35 години от блажената кончина на Макариополския епископ Николай
В своето близо 11-вековно съществуване Българската православна църква всякога е имала своите високо извисени духовници, чиито живот, поведение и таланти красят страниците на родната ни църковна летопис. На днешния 19 юли възпоменаваме 35 години от кончината на един от впечатляващите висши духовници от близкото минало – Макариополския епископ Николай.
Светското име на епископ Николай е Никола Гаврилов Кожухаров. Той е роден на 17 април 1908 г. в село Ресен, Великотърновско. Основно образование получава в родното си село. По-късно записва да учи в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. Ваканционните си месеци прекарва в Преображенския манастир, където изпълнява различни послушания. През 1928 г. младежът Николай завършва Семинарията. Същата година – на 24 юни е постриган за монах с името Николай.
През 1932 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет. От 1932 г. е назначен за секретар на Врачанска митрополия. През 1934/35 г. йеромонах Николай е на специализация в Старокатолическия богословски факултет в гр. Берн. През 1935/36 г. е заместник ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. През 1936 г. става протосингел на Врачанската митрополия. От 1939 г. до 1941 г. архимандрит Николай е началник на културно-просветния отдел при Св. Синод. От 1941 г. до 1944 г. архимандрит Николай изпълнява длъжността ректор на Софийската семинария [1].
Николай е един от тримата български архимандрити [2] участвали през 1943 г. в комисиите, имащи за цел да установят извършителите на масовите убийства на полски офицери в Катин и на граждани в гр. Виница. Заради участието си в тази комисия архимандрит Николай е осъден от Народния съд през 1945 г. на 5 години строг тъмничен затвор, 8 години лишаване от граждански права, 100 000 лв. глоба и конфискация на цялото му имущество [3].
На 3 януари 1954 г. архимандрит Николай е хиротонисан в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ за епископ Макариополски. Близо 20 години – от 1954 г. до 1973 г., епископ Николай е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, а от 1961 г. до 1971 г. е предстоятел на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ [4]. През 1974 г. е споменат като сътрудник на културно-просветния отдел към Светия Синод [5]. От началото на 1980 г. до смъртта си на 19 юли 1981 г. епископ Николай е „епископ на разположение” на Св. Синод [6]. Гробът му се намира в свещеническия парцел на Централните софийски гробища.
Епископ Николай Макариополски е автор на богословски трудове, композитор на църковна музика и художник. Той е написал „Наръчник по православна литургика”, „Светата евхаристийна жертва (изяснение на православната литургия)”, „Светата Евхаристия. Литургично-екзегетическо изследване”, „Богословие на светата Евхаристия”, проповедническия двутомник „Глас на благовестието”, „Вяра, надежда, любов – Закон Божий” (в съавторство с архимандрит Серафим) и др. Като композитор той пише църковно-певческите композиции „Патриаршеска кантата”, „Милост мира”, „Блажен муж” и др. Записал е и оформил църковни песнопения от различни райони на страната [7]. В библиотеката на Богословския факултет към Софийския университет се намира една папка с църковна музика, в която се пази ксерокопие на песнопение озаглавено „Достойно ест“ VІІ гл. (Еленски напев). Под песнопението, писано на ръка, има следният надпис: „На Стефан Цочев по случай имения му ден – 27. ХІІ. 1975, за добър спомен. † Мак. Еп. Николай.“ Иван Златанов, наследник на секретарското място на Стефан Цочев в Софийската св. митрополия, помни дядо Николай като достолепен архиерей с внушителна външност, респектиращо излъчване и отлично църковно пеене – превъзходен познавач както на източното църковно пеене, така и на западната хорова музика. Той притежавал прекрасен лиричен теноров глас с драматичен оттенък във височините [8].
Забележителният богослов и историк Ганчо Велев нарича епископ Николай „образован и даровит български духовник” [9], а самият екзарх Стефан в своето завещание, писано през 1956 г., споменава за „църковната ревност на епископ Николая” [10].
Проф. Николай Маджуров помни дядо Николай като високо просветен духовник, тактичен, прекрасно служещ, калиграф и добър проповедник [11]. А игуменията на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично” Валентина Друмева свидетелства за епископ Николай: „Но над всичко стоеше скъпоценната добродетел на смирението, която той притежаваше… При всички трудни обстоятелства намираше думи с тих и мек тон да обнадежди слабите във вярата. Той беше изключителен духовник с богата монашеска душа” [12].
Днес, когато се навършват 35 години от блажената смърт на този изряден Христов служител, нека произнесем молитвено Вечная памят и си спомним за Господните слова: „Жетвата е голяма, а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си” (Мат. 9:37-38).
Бележки
1. Срв. Б. Цацов. Архиереите на Българската Православна Църква. С. , 2003, с. 329.
2. Другите двама са архимандритите Йосиф Диков и Стефан Николов.
3. http://www.promacedonia.org; http://parliament.bg/bills/41/054-01-25.rtf
4. Срв. Б. Цацов. Цит. съч., с. 329.
5. http://www.orthlib.ru.
6. Срв. Б. Цацов. Цит. съч., с. 329.
7. Игумения Валентина Друмева. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време-том 2, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007, с. 47.
8. В личен разговор с автора на статията.
9. http://dveri.bg
10. Български екзарх Стефан I. Сборник избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия. Изд. Сиела, 1998, с. 545.
11. В личен разговор с автора на статията.
12. Игумения Валентина Друмева. Цит. съч., с.49.
