Къде ви е вярата, българи ?!

Преди повече от 130 години великият Левски написа “НАРОДЕ????”, като неслучайно добави четири въпросителни, изразяващи силната емоционалност и неразбиране: “защо народът търпи?”. Колко повече днес се нуждаем от един такъв апостол, който да ни събуди, да ни отвори физическите, но и духовни очи.

Християнската вяра опази народа по време на две чужди управления (навремето ги наричаха робства). Тя беше онзи крайъгълен камък, на който се основа борбата за освобождение по време на тъмните робски векове и съживи България.

Днес тя отново е поставена на изпитание. И този път причината не са имоти и борба за власт, а едно неформално промиване на мисленето. Не всеки съзнателен българин може ясно да си даде сметка за измеренията на това антихристиянско и антибългарско, а може би и антисветовно явление. Постепенно и целенасочено се атакува авторитета на една двухилядолетна институция – Църквата. Не онзи на свещенослужителите, който напоследък трудно се забелязва, а този на непреходното Божие Слово – Библията. В съзнанието на хората постепенно, посредством художествена литература, базирана на апокрифни книги, без никаква историческа стойност, и абсолютна фантазия, се налагат идеи, които противоречат в най-голяма степен на вярата.

В книги като “Шифърът на Леонардо”, “Библейския код” и новоизлязлата “Конспирацията срещу Магдалина” тотално се погазват истините, които всеки от нас е изповядал по време на своето Кръщение в Символа на вярата – молитвата, съдържаща същината на християнското учение. В тези книги се представят факти, чиято аргументираност е несъстоятелна, защото се позовават на недействителни твърдения,, примесени с голяма доза въображение. Но въпреки това, с цел увеличаване на интереса на читателите и съответно – на продажбите, авторите се опитват да представят литературната измислица, като достоверна истина – единствената действителност, която днес излиза наяве. Тиражират се твърдения, които създават чувство на съмнение в достоверността на Библията. Това е недопустимо, защото авторството, датировката и достоверността на книгите на Новия завет са исторически доказани и издържани. Но противно на това авторите на коментираните книги косвено целят създаването на лъжлива представа за Църквата, за Вярата, за Бога.

Какво ли би се случило, ако някой си позволи да напише книга с подобно съдържание, но вместо Иисус да бъде поставен Мохамед. Резултатите биха били несравнимо по-тежки от тези с наскоро тиражираните карикатури на пророка. Но това е и показателно! Защо ние християните допускаме да бъде петнено името на нашия Господ Иисус Христос. Всеки, който възприеме тези книги не като литературна фантастика, а като действителност, ще погази паметта на стотиците хиляди мъченици, които отдадоха живота си за вярата в Спасителя. Нима те са загинали в заблудата, която днес “разкриха” някои. Ще погази и Вярата, която ни съхрани като народ над 1100 години, която роди велики царе и духовни архипастири, създаде несравними идеолози на свободата. Можем ли да им обърнем гръб и да приемем безумните идеи на комерсиалните писатели на новото време? Ако го сторим, ще загубим корените си! А който не помни миналото си той няма бъдеще!!!!