За свободната воля – спор с калвинисти
Наскоро попаднах на група калвинисти във фейсбук. Те рекламираха книги на свои автори и възторжено коментираха колко неопровержими са доктрините на „гениалния теолог и водач на реформаторското движение в Женева“ Жан Калвин. Преди време един приятел ми беше споделил, че калвинисти (може би същите?) твърде бързо го „анатемосали“, защото им припомнил, че испанският лекар и откривател на белодробното кръвообращение Мигел Сервет бил обвинен от Калвин в богохулство и осъден на мъчително изгаряне на бавен огън. Според съвременните му поддръжници обаче, тази тежка присъда била произнесена от градския съд на Женева, който не пожелал да се вслуша в милостивото ходатайство на Калвин лекарят да бъде просто… обезглавен. (По ирония на съдбата, или Божия воля, Калвин по-късно умрял от белодробна туберкулоза).
Моят приятел им напомнил още, че именно пуританите (радикални привърженици на калвинизма) провели геноцида над индианците на територията на САЩ и Канада, а по-късно техните наследници учредили робството и били най-значимите робовладелци и т.н.
Докато размишлявах върху нашия разговор, се сетих и за статията „Корените на една нова „християнска“ Инквизиция“ от Рик Майсел, публикувана в моя блог*. В нея авторът коментираше калвинистката теология на т. нар. „реформирано Презвитарианство“, според която християнството ще победи навсякъде по света и във всички държави обществото трябва да бъде приведено в послушание на Мойсеевия закон!? Като оставим настрана факта, че това е зле маскиран опит да бъде върната ереста на „легализма“, осъдена на Апостолския събор в Йерусалим, ще приведем няколко кратки извадки от статията:
„В спечелването на нацията за евангелието, трябва да се използва както мечът (в буквален смисъл – б.а. В.В.), така и перото.“ (Гари Норт, Християнски Реконстрикционизъм, 6:1, стр. 198).
„В едно общество под Божия закон, проблемът с развода ще бъде решен, защото всяка страна, виновна в углавно престъпление (прелюбодейство, хомосексуализъм, оскверняване на съботата и т.н.) ще бъде бързо екзекутирана, и така другата страна ще е свободна да се ожени отново.“ (Марк Рашдуни, Chalcedon Report #252, 1986).
„От родителите ще бъде изисквано да доведат техните непоправими деца пред съдията и ако бъдат осъдени, да бъдат убити с камъни.“ (Марк Рашдуни, Chalcedon Report #252, 1986).
„За да има Божиите благословения, една благочестива нация трябва да пази съботата, обхващаща не само седмичните празници, но и спазването на почивката на съботната година … Това е законово задължение и изискване за нацията … Защото ако нацията се отрича от съботата, означава, че се отрича от Бог“. (Р. Дж. Рашдуни, Chalcedon Report #20).
Смятам, че не е необходимо да коментирам безумието на подобен „християнски шериат“, който духовните наставници на въпросното движение желаят да наложат навсякъде по Земята. А що се отнася до Мойсеевия закон и съботата, във втората глава на книгата „Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма“ (която също може да се намери в блога ми), вече съм посочил християнската позиция по тези въпроси.
Накрая ще предам, с незначителни съкращения, съдържанието на краткия ми дебат с калвинистите, в който се опитах да им покажа, че доктрината им за предопределението е несъвместима с учението на ап. Павел за любовта. Именно поради крещящата невъзможност да бъде допусната любовта в човешката душа, тук „морализмът стига до извратеност“ (според известната мисъл на Е. Кречмер).
Всичко започна след като прочетох цитат от Р. Ч. Спроул на стената на мой познат-калвинист: „Когато казваме, че новорождението е монергистично, имаме предвид, че работата се извършва само от една страна. Тази страна е Бог Святият Дух. Той ни новоражда; ние не можем нито да го сторим сами, нито да му помогнем при изпълнението.
Вероятно изглежда, че третираме човешките същества като кукли на конци. Куклите са направени от дърво. Не могат да ви отговорят. Те са неподвижни, безжизнени. Движат се чрез конци. Но тук не става дума за кукли. Говорим за хората, които са духовни трупове. Тези хора нямат сърца от дърво, а от камък. Те не се движат с помощта на конци, а са биологично живи. Действат. И вземат решения, които никога не са угодни на Бога.
Когато Бог новороди една човешка душа, когато ни направи духовни живи, ние започваме да правим избори. Вярваме. Имаме вяра. Придържаме се към Христос. Бог не вярва вместо нас. Вярата не е монергистична.
На падналия в грях човек проблемът, който нарекохме нравствена неспособност, е липсата на всякакво желание за Христос. Той няма склонност и предпочитание към Него. И докато един човек няма наклонност към Христос, той никога няма да Го избере. Ако първо не пожелае Христос, той никога няма да Го приеме.
При новорождението Бог променя сърцата ни. Той ни дава ново предпочитание, нова склонност. Влага в тях желание за Христос.
Никога не можем да повярваме в Христос за своето спасение, ако преди това не сме Го пожелали. Точно за това казахме по-рано, че „новорождението предшества вярата“. Без новорождение ние нямаме никакво желание за Христос. А без такова желание, ние никога няма да изберем Него. Така стигаме до извода, че преди човек да повярва, преди да „е в състояние“ да повярва, Бог трябва да промени отношението на сърцето му.“ Робърт Ч. Спроул
По-долу съм представил само най-важните аргументи от спора ми с групата калвинисти, които съм означил съответно с К1, К2 и т.н.
Първият ми коментар беше:
В. В.: „Е, това си е чист калвинизъм и предопределеност.“
К1: „Това е учението на Библията.“
В. В.: „Ето как съм обяснил този проблем в една статия за пророчествата в Библията:
Според М. Лутер ние не разполагаме с истинска свобода – нашата воля е „поробена”, затова сме като коне, които яха или Бог, или дяволът. А неговият приемник Ж. Калвин твърди, че отначало сме предопределени – едните за небесното царство, а другите за вечните мъки в пъкъла. Но ако сме само „кукли на конци” или предварително „програмирани”, тогава изпълнението на пророчествата се обяснява много лесно обаче отговорността за злото пада изцяло (или частично) върху Бога. Във връзка с интерпретацията на една „безумна” област от физиката – квантовата механика – Нилс Бор издига т. нар. „принцип на допълнителността”. В по-общ вид той може да се предаде така: „За възпроизвеждане целостта на явлението е необходимо в познанието да се прилагат изключващи се класове от понятия, като взаимно допълващи се”. Светите отци много преди учените са стигнали до този постулат, още когато са формулирали основните догмати на християнската вяра – „Бог е един, но изявен в три Личности”. Православната църква, опирайки се на техните учения, приема, че Бог има предзнание за нещата, т.е. може суверенно да планира и предизвестява събитията от световната история без изобщо да ограничава нашата свободна воля. Ап. Павел ни заявява, че Неговите действия не могат да бъдат обхванати и достигнати от нашия разум: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!” (Рим. 11: 33-36)“
К1: „Виж Ефес. 1 гл. Оттам става ясно, че сме избрани отпреди създанието на света. А православното богословие като пряк приемник на византийското до голяма степен е повлияно от елинистичния хуманизъм.“
В. В.: „Какъв елинистичен хуманизъм? Цитирам Нилс Бор, квантовата механика и принципа, който е влязъл в основата на най-важните догмати на християнството – един Бог в три Личности и Иисус Христос 100% Бог и 100% Човек. Същият принцип важи и за свободната воля, но е невъзможно да бъде разбран, както и другите два догмата, защото в него влизат взаимно отричащи се положения. Предопределеността на Калвин е опростенческо тълкуване на нещата. Павел казва: „Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя“ (Римл. 8: 29), т.е. предузнанието е преди предопределението. Виж също: „избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова; “ (І Петр. 1: 2) и „Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал.“ (Римл. 11: 2).
Пак ще повторя: богословието на Калвин, поне по тази точка, е опростенческо и се родее с исляма, защото и там има предопределение – не е съвсем същото, но е нещо твърде подобно. Християнството не приема така нещата.
К1: „Сам Христос казва: „Не вие избрахте Мен, но Аз избрах вас и ви определих… да принасяте плод и плодът ви да бъде траен.“*
К2: „Препоръчвам ти „За благодатта и свободната воля“ на бл. Августин и „Институти на християнската религия“ от Джон Калвин.“
К3: „Много от християните си мислят, като че ли Калвин е измислил учението за предопределението и веднага нападат… ха, калвинисти, но всъщност имат проблем с ап. Павел, който е писал за предопределението в Ефесяни 2:19: „Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус, върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.“
К2: Така е. Обидно е, не че са ни нарекли „калвинисти“, „августиниани“, или може би „лутерани“, а е обидно към Бога, че т.нар. арминианци и полу-пелагианци отричат ясното учение на Писанието.
К4: „Цитат от Valentin Velchev: „отговорността за злото пада изцяло (или частично) върху Бога“.
„Това звучи като риторичния въпрос на ап. Павел „Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде! Защото казва на Моисея: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля“. (Рим. 9:15)
Отговорността за греха е в човека. Понеже всички съгрешиха, справедливо е всички да бъдат осъдени. Но Бог реши към някои да покаже милост и да им даде желание (воля), вяра и покаяние, за да бъдат спасени. Това, че е подминал други, не е несправедливост (неправда). Има свободна воля само в смисъл, че няма насилие над нея – и едните, и другите, действат доброволно според желанието на своята воля. Но волята на падналия човек е поробена, той е мъртъв и не може да избере Бога и да го следва, ако Бог не го съживи. Но трябва да се смирим и да приемем Божия суверинитет, че Той не съживява всички.
Относно предузнанието ако допускаш, че Бог ни е избрал, защото е предузнал, че ще повярваме в Него или ни е зачел заслуга, че ще го изберем и затова ни е избрал, тогава допускаш пробойна в самото сърце на благовестието на благодатта. А защо и да не се похвалим за това, че не Бог избра нас, а ние Него? Това е „друго благовестие“ точно според значението на този израз в Галатяни. Истинското благовестие изключва всякакви заслуги за спасението.
Думата „предузнание“, използвана от евреина Павел, има съвсем различен смисъл от гръцкото й тълкуване и се използва в смисъл на „влизане във взаимоотношение“, както Адам позна жена си и както Христос беше предузнат – не в смисъл, че Бог от вечността е видял, че Христос ще повярва в Него (това е абсурд, защото Исус от вечността е в Троицата), а в смисъл, че от вечността Троицата е в завет за изпълнение на своя план на земята. „Той наистина е бил предузнат преди създанието на света, но се яви в тези последни времена за вас.“ (I Петрово 1:20; превод на Верен, 2002 г.). Същата гръцка дума е използвана и за нашето предузнание например в Римл. 11:2 и Римл. 8:29. Виж също и Д. А. 2:23 „предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте …“.
В.В.: „Ще се опитам да предам една съвсем тънка, на пръв поглед, разлика между предузнание и предопределение: „И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, сиреч, от нашия отец Исаака, макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава, рече й се: „По-големият ще слугува на по-малкия“; както е писано: „Якова възлюбих, а Исава намразих“. (Римл. 9: 10-13).
Пред Богd е целият ни живот, още преди да сме се родили и Той знае изборите, които ще направим. Тоест когато казва, че е възлюбил Яков, а намразил Исав, Той вижда живота на двамата и знае, че Исав ще се оформи като нечестив, готов да продаде Божието благословение за една паница леща, а Яков ще направи всичко възможно (дори понякога – нечестно) да придобие благословението. Стремежът на Яков е един много силен копнеж по Бога, поради което той е възлюбен, а Исав нехае, Бог му е безразличен и затова е отхвърлен („намразен“).
Ако няма свободна воля, не е възможна любовта, защото,
ако, както твърдите вие, Бог е дал любов на Яков към Себе Си, тогава излиза, че Бог е нарцистичен, понеже любовта към Него е Негова, макар и подарена на Яков
К4: „В цитирания текст има едно „за да“, което показва цел и е ключ към правилното разбиране на стиха – „за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава“. Идеята е, че решението за намразване и избиране не почива на дела, предузнати или каквито и да е.“
В.В.: „Любовта не почива на дела! Яков търси Бог и желае да живее в Неговото благословение и Божията любов се открива към него. Бог обича и Исав, но Исав е безразличен към тази любов, той я „загърбва“ и по такъв начин не може да се осъществи връзката между него и Бога, което е равнозначно на омраза. Всъщност омразата и отчуждението са предизвикани от Исав, а не от Бога, защото Бог е любов. Така е и писано: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас…“ (Яков. 4: 8). Грешниците не отиват в ада, защото са предопределени за там, а защото не желаят да дойдат при Бога.
Що се отнася до делата, нека обясня нещата и така. Ти не обичаш жена си, защото върши добри дела – готви, чисти, грижи се за децата и пр., а я обичаш заради самата нея. Тя по същия начин обича теб. И така, любовта е независима от дела, макар самата тя да ражда най-добрите и безкористни дела.
А колкото до това, че бихме могли да се възгордеем, ако си мислим, че сме направили нещо за Бога, тук отговорът е следният. На едно място се говори, че сме по-малко от нищо: „Всички народи пред Него са като нищо, – за по-малко от нищо и от празнота ги счита Той“ (Ис. 40:17). Тоест светът и всички хора са създадени от нищото. Ние сами по себе си сме нищо, но сме реални, защото Бог ни е извикал за битие. По тази причина всичко, и ние включително, е Негово. На нас (а и на съзнателните същества – ангели, херувими, серафими и пр.) Бог ни е дал свободна воля и правото да се самоопределяме, но всичко, което използваме, излиза, че е заем от Него. Идеята за отрицателните числа всъщност е, че те отразяват заем. Затова ние, като нули, използващи назаем нещата, които са Негови, ставаме по-малки от нула. Така че никой не може да се възгордее, че върши нещо сам по себе си.
Ние, като сътворени по Негов образ и подобие, също имаме свободна воля, дори след грехопадението, и само наш е изборът дали да Го обикнем, заради Самия Него или не. Иисус затова дойде беден и немощен, за да види кои ще Го обичат заради Самия Него. Думите Му „не че вие сте избрали Мене, но аз избрах вас“ означават, че Той е предузнал тия, които ще го обичат искрено…
К4: „Тогава се получава, че Божието действие зависи от това, което правят хората, което е абсурд! Или Бог е суверенен, или човекът! А по отношение на свободната воля, след грехопадението човекът я е загубил и върши делата на този, на когото е роб, докато не го освободи Господ.“
В.В. „И Бог, и човекът са суверенни. Именно в това е абсурдът, с който започнах, като цитирах принципа на допълнителността на Нилс Бор, който е неразбираем от гледна точка на логиката, защото не остава само едното от две взаимно изключващи се понятия, а и двете са валидни, като взаимно допълващи се. Неразбираемо е, но е вярно, и аз вече отбелязах, че този принцип е приет по отношение на двете най-важни християнски догмата. Когато искаш да сведеш нещата, които се отнасят до Бога само до това, което разбираш, винаги стигаш до опростенчество. Виж в другите религии доктрините са прости, само до там до където може да стигне човешкия разум, което подсказва, че в тях няма Божествена намеса (с изключение на юдеиската религия до Христа, но и тя се препъна в Христос).
Тук спорът приключи.
P. S. Бог разгръща своя спасителен план в човешката история (т. нар. Божие домостроителство) без да нарушава свободната ни воля. Затова на нас принадлежи изборът дали ще се заловим за протегнатата Му десница или я отхвърлим!
* Статията „Notes on Reconstructionism (Roots of a New „Christian“ Inquisition?) може да прочетете на адрес: http://www.rapidnet.com/~jbeard/bdm/Psychology/cor/notes_on.htm. Българският превод е достъпен тук: http://kosmos-21.blogspot.bg/2011/07/blog-post_22.html.
** Библейските стихове, цитирани от последователите на калвинизма, са от Протестантския превод на Свещеното Писание (1940 г.)
