Учените възстановиха облика на Спасителя
Жизнь
Ръст 182 см, тегло 79,4 кг – такъв е бил земният облик на Иисус Христос, твърдят експерти от научния център в Колорадо, които за пръв възстановиха обемната фигура на Христос по изображението, отпечатало се върху Торинската плащаница.
Според преданието именно в това платно е бил повит Спасителят след екзекуцията, в него той е бил погребан в пещерата. И от него е излязъл, възкръсвайки от мъртвите. Въз основа на отпечатъка и с помощта на най-нови компютърни технологии американските учени изчислиха всички параметри на тялото на Христос и направиха негов модел от гипс. Той може да се смята за най-точното пресъздаване на фигурата и лицето на Иисус. Христос е бил висок и едър човек. Според изчисленията на специалистите, Неговият ръст е бил 182 сантиметра, а теглото не надвишавало 79,4 килограма. Той бил с цяла глава по-висок от своите съвременници. Когато Иисус вървял сред учениците Си, хората можели да Го виждат отдалеч. И дори седящият Христос бил по-висок от останалите.
Един път учените вече се опитаха да възстановят образа на Христос – тогава само виртуално – по отпечатъка върху плащаницата. През 1976 г. американският физик Джон Джексън, основавайки се на лабораторните анализи на американския учен Бил Мотърн, създаде триизмерен компютърен модел на тялото. Разбира се, програмата, конвертираща плоския отпечатък в триизмерен, беше примитивна по днешни стандарти. Но и тогава учените бяха потресени от това, че получената фигура е анатомически много точна. И версията на скептиците, че изображението върху плащаницата е само рисунка, направена от художник през Средновековието, отпадна.
Защото се оказа, че отпечатъкът на фигурата на Христос се трансформира много точно в системата на триизмерното изображение. Нито един художник в света не е способен да отчете всички фактори, които са формирали отпечатъка – теглото на тялото и отделните му части, различната отдалеченост на неговите повърхности от платното и т.н.
След това за сравнение бяха взети много от древните художествени копии на Торинската плащаница – те също преминаха през компютърната програма VP-8, преобразуваща изображението в триизмерно. Всички резултати без изключение се оказаха непропорционални.
Анатомически правилен отпечатък може да се получи само ако се повие истинско тяло с тъкан. Оставаше да се провери дали повитият с древното ленено платно човек е Иисус Христос. Още трийсет години бяха необходими за това.
Съвпаденията
Историците откриха потвърждения, че Туринската плащаница е била известна още през VI век. Никой не се е съмнявал тогава в нейната автентичност, вярващите й се покланяли. И се оказва, че иконописците от онова време рисували лика на Христос тъкмо копирайки плащаницата. Има една древна икона на Христос Вседържител в манастира "Св. Екатерина" на планина Синай. Преданието твърди, че тя е подарък на император Юстиниан I, който е построил манастира.
Неизвестният художник, нарисувал този лик през 544 г., се стараел да предаде образа на Спасителя максимално точно, копирайки го от най-достоверния източник – плащаницата.
Сходството на иконата и изображението върху платното е почти фотографско. Точно съвпада разположението на очите, носа и устата. Точността се проследява дори и в дребните детайли. Косата отляво пада върху рамото, отдясно тя е по-къса. Очите са много големи, носът – тънък и дълъг, лицето е изпито, брадата раздвоена, има малка плешивинка под долната устна, шията е тънка и дълга. Тази икона и изображението върху Торинската плащаница съвпадат по своите параметри, нещо повече, имат 45 общи черти! В съда е достатъчно да съвпаднат само 14 пунктове, за да се признае идентичността на човека.
Монетите
Има и друг факт, говорещ за автентичността на плащаницата. Учените откриха, че двете монети, чиито отпечатъци личат върху очите на Христос (според погребалните обичаи на много народи върху очите на мъртвеца се слагат монети – бел. прев.) могат да се идентифицират много точно. Това са лепти – истински дребни пари от онова време. Отпечатъкът на монетата върху дясното око е по-отчетлив. На него се виждат ясно буквите UCAI. Те съвпадат с буквите върху лептите, сечени по времето на Понтий Пилат. Съвременната техника позволява да се открият общите детайли. Те са 74!
При това именно тази разновидност на лептата с надписа UCAI се отнася към 29 г. от нашата ера, или 16 г. от управлението на Тиберий. Монетата върху лявото око не е толкова отчетлива. Но и тя може да се разпознае. Това е лептата "Julia" на Пилат. Такива монети са били в обръщение в течение на само една година, а именно през 29 г. от нашата ера.
Скулптурите
Интересно е да се сравни триизмерното изображение на Иисус Христос, възстановено по отпечатъка върху плащаницата, с най-известните статуи на Спасителя. Оказва се, че само гениалният скулптор Микеланджело се доближил най-много до оригинала!
Неговото мраморно творение се пази в базиликата Св. Петър във Ватикана. На него Дева Мария държи в ръцете си тялото на снетия от кръста Иисус. Това е един от най-големите шедьоври на Микеланджело. Какво му е позволило да стигне до такава точност? Интуицията? Или Божият промисъл? Излиза, че съвременниците не са се лъгали, като казвали, че сам Бог е водил ръката му!
Високомерните учени тепърва ще потвърждават още много факти, но противно на това – броят на невярващите ще нараства, защото така е писано.
СЛАВА НА ОТЦА И СИНА И СВЕТИЯ ДУХ. АМИН.
Slawa Bogu! 4e ni dopuskada razsyjdawame za Negowiq swqt oblik! Dano e za dobro towa lubopitstwo!
Daj Boje powe4e wqrwashti, a ne powe4e ubedeni!
Az wqrwam!
Сензация!!!! Христос е бил с цели 3см. по-нисък от МЕН и с един килограм по-лек!!!! Ааааалилуяяя! Ааалилууя! Алилуя! Вече се чувствам като прероден. Тази информация се оказа решаваща за вярата ми; от днес аз вече съм нов човек; заслужаваше си чакането!!!!
Интересна статия, но малцина се сещат, че хората, които са погребали Христос и са слагали тези монети на очите Му (Дева Мария и др.), са били доста суеверни.
„Суеверие“, не означава ли „празна вяра“?
Аз не бих могла да се съглася, че Божията майка има „празна вяра“, т. е че е била „суеверна“. Всъщност единствено тя е чула тези думи: „Благословена си ти между жените“, „затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“.
Ако имаше по-достойна, по-подходяща и по-чиста жена, чрез която да дойде Спасителят на нашите души, то тогава тя щеше да Го роди. Но не. Единствено Мария – дъщерята на благочестивите Йоаким и Ана – „придоби Божието благоволение“! Затова не бих могла да заявя и подкрепя думите, че св. Богородица суеверна.
Иисус е погребан от майка си, в това няма съмнение. Не съществува майка, който на опелото на сина си ще отиде на фризьор или ще спи с любовника си. Също няма съмнение, че очите на мъртвеца са затворени с монети на Пилат. Това е т.нар. Харонов обол, за който се вярва, че се плаща при превоза през реката на смъртта Лета. Но това вярване не е библейско, а езическо, макар че продължава и до ден днешен.
Да бъде наричана Св. Богородица суеверна, лично за мен, е кощунство, с което не мога да се съглася.
Искам да бъда разбран правилно. Аз почитам Дева Мария като Майка на Богочовека и като пример за непорочна девственост. Но да бъде възприемана като богиня, както правят много жени у нас, е истинското кощунство, а не това, приписвано напразно на мен. Срещам жени, които казват, че влизат в църква само заради нея и се молят само на нея, а не на Христос. Това по нищо не се различава от култа на Кибела или Афродита.
.
Дева Мария не е и не може да е безгрешна. Като всички нас сигурно се е поддавала на някои селски мнения и суеверия, присъщи на галилейската провинция, и това е естествено. Противоположното би било необяснимо и невъзможно. Да не говорим, че според Евангелията не е разбирала докрай мисията на Сина си и се е опитвала да го спре. След Възкресението се променя и това личи от присъствието й на Петдесетница.
А трябва ли да приемаме автентичността на Торинската плащаница и заключенията като догмат, та отгоре на това направо да разсъждаваме за монетите и да правим снизходителни оценки за суеверието на Пречистата. Далеч преди Петдесетница тя първа повярва във великата тайна на Боговъплъщението. Затова и често е наричана наша първа учителка по вяра. Това, че не е била суеверна никак не я прави съвършена или богиня. Подобно заключение е меко казано нелогично. Камо ли да се прави паралел със сегашните жени от провинцията, които се поддават на селски мнения и Пресвета Богородица. Как може тази която дава съвета: „Каквото ви каже (Христос) сторете“ след като Го е гледала Неговата Изкупителна жертва да се поддаде на „селски мнения“?! Изобщо няма да се спирам на довода „аз среща жени…“. И аз срещам всякакви хора, но не прехвърлям емоциите им върху християнството.
Аз не считам св. Богородица за богиня. Изобщо, ако съществува такова нещо „богиня“. И специално аз, не я поставям преди Бога. Но това, което знам е, че я поставяме и почитаме след Него. Тя е човек, може да кажем и Богомайка, но не и „богиня“. Ако има хора, които не знаят това, то това го считам точно за незнание.
Това, което мисля аз, е че дори да е допуснала това суеверие с монетите, тя не е влагала нищо /като смисъл или някаква вяра/ в това, за да я причаслим към суеверните. Може би както и се получава с мартениците; някои допускат да им сложат мартеница, просто, за да не обидят, човъкът, който им я слага – но не вярва, че ще му донесе здраве.
ЧИСТА ПРОБА exorcism МОДЕРЕН 🙂
„Он между нами. Кто тому виной? Вот он опять, Бердяев предо мной. Бесстыдное виденье… зев разъятый, Язык прикушенный — библейский, бесноватый, В отвратных корчах. Бесов легион В его нутре, и богохульно он Кощунствует. Ужасные для слуха Выкликивает на Святого Духа Безумственные клеветы…“ (http://www.krotov.info/library/02_b/berdyaev/1922_tyrkova.htm).
Отец Павел,
съгласна съм, че св. Богородица и светците, като хора, са имали някои погрешности, но на фона на тяхната изключителна любов и вяра към Бога, това е просто несъществено.
Да наречеш някого „много суеверен“, това означава да твърдиш, че суеверието е преобладаващо в неговия духовен живот. Не може да бъде наричана суеверна онази, която е повярвала в изумителното чудо на Боговъплъщението и е послужила то да се осъществи. За това, според мен, е нужна не просто вяра, но изключителна преданост и доверие към Бог. Благодарение именно на нейната вяра пътят на спасението е открит пред нас.