35 години от блажената кончина на Макариополския епископ Николай



Episcop NikolaiВ своето близо 11-вековно съществуване Българската православна църква всякога е имала своите високо извисени духовници, чиито живот, поведение и таланти красят страниците на родната ни църковна летопис. На днешния 19 юли възпоменаваме 35 години от кончината на един от впечатляващите висши духовници от близкото минало – Макариополския епископ Николай.

Светското име на епископ Николай е Никола Гаврилов Кожухаров. Той е роден на 17 април 1908 г. в село Ресен, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село. По-късно записва да учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Ваканционните си месеци прекарва в Преображенския манастир, където изпълнява различни послушания. През 1928 г. младежът Николай завършва Семинарията. Същата година – на 24 юни е постриган за монах с името Николай.

През 1932 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет. От 1932 г. е назначен за секретар на Врачанска митрополия. През 1934/35 г. йеромонах Николай е на специализация в Старокатолическия богословски факултет в гр. Берн. През 1935/36 г. е заместник ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. През 1936 г. става протосингел на Врачанската митрополия. От 1939 г. до 1941 г. архимандрит Николай е началник на културно-просветния отдел при Св. Синод. От 1941 г. до 1944 г. архимандрит Николай изпълнява длъжността ректор на Софийската семинария [1].

Николай е един от тримата български архимандрити [2] участвали през 1943 г. в комисиите, имащи за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери в Катин и на граждани в гр. Виница. Заради участието си в тази комисия архимандрит Николай е осъден от Народния съд през 1945 г. на 5 години строг тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права, 100 000 лв. глоба и конфискация на цялото му имущество [3].

На 3 януари 1954 г. архимандрит Николай е хиротонисан в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ за епископ Макариополски. Близо 20 години – от 1954 г. до 1973 г., епископ Николай е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, а от 1961 г. до 1971 г. е предстоятел на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ [4]. През 1974 г. е споменат като сътрудник на културно-просветния отдел към Светия Синод [5]. От началото на 1980 г. до смъртта си на 19 юли 1981 г. епископ Николай е „епископ на разположение” на Св. Синод [6]. Гробът му се намира в свещеническия парцел на Централните софийски гробища.

Епископ Николай Макариополски е автор на богословски трудове, композитор на църковна музика и художник. Той е написал „Наръчник по православна литургика”, „Светата евхаристийна жертва (изяснение на православната литургия)”, „Светата Евхаристия. Литургично-екзегетическо изследване”, „Богословие на светата Евхаристия”, проповедническия двутомник „Глас на благовестието”, „Вяра, надежда, любов – Закон Божий” (в съавторство с архимандрит Серафим) и др. Като композитор той пише църковно-певческите композиции „Патриаршеска кантата”, „Милост мира”, „Блажен муж” и др. Записал е и оформил църковни песнопения от различни райони на страната [7]. В библиотеката на Богословския факултет към Софийския университет се намира една папка с църковна музика, в която се пази ксерокопие на песнопение озаглавено „Достойно ест“ VІІ гл. (Еленски напев). Под песнопението, писано на ръка, има следният надпис: „На Стефан Цочев по случай имения му ден – 27. ХІІ. 1975, за добър спомен. † Мак. Еп. Николай.“ Иван Златанов, наследник на секретарското място на Стефан Цочев в Софийската св. митрополия, помни дядо Николай като достолепен архиерей с внушителна външност, респектиращо излъчване и отлично църковно пеене – превъзходен познавач както на източното църковно пеене, така и на западната хорова музика. Той притежавал прекрасен лиричен теноров глас с драматичен оттенък във височините [8].

Забележителният богослов и историк Ганчо Велев нарича епископ Николай „образован и даровит български духовник” [9], а самият екзарх Стефан в своето завещание, писано през 1956 г., споменава за „църковната ревност на епископ Николая” [10].

Проф. Николай Маджуров помни дядо Николай като високо просветен духовник, тактичен, прекрасно служещ, калиграф и добър проповедник [11]. А игуменията на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично” Валентина Друмева свидетелства за епископ Николай: „Но над всичко стоеше скъпоценната добродетел на смирението, която той притежаваше… При всички трудни обстоятелства намираше думи с тих и мек тон да обнадежди слабите във вярата. Той беше изключителен духовник с богата монашеска душа” [12].

Днес, когато се навършват 35 години от блажената смърт на този изряден Христов служител, нека произнесем молитвено Вечная памят и си спомним за Господните слова: „Жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:37-38).

 

Бележки

1. Срв. Б. Цацов. Архиереите на Българската Православна Църква. С. , 2003, с. 329.
2. Другите двама са архимандритите Йосиф Диков и Стефан Николов.
3. http://www.promacedonia.org;  http://parliament.bg/bills/41/054-01-25.rtf
4. Срв. Б. Цацов. Цит. съч., с. 329.
5. http://www.orthlib.ru.
6. Срв. Б. Цацов. Цит. съч., с. 329.
7. Игумения Валентина Друмева. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време-том 2, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007, с. 47.
8. В личен разговор с автора на статията.
9. http://dveri.bg
10. Български екзарх Стефан I. Сборник избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия. Изд. Сиела, 1998, с. 545.
11. В личен разговор с автора на статията.
12. Игумения Валентина Друмева. Цит. съч., с.49.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...