Бай Ганьо в Руската църква

Предполагам, всички знаят, че положението в Руското подворие – храма “Св. Николай“ в София – е напрегнато. Вместо да се молят заедно, енориашите на храма се гледат отдавна изпод вежди. Вместо да “си носят теготите един другиму“, те са готови да си избодат взаимно очите от озлобление. Вместо благословии изпод тъмните сводове на храма долитат скърцания със зъби. В конфликта се намесиха вече и журналисти, и видни столични интелектуалци – не като помирители, но като прокурори. Всеки конфликт е сложна и мъчна работа, със заплетени причини и следствия, с вина, която обикновено се носи и от двете страни, – но този общоизвестен факт очевидно не ги интересуваше и те побързаха в стил “Вишински“ да издадат категорично своите присъди.

Всъщност не бих се заел да пиша на тази тема, ако не беше безпрецедентната кампания за оклеветяване на предстоятеля на подворието – игумен Филип. Вече няколко седмици този човек е разпъван на кръст. Според най-добрите сталински рецепти, предвиждащи “врагът на народа“ да бъде унижаван, мърсен с най-идиотски обвинения и клевети, тъпкан в калта, докато от задния план на сцената долитат дирижираните крясъци на “общонародното възмущение и гняв“: “разпни го! убий го!“

Малко преди да започне тази грозна медийна врява аз посетих подворието, или както хората у нас са свикнали да го наричат – Руската църква. Говорих и с едните, и с другите. Опитвах се да разбера техните мотиви. И от двете страни чух главно емоционални излияния, основани не върху рационални аргументи, а върху лични харесвания и нехаресвания, симпатии и антипатии. Казано с по-прости думи – едната жена-енориашка е влюбена в един поп, другата в друг и т. н. Но ме порази колко семпли всъщност бяха – ако турим настрана бозата на емоциите – претенциите към игумена, изложени в писмото-ултиматум на “опозицията“. – Питам “опозиционерите“: какви са тези негови безобразия, които са разбили енорията и разцепили стадото? – Мънкане. Ми… какви… Въвел бил ранна литургия (и нашенските мързеливи попове трябва да стават рано!). Евангелието веднъж-дваж не било прочетено на български език, а само на традиционния църковнославянски (след което пак започнаха да го четат на български). Е, и… дякон Сава е уволнен (защото не се е явявал на работа, без да посочи уважителни причини за това. Кой работодател би постъпил другояче?). – И това ли е всичко? – Да, това е всичко…

Поразително, мислех си аз. И заради такива глупости тези хора са готови да си издерат очите?? Честно казано, бях очаквал повече. Ако ще е гарга, то поне да е рошава, е казал народът. А тази гарга беше толкова дребна и оскубана, че приличаше повече на бръмбар. Несъгласия от толкова нищожен характер могат да се изгладят спокойно в няколко частни разговора, а не да се стига до разцепление, злоба и вой до небето. Е да, жал ми е за дякон Сава, но нали в края на краищата всеки началник има правото да подбира екипа си и да наказва подчинените за недисциплинираност, инак какво изобщо ще му остане от властта му? Ако паството толкова обича дякона, то може да помоли за оставянето му, но не и да поставя ултиматуми. Има си обноски, има си начини. Овцете не могат да диктуват на пастиря какво да прави, сякаш те са пастирите, а той овцата. Никой пастир, пък и изобщо никой ръководител или мениджър в света не би го приел.

Така си мислех и се надявах, че конфликтът рано или късно сам ще се уталожи, когато се намесиха медиите и с професионалния си цинизъм разбъркаха, отровиха и омърсиха всичко. Първият залп дойде от “Двери“. Сайтът, известен с интереса си към клюки и сензации, основан и ръководен от дългогодишен доносник и агент на ДС в църковните среди, застана внезапно в позата на морален авторитет. Вместо да се заемат с репутацията на собствения си гуру, дверяни решиха – може би тъкмо за да отклонят вниманието на обществото от нея? – да си намерят лесна плячка, удобна жертва – удобна, защото предпочита да мълчи и да си гледа работата, а не да се дърли с тях и да се джафка по форумите и в Интернет. Какво по-хубаво от това – да знаеш, че срещу теб стои интелигентен, вглъбен, молитвен човек, който няма време за разпри и препирни и следователно нито ще си отмъщава, нито ще ти иска някога сметка?… С такъв човек можеш да правиш каквото искаш, да го залееш с помия от главата до петите, да говориш за него всичко, каквото ти хрумне и каквото ти падне. Давай! Опровержение няма да има! Спокойно можеш да раздухваш страсти, омраза, да манипулираш фактите, да даваш глас само и единствено на едната страна в конфликта (класика на манипулацията!), като замълчаваш и игнорираш аргументите на другата в типичен комунистическо-пропаганден стил. Сталин и Жданов ще ти ръкопляскат. – Бе пръскай направо и директни лъжи, клевети – като тази, че игуменът се бил проявил зле в Рим, бил мразен от енориашите си и изгонен оттам!… За съжаление, тази лъжа беше приета некритично и тиражирана и от други медии, дори от сериозни и уважавани от мен хора като Деян Енев и Горан Благоев, които просто не си дадоха труда да я проверят. За тяхно сведение и най-вече за сведение на господа дверяните ще напомня, че многобройната руска православна енория в Рим, която включва хора от много националности, беше създадена от игумен Филип, че той е човекът, който с неизчерпаемата си енергия успя да направи невъзможното – да събере средства (повече от милион евро) и да построи православния храм “Св. Екатерина“ в самия център на Вечния град, столицата на католицизма, на няколко преки от Ватикана и “Св. Петър“. И тъкмо благодарение на неговите усилия и трудове днес там се издига на един висок хълм, видим отдалеч, храмът, жив център и огнище на православието в града на папите! Защо “Двери“ мълчат за този факт? Нима те не го знаят? Защо БНТ не направи репортаж за катедралата “Св. Екатерина“ в Рим, защо не ни я покаже отвътре и отвън? Защо не ни разкаже как точно е била построена тя – как руснаците получили парцел за строежа, но нямало пари, годините минавали, а разрешението за строеж вече изтичало, и как само за година и половина отец Филип със силната си вяра, с молитвите си и огромната си енергия успял да събере средства и да построи храма? Но да, разбира се, тази информация ще попречи на целите на някои хора и затова не бива да стига до очите и ушите на българските православни християни.

Защо “Двери“ не ни разкажат повече за личността на игумен Филип? Защото ще се разбере, че това е умен, енергичен, интелигентен духовник, ерудит, владеещ свободно три западни езика, прекрасен проповедник, амбициозен организатор и пастир, и не на последно място – човек от стар благороднически и свещенически род, дал вече епископи на Православната църква. Впрочем, навярно тъкмо това обстоятелство – че става дума за култивиран, фин човек със “синя кръв“ – не дава мира на самозваните ни “авторитети“ и е жесток трън в задника на нашенските простаци и байганьовци. Къде ти Бай Ганьо ще прости подобно нещо? Дори и игуменът да прояви най-голямо смирение, да обръща всеки път лявата си буза и да позволи да му се качват всеки ден на главата, Бай Ганьо пак ще се пука от злоба и няма да може да заспи спокойно, докато не го изпъди оттук.

Продължавам. Защо групата около Калин Янакиев и “Двери“ не ни каже, че игумен Филип познава лично мнозина видни личности от Русия и света? Е добре, аз ще ви го кажа вместо тях. Тъкмо той докара в София световноизвестния балетен танцьор Андрис Лиепа и прочутия православен мисионер дякон Андрей Кураев, чиито лекции бяха посетени от стотици хора и се радваха на огромен интерес. (“Двери“ подробно и с удоволствие отразяваха посещението на Кураев и лекциите му, но не обелиха нито дума за това кой е инициаторът и организаторът на всички тези неща. Колеги, това ли ви е журналистическата етика?) Пак той стои и зад посещението на Московския патриарх Кирил, което се очаква през април. И това е само началото. Отдавна Руското подворие в София не е имало толкова деен и енергичен предстоятел. Защо “Двери“ не ни разкаже за плановете му да реставрира и обнови храма, един от най-красивите архитектурни бисери на столицата, който в момента тъне в мръсотия и запустение? Защото ще блесне като червен маймунски задник фактът, че докато любимците на “Двери“ бяха стопани в подворието, през всичките тези дълги години те не си мръднаха пръста, за да направят нещо за храма. (Отидете там, надникнете вътре и вижте само черните напукани стени и опушените сводове, по които образите на ангелите и светците изобщо не си личат от чернилка и сажди). Но щом се появи човек, който иска да направи нещо и е готов да запретне ръкави, те веднага наскачаха като глутница вълци срещу него.

И за още нещо трябва да сме благодарни ние, софиянците, на отец Филип – за това, че той пое в твърдите си ръце процеса на канонизацията на владика Серафим. Владиката, чийто гроб е в криптата на храма, се почита отдавна от софиянци като светец, но официалната му канонизация се бави от десетилетия. Разбира се, това не зависи само от предстоятеля на подворието. Всички знаем що е бюрокрация – църковна или светска, няма значение. Това е стена, която само много енергичен човек може да пробие. И отец Филип е тъкмо такъв човек. С неговите качества и енергия нямаме основания да се съмняваме, че той би могъл да не пробие стената и да не доведе нещата до желания край. Човекът, който успя до построи православна катедрала в центъра на Рим, ще успее, без съмнение, и да задвижи реално процеса на канонизация на великия софийски светител, и да превърне храма “Св. Николай“ в истинска перла на нашия град.

…Ако му позволим да го направи. Засега не изглежда, че има такъв шанс. Ето още една клевета – че отец Филип искал да разцепи паството по етнически принцип, да настрои българи срещу руснаци. Лъжа. Лъжа, защото тъкмо враговете му се опитват да го направят. Крадецът вика: дръжте крадеца! Нека клеветниците да кажат – къде и кога отецът се е изказвал срещу българите? Кого се е опитвал да насъсква, да настройва? Кого и кога е призовавал към вражда, и то именно етническа? Чакам отговор. – Защо го клеветят ли? Защото знаят, че като истински християнин той няма да ги съди – и тъкмо това ги прави толкова смели. Дребни душички. Всъщност те много добре знаят, че подворието е разделено по признака “за и против игумен Филип“, а не по признака “българи и руснаци“, както се опитват да ни внушават. Знаят, че в лагера на противниците на игумена има и руснаци, а сред привържениците му е пълно с българи. В такъв случай за какво етническо разделение може да става дума? За какви безмозъчни глупци ни смятат тези пишман-демагози и манипулатори? Я да си гледат работата! Разделението не е етническо, а личностно и емоционално – просто част от хората, без значение с какъв произход са те, бяха насъскани срещу предстоятеля от малка група заинтересувани лица. Друга незначителна подробност, която те “елегантно“ пропускат, е това, че по-голямата част от паството е на страната на своя предстоятел.

Сред главните борци и вдъхновители на борбата срещу игумена е известният философ Калин Янакиев. Този факт всъщност е твърде интересен, ако имаме предвид, че проф. Янакиев е силно политизирана фигура, представител и говорител на дясна, крайно русофобска партия, и че самият той е демонстрирал неведнъж враждебно отношение към Русия и Руската православна църква. Последната той си позволи да нарече в едно предаване по БНТ “фашизоиден авангард на руския национализъм“. Като демократичен гражданин аз нямам нищо против правото на професора да избира убежденията си, ала какво, питам аз, прави той тогава в една руска църква, в едно поделение и представителство на “фашизоидния авангард“? Нима самият той се е фашизирал? С какви очи борецът с “православния руски фашизъм“ се разпорежда и дава акъл на енориашите на руския храм, построен от руската колония с руски пари, обгрижващ духовните нужди на руската община? Кой го е канил там? Кой го е молил за съвет? Каква наглост се иска, за да обиждаш по телевизията някакви хора, и после, без да ти мигне окото, да се натресеш в дома им и да се разпореждаш там като в своя бащиния? Как стават тия работи? Недоумявам. Но България, както знаем, е страна на чудесата. Аз лично съм бил свидетел на това как – много преди тук изобщо да се чуе името на о. Филип – професорът демонстративно излизаше от храма, когато свещениците отправяха молитви за Русия. Чак след това се връщаше. И този човек ще ми се прави на авторитет за свещениците и енориашите на Руското подворие и ще ми обяснява по телевизията какво именно се случва там? А, не, благодаря! Друг път!

Можем да разберем какво се върши в подворието, ако дадем следния пример: представете си, че Българското подворие в Москва е окупирано от руски попове и че в него се разпорежда московски интелектуалец-българофоб, който в беседа по първия канал на руската телевизия нарича Българската православна църква “фашизоиден авангард на българския национализъм“! Какво всеобщо възмущение щеше да се надигне у нас! Ала ето че това е само една огледална картина на ставащото в Руското подворие в София. Само с безкрайното руско добродушие (и безхаберие) мога да си обясня факта, че руснаците търпяха години наред това положение. Ако изобщо в храма е възникнало някакво етническо напрежение, то не е ли далеч по-логично да търсим причините му при хората, които отдавна и открито изразяват русофобските си убеждения?

Какво всъщност искат враговете на игумен Филип? Навярно щяхме да си блъскаме главите над този ребус, ако самите те случайно или поради глупост не се бяха издали. В една от многобройните дописки, възвания и доноси, тиражирани от тяхната група, те са се изпуснали да напишат: “Българските свещеници де факто са стълбовете на енорията. Предстоятелите на подворието, изпращани от Руската православна църква, идват и си отиват, те се сменят през определен период от време и имат предимно представителни функции“. Гледай ти! Предстоятелите имали предимно представителни функции! Хайде де! Какво откритие в областта на църковното право и каноничния ред! Откога предстоятелите на коя да е църковна структура имат само представителни функции? Значи ръководителят на подворието – защото това е подворие, а не енория – трябва според тях да е само един параван, кукла, зад която ще се разпореждат те, както си искат и както си знаят, а той само ще кима и ще се усмихва, когато те му дърпат конците? Откъде накъде? Лично аз не съм чувал лидерът, шефът, ръководителят на някаква организация или служба да има само “представителни функции“, т.е. други да се разпореждат зад гърба му. А дори и да има такива марионетки, управлявани от своите подчинени, всички ги презират за това. Очевидно игумен Филип не е човек, който може да бъде нечий параван или марионетка. И тъкмо това вбесява неговите подчинени – не всички, но някои от тях. Те самите се издадоха – казаха го. Dixi! “Каквото писах, писах!“ Сами се изобличиха, че църковната добродетел на послушанието не е тяхна добродетел. Сами си казаха, че искат да командват, а не да се подчиняват, жадуват да ръководят и да поучават, а не да вършат тихо и смирено служението, което им е възложено от висшестоящите. Воля за власт!

И откъде накъде постоянно ще ми говорят за “енория“? За тяхно сведение съобщавам, че Руското подворие в София е подворие, а не енория. Каква е разликата ли? Подворието е представителство на чужда поместна Църква, както посолството е представителство на чужда държава. А в едно посолство шеф е посланикът. Точка. Който не му харесва – “широко му поле“, както казват братята сърби. Да си търси късмета другаде. Откъде накъде ще диктуваме на представителя на една чужда страна и чужда институция какво да прави в собствената си резиденция? Не е ли това меко казано нахално? Бих попитал “революционерите“ от Руската църква: така ли правите и там, където работите? И там ли се занимавате с революции? Ще протестирате ли и ще пишете ли “отворени писма“, ако вашият шеф уволни някой от своите заместници? Ами! Ще го сторите друг път! – Тогава защо смятате, че онова, което не е уместно в личния и служебния ви живот, е уместно и приемливо в Църквата? Може би ви се струва, че Църквата е разграден двор и че църковните канони са “врата у поле“, а? Че там можете да вършите каквото си искате и да си развявате байрака както ви падне? Колко тъжно и грозно е всичко това! Там, където няма ред, няма нищо; аз ли трябва да го обяснявам на църковни люде – клирици и благочестиви православни християни? За придобиването на какви християнски добродетели може да става дума, ако не притежаваме дори елементарната добродетел на послушанието – качество, което се изисква дори от светската власт?

Призовавам църковните власти на РПЦ и БПЦ да не се поддават на исканията на демагози, които не са подплатени с нищо. А ако те все пак успеят, това ще бъде поредното тъжно свидетелство за състоянието ни като нация. Ако гоним от тази страна всеки културен, деен и интелигентен човек, когото можем да докопаме, то съмненията в нейното бъдеще ще стават все по-тежки. Накрая Бай Ганьо ще остане сам с простотията и злобата си – и ще се самоизяде. Далеч по-разумно би било да изгоним самия Бай Ганьо от нашата душа и от нашия дом!

В заключение повтарям още веднъж: Руската църква “Св. Николай“ е представителство на Московската патриаршия в България и там командва личният представител на Московския патриарх. Точка. Ако о. Николай и проф. Янакиев не харесват това положение, да си направят собствена енория, а не да се разпореждат на място, което не е тяхно – “с чужда пита помен да правят“, както е казал народът. И без това в близкото минало преживяхме трагедията на голямата църковна разпра; нека да не пръскаме отново семената й дори и в по-ограниченото пространство на отделната енория, подворие или храм. Защото семената на злото имат свойството да избуяват. Една капчица отрова убива целия организъм. Когато ни боли дори само един пръст, мъчи се цялото ни тяло. Ако веригата на мира и любовта се разпадне дори и само в един малък храм, тя ще се разпадне навсякъде в Църквата. И тъй – разум, братя! Разум! Само дяволът се смее на вашите раздори. Престанете да се делите на “филипяни“ и “николаити“, ами си стиснете ръцете и бъдете едно задружно семейство. За да бъде църквата “Св. Николай“ достойна за своето свято име и да си остане истинска перла на любовта и духа в сърцето на нашата столица.