Ана Боянова: Каин е всеки от нас

Ана Боянова е родена на 28 февруари 1958 г. в София. Завършила е Музикална академия със специалности солово пеене и пиано. Автор е на 15 книги — поезия, проза, публицистика. Член е на Съюза на българските писатели. Превежда от полски език. Занимава се с езотерика. Работи като редактор в „Издателско ателие Аб“. Наскоро в Бургас беше представена най-новата й книга „Да бъдеш Каин“.

Няма свят без творчество, защото самият Бог е творец, казва поетесата.

Темата за вината, изкуплението и прошката винаги ме е вълнувала. Библейският Каин не ми даваше отговор на въпросите, които си задавах. Тогава намерих високи образци в литературата, които трактуваха тази тема – прочетох поемата „Каин“ на Байрон; „Демиан“ на Херман Хесе. Погледнах от по-различен ъгъл нещата и постепенно у мен узря една нова идея за отношенията Каин – Авел. Пишейки моята стихосбирка „Да бъдеш Каин“, аз утвърждавах тезата, че Каин не е братоубиец – това е само символ. Каин е носител на новото, той убива в себе си примирението, статуквото и става богоборец, защото пътят към Създателя минава през промяната, осъзнаването и трансформацията. Тази стихосбирка бе за мен процес – на израстване, на преодоляване, на преосмисляне.

Как реши да оформиш по този начин книгата?

Самите стихове доведоха да двуделността на книгата. Първи цикъл – „След греха“, втори цикъл – „След прошката“. Но с това „след“ нямам предвид времево изразяване на събитията, а „следвайки“ нишката на развитието им.

Вторият цикъл представлява едно обръщане на Каин към женското начало в себе си; той е по-лиричен и „по-опрощаващ“.

Относно графичното оформление ми помогна древната наука Кабала. Първата буква от староеврейската азбука – „алеф“ – означава най-общо Бога, Божественото начало, духовният свят. Последната буква – „тав“ – символизира човека, греха, материалният свят. Двата цикъла на книгата се определяха от тези две начала – грехът се припокри с човешкото, прошката – потърси божественото.

Така всичко се оказа сложено „на място“, без да го съчинявам. Не бива да мислим за Бога с човешки понятия. И понеже не знаем небесната азбука, добре е да се оставим на вдъхновението – то да ни води.

Като започна от „Молитвеник“, „Ти, който не си на небето“, „Искам да съм“ до „Да бъдеш Каин“ – какво успя да кажеш? Откъде тръгна и докъде стигна?

Извървях част от своя път. От търсенето на Бога в себе си, през диалога с ближния, през равносметки и самоопрощение до една универсална тема – Каин. Каин е всеки от нас.

В тези книги обединих своето мисловно и своето емоционално съдържимо.