Коелю в сибирската степ

Пауло Коелю пътува през Сибирската степ „по начин, запазен за изключителни световни лидери”, в специално реконструиран за целта влак, съобщават медиите.

Публикуваната преди няколко дни в Медиапул статия Сибирското пътешествие на Паулу Коелю към хвалебствията на Том Парфит от в. Гардиън, съдържа интересна информация за изпитанието, на което се подлага великият писател, както и за отражението на събитието върху „тълпите от почитатели”, които „се стичаха към пероните на гарите, за да видят автора в отдалечените спирки по дългия транс-сибирски път до Владивосток."

Хората тръгват на път за един единствен автограф. Групи почитатели обсаждат влака на всяка спирка; „момичета плачат от радост”… Информацията за сибирската авантюра на Коелю се разполага някак съвсем естествено в контекста на проведения наскоро у нас семинар по проблемите на сибирските секти.

Авторът на статията си обяснява изключителната популярност на Коелю в Русия със склонността на руснаците да разискват духовни теми „около кухненската маса”. Без съмнение характереният вкус на коелювата литература, който я прави апетитна, лесносмилаема и подходяща за маса, привлича огромно число консуматори. Но дали само това обяснение на „феномена” стига? Защото е лесно да си обясним как сериозните манипулатори, обладателите на „духовни просветления”, застават начело на масови движения (като например въпросните секти), респектирайки публиката с универсалните си прозрения. Но е трудно да се обясни как това прави Коелю. Трудно и някак обидно, да се види как точно в Русия „останали без дъх телевизионни репортери и новинари поддържаха информираността на страната за преминаването на писателя през степта, включително пълни подробности за всекидневните му занимания и менюто му.”

Неловко (дори малко срамно) е да се разбере, че страната на Достоевски ври от възторзи пред човек, който не само в литературата, но дори в обикновения пиар проявява пълна безвкусица. Защото какво друго е решението да рисуваш аскетичния образ на латиноамериканския милионер, който „пътува с антуража си в два частни вагона с дневна, прикачени към междуградските влакове, и е придружаван от двама лични готвачи”, като разказваш, че поради изключително аскетичния си вкус, той закусва главно прясна трева…

”Ирина Ковал, асистентката на автора, казва, че вкусът на писателя е изключително аскетичен – той закусва пресни треви, портокалов сок и плод. “Готвачите му се опитват да го изкушат с всякакви деликатеси, но той предпочита простите храни като сандвичи със сирене”, добавя тя.

А също: „Беше 11 вечерта, вероятно не най-доброто време за разходка из влака, но Пауло беше силен”, съобщава неговата пресслужба… Край Екатеринбург той направи обиколка извън вагона си, “за да погледне обикновените пътници в очите”.

Както личи от материала, Коелю наистина е силен. Той мъжествено понася всички трудности на пътуването (към просветлението?) със собствена композиция, антураж и коварни готвачи. Е, ничие търпение не е безгранично. И писателят показва слабост пред един проблем по време на пътуването – това е постоянното люлеене на влака. “Цяла седмица не можах да спя”, казва той.

Транс-сибирското пътешествие на „латино-философа Коелю”, както пише в един от коментарите към статията, е ясен знак, че човекът се е взел насериозно. „И няма да е чудно, ако скоро се обяви за месия…”, продължава мисълта си авторът.

А аз си мисля, че ако в Русия духовната кариера на Коелю изглежда така постижима, за България, уви, тя би трябвало да е вън от съмнение…

Още по темата:
Какво научихме от Пауло Коелю
Семинар по проблемите на сибирските секти