Богословската наука е жизненоважна за църковната мисия
Списание “Духовна култура” е неразривна част от мисията на Българската православна църква и вече десетилетия излиза като непрекъснато продължение и израз на православно съзнание, църковност и научно-богословска традиция.
За списанието дълги години работиха изтъкнати наши иерарси и видни църковници,както и незабравимите професори Ив. Марковски, Д. Дюлгеров, Б. Маринов, Ил. Цоневски, Ив. Панчовски, Т. Поптодоров, Т. Коев, които допринасяха на високо научно-богословско ниво за оформянето на духовния и интелектуален образ на Църквата ни пред обществеността. Това бе жизненоважно културно-просветно дело от църковния ни живот. Слава Богу, преди година и половина се преодоля мъртвата точка на застоя с излизането от печат на едно обединено книжно тяло от №5 до №12 на списанието, като се запълни съществуващият вакуум за 2006 година.
Възникналите трудности са преодолени и през следващите години списанието вече излиза като тримесечник четири пъти годишно с обновени рубрики и с актуализирана проблематика и преди всичко с творчески търсения за синтез между православната богословска мисъл и съвременните постижения в областта на култура, наука и изкуство.
През настоящата година от списаниe „Духовна култура” излязоха вече №1 и №2 със следното съдържание:
№1 (януари – март)
† Максим, Патриарх Български. Патриаршеско новогодишно послание
1. Доростолски митрополит Иларион. Светлина върху една църковноисторическа истина
2. Митрополит Дамаскинос Папандреу. Творението - вяра и знание
3. Д-р Клара Стаматова. По благодат сте спасени чрез вярата
4. Протойерей Владимир Башкиров. Църквата Христова и Царството Божие
5. Ивелина Николова. Царството Божие - реалност и есхатологично очакване
6. Гл. ас. д-р Стоян Чиликов. Богословието на св. Николай Кавасила
7. Проф. д-р Антоний Хубанчев. Духовна концентрация и богоустременост в исихастките възгледи на св. Евтимий, патриарх Търновски
8. Гл. ас. д-р Димо Пенков. Антропологични постановки в религиозно-философското творчество на Стоян Михайловски (1856-1927)
9. Паулина Тодорова, магистър богослов. Свобода, власт и трите изкушения
10. Тодор Билчев. Митрополит Симеон Варненски и Преславски или епохата българска, съхранена за нас от най-достойните негови съратници
11.Таня Груева. Отношението на Църквата към децата с психични увреждания
№2 (април – юни)
† МАКСИМ, Патриарх Български. ПАТРИАРШЕСКО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ
1. Митрополит Дамаскинос Папандреу. ОТГОВОРНОСТТА НА РЕЛИГИОЗНИЯ РЪКОВОДИТЕЛ
2. Проф.д-р Антоний ХУБАНЧЕВ. ТВОРЕНИЕ, ТЕЛЕОЛОГИЧНОСТ, ЕСХАТОЛОГИЧЕН ЗАВЪРШЕК
3. Д-р Клара Стаматова. ХРИСТОЦЕНТРИЧНИ НАЧАЛА НА ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛОВИЕ
4. Свещ. Александър Тимофеев, Московска Духовна академия. “ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, ДОШЛО В СИЛА”
5. Архимандрит доц. Павел СТЕФАНОВ. ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ГРУЗИНСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА
6. Ст. н. с. д. и. н. Георги Атанасов. ДОРОСТОЛСКАТА ЕПАРХИЯ МЕЖДУ 1020 И 1185 г.
ОТ ЕПИСКОПИЯ КЪМ МИТРОПОЛИЯ
7. Ст. н. с. д-р Христо Темелски. БЪЛГАРСКАТА ДЪРВЕНА ЦЪРКВА “СВ. СТЕФАН”
В ЦАРИГРАД И НЕЙНИЯT КЛИР (1849-1898)
8. Стефка Кънчева. ОСТРОВ ЕЛЕФАНТИНА И ЕЛЕФАНТИНСКИТЕ ПАПИРУСИ
В предпечатна подготовка е №3 (юли – септември)
УВОДНА – Сливенски митрополит Иоаникий. Преображение Господне
1. Митрополит Сурожски Антоний. За светия Кръст Господен
2. Проф.д-р Антоний Хубанчев. Антропологични идеи в псалом 8
3. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов. Библията и апокрифите за астрологията
4. Стефка Кънчева. Страдащият Раб Господен (Ис. 52:13 – 53:12) – колектив или отделна личност
5. ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ И ПОДВИЗИ, ИЗВЪРШЕНИ ЗА СЛАВА НА НАШАТА ЦЪРКВА ОТ ПРЕПОДОБНИЯ, БЛАЖЕН И ПРИСНОПАМЕТЕН НИКОДИМ МОНАХ (ОПИСАНИ ОТ НЕГОВИЯ БРАТ В ХРИСТА ЕВТИМИЙ ЙЕРОМОНАХ. Превод от гръцки език и подготовка за печат от Алексей Стамболов
6. Магдалена Легкоступ. Основни литургични средства за катехизация според св. Кирил Иерусалимски
7. Д-р Клара Стаматова. Сънят – между Божието благовестие и сатанинското нашепване
8. Ивелина Николова. Смислова аналогия между идеята за човека и идеята за музика (за духовно-нравственото усъвършенстване на човека чрез музика)
9. Д-р Полина Спирова. Емпирични модели на интерактивни техники за религиозно образование в дискурса на не-насилие
***
Църквата е благодатна общност от любов, свобода и съборност и връзката между клир, миряни и богословска наука е жизненоважна. Църква, в която не се развива и не процъфтява богословска наука, става все по-примитивна и нефункционална в мисията си, без авторитет и достоверност пред обществото, а и богословие, което скъсва пъпната си връв с майката-Църква е безблагодатно, мъртво, доктринерско слово, което не докосва сърцето човешко, търсещо сред кълбо от сложни противоречия спасителната пътека към Истината Божия.
Оставаме с вярата, че благодарение на вдъхновението, ентусиазма и таланта на богослови и църковници от родната Православна църква, както и на широкия кръг от научни труженици и съработници – на всички, обичащи Църквата ни, светото Православие и неговото богословие – списанието ще може да достигне до сърцето и начина на мислене на своите читатели.
Списанието се разпространява в митрополитския катедрален храм “Св. Неделя” и чрез Синодално издателство.
