Българска християнска проза – ново издание на ИК „Омофор“



Може да харесате още...

4 коментара

  1. iliana sivova каза:

    чудесен текст!

    поздравления на венета дякова за свършената много и много важна работа за подготовката на тази книга!

  2. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    Много добра работа на издателство Омофор. По правило християнският момент в българската културология е лустриран в модерните образователни и национално-канонични текстове, както и в популярността на авторите на текстове у нас. Причината може би е в слабата религиозно-философска подготовка на българите и в търсенето на политика и етничност в нормите на живота у нас от периода на късното Възраждане. Като поздравявам издателство Омофор му пожелавам да развие идеята си да представя български християнски автори като подбере текстове на историци и културни дейци в България, чиято трактовка е християнска и българска. Например може да се преиздаде проф. Петър Ников с неговия труд за борбите по Екзархията, макар днешната БПЦ да счита произтеклата от това схизма за нещо лошо и да не иска да си спомня този епизод, макар привилегиите й днес да са родени от „калъпа на българщината“ както каза по БНТ проф. Янакиев. Проф. Ников е по-християнин от проф.Тончо Жечев.
    http://www.slavicorthodox.hit.bg

  3. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Тук някои явно не знаят, че класическата книга на Ников беше преиздадена м.г.:

    Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. С., 1971; 3 изд. С., БАН Марин Дринов, 2009, 403 с.

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Борис Христов.
    МОЛИТВА

    Мъглата като балтон е провесила празни ръкави –
    обличам балтона, направен по моята мярка.
    И моля се – никого в тая нощ не забравяй,
    Господи, слязъл на пътя с колесницата още бяла.

    Дай на бедняка спокойствие – до обяд да подреме,
    пари на глупака – да се ядосва, когато ги харчи,
    помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
    и да намери в театъра своето място играча;

    покани на вечеря поета – напълни му писалката
    и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
    поседни до самотника в дългото негово чакане
    и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;

    избери за палача някое друго призвание,
    смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
    затегни в самолета на децата коланите
    и отведи до леглото стареца, който си ляга;

    дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
    рай направи за дървото, което на ъгъла чака…
    А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
    и да измия,Господи, нозете на моята майка.