеби греша,незнам,но ако самите ние не се събудим от сън и не направим нещо,та дори и една панахида,невярвам някой отгоре да го е еня за духа и за нравствеността на народа ни. Има една поговорка от турско време – „вържи попа за да е мирно селото“. Мисля си,че сега всички сме вързани по някакъв начин. Тъжно,но истина. Дано има оправия и за нас.

  3. missi каза:

    или как и ние си имаме Бутово,само,че без канонична санкция от църковна страна.

  4. journalista каза:

    То почти целия ни висш клир са били ортаци с безбожниците-комунисти.

  5. ... каза:

    хубава статийка. Наистина те кара да се замислиш… Но има едно нещо, което не се споменава. Който умира в забрава, Бог след това го въздига до прослава. Който получи тук славата, ще я изгуби Там. Та дори и забравени, те ще получат своята свята част.

  6. dikovski каза:

    От сърце благодаря на хората, съпричастни към темата за свещенослужителите – жертви на атеистичния режим! Наш дълг е да запазим спомена за тяхното дело. Вярвам, че ще дойде ден, когато поне част от тях ще бъдат канонизирани. Благодаря на екипа на „Православие БГ“, че публикуваха биографията. Специални благодарности на отец Стефан, който включи този достоен свещенослужител в своите молитви!

    Нека Бог дари на всички здраве и небесна благодат!

    Цветан Диковски

  7. journalista каза:

    Аз се наех да напиша труд и да издам книга на тема „Българските новомъченици-свещениците пострадали след 1944“.Бях подложен всячески на тормоз в архива на МВР и неколкократно ми беше отказан достъп до архивните единици.По този начин бях принуден да се откажа временно от замисъла си.