Руските духовници в България
Руските православни духовници идват в България след Освобождението през 1878 г. Присъствието им става значимо с прииждането на бялата руска емиграция у нас след 1919 г. и с благосклонната подкрепа на Българската православна църква. Влиятелният Софийски митрополит Стефан (бъдещ Екзарх) е назначен за национален комисар, а по-късно и за Председател на Комитета по делата на руските бежанци в България.
Огнища на руските духовници са мъжкият манастир Св. Спас в с. Черган, Ямболско (основан в 1879 г. от „белия” генерал Скобелев), храмът-манастир Св. Николай (осветен 1902 г.) в с. Шипка, известната руска църква Св. Николай Чудотворец (осветен 1914 г.) и църквата Св. Никола на ул. „Калоян” в София.
През 1922 г. в руския мъжки манастир "Св. св. Кирик и Юлита" до Асеновград се открива единственото в Европа руско богословско-пастирско училище, където се подготвят свещенослужители, както за Руската православна църква зад граница, така и за нашата църква. На руските монаси се предоставя Кокалянският манастир Св. Архангел Михаил и древновизантийският храм Св. Атанасий Велики във Варна.
През 1946 г. се основава руски женски манастир Покров на Пресвета Богородица в с. Княжево, Софийско, който сега е единствената старостилна обител в страната. Руски монахини от Югославия са приютени в манастира Св. Петка-Параскева до с. Клисура, Софийско в периода 1954 – 1980 г.
Алманахът „Русские в Болгарии”, (Пловдив, 2010) за първи път дава био-библиографска информация за много от най-видните руски църковни деятели в България. Сред тях са професорите Н. Н. Глубоковский, М. Е. Поснов, Г. В. Флоровский, Г. И. Шавелски; Архиепископите Серафим (Соболев) и Дамян (Говоров); архимандрите Пантелеймон (Старицки) и Сергий (Соболев); протоиереите княз А. А. Ливен, Н. В. Владимирски, Г.С. Голубцов, В. А. Флоровски, В. Д. Шпиллер; игуменките Серафима (матушка княгиня О. А. Ливен) и Диодора (Докторова). Професор Глубоковски е учен от световно значение и основоположник на богословското образование в България (с над 50 научни труда). Владика Серафим е изключителен проповедник и благовестител, чиято прослава като светец се очаква от мнозина вярващи както в България, така и в Русия.
Над 100 руски свещеници и дякони са служили в различни епархии в страната, и то в отдалечени места, непривлекателни за българското духовенство. Много от тях (като отец Н. Л. Сомохин, служил в с. Пищигово, Пазарджишко) са бивши офицери и високообразовани хора, за които миряните си спомнят с най-добри чувства.
В резултат от плодотворната дейност на руските свещеници в България – според думите на архиепископ Серафим Соболев „Вот и попали мы в хорошую сторонушку” – е останало значително културно и материално наследство, което следва да бъде издирено, описано, обработено, съхранено и представено в дигитален вид.
Даниела Атанасова е научен сътрудник към Централната библиотека на БАН. Тя е част от екипа на проекта "Русский мир". През 2008 г. проектът печели конкурс за финансиране от фонд „Русский мир” в резултат на което издава информационния алманах „Русские в Болгарии 1877-2007 гг.” Базата данни обхваща биографска и библиографска информация, архивни документи, описание на паметници и фотовидео материали, свързани с дейността на руската емиграция в България. | rusmir.cl.bas.bg
Сектантите кришнаити подкупват българска чиновничка –
http://www.stranabg.com/iskat-ostavkata-na-galina-bezhanska-ot-direktsiya-kultura-i-obrazovanie-na-so.html
Страх лозе пази. Осипов за икуменизма:
http://rusk.ru/st.php?idar=43236
Руското влияние в България преминава през религията и през специфично тълкувание на факти от историята, като особено много се държи на запазване на мистико-епическия култ към дейците от късното Възраждане и то главно на революционерите и въстаниците от Априлското въстание през 1876г. Така се получава силна идеологическа прегръдка, където мощната Русия чрез религията и силата на историческото знание и отгледаната вследствие на това емоция на българите, опасно некултурна междувпрочем, прави бетонна спойка на вечната българо-руска дружба, където българите са ученици на по-големия брат.Особено силна русофилия проявяват старостилците, които заради покровителството на СССР над всичко руско в България след 1944 г. не са преследвани от властта за разлика от много български духовници, минали през ада на комунистическия режим. Така руснаците издигат целеви личности, които на фона на автентичните български критерии за духовност и познанние са посредственици – вж. Серафим Алексиев, Язаджиев и др
В България духовенството е с много нисък българистичен ценз. Изпратено да учи в чужбина, където или не знаят нищо за българите, или са учили превратни неща за тях вследствие на византийско-католическата интерпретативна матрица на знанието за религията, бг-духовенството внася в България характеристики на религията, които не са свойствени за историческия опит и религиозната нагласа на българите, един по обективната си етнокултурна дефиниция изключително вярващ народ – друг е въпросът в какво точно вярва. Така се получава пробойна в народно-църковната спойка, направена през вековете и постепенно Църквата се идентифицира като ненародна, а на нейните представители и функционери виновни им стават българите заради българистичната им некомпетентност. Това е един от мотивите на комунизма, който претендира, че е по-народен.
http://www.bg-history.info/5246/Koreni-na-protivorechieto-mezhdu–hristiianstvoto-i-marksizmut-prez-komunizma-v-Bulgariia-Kum-filosofiiata-na-bulgarskata-istoriia.html
В един свой коментар уважаваният от мен грамотен атеист Николов беше писал, че искам с коментарите си да разтърся БПЦ. Опасявам се, че не храня такива илюзии. Словото може да разтърси хора с ум и сърце, хора грамотни, ходили на училище и които ценят усилията на други хора. БПЦ освен че мистично вярва, че е избрана от Бога, на всичко отгоре е и българска народна организация, те.е. захранва се в своите претенции и гранодмания от идеята, че има свещен селски генофонд, както учат и българските „националисти“. Затова логичнит аниилз на фактите и това, което стои зад тях и ги прави явления от битието на българите е, че БПЦ със слово не може да бъде разтърсена – може би при малко по-сериозно и по-сурово отношение от това, което имаха комунистите към Нея може евентуално и при Божия намеса да Я подтикне към размисъл, но и в него, ако Бог допусне вразумление на хората от БПЦ, пак трябва да Й се помага безвъзмездно по силата на идеята за свято народно дело на българите и наша жертвеготовност.
Бих си позволил да приведа една точна и впечатляваща характеристика за споменатия в края на статията архиепископ Серафим Соболев от негов съвременник и духовно чадо: “Архиепископ Серафим представляваше едно рядко и щастливо съчетание на ученост и смирение, на простота и дълбоки богословски познания. Негова отличителна черта беше простото му и сърдечно, любвеобилно отношение към всички хора. У него нямаше никаква поза или показност, защото той беше молитвеник. А може ли човек, който винаги духом стои в молитва пред Божия престол, да бъде тщеславен и горд? Особеното, онова, което го отличаваше от другите, беше неговото благодатно, вътрешно, сърдечно познаване на божествената истина, неговото духовно ведение. А до такова ведение той бе достигнал по пътя на личната святост.
Продължение:
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога — четем в светото Евангелие (Мат. 5:8). Архиепископ Серафим ни остави следната мъдра мисъл: «Православното богословие е правопропорционално на целомъдрието.» Това означава: за да опознаеш православната истина, трябва да водиш целомъдрен, чист живот. Замърсена ли е душата ти от грехове, тя не ще бъде в състояние чисто да отразява чистите и светли богооткровени истини. Защото ересите се раждат в нечисти души и най-вече — в души, преизпълнени с гордост, водеща към духовна прелест (т. е. прелъстеност от дявола) … – Из Юбилейното слово, произнесено от архим. Серафим (Алексиев), по случай 100-годишнината от рождението на архиепископ Серафим, 1981 г.