Времето в науката и Библията – 2 част
Времето в науката и Библията – 1 част >>>Времето в Библията
Има някои неща, които Бог е запазил в тайна до момента, когато ще бъдем подготвени да ги разберем. На пророк Даниил е казано: „А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последното време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи.” (Дан. 12: 4). Какво би станало например, ако свещените писатели бяха заявили, че Земята се движи в космическото пространство?
Няколко хиляди години, чак до епохата на Нютон, религиозните спорове нямаше да утихват, като противниците на Свещеното Писание щяха непрекъснато да атакуват неговата правдивост. Всички видове движение, известни на древните хора, – пеш, на гърба на животно (кон, камила, слон и др.), с колесница, кораб и пр. – винаги са съпроводени с някакво осезателно сътресение. Нека да си припомним, че когато Коперник, а по-късно и Галилей, стигат до прозрението, че Земята обикаля около Слънцето, не само религиозните водачи, но най-вече светските учени отхвърлят подобно твърдение като несъстоятелно.[16]
В тази насока Бернар Рам извежда четири екзегетични принципа, които ни помагат да разберем още по-добре проблема:
1. Библейските автори и учените говорят на различни езици. Езикът на науката е строго специализиран и технически. Той се е развивал, за да служи за твърде конкретни цели и нерядко може да бъде разбран единствено от специалисти. Езикът на Библията по отношение на природата е популярен, т.е. този, на който говорят обикновените хора в съответната епоха и на съответното време. Поради тази причина е нечестно както библейският егзегет така и ученият да търсят в нея научна терминология.
2. Езикът на Библията е феноменологичен – т.е. той отразява нещата така както изглеждат. Дори и днес ние употребяваме изрази като “във всеки ъгъл на Земята” (ср. Исая 11:12) или „Слънцето изгрява и залязва” (ср. Еклесиаст 1:5, Пс. 103:22, Як. 1:11). Подобни твърдения не са нито научни, нито ненаучни, а популярни и феноменологични. Това може лесно да се демонстрира в Битие 1. Главата очевидно ни описва онова, което очите могат да видят. В областта на астрономията тя говори за Земята, небето, Слънцето, Луната и звездите, но не споменава астероиди, планети и комети. В биологията – за риби, птици, добитък, пълзящи; за трева и дървета. Тук не се отваря дума за амфибиите и за водните бозайници. Това е класификацията на обикновения човек, който не се занимава с наука. Библията не отразява нещата според принципите и законите на природата, действащи в тези феномени, а според фактите и резултатите, които би видял един обикновен наблюдател. Това е език, разбираем за всяка епоха.
3. Библията не теоретизира относно действителната природа на нещата. Евреи 11:3 не е теория за материята. Битие 1 гл. не защитава или оборва теориите на Аристотел, Птолемей, Нютон, Айнщайн или Дарвин. Библията поначало отказва да говори за подобни теории в каквато и да е област – астрономия, геология, физика, химия, биология – и в нея липсват научни постулати. Тя просто описва природата, но не я обяснява в научен аспект.
4. Езикът на Библията използва културата на времето, в което е била написана, като средство за предаване на откровението. Това е едно от най-важните неща, които трябва да бъдат разбрани, за да имаме правилно виждане за връзката между науката и Библията. Дали Библията говори с езика на науката или с езика на древните култури, на които е писана? Дали споменава истината по буквален начин, когато се обръща към нещата, свързани с науката, или изразява богословски истини, използвайки древни културни модели? Ако Бог ни известява чрез говорещи еврейски пророци или пишещи на гръцки евреи това, което Той казва, до определена степен е зависимо от природата на еврейския и гръцкия език. По-нататък самият език не може да бъде отделен от културата, в която се използва, следователно Бог е предал нещата според характеристиките на културата, с която е бил свързан езика. Не трябва да се учудваме ако намерим в Библията древни културни модели. Последното не означава, че откровението е погрешно и се съобразява с тези модели, но че е предадено чрез тях понеже това е единственият начин то да бъде смислено за хората, които го приемат.
Дните на сътворението
Ситуацията с времето е подобна – преди малко се уверихме, че неговото естество от научна гледна точка е твърде неразбираемо и непонятно дори за съвременния човек. С думата „йом” в Библията се описва както обикновен ден, така и неопределен период от време. Затова в християнските среди често се появяват противоречия в кой от двата смисъла трябва да се тълкуват творческите дни в книгата Битие. Много богослови и днес застъпват становището, че това са двадесет и четири часови денонощия, понеже на повечето места в свещените текстове с тази дума е означен някакъв ден от седмицата. Тук обаче ще направим обширен коментар на другата гледна точка, т.е. възможно ли е в разказа за сътворението еврейският израз за ден да се разбира като отрязък от време, който не е точно фиксиран. В книгата Йов 20: 28 "йом" се отнася до момента на Божия гняв, а в Псалм 19: 1 – до деня на скръбта. Допуска се също във ІІ Летописи 21: 19, Осия 6: 2, Битие 2: 4 както и на някои други места думата да е употребена за продължителен период от време.
През първия творчески ден е извикана в съществуване светлината: „Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.” (Бит. 1: 3). Някои предполагат, че тази светлина е идвала от едно място, т.е. от някакъв точков източник (който сега липсва?!) и тъй като Земята се е въртяла около оста си, денят и нощта са се сменяли за период от 24 часа. Изразът „биде вечер, биде утро” предполага изгрев и залез, но ако е така Бог трябва да е творил на точно определено място, а не да е устройвал цялата планета, както е видно от контекста. Затова по-правдоподобно е схващането, че светлината огряла Земята и небесните простори през този ден е идвала от всички посоки, като най-вероятно остатък от нея е т. нар. космически микровълнов фон (КМФ).[17]
При разширението на Вселената той постепенно е отслабвал и затова на четвъртия творчески ден са били направени Слънцето, Луната и звездите, за да могат хората да разграничават деня от нощта. Макар думата „нощ” да е употребена още в началото на разказа (Бит. 1: 5), тя очевидно се отнася до нещо, което ще се появи по-късно, защото тъмнина за Бога не съществува: „Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.” (Пс. 138: 11, 12) В такъв случай интервалът „вечер – утро” (т.е. „творческата нощ”) е възможно да се разбира единствено като прекратяване на Неговата дейност в този промеждутък. Тук се налага да отбележим още, че е потребен значителен срок дори видимите звезди да заблестят на небосвода. С невъоръжено око се забелязват около 2000 звезди, които са на различно разстояние в космоса. Тяхната светлина обаче трябва да е пътувала от четири (за Проксима от Центавър) до няколко хиляди години (за най-отдалечените), за да могат първите хора да се насладят на красотата им.
В началото на шестия творчески ден Бог създава сухоземните животни, а по-късно – Адам „по Своя образ и подобие”, който да управлява над всичко и да обработва и пази Едемската градина. По този повод Ч. Такстън и Н. Пиърси пишат: „От Битие научаваме още, че Бог довежда животните при Адам, за да им даде той име (2: 19, 20). В староеврейския "да дадеш име на някого" представлява идиоматичен израз със смисъл на "да придобиеш власт над някого"; т.е. този библейски текст подкрепя разбирането за властта на човека над природата. Освен това според еврейското мислене името на нещо трябва да изразява неговата същностна природа. Следователно, за да дадеш имена на животните, ти трябва да проведеш внимателно изследване и да определиш какво представляват те – една задача, която изисква подробно наблюдение, описание и класификация.” („Душата на науката” стр. 33) Поради тази причина човекът е трябвало да поживее известно време с обитателите на този „зоопарк”, за да може да ги опознае и назове според някаква тяхна характерна особеност. Ако приемем, че са били кръстени от порядъка на няколко хиляди сухоземни вида животни (може би същите, които Ной е вкарал в Ковчега) подобно поръчение е изисквало значителен ресурс от време и интелектуални усилия.[18] Човекът по-нататък е общувал известно време с тях, за да се убеди, че нито едно същество не може да му бъде подходящ помощник. После Бог го е приспал и от реброто му е направил Ева, която Адам е обикнал – с което творението е било завършено. Всички тези неща не е възможно да са се случили в рамките на 12 часа, колкото е светлата част от денонощието!
За последния, седми творчески ден, не е споменато, че е приключил (след него не е "станало вечер и утро"), т.е. той е трябвало да бъде безкраен. В такъв случай благословената и осветена от Бога почивка след сътворението "съботата", е онова безгрешно състояние на физически и духовен порядък, хармония и мир, в което се е намирал съвършено построения свят. И така седемдневната седмица става преобраз и пример, който е било необходимо израилтяните да следват, включен в четвъртата заповед: „Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; … защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.” (Изх. 20: 8, 9, 11)[19]
Светите отци също са смятали, че няма как да се определи продължителността на творческите дни. Йеромонах Серафим (Роуз), който прави обширен коментар върху техните тълкувания на книгата Битие, на едно място пише: „Но мнозинството от Отците изобщо не говори за това: това не е било предмет на спор по онова време, и на тях, изглежда, и през ум не им е минавало да настояват за пренасянето на времевата скала на нашия паднал свят назад, върху изумителните и чудесни събития на тези шест дни. Блажени Августин в пълнота, струва ми се, резюмира светоотеческата позиция, когато казва: „За нас е много трудно или дори напълно невъзможно да заключим от какъв род са били тези дни: още по-невъзможно за нас е да говорим за това” (O градe Божием, ХІ, 6).”[20]
От всичко казано досега става ясно, че земните дни са преобраз на "творческите дни", но по никакъв начин не можем да твърдим, че едните и другите са еднакви по продължителност. Разбира се, има още библейски аргументи, които подкрепят нашето заключение, но тук ще се задоволим само с най-основните.[21]
Бог и времето
Според християнското разбиране Бог създава Вселената ex nihilo (от нищо), но самият Той остава извън материята, пространството и времето. Моментът на възникването на света се явява и начало на времето (което е в пълно съгласие с теорията на относителността) и в този смисъл Бл. Августин отбелязва, че Бог не е творил във времето, а със времето. Бог познава еднакво добре всичко – възможно и действително, необходимо и случайно, минало, настояще и бъдеще. Затова говори: „… защото Аз съм Бог и няма друг бог и няма подобен на Мене. Аз възвестявам отначало онова, което ще бъде в края, и от старо време онова, което още не е станало;” (Исая 46: 9, 10).
Библейските пророци съзерцават бъдещи събития по Божие вдъхновение, затова техните предсказания изцяло се различават от една остроумна и сполучлива догадка или от някакво неопределено и двусмислено предвещание. В Писанието има над шест хиляди и четиристотин стиха, съдържащи пророчески проникновения, като близо половината от тях вече са се осъществили. Някои са се сбъднали малко след като са били оповестени (Дан. 5 гл. и пр.), а други – стотици и дори хиляди години след отбелязването им в свещените книги (напр. текстовете за живота, кръстната смърт и възкресението на Спасителя). Има пророчества, които наблюдаваме в настоящата епоха и такива, свързани с бъдещето – Второто пришествие, новите небе и земя и т.н.[22] За да се изпълни едно пророчество обаче, е необходимо да бъдат взети под внимание огромен брой обстоятелства в неживия и живия свят за даден период от човешката история. Това означава да се отчете ефектът от явленията в природата, да бъдат установени маршрутите на живите същества и да се предвиди какво ще направят всички хора през този интервал от време.
В такъв случай дали пророците просто не са притежавали някакви феноменални заложби[23], благодарение на които са могли безпогрешно да прогнозират събитията? Според П. С. Лаплас, ако измерим достатъчно точно параметрите на една система и знаем характера на нейната динамика, ще сме напълно способни да определим всичките й бъдещи състояния. Съвременните научни постановки – стохастика, квантова механика, теория на хаоса и пр., – обаче не допускат такъв радикален детерминизъм. Според стохастиката не е възможно да се посочи конкретния изход от събитията с вероятностен характер. Изчисленията показват каква е вероятността да се случи едно събитие, но не могат да уточнят кога ще се случи и дали въобще ще се случи. В квантовата механика е в сила принципа на неопределеността на Хайзенберг, според който няма как да засечем едновременно координатите и импулса на частиците, а по такъв начин и траекторията им на движение. Тук съществува проблем и с наблюдението – при измерването на някое качество на микрообектите, изходното им състояние се разрушава, т.е. не е възможно да опознаем съвсем точно и техните свойства (а оттам и поведението им, когато не са наблюдавани). Според теорията на хаоса една част от системите (напр. атмосферата) показват изключителна чувствителност към началните условия, което на практика ги прави непредсказуеми в по-голям времеви обхват (метеорологичните прогнози са правдиви най-много до три дни). При хаотичните системи и най-малкото отклонение от изходното положение може да доведе до огромни различия в крайните резултати, т. нар. „ефект на пеперудата”.[24] Природните катаклизми – градушки, урагани, наводнения, вулкани, земетресения, засушавания, болести, измиране и миграции на биологичните популации и т.н. – понякога предизвикват драстични промени върху съдбите на цели народи. Но тези явления се подчиняват на изброените по-горе непредвидими закономерности, затова обективно не е възможно тяхното прогнозиране, независимо от способностите на отделни хора или достиженията на научно-техническия прогрес. Както ни уверява св. ап. Петър: „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.” (ІІ Петр. 1: 21)
Остава обаче още едно много съществено затруднение – хората притежават свободна воля и по никакъв начин не е възможно да се предвиди как ще решат да действат при различните ситуации. Изборът на всеки човек е извънредно комплициран, защото върху него влияят разумът, емоциите, прищевките, непредвидените проблеми, природните условия, както и отношенията му с другите индивиди и организацията (държавна, икономическа и пр.) на обществото като цяло. И обратно – понякога идеите само на една личност са в състояние да предизвикат революция в мисленето и/или да доведат до широки културни, социални и политически промени от световен мощаб.[25] Според М. Лутер ние не разполагаме с истинска свобода – нашата воля е „поробена”, затова сме като коне, които яха или Бог или дяволът. А неговият приемник Ж. Калвин твърди, че отначало сме предопределени – едните за небесното царство, а другите за вечните мъки в пъкъла. Но ако сме само „кукли на конци” или предварително „програмирани”, тогава изпълнението на пророчествата се обяснява много лесно, обаче отговорността за злото пада изцяло (или частично) върху Бога.[26] Във връзка с интерпретацията на една „безумна” област от физиката – квантовата механика – Нилс Бор издига т. нар. „принцип на допълнителността”. В по-общ вид той може да се предаде така: „за възпроизвеждане целостта на явлението е необходимо в познанието да се прилагат изключващи се класове от понятия, като взаимно допълващи се”.[27] Светите отци много преди учените са стигнали до този постулат, още когато са формулирали основните догмати на християнската вяра – „Бог е един, но изявен в три Личности”; „Иисус Христос е всемогъщ Бог и ограничен Човек”. Православната църква, опирайки се на техните учения, приема, че Бог има предзнание за нещата, т.е. може суверенно да планира и предизвестява събитията от световната история без изобщо да ограничава нашата свободна воля. Ап. Павел ни заявява, че Неговите действия не могат да бъдат обхванати и достигнати от нашия разум: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.” (Римл. 11: 33-36)
(Тук ще отворим една скоба, за да поясним по какъв начин е възможно и дявола да предвещава бъдещето. От Библията знаем, че Сатана изисква вярващите пред Бога, за да ги изпита (Йов 1:11, 2:5; Лука 22:31-32), а невярващите "са уловени живи в примката му" (ІІТим. 2:26). Когато получи позволение от Господа да стори нещо на даден човек (Йов 1:12; 2:6), той може да предупреди тези, с които общува (астролози, ясновидци, екстрасенси и пр.), какво ще направи още преди да го е извършил. По такъв начин някои могат да "познават" съдбата на хората. Когато става въпрос за дадени световни събития Сатана се придържа към пророчествата в Божието Слово, но понеже не знае подробностите, предсказанията му са много общи, мъгляви или двусмислени.[28])
БЕЛЕЖКИ:
[16] Можете да се запознаете с най-новите проучвания на историците и философите на науката за отношението на католическата църква към Коперник, Бруно и Галилей от труда на Н. Пиърси и Ч. Такстън „Душата на науката”, кратка извадка от който сме публикували тук:
[17] През 1965 г. Арно Пензиас и Робърт Уилсън откриват необясним радиошум, който веднага се интерпретира като реликтово лъчение от Големия взрив. Това радиоизлъчване се нарича космически микровълнов фон, регистрира се в диапазона 3мм. – 50см. и е с температура 2,7К.
[18] Класификация – подреждането на организмите в йерархични групи (таксони) според някакви техни характерни белези. Съвременната стройна систематика на живия свят е плод на усилията на огромен брой учени в продължение на стотици години.
както и книгата: „История на науката” – І том
За да се справи Адам с подобно задание, той трябва да е провеждал продължителни наблюдения, съпоставки, задълбочен сравнителен анализ и синтез. Всичко това е възможно само ако нашият прародител е притежавал изключителни интелектуални способности, а не е бил някакво междинно звено между маймуната и човека, както смятат привържениците на т. нар. „теистична еволюция” (за нея ще стане въпрос малко по-нататък).
[19] Как спазваме „новозаветната събота” е изяснено в една полемика с адвентистите, която можете да видите във ІІ глава на книгата „Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма”:
[20] Виж Глава ІІ „Шестте дни на сътворението”:
[21] За повече подробности относно употребата на понятието „време” в Библията, както и тълкуването му от отците и учителите на Църквата, виж:
[22] Погледни „Указател на Месианските пророчества в Стария Завет”: http://www.pravoslavieto.com/bible/prorochestva/mesianski/index.htm и „14 пророчества сбъднали се след 1967 г.”: http://dox.bg/files/dw?a=f9b9c3fa40
(Трябва да отбележим обаче, че не сме съвсем съгласни с интерпретацията, която прави Пери Стоун на някои от тях.)
[23] И сега съществуват хора, които могат да правят на ум редица пресмятания по-бързо от компютър, да извеждат сложни математични теории, разполагайки с твърде ограничен обем знания, да запаметяват огромно количество информация и пр.
[24] Стохастика – събирателно понятие за теорията на вероятностите и нейните приложения в науката и практиката.
Читателите, които нямат достатъчна подготовка в областите на математиката и физиката, могат да се запознаят с най-основните положения на теориите, споменати в текста, от тук:
[25] Въпросът за човешката свободна воля е изключително сложен и не е възможно на това място да го разгледаме изчерпателно. Можете да видите изброени (макар и съвсем схематично) различните аспекти на този проблем, тук:
[26] Протестантските теолози и до днес напразно се стараят, чрез редица философски еквилибристики, да смекчат подобно заключение, но докато в основата на тяхната сотирология е залегнала доктрината за „спасение само чрез вяра”, сянката на злото неизменно ще стои върху Бога.
Виж: „Християнско богословие” (349–367; 409–428 стр.), „Основно богословие” (373–382 стр.), „Наръчник по систематично богословие” (88–91 стр.)
(„Заключителни думи”)
Мартин Лутер не успява да излезе от рамките на римо-католическото юридическо богословие, което допълнително подсилва горния извод:
За радост днешните протестанти не са строги последователи на Лутер и Калвин и са преодолели на практика до голяма степен недостатъците в тяхното богословие.
[27] Принципът на допълнителността е в сила, когато опитно установените признаци на един обект имат вид на взаимно изключващи се, например корпускулярно-вълновите свойства на елементарните частици. Последните като че ли съчетават в себе си напълно противоречиви качества, понеже от една страна частиците са дискретни, а от друга – вълните се разпространяват безкрайно в пространството. Тоест някои аспекти на физическата реалност макар да изглеждат като несъвместими, трябва да се приемат като взаимно допълващи се, обуславящи единната същност на обектите и явленията.
[28] В книгата "Тайната на Ванга" на журналистката от вестник "Седмичен Труд" Жени Костадинова са поместени 12 хипотези на учени, които се опитват да обяснят феноменалните способности на Вангелия Гущерова (баба Ванга). Ще се спрем само на две от тях, понеже са залегнали в основата на почти всички останали:
1) Нашият физик Йордан Георгиев гради следната теза, като приема няколко чисто спекулативни допускания: а) Всички събития – минали, настоящи и бъдещи – съществуват едновременно; б) Има една по-дълбока реалност, т. нар. „субквантово” поле на действителността, което обединява света в единство; в) Ясновидците черпят информация от него, за да наблюдават развитието на цялостната картината на нещата (напр. човешкият живот) във времето.
Християните обаче предпочитат да се доверят на свидетелството на Библията за всичко онова, което се случва във видимия и невидимия свят. Там е написано, че „Сатана ни клевети денем и нощем пред Бога” (Откр.12:10), от което става понятно, че неговата невидима армия от паднали ангели следи всяка наша дума и действие. По такъв начин научаваме как прорицателите могат да разкриват интимни подробности от живота на хората, без да прибягваме до теориите, че те „разчитат информационните им полета, записани в бучките захар”.
2) Астрофизикът проф. Лъчезар Филипов приема, че във Вселената е възможно да съществуват множество развити цивилизации, като техническият им напредък е свързан и с утвърждаване на висши морални ценности. Те не желаят да влязат в контакт със земните жители и да им предадат своите знания, понеже ще бъдат използвани за задоволяване на егоистичния ни манталитет „да завоюваме, да покоряваме и да обсебваме”. Контактьорите са единствените хора, на които се доверяват и телепатично им предават специални послания, като напътствия за човечеството, за да се "качим на по-високо стъпало на осъзнатост".
Но има и едно друго обяснение: В град Филипи св. ап. Павел изгонва нечистия дух от една слугиня и тя на часа загубва дарбата си да предрича бъдещето (Д. А. 16: 16-18). В своите послания той ни уверява, че „Сатана и неговите служители много умело заблуждават хората и ги водят към погибел, като вършат големи чудеса и знамения и се представят за ангели на светлината, носещи истината и правдата” (ІІ Кор. 11: 14, 15; ІІ Сол. 2: 8-10). Затова Православната църква винаги е предупреждавала вярващите да не контактуват с „пришълци от други светове”, „висши духовни учители”, "душите на мъртвите" и пр.
Следвайте ни
Ако последният ден е трябвало да бъде безкраен, Бог нямаше да каже:
(Gen 2:2) И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
Никъде не се казва, че Бог се е отдал на безкрайна почивка. Битие обхваща един период от 1600 г. На 1 глава се падат средно по 40 г. Затова тя е сравнително кратка и затова авторът й не се спира в детайли да обяснява подробности от спазването на съботата.
За „църковните отци“ – няка не забравяме, че повечето от тях са приели християнството езичници и въвеждат много езически практики, останали в православието. Църковните отци напр. отхвърлят ясните думи на Исус, който казва на апостолите да не се наричат отци, тъй като Един е Отец. Нима ученикът е по-горен от Учителя Исус, за да позволяват да се нарушават тези негови думи.
Може би авторът знае, че Исус не нарушава постановленията на Старият Завет, а нарушава някои традиции, въведени от фарисеите при изграждането на II-я храм. Никъде в Новият Завет Исус не отменя съботата, той премахва някои излишни формалности и човешки учения (напр. да не се лекува болен). Отмяната на необходимостта от обрязване е упомената два пъти в Библията, Отмянана на Събота не е упомената НИТО ВЕДНЪЖ. Исус сам казва, че е Господар на Съботата, т.е. че той определя кое би я нарушило. Евреи, изследователи признават, че Исус по никакъв начин не е нарушил Съботата.
След като християните-евреи избягват в ПЕЛА, по съвет на Исус, от Йерусалим, те спазват чак до III в. събота като Господен ден. Ако съботата е била отменена те би трябвало да знаят.
Исус сам казва, че не е дошъл да промени закона, а да го ИЗПЪЛНИ и, че дори една йота няма да премине. Ако съботата беше отменена, сигурно щеше да спомене.
Някои от отците на църквата въвеждат традиции, противоположни на Библията. 1 от тях стига до там, че да обожестви хората и по този начин отхвърля божествеността на Исус. Друг /Кирил Александрийски/ въвежда култ към Божията майка, въпреки че Исус ясно заявява, че никой не дохожда до Бог-Отец, освен чрез него, т.е. молитвите към други са БЕЗСМИСЛЕНИ.
Исус предупреждава евреите да се молят бягството от Херусалим „да не се случи в съботен ден“. Защо г-н Велче, автор на http://kosmos-21.blogspot.com/2011/07/blog-post_8349.html, защо да не е в събота, според вас Събота е свата само за евреите (впрочем Лутер още е прозрял, че събота е въведена много преди евреите, в Едем, където е благословен:
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко , което Бог беше създал и сътворил.
Защо само един ден в Библията е ВЕЛИК (Йоан 19:31). Къде другаде в Новия Завет друг ден е споменат като Велик?
Библията твърди, че първо трябва да настъпи смъртта на Спасителя и след това Той трябва да възкръсне. И ето, Той е вече мъртъв и положен в гроб. Съботата е започнала. Значи сега трябва да възкръсне. Но Той не възкръсва! Защо не възкръсва? Да не би жертвата Му да не е достатъчна? Или може би има друга причина?
Отговорът може да бъде само един – Исус не възкръсва веднага, защото била настъпила съботата. Това е ден на почивка толкова необходим да се спазва, че Исус не Си позволил да възкръсне в него, а изчакал той да мине. И ето какво станало, веднага след като той минал:
“В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба” (Йоан 20:1).
Като че ли Исус е чакал да мине съботата, да Си почине според заповедта и веднага след това да възкръсне и да демонстрира триумфа Си над смъртта и злите сили.
Защо апостол Йоан повече от половин век след смъртта и възкресението на Исус продължава да го нарича “велик”?
И от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ.
И като излизат те ще видят труповете на човеците, Които са престъпили против Мене; Защото техният червей няма да умре, Нито ще угасне огънят им; И те ще бъдат гнусни на всяка твар.
„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец
P.S. Чакам отговор от автора на темата по онези 13 точки от православните заблуди, които го помолих да коментира.
Тоже бих се радвал на цитати от Библията, къде е отменена Събота в Новият Завет.
[quote name=“Антон Бояджиев“] „Битие обхваща един период от 1600 г. На 1 глава се падат средно по 40 г. „
Стига простотии, Бояджиев. Вселената е създадена преди 13 милиарда години, а не преди 1600.
„Църковните отци напр. отхвърлят ясните думи на Исус, който казва на апостолите да не се наричат отци, тъй като Един е Отец. Нима ученикът е по-горен от Учителя Исус, за да позволяват да се нарушават тези негови думи“.[/quote]
Христос предупреждава никой да не се нарича Отец, т.е. Небесен Баща или Бог, а не земен отец или баща. Ти как се обръщаш към баща си? „Абе пич“? „Дъртак, кихай кинтите“? Наричаш го „татко“ (отец), нали? Това не нарушава ли криворазбраната от тебе Христова заповед?!
[quote name=“о. Павел“]
Стига простотии, Бояджиев. Вселената е създадена преди 13 милиарда години, а не преди 1600.
?!
[/quote]
Преди 6000 г. А Битие обхваща 1600 г. Значи, Павел, вие смятате, че Библията лъже за Адам и Ева и първородният грях? Откъде почвате да приемате Библията като Иситна?
Павел,
православните свешеници за отци на всички в повереното им паство ли се взимат? Какво библейско основание имате?
Аз не ви обвинявам да наричате баща Ви татко или отец. Аз Ви питам как позволявате на други хора, освен собствените ви деца да ви наричат отци:
Баща се нарича родителят от мъжки пол на детето. Бащинството бива три типа:
биологичен баща — бащата, източник на генния материал
социален баща — бащата, занимаващ се с отглеждането на детето
юридически баща — бащата, носещ юридическата отговорност за постъпките на малолетното дете.
Вие от кой вид сте за да се наречете Отец?
И, баща ми не ме изхранва, а аз съм глава на тричленно семейство, което лично изхранвам
Когато слагате плюс или минус е редно да се обосновете. Сложили сте минуси на всичките ми мнения, макар да не успяхте да намерите примери от Библията, които да оборват изложените от мен становища и да се опитахте да оборите само малка част от изложеното от мен (напразно признавам).
Ако и другите православни свещеници са убедени, че Адам и Ева са измислица, и че сме произлезли от маймуните (въпреки всички нови доказателства, оборващи измишльотината, наречена еволюция), то никак не е учудващо, че България е така затънала в Окултизъм, както много малки други страни. След като призваните да проповядват Словото не Го смятат за истина.
Пак повтарям, ако Адам и Ева не са истина, нямаше смисъл Исус да идва и да умира на кръстта.
Павел, нали знаеш, че с ДУМИТЕ си ще се оправдаеш и с ДУМИТЕ си ще се осъдиш” ( Матей 12:37)
Ноември мина, а авторът на статията не отговори, макар че лично го поканих 2 пъти през FB във връзка с негова статия за адвентистите и събота като Господен ден. Какво пък – явно е лесно да оплюваш без доказателства другите зад гърба, ама като трябва да се обосновеш…
Чакам и отговор от автора за лъжеученията на православието, които той все още също не е коментирал.
[quote name=“Антон Бояджиев“]Вие от кой вид сте, за да се наречете Отец?
И, баща ми не ме изхранва, а аз съм глава на тричленно семейство, което лично изхранвам[/quote]
1) Повтарям, че православните и римокатолическите духовници не се наричат богохулно Отци, а отци. Разликата е същата, както между Христос и християнин.
2) Един нормален християнин не може да има само едно дете, освен ако то не е на съседа :)))
[quote name=“fr Pavel“][quote name=“Антон Бояджиев“]
2) Един нормален християнин не може да има само едно дете, освен ако то не е на съседа :)))[/quote]
2-ра точка показва истинският морал на православието – аз не съм ви обидил, а вие го направихте 2 пъти при това без да ме познавате. Не коментирам и че не знаете от колко години съм женен, нито кога е родено детето ми. По-притеснително е, че са се намерили още поне 3-ма да ви сложат плюсове. Както казах това само говори за духа, който движи православието.
Повече няма да се хабя сигурно сте чували – не хабете бисерите си за свинете.