Житийно



БЛИЗКИ ТЕМИ:

10 коментара

  1. mmm каза:

    Игумения Валентина е всеизвестна графоманка, с нейното име са излезли май над 50 книги. Ясно е, че такова огромно количество е за сметка или на качеството на писанията, или на качеството на монашеския й живот. Всъщност и на двете. Виждал съм я на живо – тя тогава пък не спира да говори. 🙁
    Иначе за изданията с логото на „Св. вмчк Георги Зограф“ (това не са реално манастирски издания, правят си се тук, атонските монаси често дори не разбират какво е излязло от тяхно име!) – отдавна е ясно, че са с много ниско качество 🙁 Но при тоя глад на християнска православна литература у нас някак пренебрегваме това. И след време ще съжаляваме 🙁

  2. refab каза:

    „Виждал съм я на живо – тя тогава пък не спира да говори. 🙁 “

    Може би е основателка и съответно представителка на нещо като ЛОГОРЕЕН ИСИХАЗЪМ! 😉

    логорея-букв. превод: словотеч…

  3. Дон Кихот каза:

    В магазина на църквата „Св. Неделя“ в София има следните книги:

    1. Пълна конкорданца (симфония) на гръцкия текст на Новия Завет;

    2. Джобен еврейско-английски речник;

    3. Произведенията на апостолските мъже в английски превод.

    Побързайте, за да не Ви изпреварят!

  4. Toshev2006 каза:

    Наистина издаваните от т.н издателство“Св.Георги-Зограф“ книги са някак апокрифни. Предвид това, че не се дава достатъчно сведение за лигитимността и корекността на преводачите, редакторите, коректорите и проч. участници в издателски екип. Това е бягане от отговорност прикрито под някакво привидно смирение или христянска свенливост.
    Преди време някои богослови алармираха за подводни камъни в текстове особенно касаещи догматични въпроси в светоотечески преводни книги.
    Така, че относно книгите на поменатото издателство се изисква повече“осторожност“.

  5. silnikol каза:

    разбирам чувствата ти. Монахиня Валентина Друмева изгуби чувство за реалност отдавна. „Издава“ на килограм, освен първата й стихосбирка с неща от по-младите й години, останалото не стават за четене. Пагубно обаче, за непредубедените читатели е претенцията й да се занимава с документалистика. Друмева не си служи с источници, търсенето в архиви, проучване на устни и писмени извори и пр., са й напълно чужди. Както, впрочем, й е чужда и всякаква изследователска работа. Тя не би могла и да я осъществи не само заради затвореността в манастира, но и поради факта, че не си е въздала собствен изследователски и анализаторски апарат, независимо от претенцията за дългогодишна „писателка“. Важното за нея е да издава. Твърдя го от позицията на нейна лична позната не от вчера. Колкото до т.нар. „издателство“ „Зографски манастир“ и прочие, няма какво да се говори. Субектът , стоящ зад него, говори сам по себе си.
    Непредубедени читателю, внимавайте с книжките на това „издателство“! Освен лоши преводи, които развалят езиковата култура, в текстовете има и откровени богословски недомислите, допуснати от липса на теологическо образование и недобро познаване не само на руския, от какъвто език се превежда, но и на богатството на българския, който „преводачките“ не владеят.
    Хубав и благотворен ден на всички.
    Силвия Николова – журналист и теолог

  6. silnikol каза:

    към читателите за съвсем не гладния ми текст, написан набързо.
    Още веднъж, хубав ден на всички

  7. Gi каза:

    Vie ,koi ste da sudite jenata??

  8. Татяна Филева каза:

    Признавам, че преди години и аз принадлежах към злощастната и печално известна в църковните среди „преводаческа“ група около Зографския отец. Но когато разбрах вредата, която се нанася както на светоотеческите текстове, така и на душите на „преводачите“, предимно жени, напуснах тази група и открито разобличих нейния ръководител. Да бъдем внимателни към всеки, който се опита да ни пробута „духовно“ четиво със съмнителна стойност!

Споделете в социалните мрежи