Дева Мария – Мариам

Благочестивите мюсюлмани, подобно на християните, хранят особена почит към Дева Мария – Мариам. Тя се споменава трийсет и четири пъти в Корана, докато в Новия Завет – само деветнайсет пъти. За отбелязване е, че никоя друга жена не се споменава поименно в Корана.

От сто и четиринайсет глави на Корана осем носят имена на личности и майката на Иса е една измежду тях. Глава 19 е озаглавена „Мариам“, а глава 3 е посветена на баща й Имран. Трета и деветнайсета глава са измежду най-поетичните в Корана.

Името Мариам се среща многократно както в Стария, така и в Новия Завет. То има арамейски или староеврейски произход и класическият коментатор на Корана Байдауи (Абдула ибн Омар ал-Байдауи, поч. 1286?) е на същото мнение. Съществуват различни теории за значението на името както между християнски, така и между ислямски учени. Няма доказателства, че то е използвано в Арабия през предислямската епоха. Дж. Е. Брокоп отбелязва в Енциклопедия на Корана, че в Медина Мохамед получава като подарък от византийския управител на Александрия коптска наложница християнка с подобно име – Мария.

Мариам е дъщеря на Имран и Ханна. Въпреки че Коранът не споменава името на майката на Дева Мария, както класически така и съвременни коментатори на Корана казват, че нейното име е Ханна. Бащата на Мариам, подобно бащата на Мохамед, умира преди раждането ѝ.

Новият Завет не споменава нищо за детството на Дева Мария и докато евангелистите Матей и Лука описват произхода на благочестивия Йосиф (Мат. 1:1-17 и Лука 3:23-38), Коранът дава накратко родословието на Мариам: „Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран потомство едни от други. Аллах е всечуващ, всезнаещ“ (Коран 3:33-34).

В Корана историята на Дева Мария започва още преди раждането ѝ. Ханна иска да посвети на Бога детето в утробата си. Коранът описва така молитвата на майка ѝ, с която тя я посвещава на Бога, и нейното раждане: „Когато жената на Имран рече: „Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия“. И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско“ (Коран 3:35).

Ханна очаква да роди отроче, което да стане книжник или религиозен водач, и в първия момент е разочарована, но Бог има други и по-добри планове. По-нататък в трета глава четем: „А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. „И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството ѝ!“ (Коран 3:36).

Бог приема Мариам така, както е поискала в молитвите си нейната майка: „И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн“ (Коран 3:37).

Дева Мария израства чиста и благонравна. Тя е поверена на грижите на нейния чичо, свещеника Закария, който я настанява да живее в една ниша (михраб), или в молитвено помещение на храма. Всеки път, когато Закария влиза при нея, открива, че тя е снабдявана с храна по чуден и свръхестествен начин: „и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае“ (Коран 3:37). След като чува отговора на Мариам, Закария отправя молитва към Бога: „Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова“ (Коран 3:38).

Въпреки че бил възрастен и съпругата му безплодна, Бог благославя Закария и съпругата му Елисавета с дете, което те ще нарекат Йоан, станал по-късно Кръстителя на Иисус Христос, когото Коранът нарича Яхя: „И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: „Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците“. Рече: „Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?“ (Коран 3:39-40). На скептицизма на Закария Бог отговаря по подобаващ начин: „Рече: „Така! Аллах прави каквото пожелае“ (Коран 3:40).

И в Новия Завет Ангел Гавриил също потвърждава Божието всемогъщество: „Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума“ (Лука 1:36-37).

Коранът описва Мариам като изключително благочестива жена: „И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите!“ (Коран 3:42). Ислямското предание сунна говори как, когато помолили Пророка Мохамед да назове най-съвършената живяла някога жена, той назовал Дева Мария. Класическият коментатор на Корана Ибн Исхак нарича Мариам „девицата, добра и пречиста“.

С описанието на необикновени събития от живота на майката Коранът подготвя читателите или слушателите за друго необичайно събитие – зачеването и раждането на нейния син Иса, без баща, по Божия воля.

Мариам заема толкова високо място в исляма, че се описва като постигнала духовно съвършенство и се почита от мюсюлманите заради нейната благочестивост. Поради тези нейни качества Мариам е пример за подражание за мюсюлманките по целия свят. Но не само мюсюлманките почитат Мариам, тя е пример и за мъжете. Коранът я описва като „всеправдива“ (сиддика). „Месията, синът на Мариам, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници, а майка му е всеправдива“ (Коран 5:75). Над тази категория благочестиви хора стоят само пророците. Мюсюлманите благоговеят пред Мариам, тъй като в Корана тя е описана и като една „от набожните“: „И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните“ (Коран 66:12). На арабски думата „набожни“ (канитин) е от мъжки род множествено число, което подчертава факта, че тази добродетел на Мариам не е характерна само за женския пол, тя може да бъде пример както за жените, така и за мъжете. Духовността на Мариам е една от нейните открояващи се черти, на която всички мюсюлмани се стремят да подражават.

Нито в Корана, нито в Библията Мариам се нарича Дева Мария, титла дадена ѝ по-късно от християните, но и двете свещени книги подчертават нейното девичество (девство).

Както в евангелията, така и в Корана значението на Мариам произтича от това, че е майка на Иисус Христос. Тя няма друга роля и както в християнските текстове, така и в Корана Мариам със скромност и покорство приема Божията воля: „О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!“ (Коран 3:43); в Евангелието според Лука: „Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38). Покоряването на Божията воля е основно изискване както при исляма, така и при християнството, и се смята за основа за разбирането на някои от най-дълбоките им духовни тайни.

Християнските предания за детството на Дева Мария нямат потвърждение в текстове от Новия Завет, но както посочва Йозеф Имбах, съществуват множество такива разкази в новозаветните апокрифи. Например в Протоевангелието на Яков и Евангелието на Псевдо-Матей. Не съществува библейски паралел и на кораничната история за отглеждане на Мариам в ниша на храма или от Захария, но евангелист Лука съобщава, че по време на своята бременност Мария е престояла три месеца в дома на Захария: „И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета… И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си“ (Лука 1:39-40, 56).

Съгласно апокрифното Протоевангелие на Яков (8:1) Дева Мария е отнесена на тригодишна възраст в храма, където Захария бил свещеник, и „докато Мария живееше в храма Господен, тя бе хранена като гургулица и получаваше храна от ръката на един ангел“.

Апокрифното Евангелие за рождението на Дева Мария в глава първа, стихове 5 и 6, описва така живота на родителите на Дева Мария – Йоаким и Анна: „По този начин те живяха благочестиво около двайсет години, без да имат деца, но с Божията благосклонност и уважение на човеците. И те се зарекоха, ако Бог ги дари с рожба, да я посветят в служба на Господа“.

Въпреки приликите между образа на Дева Мария в Новия Завет и Корана, различия съществуват. Главното е различното възприемане на Иисус Христос (Иса ал-Масих). Според християните Дева Мария е родила не просто човека Иисус, но и Син Божий. Затова Вселенският събор в Ефес през 431 г. сл. Хр. я провъзгласява за Богородица.

Из книгата „Иисус Христос в Корана“, ИК „Омофор“, 2008