Плебейският синдром на Стефан Цанев



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. B. каза:

    Здравейте!
    Първо искам да кажа, срамно- несрамно, не съм добре запозната с историята. Общо взето каквото съм учила в гимназията – научила. И трябва да изкажа благодарност на учителката ми по история, която преподаваше „този предмет“ увлекателно и интересно, но уви тогава в гимназията кой да ти слуша…
    И след това животът става един кръговрат, в който ставаш тесен специалист в дадена област и рядко намираш време , или пък в много случаи не искаш да го намериш, за да четеш книги, особено пък такива на „скучен академичен език“.
    Така или иначе ми се прииска да се разровя малко от малко в българската история, поне да имам бегла обща култура- какво-що е било, водена и от срама, но и от чистото любопитство. В ръцете ми попаднаха именно „Български хроники“ и ми се искаше освен да я прочета да видя и критиките към нея, както съответно стигнах и до тази статия.
    Та ето и моето скромно мнение относно книгата и относно критиката в тази статия:

  2. B. каза:

    Книгата е изключително увлекателна, чете се на един дъх. Не искам с нищо да обиждам академичните трудове или учебниците по история, но те наистина са на език трудно достъпен за много хора. И разбира се няма как (понеже не съм „навътре в нещата“) да оспоря приведените аргументи от тази статия, които са в ущърб на книгата. Дори предполагам, че доста от тях са със стабилна основа. Съгласна съм също, че авторът си е позволил да изкаже лично мнение и да наклони везната към една или друга хипотеза, също да критикува дадени събития (няма да цитирам статията, защото за мен това е да се „заловиш за думата“, а не за цялостния смисъл, въпреки че на „адвокатски език“ така трябва да се пише).

  3. B. каза:

    А за смисъла на книгата и за начина, по който на мен лично ми въздейства искам да добавя: Не всичко в „Български хроники“ звучи като 100 % – ва истина, на много места си личи личното отношение на автора, но книгата е написана по такъв начин, че те кара да се замислиш, да поискаш сам да се разровиш в източниците (тези същите написани „със сложния език“), запалва любопитството ти и показва, че историята може да бъде написана по един увлекателен и добре „смилаем“ начин, за който създателите на учебници, с всичките им титли и цялото ми уважение към тях, не е зле да се замислят.. 🙂
    А има ли- няма ли „плебейски синдром“ в книгите на Стефан Цанев, това е от второстепенно значение за мен лично..

  4. MZB каза:

    Не видях нито една точка в цялото това изложение, която да си струва да се коментира. Претенциите към книгите на С.Цанев са относно третостепенни въпроси.

  5. Ангел николов каза:

    Още по-невярно е описана историята на Третата българска държава. Авторът е толкова далеч от осмислянето на събитията, че се лута между клишетата на комунистическата историография от времето на Живков и измишльотините на жълтата преса. Ако някой иска да се забавлява с исторически мишмаш, защо не си го забърка сам в свободното време.

Споделете в социалните мрежи